О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр. Габрово, 11.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-Т.
като разгледа материалите
по адм. дело № 242 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-2152 от 15.12.2022 г., подадена от Г.П. ***,
ЕГН: **********, против Заповед № ЗДОС/Д-ЕВ-Г-016 от 26.10.2022 г. на директор
Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово. С процесната Заповед директора на
ДСП – Габрово отказва вписване в регистъра на осиновяващите при условията на
пълно осиновяване на жалбоподателя. Заповедта е обжалвана по административен
ред и с Решение № 07-РД-04-0506 от 21.11.2022 г. на директор РДСП – Габрово е
потвърдена. С Решение № 41 от 31.05.2023 г. на настоящия съдебен състав по адм.д. № 242 от 2022 г. на АСГ процесната
заповед е отменена. На 20.06.2023 г. е Решението е влязло в законна сила.
На 16.06.2023 г. жалбоподателят К. е подал молба, с която на основание чл. 248,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е поискал присъждане на сторените от
него разноски, а именно – 337.00 лв., заплатени за съдебно-психологическа
експертиза. В изпълнение на процесуалните разпоредби съдът е запознал с молбата
ответната страна и й е предоставил възможност за становище, като е определил и
срок за това. В резултат, на 29.06.2023 г. ответникът депозира молба, с която
оспорва искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и допълване на
съдебното решение с такъв диспозитив, като твърди, че такива не се дължат, т.к.
К. сам е пожелал изготвянето на експертиза по делото, а такава не е била
необходима.
Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Жалбоподателят К. е
получил съобщението за постановяване на процесното съдебно решение на
05.06.2023г. и срокът за обжалване на същото е бил до 19.06.2023 г. Молбата, с
която е поискал изменение на същото в частта му, досежно разноските, е подадена
в рамките на този срок и като своевременно депозирана от лице с правен интерес
тя се явява редовна и допустима, поради което съдът я разгледа с оглед нейната
основателност.
По делото не е налице правен спор, че
жалбоподателят е направил такива разноски за експертиза, допусната, изслушана и
приета от съда, както и че оспореният от него ИАА е отменен. В депозираната
жалба такова искане, адресирано към съда, обаче не е отправено. Такова искане
не е направено и до края на устните състезания в о.с.з. от 02.05.2023 г.,
когато е даден ход на делото по същество и същото е обявено за решаване. Такова
искане е депозирано за първи път пред съда в представената по-късно, на
09.05.2023 г., писмена защита на
Г.К.. С процесното свое решение съдът не се е произнесъл по този въпрос,
считайки искането за късно подадено и вземайки предвид т. 11 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно което „Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция.“. В този смисъл е и практиката на ВКС и ВАС, напр.: „Направеното за първи път искане е едва в писмената защита,
депозирана след приключване на последното заседание по делото, поради което
същото е несвоевременно направено.“ - Определение № 1953 от
12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14807/2013 г., IV о. В същия смисъл и Определение
№ 1117 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 994/2016 г., II о.; Определение № 11331 от
26.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2013 г., III о.; Определение № 16116 от
28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2009 г., VII о.; Определение № 10713 от
26.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3443/2014 г., 5-членен с-в; Определение № 6678 от
4.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2008 г., IV о.; Определение № 120 от
13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 664/2019 г., III г. о., ГК и др.
„С т. 8 и т.
11 на ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, са разграничени двете хипотези
на допълване /изменение на даден съдебен акт, в частта му за разноските, като и
при двете хипотези, за да може съдът да се произнесе, е необходимо страната,
която иска изменението, да е извършила валидно процесуално действие по искане
на тези разноски и то не в писмената защита след приключване на делото, а пред
съда - най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
По аргумент на противното, при липса на такова искане от страната в посочения
срок, съдът не дължи произнасяне. Заявеното след приключване на делото искане
за разноски е ненадлежно като процесуално действие, то не ангажира съда и по
него не се дължи произнасяне.“ - Определение № 14216 от
22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14026/2016 г., VIII о.
„Идеята на закона е
всички претенции на страните, свързани с присъждане на направените от тях разноски,
да бъдат заявени до приключване на устните състезания в заседанието, в което
делото е обявено за решаване, при което страната, направила разноски за
адвокатско възнаграждение, не може да е постановена в по-неблагоприятно
положение от насрещната страна, в чиято тежест се присъждат разноските /арг. от
чл. 9 от ГПК/.
С оглед на това направеното от касационния жалбоподател искане по чл. 78, ал. 5 ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК,
след приключване на последното съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция - с молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
е несвоевременно направено и не ангажира
компетентността на решаващия съд за произнасяне в хипотезата на направено
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК.“ - Определение № 3622 от
15.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2021 г., II о.
С оглед на така изложеното молбата на Г.К. за допълване на
първоинстанционното съдебно решение в частта му досежно разноските се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което и на основание
чл. 248, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № СДА-01-1107 от 16.06.2023г., подадена от Г.П.
***, ЕГН: **********, по адм. д. № 242 от 2022 г. по описа на същия
съд, с която на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК същият е
поискал допълване на съдебно решение № 41 от 31.05.2023 г., постановено по
същото дело, в частта му относно разноските.
Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в
сроковете и по реда, по който подлежи на
обжалване решението, чието
допълване е поискано.
Препис от определението да се връчи на страните в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т./