Решение по дело №1213/2019 на Районен съд - Видин

                                           Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е № 661  

 

                                 гр.Видин, 05.12.2019 година

 

                    В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия,  втори състав, в публично

заседание на   двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     Председател: Нина Николова

 

при секретаря М.Петкова   като разгледа докладваното от  съдия  Нина Николова   гр.дело №1213 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 4, ал.1, във вр. с чл.2 от ЗЗДН. Делото е образувано по молба от Д.Л. П. с адрес ***  срещу  В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес *** , които са  бивши съпрузи. Твърди се от молителя, че на 27.04.2019г. около 23.20ч. ответникът нахлул в къщичка в к-с Минкови бани,където били молителката и децата на страните , заради здравословен проблем на едно от децата.Ответникът блъснал молителката ,хванал я за шията и започнал да я души, нарекъл я „лъжливо нищожество“,  и се изплюл в лицето и. На 28.04.2019 около 22.00 ч. отново дошъл на същото място и започнал да я заплашва. На 30.04.2019г. молителката се прибрала   у дома, ответникът не спирал да и звъни по телефона в продължение на часове, тя не му вдигала и той изпратил съобщение, че е изпращал заснети без нейно знание и съгласие клипове и снимки на близки на неин приятел.  На 01.05.2019г.около 13.40ч. ответникът отишъл до дома и и започнал да звъни.Молителката звъннала на 112 и той избягал. В 15.45 ч отново дошъл звънял и блъскал по вратата и отново избягал докато дойде полиция.В 18.35 отново дошъл,блъскал по вратата, но бил пресрещнат от дошлите полицаи.

Сочи се, че с действията си ответникът е осъществил  актове на домашно насилие по чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие.

Ответникът лично и представляван от процесуален представител в производството излага, че молбата е неоснователна, тъй като не са упражнени описаните актове на домашно насилие. Сочи се, че 27.04.2019г. ответникът е следвало да вземе децата ,за да осъществи личен контакт, съгласно постановен с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№3044/201г.ВРС, режим. Молителката отговорила, че децата са болни и не е възможно да бъде осъществен личен контакт.Ответникът, заедно с негови приятели били на Клисурския манастир, като на връщане решили да се отбият в ресторанта в с.Спанчевци. При спирането на паркинга видели С. да излиза от едно от бунгалата и да влиза в друго. През прозореца видели, че тя и други хора са на маса с алкохол. Опитали се да разберат къде са децата, и ги открили в другото бунгало, заключени. Напуснали мястото и се върнали във Видин. Не са били в Минкови бани   на 28.04.2019г.На 30.04 не е звънял и не е заплашвал молителката. На 01.05.2019г.не е звънял на вратата на същата. Поискал е да види децата, но молителката не е позволила. Потегляйки с колата е спрян от служители на РУ Видин, които го уведомили, че има жалба срещу него от бившата му съпруга.

Събрани са писмени и гласни доказателства.  По делото са разпитани свидетелите И., М. и И. –на молителката , и В. и П.-на ответника, както и служителите на РУ Видин и Вършец, посетили адресите по сигналите.

С оглед подадената молба и събраните в производството доказателства, Съдът приема за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН от процесуално легитимирано лице и е допустима. С молбата е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

 Страните в производството са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод по гр.д.№ 3044/2017г. на ВРС, като упражняването на родителските права върху децата, родени от брака са предоставени на молителката. Видно от представените писмени доказателства, между същите страни са висящи и приключили множество дела по ЗЗДН, наказателни частен характер дела, което сочи влошени отношения между страните.Представените  психолочични експертизи на страните съдът не обсъжда, тъй като са събрани в друго производство и касаят изследване и анализиране на психо-емоционалното състояние  на страните в определен минал момент.

На 27.04 и 28.04.2019г. молителката , заедно със свидетелите И.  ,М. и И. били в комплекс Минкови бани –с.Спанчевци, заедно с децата на страните.молителката с децата наели едно бунгало, останалите-друго. На 27.04 вечерта,около 23.00ч., молителката отишла в бунгалото на св.И. , за да и занесе яйца . В бунгалото влезли ответникът и брат му-св. П., като ответникът попитал „Кви сте вие? “ присъстващите. Показанията на свидетелката И. се различават съществено от тези на останалите свидетели- както на ответника ,така и на молителя, поради което съдът не им дава вяра. Същите противоречат и на събраните писмени доказателства – писмо от комплекс Минкови бани, в което се излага,че общия паркинг е на около 60 м от бунгала 12 и 13, както и че между стаята в бунгалата и коридора има врата.

М. и И. излагат, че не са видели ответника да обижда или плюе молителката. Свидетелят И. сочи, че е подал жалба в РУ Видин, която оттеглил. Това което бил написал в жалбата, не било вярно.  Оттеглил жалбата, защото му звънели от скрит номер, без да се обажда никой.  Жалбата , приложена по делото в чернова от името на същия свидетел, била написана от молителката. Той  трябвало той да препише и да подаде, но не го направил. Излага още, че В.  не го е заплашвал. Излага, че на 28.04.2019г. били на ресторант заедно с децата , тръгнали  около 23.00 ч. в гората някой казал „Ето го пак В.“,но се оказало, че бил охраната.Свидетелят не е виждал повече ответника.Свидетелят И. сочи, че не помни да е имало обиди, ответникът и брат му „нещо си викали и после излезли“. Не е видял други действия, бил в стаята.

Свидетелите Василева и П. излагат, че били с ответника в Клисурски манастир, после решили да спрат в Минкови бани. При слизането от колата, ответникът и св.П. слезли да видят има ли места в ресторанта, видели молителката и отишли да видят какво става, тъй като ответникът трябвало да вземе децата, но молителката казала, че са болни.Свидетелката видяла молителката и ответникът да разговарят до едно от бунгалата.Ответникът отишъл до съседно бунгало ,почукал и на прозореца се показало дете. Върнал се разстроен.

По отношение на твърденя акт  на 28.04. няма никакви доказателства ответникът да е бил на мястото, дори свидетелят на молителката М. твърди, че видяната фигура е била на охраната, а на 01.05.2019г. ответникът е бил на вратата на входа, в който живее молителката, който факт не може да бъде определен като насилие.

Разпитаният свидетел Д. ***.Посетил по сигнал адреса на молителката, при пристигането на място не е установен ответника .В смяната му от 8.30 до 20.30 ч. имало няколко сигнала от молителката. При последното посещение ответникът бил пред вратата на входа и обяснил, че е дошъл да види децата. Не е изглеждал притеснен, не е бягал и отишъл доброволно.  Свидетелят Ц. ***. Посетил е комплекс Минкови бани  по първия от сигналите, подадени от молителката. Снели обяснения от нея и присъстващите, които казали, че бившия мъж на молителката дошъл,хванал я за врата и я наплюл.  Обходили местността , заедно с друг служител от смяната, но не открили ответника. Молителката била уплашена. По втория сигнал на следващия ден се случило същото, ответникът не бил установен на мястото, нито в района. Свидетелят М. установява същите факти.

На основание подадените сигнали са образувани преписки № 01170/2019 по описа на РП Видин, №370ЗМ-123/2019г. РУМВР Вършец и 609/2019г на РП Вършец, по които са налице постановления за отказ да се образува наказателно производство с № 01170/2019г от 24.06.2019г., №610/2019 от 10.07.2019г. и 607/2019 от 01.07.2019г., Видно от свидетелството за съдимост на ответника, същият е не е осъждан, не се води на диспансерен учет към ПО на МБАЛ Св.Петка АД Видин.

По отношение на дефинирането на акта на насилие, съгласно чл. 2 ЗЗДН, съдът приема, че от страна на ответника не е осъществено домашно насилие, изразяващо се във физическо такова, обиди и плюене.  Актовете на домашно насилие, визирани в чл.2, ал. 1 ЗЗДН обхващат широк кръг хипотези на различни видове домашно насилие, всяка от които  има  многобройни проявни форми, безспорно обаче , следва да бъде установен  осъществен такъв акт. Съдът приема, че от събраните в производството доказателства, не се установи извършено   домашно насилие на посочените дати.    

Свидетелите очевидци, както на молителя,с изключение на св.И., така и на ответника, не установяват твърдените актове.  

В настоящото специално производство не се установи извършен   акт от ответника, който да представлява насилие по смисъла на закона, останалите твърдения и доводи относно упражняване на родителски права, лични отношения с деца, следва да се изложат в съответните други граждански производства.

Разноските следва да останат ,както са направени от страните, с оглед липсата на списък на разноските, представен от ответника. 

         Воден от горното, Съдът

                                              

    Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.Л. П. с адрес ***  срещу  В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес *** , за защита от домашно насилие , извършено от В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, на дати 27.04.2019г. в комплекс М. б.с.С., , 28.04.2019г. в комплекс М. б. с.С., и на 01.05.2019г. в гр.В.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в 7-дневен срок от връчването му пред Видински окръжен съд.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: