Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 11.06.2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 7374 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по предявени от Д.В.С. срещу П.НА Р.Б.и Софийски районен съд обективно
кумулативно съединени искове с
пр.кв. чл.2б от ЗОДОВ, с които се
претендира солидарно осъждане на ответниците за сума в размер на 8843,07лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 7268,27лв.- главница по договор за кредит
и 1574,80лв. - разноски за адв.хонорар по изп.д.№20148460400841 на ЧСИ О.М./,
причинени в резултат на забавено разглеждане на водено наказателно производство, по което ищцата се явява частен обвинител и
граждански ищец, неприключило повече от 10 /десет/ години, представляващи суми,
които ищцата е осъдена да заплати по описани в молби-уточнения ИЛ, както и за
сума в размер на 88000,00лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди -
силен психоемоционален стрес, притеснение, влошаване на здравословното
състояние и психическата стабилност, злепоставяне пред близки и приятели,
уронване на професионална репутация, загуба на самочувствие и увереност, ведно
със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на влизане в сила на
решението по настоящото производство до окончателното изплащане вземането, иск с пр.кв. чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за сума в
размер на 8361,93лв., представляваща обезщетение за забава върху
претендираната сума за имуществени вреди до датата на ИМ, от които 8226,52лв.- законна лихва върху главницата за имуществени вреди по ИЛ от 18,11,2005год.
с начална дата- 18,11,2005год., и 135,41лв. - законна лихва за
забава върху главницата от 1574,80лв. -разноски, с начална дата- 29,08,2014год.
Поддържа
се, че в резултат на измама и присвояване от страна Ю.Г., ищцата изтеглила
кредит, за връщането на който е осъдена с влязло в сила съдебно решение, във
връзка с която измама твърди да е сезирала компетентните органи със жалба от
07,07,2005год., по която били образувани дознание № ЗМ 5274/2005год., дознание
№ 15259/2006год. и НОХД № 9867/2008год. по описа на СРС, НО, 96-ти състав. Сочи
като начална дата на наказателния процес 07,07,2005год. - датата на образуване
на досъдебното производство. Обосновава воденото срещу подсъдимата Г.наказателно
производство в двете му фази досъдебна и съдебна за период от близо 10 /десет/
години да е в нарушение на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС. Твърди дългият срок по
разглеждане производството да е резултат от процесуални забавяния, както в
съдебната, така и в досъдебната фаза /трикратно връщане на обвинителния акт от
СРС на СРП, над 40 отлагания на делото пред първоинстанционния съд и др./.
Поддържа
вследствие на забавеното разглеждане на същото, в качеството на пострадала от
престъпление и конституирана като граждански ищец и частен обвинител, да е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, описани в ИМ и уточняващи молби
към нея. Твърди се поведението й в хода на процеса да не попада в хипотезата на
чл.5 от ЗОДОВ.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът
–Софийски районен съд в едномесечния законоустановен срок по чл.131 от ТПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Излагат се доводи, че не е
налице забавяне на производството, довело до нарушаване на правото на ищцата за
разглеждане на делото в разумен срок, тъй като процесуалните действия на съда
са насочени към охраняване на процесуалните права на страните по делото и са
обусловени от множество фактори, които не могат да се възлагат в отговорност на
СРС, в т.ч. процесуални действия на други участници в производството,
прекомерна натовареност на състава, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно изложеното се поддържа да липсва причинно-следствена връзка между
претендираните вреди и противоправно поведение на ответника. Излагат се доводи,
че измененията в здравословното състояние на ищцата не са вследствие на
забавяне на разглеждането на процесното НОХД. Сочи се на липса на връзка между
претендираните имуществени вреди, произтичащи от осъждането й за плащане на
суми по договор за кредит, и действия/бездействия на правозащитния орган.
При
условията на евентуалност релевира възражение за погасителна давност по
отношение на обезщетението за имуществени вреди и претенцията за мораторна
лихва до датата на ИМ. Оспорва заявения размер на претендираните неимуществени
вреди като значително завишен и неотговарящ на чл.52 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-П.
на Р.Б., в указания законоустановен срок за отговор по чл.131 от ГПК излага
становище, с което оспорва исковата претенция по основание и размер. Излага
доводи, че ако е налице забавяне на досъдебното производство, то същото е
обусловено от фактическа и правна сложност на делото и задължителните по закон
множество процесуални действия за разкриване на обективната истина. Наред с
това поддържа, че отговорността на правозащитните органи не следва да се
ангажира заради процесуалното поведение на обвиняемата, станала причина за
отлагане на съдебни заседания. Поддържа да липсва причинно-следствена връзка
между твърдените вреди и релевираното нарушение. При условията на евентуалност
сочи на прекомерен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва като
неоснователни претенцията за имуществени вреди и акцесорните претенции за
обезщетение за забава. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност по отношение на претенцията за лихва с начален момент - 18,11,2005год.
Сочи на липса на доказателства за претърпени от ищцата имуществени вреди в
размер на сумите, за които срещу нея са издадени твърдените ИЛ. Поддържа, че
евентуалното уважаване на гражданския иск на ищцата в наказателния процес води
до неоснователност на исковата претенция за имуществени вреди и за търпени
неимуществени вследствие на влошено финансово състояние.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Констативен протокол изх. №
РС-17-546 от 01,02,2018 г. на Инспектората към ВСС /л. 43 от ч.гр.д. №
1609/2018 г. на САС/, съставен във връзка със заявление на ищцата №
РС-17-546/14,12,2017 г., за извършена проверка на наказателното производство,
по повод на което е образувано настоящото дело, в частност дознание №
15259/2006 г. по описа на 01 РПУ-СДВР, нохд № 3174/2007 г. по описа на СРС,
нохд № 1000/2008 г. по описа на СРС, нохд № 6641/2008 г по описа на СРС, нохд №
9867/2008 г. по описа на СРС, внохд № 58/2017 г. по описа на СГС. Фактическите
констатации на проверяващият състав не са оспорени от страните и следва да се
съобразят от съда при постановяването на съдебния акт.
От този документ се установя, че в периода от 07.07.2005 г.
до 29.09.2005 г. четиринадесет лица, вкл. и ищцата Д.С., са подали жалби до
началника на 5 РПУ - СДВР за извършено от Ю.Н.Г.престъпление - измама по чл.
210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
След извършена проверка, с постановление от
28.12.2005 г., прокурор И.А.от Софийската районна прокуратура /СРП/, е
образувал дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05 РПУ - СДВР, пр. пр. №
32642/2005 г. по описа на СРП срещу Ю. Г.за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Разследването е възложено на
дознател Л. В. от 05 РПУ - СДВР.
Със заключително постановление от 13.02.2006 г.
дознанието е изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение разследването да бъде
изпратено на 01 РПУ - СДВР, тъй като престъплението е довършено на обслужваната
от него територия.
С постановление от 06.03.2006 г. прокурор А. е иззел
дознание № ЗМ 5274/2005 г. от 05 РПУ-СДВР и го е изпратил на 01 РПУ-СДВР.
Заведено е под №15259/2006 г. по описа на 01 РПУ - СДВР и е възложено за
разследване на дознател М. Б..
С постановление от 02.06.2006 г. на Ю. Г.е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с
чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Взета й е мярка за неотклонение
„подписка“ и е разпитана. Описани са извършените процесуални действия.
С постановление от 11.10.2006 г. прокурор А. е спрял
наказателното производство. С постановление от същата дата го е възобновил и
изпратил на 01 РПУ-СДВР за продължаване на разследването.
С постановление от 07.11.2006 г. на Ю. Г.е
повдигнато ново обвинение - за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл.
209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е разпитана.
На
05.03.2007г. прокурор Г. М. е внесъл в СРС обвинителен акт срещу Ю. Г.за
извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
На 06.03.2007 г. е образувано НОХД №
3174/2007 г. по
описа на СРС. За докладчик е избрана съдия Д. К., НО, 96 състав. С разпореждане
от 13.04.2007 г. е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на
СРП.
С постановление от 26.04.2007 г. /с изх. № 426/07 от
09.05.2007 г./, получено в СДВР на 11.05.2007 г., прокурор Г. М. е върнал
делото за допълнително разследване и за изпълнение на указанията на СРС.
На 30,01,2008год. е образувано НОХД №1000/2008год. по описа на СРС, 96
състав. Делото е прекратено и върнато на на СРП.
На 06,06, е образувано НОХД №6641/2008год. по описа на СРС, 96
състав. Делото отново е прекратено на 04,08,2008год.
На 18.08.2008 г. прокурор Г. М. е внесъл в СРС
обвинителен акт срещу Ю. Г.затова, че „в периода от неустановена дата през м.
май 2004 г. до 22.12.2004 г., в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.” АД, като
прокурист на ЕТ „К. 99-Г.Г.”, в условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у различни граждани
/М.А.А., Е. Е. - У.Б., В.Л. Г., Д.М.В., Е. А.Ц., В. Т.И., Д.В.С., Е. Б. И., В.
В. К. – Г., С. Г. К., К.Й. К., И.И. К., Р. Д. О.а – Д., С.О. Ва., Н. Р. С. – К./,
че теглените и предоставени от тях кредити и овърдрафти в полза на Ю.Г., в
качеството й на прокурист на ЕТ „К. 99 - Г.Г.” ще бъдат използвани за плащане
на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитите
и овърдрафтите, изтеглени от името на служителите на ЕТ „К. 99 - Г.Г.” ще бъдат
погасявани от тяхно име, но за сметка на фирмата, и с това им причинила имотна
вреда в големи размери - 117 708 лева” - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5
във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На 20.08.2008 г. е образувано НОХД №
9867/2008 г. по описа
на СРС. За съдия-докладчик е избрана Д. К., НО, 96 състав. Председателят на
наказателната колегия на СРС е разрешил делото да бъде насрочено в срока по чл.
252, ал. 2 от НПК поради натовареност на съдебния състав. Проследени са
подробно процесуалните действия и брой проведени съдебни заседания от СРС.
На 18.11.2014
г. е образувано ВНЧД № 5004/2014 г. по описа на СГС. С Определение № 3697 от
28.11.2014 г. определението на първоинстанционния съд е потвърдено и делото е
върнато на СРС. На 16.12.2014 г. адв. М. е подал молба и експертно решение от 26.11.2014
г. от ТЕЛК, според което подс.Ю.Г.има злокачествено новообразувание на млечната
жлеза.
С разпореждане на съдията-докладчик от 09.03.2015 г.
наказателното производство е възобновено и делото е насрочено за 15.04.2015 г.
В съдебното заседание на 03.02.2016 г. са се явили
страните и вещото лице С.Василева. Съдът е дал ход на делото и е разпитал
вещото лице и подсъдимата. Обявил е съдебното следствие за приключено и дал е
ход на съдебните прения. Изслушал е страните и последната дума на подсъдимата и
се е оттеглил на тайно съвещание. Обявил е присъдата, с която е признал подс. Ю.Г.за
виновна за престъпление по чл.210, ал.1, т.5,
вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК
Подсъдимата, частните обвинители и гр.ищци са подали
въззивни жалби срещу присъдата.
Делото и жалбите са изпратени на 04.01.2017 г. на
СГС. На 06.01.2017 г. е образувано ВНОХД №58/2017 г. по описа на СГС. С Решение № 917 от
01.08.2017 г. съдебният състав е изменил присъдата на първоинстанционния съд,
като е намалил размера на присъдените обезщетения на частните обвинители и
гр.ищци Д.В., В.Г.и Д.С. и я е потвърдил в останалата й част.
По делото е представено споразумение
рег. № 93-00-134/20,04,2018г., между Министерство на правосъдието и ищцата, по
повод нейно заявление № РС-17-546/14,12,2017 г. /л. 41 от
ч.гр.д. № 1609/2018 г. на САС/, с което е уговорено заплащането на ищцата на
обезщетение за нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок по
дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05 РПУ-СДВР и образуваното нохд №
3174/2007 г. по описа на СРС, в размер на 5000,00 лв. В чл. 1 от споразумението
се посочва, че НОХД № 3174/2007 г. по описа на СРС е приключило на 01,08,2017г.
Съгласно чл. 3 от споразумението, уговорената сума
представлява обезщетение за всички вреди, разходи и разноски във връзка с
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на дознание № ЗМ
5274/2005 г. по описа на 05 РПУ-СДВР и образуваното нохд № 3174/2007 г. по
описа на СРС.
В чл. 4 от споразумението, ищцата е декларирала, че
след изплащане на посочената в чл. 2 сума няма да има каквито и да било
претенции към Министерство на правосъдието, ВСС, органите на съдебната власт и
българската държава като цяло във връзка с нарушаване правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05 РПУ-СДВР и
образуваното нохд № 3174/2007 г. по описа на СРС.
Представен е изпълнителен лист от 18,11,2005 г. по
гр.д. № 07078/2005 г., издаден по реда на чл. 237 вр. чл. 242-249 вр. чл. 308 и
сл. от ГПК /отм./ /л. 20/, с който ищцата е осъдена да заплати на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД сума в размер на 6573,89 лв. - главница по договор за потребителски кредит №
424 от 12,07,2004 г., 482,69 лв. – просрочена лихва за времето от 10,02,2005 г.
до 21,07,2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22,07,2005 г.,
както и разноски в размер на 211,69 лв.
Представена е покана за доброволно изпълнение по
и.д. № 841/2014 г. по описа на ЧСИ О.М. /л. 23 от гр.д. № 38834/2015 г./, с
която ищцата е поканена да заплати на „К.Ф.“ ЕООД сума в размер на 1574,80 лв.,
от които 1050,00 лв. – присъдени разноски пред СРС и въззивна инстанция, 250,00
лв. – разноски по изпълнителното дело, 126,00 лв. – обикновени такси по ТТР към
ЗЧСИ и 148,80 лв. – такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Представено е и запорно
съобщение /л. 19/ по горепосоченото изпълнително дело, с което се налага запор
върху всички банкови сметки на ищцата в „А.Б.Б.“ АД.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено,
следва да бъде кредитирано при постановяването на съдебния акт се установява, че
през 2004г. Д.В.С. е претърпяла оперативна интервенция за екстирпация на
фиброаденом на ЛМЖ. По време на водения съдебен процес на 17.10.2006г. е
новодиагностициран фиброаденом и окръглена киста с р-ри 1.0 см. в кранио-медиалния
сегмент на ЛМЖ - областта на оперативния цикатрикс.Тази фиброаденомна болест
персистира и до 30.08.2016г., когато е проведен клиничен преглед и мамогрофия ,
при която са установени единични деформирани дуктуси и разпръснати кисти с
размери до 0.5 см. В двете млечни жлези дребнокалибрени кисти. В
кранио-медиалния сегмент на ЛМЖ- областта на оперативния цикатрикс киста с р-р
0.55 см/0.29 см. Регионален лимфен басейн - свободен. Заключение: Дребнокалибрени
кисти в двете млечни жлези. Мукозен полип на цервикалния канал/полипус к ц/,
МКБ N84.1. с полипектомия, хистероскопия, абразио на маточната кухина и
цервикалния канал. Тези оперативни интервенции са придружени с допълнителна
болка и стрес. Хистологичен резултат №14543-49/ 05.10.2016г. Възпалителен
ендоцервикален полип, папиларен ендоцервицит, късен пролиферативен ендометриум.
Вещото лице посочва, че е ноторен факт, че всеки продължил с години наказателен
процес е съпроводен със стресова реакция у участниците. Участието на ищцата в
съдебни процеси и съпровождащото психо-емоционално натоварване не може да се
изключи като допълнителен рисков фактор, който може да има принос за развитието
на Мукозен полип на цервикалния канал и фиброаденом като хормонозависим тумор.
Стресът е необходим, но не е достатъчен фактор, които самостоятелно да причини
констатираните при ищцата заболявания. От представената медицинска документация
не може да се направи извода, че причината за заболяванията установени при Д.В.С.
биха могли да бъдат причинени само от дълго продължилото наказателно дело и
преживения стрес заедно с другите негативни преживявания свързани с това
продължило над 11 години дело на първа инстанция без постановено решение.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на А.П.И.. Свидетелят дава показания, че са работили
заедно с ищцата във фирма „Е.“ ЕООД. Известно му е, че ищцата води наказателно
дело като граждански ищец и частен обвинител, в което съди работодател за
измама при теглене на кредит. Посочва, че има наблюдения как ѝ се е
отразило делото, тъй като ѝ е помагал със съвети. Заемал е позицията на
ръководител търговска експлоатация и е контактувал често с колегите си. Поддържа
ищцата да е била притеснена от предаден й съобщения за наложен запор над
възнаграждението ѝ – била стресирана и притеснена, затваряла се на
работното си място. Налагало се да бъде освобождавана от работа, за явяването
ѝ като граждански ищец по делото.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
По делото не се спори, че ищцата е пострадала от
престъпление, за което е образувано наказателно производство. Установява се във връзка
с повдигнатото обвинение да са образувани следните дела - дознание № 15259/2006 г.
