РЕШЕНИЕ № 353
Гр. Пловдив, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия И. въззивно
гр. дело № 2550 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от „Кристълклиър“ООД чрез адв. Д. против решение № 3307/06.08.2019 г., постановено по гр.д. №
14973/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, ІХ гр.с., с което са
отхвърлени предявените от дружеството против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6805/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както
следва: сумата от общо 2 055, 04 лв. с ДДС, от които сумата от 1 000 лв. –
незаплатен остатък по фактура № 675/14.04.2016 г. на обща стойност от 2555, 04
лв. и сумата от 1055, 04 лв. по фактура № 577/21.05.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018
г., до окончателното й изплащане.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразността и
неоснователността на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и
постановяване на ново с уважаване на претенциите. Няма доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД чрез адв. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявени от “Кристълклиър” ООД против
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети Георги” ЕАД за
установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 4616/25.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
6805/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от общо
2055,04 лв. с ДДС, от които сумата от 1 000 лв. – незаплатен остатък по фактура
№ 675/14.04.2016 г. на обща стойност от 2555, 04 лв. и сумата от 1055, 04 лв.
по фактура № 577/21.05.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018 г., до окончателното й
изплащане и разноски.
Ищецът твърди, че между страните са
налице трайни търговски отношения по силата на договор № ОП-130-12 от
21.08.2012 г., сключен по ЗОП за продажба и доставка на медицински консумативи.
Сочи, че извършил продажба и доставка на медицински консумативи и услуги, за
които били издадени съответните фактури за главница от общо 6670, 24 лв. и
лихва за забава за всяка една от просрочените главници в общ размер от 940, 57
лв. Сочи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът платил сумата от общо 5 548, 46 лв. с платежно нареждане от
14.06.2018 г. С посоченото плащане ищецът погасил вземането за лихва за забава
в размер от 933, 26 лв., както и сумата от 1 555, 04 лв. по фактура №
675/14.04.2016 г., сумата от 1560, 16 лв. по фактура № 506/08.09.2014 г. и
сумата от 1500 лв. по фактура № 592/31.07.2015 г. Претендира, че за доставени филтри, консуматив
към инсталация за обработка на вода с обратна осмоза и предоставена услугата за
профилактика на обратна осмоза, ответникът му дължи сумата от общо 2055,04 лв.
с ДДС, за което били издадени фактура № 675 от 14.04.2016 г. на обща стойност
от 2555,04 лв., от която се претендира незаплатен остатък в размер на 1000 лв.
и фактура № 577/21.05.2015 г. на стойност от 1055,04 лв.
Ответникът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че процесните
фактури № 675/14.04.2016 г. и № 577/21.05.2015 г. били издадени за доставки и
услуги, извършени след изтичане срока на договора за продажба и доставка на медицински
консумативи № ОП 130-12 от 21.08.2012 г., чийто срок изтекъл на 21.08.2014 г.,
като счита, че процесните две фактури обективират самостоятелни доставки по
самостоятелни заявки и представляват самостоятелни договори за търговска
продажба. Счита, че ищецът неправилно е осчетоводил плащането по процесните
фактури. Сочи, че във възражението срещу издадената заповед за изпълнение
изрично е посочено суми в какъв размер и по кои фактури се погасяват чрез
заплащане на сумата от 5 548, 46 лв. Моли за отхвърляне на предявените
искове
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
РС-Пловдив е събрал всички
доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Решението е правилно, като на
основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно по делото са представен
договор № ОП-130-12/21.08.2012 г., сключен между страните, по силата на който
продавачът “Кристълклиър” ООД се е задължил да доставя по заявка на купувача. УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД стоките – по вид и производител, описани в Приложение № 1 към договора,
срещу насрещното задължение на купувача да заплаща стойността на стоките, при
отложено плащане в срок до 60 дни след доставката и представяне на фактура и
приемо-предавателна форма от страна на продавача, както и фактура №
506/08.09.2014 г. за сумата от 1 806 лв. с ДДС за доставка на 120 бр. от
следната стока “PL 130-Диализатор 1,3 м2”;
фактура № 577/21.05.2015 г. за сумата от 1 055, 04 лв. с ДДС за доставка
на 2 бр. филтри за система за обратна
осмоза ССРР С-2020 и 1 бр. филтър за система за обратна осмоза – ендотоксини
20; фактура № 592/31.07.2015 г. за сумата от 1500 лв. с ДДС за 1 бр. за
профилактика, химическо почистване и дезинфекция на модул обратна осмоза и
дистрибутивна мрежа в диализен център и фактура № 675/14.04.2016 г. за сумата
от 2 555, 04 лв. за профилактика на инсталация за обратна осмоза – химическо
почистване и дезинфекция на модул обратна осмоза, дезинфекция на тръбопровод; 2
бр. CCPPS-2020, филтър, механичен 20, 20
микрона и 1 бр. BIOFIL 2002, филтър за ендотоксини 20, 0,2 микрона и Уведомление от 04.08.2017 г. от УМБАЛ “Св.
Георги” ЕАД за заплащане на сумата от 1000 лв. на 31.07.2017 г. и разчет на
задълженията на ответника към ищеца към 31.12.2018 г., в което фигурират
следните задължения: сумата от 404, 20 лв. по фактура№ 440/01.04.2014 г.;
сумата от 1 405 лв. по фактура № 491/22.07.2014 г. и сумата от 245, 84 лв. по
фактура № 506/08.09.2014 г.
РС-Пловдив
правилно е приел, че представеният
договор е бил прекратен с изтичане на уговорения срок, но наличието на валидно правоотношение между
страните се установяват от представените по делото фактури, които съдържат
съществените елементи на обективираните в последните правни сделки и
изявленията на страните досежно предмета на договора и дължимата цена, тъй като
самото отразяване на фактурите в счетоводството на ответника – купувач,
включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит,
са недвумсислени индикации за съществуяване неа задълженията. Двата договора са
такива за търговска продажба, като сделката по фактура № 675/14.04.2016 г. е
със смесен характер, доколкото освен задължение за предаване на определени
вещи, ищецът е поел задължение за извършване и на услуга по профилактика и
почистване, което е такова по договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Безспорно
по делото е, че купувачът е плащал по фактури редовно суми на ищеца, което е допъпнителен
аргумент за трайни търговски взаимоотношение и наличие на договор за продажба. Поради
гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че процесните договори за търговска продажба са
валидни, а основния спорен момент по делото е
доколко са изпълнени задълженията
за плащане от ответника/въззиваема страна/.
От приетата пред РС-Пловдив съдебно-счетоводна експертиза се установява, че счетоводството
на двете дружества е било водено редовно, съобразно изискванията на ЗДДС и ЗСч.
При извършената проверка експертът е установил, че размерът на задължението към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК е бил както следва: в
счетоводството на “Кристълклиър” ООД – 6 916, 08 лв., а в счетоводството на
УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – 4 861, 04 лв.
В съдебното заседание, в което
експертното заключение е прието без възражения от страните, вещото лице е
посочило, че при проверка в счетоводството на ответника е открил две платежни
нареждания, както следва - от 31.07.2015 г. за сумата от 1055, 04 лв. и от
31.07.2017 г. за сумата от 1 000 лв. Тези плащания не са отразени в
счетоводството на ищеца, но са отрзаени в счетоводството на
ответника, като се установява, че с платежното
нареждане от 31.07.2015 г. е погасено вземането по фактура № 577/21.05.2015 г. и с платежно нареждане от 31.07.2017 г. е погасено задължението по фактура №
675/14.04.2016 г.
Това е обстоятелство от съществено значение за
правния спор, тъй като по същество тези платежни нареждания предстваляват доказателсва за извършени
плащания, които ищецът/жалбоподател/ не оспорва.
Основен спорен въпрос остава какви задължения са погасени с тези платежни, като жалбоподателят настоява, че РС-Пловдив неправилно
е приел, че с тези палтежни са погасени напълно задълженията на ответното дружество, като излага съображения, че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД не е направил избор на задълженията, които погасява. Следва
да се отбележи, че в открито съдебно заседание на 10.12.2019 самия жалбоподател
представи още едно платежно от
28.11.2019г, с което въззиваемата страна му е превела сума в размер на 1650 лв
като основание за плащане е псочено ''по фактури''. По тази причина с оглед изяснява не
фактическата страна на спора пред настоящата инстанция също е назначена и приета
ССчЕ, която установява, че в счетоводството на ответника е отразено че с това
платежно са погасени задължения по две доставки като първата е в размер на 1405
лева по фактура № 491/22.07.2014г,
а втората е в размер на 245.84 лева по фактура № 506/08.09.2014г. От гореизложеното става ясно, че с това
плащане въззиваемта страна не признава претенцията на жалбоподателя, а погасява
финансови задължения, за които има частично данни и в предишната експертиза,
тъй като тя е изследвала счетоводството на дружествата в период септември месец
2014 г до април месец 2016г. Така отразеното в счетоводството на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е изцяло в съответствие
с редовно воденето счетоводство на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, както и с останалите писмени
доказателства по делото, а именно - Уведомление от 04.08.2017 г. от УМБАЛ “Св.
Георги” ЕАД за заплащане на сумата от 1000 лв. на 31.07.2017 г., разчет на
задълженията на ответника към ищеца към 31.12.2018 г., в което фигурират
следните задължения: сумата от 404, 20 лв. по фактура№ 440/01.04.2014 г.;
сумата от 1 405 лв. по фактура № 491/22.07.2014 г. и сумата от 245, 84 лв. по
фактура № 506/08.09.2014 г., както и от платежно нареждане от 14.06.2018 г за сумата
от 5 548, 46 лв. Освен това са приети без възражения от
страните счетоводните експертизи и на
двете инстанции като те кореспондират помежду си и допълват останалите доказателства по делото.
С подаването на
заявление на 25.05.2018г „Кристълклиър“ООД е претендирал от ответника да му заплати сума в размер на 7610 лева /6670 главница и 940 мораторна
законна лихва/, като безспорно по делото е, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът платил сумата от
общо 5 548, 46 лв. с платежно нареждане от 14.06.2018 г., като не се спори от „Кристълклиър“ООД, че процесните платежни
нареждания /платежното нареждане от 31.07.2015 г. и платежно нареждане от 31.07.2017 г./
са валидни. Настоящият съдебен състав отбелязва, че сборът от безспорно
установените плащания с гореописаните платежни нареждания по процесните фактури
е идентичен със сумата,
претендираната със завлянието. Това обстоятелство е от съществено значение за
изхода на спора, тъй като от него се установява безспорно, че всчики
претендирани процесни вземания на „Кристълклиър“ООД са погасени
изцяло от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД. Това
означава, че иска на „Кристълклиър“ ООД правилно е бил отхвърлен от
РС-Пловдив, тъй като всички финансвои задължения към „Кристълклиър“ООД
по процесните фактури са били погасени.
С оглед на гореизложеното решението на РС-Пловдив следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 373лв.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3307/06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 14973/2018 г., по описа
на Пловдивски районен съд, ІХ гр.с.
ОСЪЖДА
“Кристълклиър”
ООД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Свети Георги” ЕАД сумата от 373 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.