по описа на 01 РПУ-СДВР, нохд № 3174/2007 г. по описа на СРС, нохд № 1000/2008
г. по описа на СРС, нохд № 6641/2008 г по описа на СРС, нохд № 9867/2008 г. по
описа на СРС, внохд № 58/2017 г. по описа на СГС. Общият период за разглеждане
на делата е 11 години 7 месеца и 4 дни.
Установява се, че между ищцата от една страна и
Министерството на правосъдието от друга е сключено споразумение, с което е
уговорено обезщетение по чл. 60е от ЗСВ, в размер на 5000,00 лв. В чл. 1 е
посочено, че с него се обезщетява правото на разглеждане в разумен срок на
дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05 РПУ-СДВР и нохд 3174/2007 г. по описа
на СРС, приключило на 01,08,2017 г. Посоченото дознание е прекратено на
06,03,2006 г., като делото е изпратено по подсъдност на друго РПУ, докато нохд
3174/2007 г. по описа на СРС е първото от поредица съдебни дела, образувани във
връзка с престъплението, прекратявани и връщани на П.. На посочената в
споразумението дата 01,08,2017 г. е приключило ВНОХД № 58 по описа за 2017 г.
на СГС, НО, XVII въззивен състав, с което е сложен край на цялото
наказателно производство.
Тезата на ищцата обосноваваща правен интерес
от исковата претенция по чл.2б от ЗОДОВ,
е че процесното споразумение обезщетява само част от проведеното наказателно
производство. С молба от 19,11,2018год. поддържа да е необезщетен период от 9 години,
2 месеца и 25 дни, вкл. вредите от забавено правосъдие по НОХД
№1000/2008год., НОХД №6641/2008год.,
НОХД №9867/2008год. и ВНОХД №58/2017год.; В съдебно заседание от 12,11,2018год.
процесуалният представител на ищцата
сочи да поддържа исковата претенция за периода, който не е обхванат от споразумението в рамките на 14,04,2007год. до
01,08,2017год.
При тези обстоятелства спорен е въпросът за обхвата
на цитираното споразумение, дали същото се отнася единствено за изрично
посочените дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05 РПУ-СДВР и образуваното
нохд № 3174/2007 г. по описа на СРС или за цялото наказателно дело.
Констатираните несъответствия в текста на
споразумението следва да бъдат отстранени с тълкуване, съобразено с критериите
по чл. 20 от ЗЗД. Съдът намира, че с представеното споразумение е постигнато
споразумение досежно цялата продължителност на наказателното дело, а не
единствено за посочените изрично дознание № ЗМ 5274/2005 г. по описа на 05
РПУ-СДВР и нохд 3174/2007 г. по описа на СРС. Независимо от броя наказателни досъдебни
и съдебни дела, образувани под различни номера се касае за едно наказателно
производство/ в двете му фази досъдебна и съдебна/,
образувано
във връзка с едно и също престъпление(я). По чисто организационни причини, при
връщането дело от съдебна към досъдебна фаза и обратно на производството се
придава нов номер. Фактът, че споразумението обхваща цялото наказателно
производство се потвърждава и от уточнението, направено в чл. 1 от
споразумението, че нохд 3174/2007 г. по описа на СРС е завършило на 01,08,2017
г., която дата, както бе посочено, съвпада с датата на завършване на цялото
наказателно производство. Страните не биха направили тази изрична уговорка в
тази насока, ако действителната им воля е била да бъде обезщетен единствено
периодът от наказателното производство, в който са се развили посочените две
дела. Отделно от това видно от споразумението същото е във връзка с постъпило
заявление на ищцата рег.№РС-17/546/14/12/2017год., във връзка с който е
съставения констативен акт от 01,02,2018год. на Инспектората към ВСС, в който
подробно и изчерпателно е проследено
движението на делото като изрично е посочен и периодът на забавата от 11
години, 7 месеца и 4дни. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предмет на споразумението е цялото наказателно
производство, завършило с внохд № 58 по описа за 2017 г. на СГС, НО, XVII въззивен
състав на 01,08,2017 г. С оглед изричната декларация на процесуалния
представител на ищцата, че поддържа исковата претенция за необезщетената част
от споразумението, съдът намира да е налице признание за получено обезщетение
от ищцата за посочената сума.
Относно допустимостта на исковата претенция съдът е
обвързан от задължителните указания дадени с определение №1928/20,06,2018год. на САС, поставено по гр.д.№1609/2018год.,
14 състав, с които е прието, че приключване на наказателното производство в
хода на висящо производство по чл.2б от ЗОДОВ за висящо дело при иницииране на
иска, не е предпоставка за допустимост на
правото на иск провеждане на административната процедура за обезщетение
по реда на глава ІІІ а от ЗСВ, а „въпрос на основателност, а не на допустимост е
дали в обхвата на постигнатото
споразумение по чл.60а от ЗСВ се включва
целия или различни периоди
на наказателното производство, от чиято
продължителност се твърди, че са настъпили вредите“.
С оглед обосноваване на извода, че споразумението
от 20,04,2018год. касае целият период на воденото наказателно производство с
продължителност от 11години, 7 месеца и 4 дни, съдът приема, че обезщетението от 5000лв. е за всички вреди/ всички вреди,
разходи и разноски-чл.3/, които са в пряка причинно-следствена връзка с
продължилото извън разумните срокове наказателно производство и ищцата е получила дължимото обезщетение от държавата, чрез
субституента Министерство на правосъдието на Р.Б.. Съгласно правната норма на
чл.60л от ЗСВ лицата получили обезщетение по реда на Глава ІІІ „а“ от ЗСВ не
могат да търсят обезщетение на същото
основание по съдебен ред. Предвид това и доколкото по делото се установи да
липсват необезщетени вреди от нарушение на правото на разглеждане на
наказателното дело в нарушение на чл.6,§ 1 от Конвенцията, то исковата
претенция чл. 2б от ЗОДОВ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид цялостното отхвърляне на иска и на
основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ищцата следва да заплати в полза на СГС сума
в размер на 220,00 лв. – депозит за вещо лице.
На ответника СРС се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лв., определен по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.С., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. М. срещу П. на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********и Софийски районен съд, адрес:
гр. София, бул. „********искове, с пр.кв. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за
осъждане на ответниците да заплатят, в условията на солидарност, сума в размер
на 8843,07лв., обезщетение
за имуществени вреди възникнали вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателно производство, завършило с окончателно Решение от 01,08,2017 г. по ВНОХД
58/2017 г. по описа на СГС, 17-ти въззивен с-в, от които 7268,27 лв. - главница по договор за
кредит и 1574,80лв. - разноски за адв.хонорар по изп.д. № 20148460400841
на ЧСИ О.М., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението по настоящото производство до окончателното изплащане вземането,
както и искове, с пр.кв. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане от
ответниците в условията на солидарност на сума в размер на 8361,93лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за
имуществени вреди до датата на ИМ, от които 8226,52 лв. - законна лихва
върху главницата за имуществени вреди по ИЛ от 18,11,2005год. до 03,07,2015год.
върху сума в размер на 7268,27 лв., и 135,41лв. - законна лихва за
забава върху главницата от 1574,80лв. -разноски, за периода от 29,08,2014год.-03,07,2015год.
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. М. срещу П. на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********и
Софийски районен съд, адрес: гр. София, бул. „********иск, с пр.кв. чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ,
за осъждане на ответниците да заплатят, в условията на солидарност, сума в
размер на 88000,00лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство,
завършило с окончателно Решение от 01,08,2017 г. по внохд 58/2017 г. по описа
на СГС, 17-ти въззивен с-в., ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението по настоящото производство до окончателното
изплащане вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. М.
да заплати в полза на бюджета на СГС, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, сума в размер на 220,00 лв.
/двеста и двадесет лева/ - разноски.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. М.
да заплати на Софийски районен съд, адрес: гр. София, бул. „********, на
основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, сума в размер на 100,00лв. /сто
лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: