№ 24
гр. Велико Търново, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20224000500467 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл.
262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10054/06.12.2022 г. при ВТОС,
подадена от А. К. К., от гр. Велико Търново, против Разпореждане №
609/28.10.2022 г., постановено по гр.д. № 613/2022 г. по описа на Окръжен
съд Велико Търново, с което е върната жалбата на А. К. К. с вх. №
7338/23.09.2022 г. при ВТОС, като нередовна.
В жалбата се твърди, че в производството по ЗОДОВ държавната такса
не се заплаща преди приключване на делото, както и същата е половината от
предвидената, а именно – 5 лв. Обжалваният съдебен акт е постановен при
липсата на преки доказателства за нередовност на „исковия документ“.
Посочва се, че съдът не е спазил разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4, чл. 260, чл.
261, чл. 263 и чл. 273 ГПК, тъй като срокът за обжалване е спазен, жалбата
отговаря на изискванията на закона, въззивният съд не е изпратил препис на
ответната страна и обратен отговор не е получен.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в
жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана
страна, в преклузивния едноседмичен срок за обжалване и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна.
Производството по гр.д. № 613/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико
Търново е образувано по искова молба от А. К. К., в която се излагат
съображения за допуснати процесуални нарушения от държавни съдебни
1
изпълнители по принудително изпълнение, неконкретизирано.
След проведена процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, с Определение №
839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната исковата молба на А. К. К., като
нередовна.
Против горното определение е постъпила частна жалба вх. №
7338/23.09.2022 г. при ВТОС. С Разпореждане № 512 от 26.09.2022 г. жалбата
е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да внесе по сметка
на Апелативен съд Велико Търново държавна такса в размер на 15 лв. и да
представи вносна бележка по делото. На жалбоподателя е указано също, че в
противен случай частната жалба ще му бъде върната като нередовна.
В едноседмичния срок за отстраняване на нередовността на жалбата по
делото е постъпило писмено изявление, озаглавено „поредна жалба“, в което
А. К. отново е изложил съображения, касаещи прекратяването на
производството, като изрично е посочил, че на основание чл. 18, ал. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
дължимата държавна такса е 5 лв.
С обжалваното в настоящото производство Разпореждане №
609/28.10.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново е
върната жалбата на А. К. К. с вх. № 7338/23.09.2022 г. при ВТОС, като
нередовна. В мотивите си съдът е приел, че констатираните нередовности на
жалбата не са отстранени в срок, поради което същата подлежи на връщане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Изискванията за редовност на въззивните жалби са регламентирани в
чл. 260 и чл. 261 ГПК. Съобразно чл. 275, ал. 2 ГПК, цитираните разпоредби
се прилагат съответно и по отношение на частните жалби. Правилото на чл.
261, т. 4 ГПК изисква като приложение към жалбата да бъде представен
документ за внесена държавна такса. Действително, към жалбата против
Определение № 839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на ВТОС
жалбоподателят А. К. не е приложил платежен документ за внесена държавна
такса. Последвалите указания на съда за внасянето са законосъобразни и в
съответствие с чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК.
Жалбоподателят е не е представил писмени доказателства за заплащането на
дължимата такса с аргумент, че тя е неправилно определена от съда, като
същото възражение се поддържа и в частната жалба, с която е сезиран
въззивният съд. Настоящият съдебен състав намира така наведеното
възражение за неоснователно. Частна жалба вх. № 7338/23.09.2022 г. при
ВТОС е подадена от А. К. против Определение № 839/16.09.2022 г. по гр.д. №
613/2022 г. на ВТОС, с което като нередовна е върната депозираната от него
искова молба. Съобразно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, за частна жалба по гражданско дело се
2
събира такса 15 лв. В този смисъл указанията на първоинстанционния съд за
законосъобразни и по отношение размера на дължимата държавна такса.
Такса в размер на 10 лв. се дължи съгласно чл. 2а от Тарифата от граждани,
еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел по искове за
обезщетение по ЗОДОВ. Чл. 18, ал. 3 от Тарифата се отнася до случаите, в
които е инициирана въззивна проверка на съдебно решение, постановено в
производство по реда на ЗОДОВ. Тези разпоредби са неприложими в
настоящия случай, тъй като се касае за съвсем различна хипотеза, и
позоваването от страна на жалбоподателя на тях е неоснователно. След като
правилно е констатирал, че дадените указания не са изпълнени в срок, съдът е
приложил и последиците на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Възражението в частната жалба, че произнасянето на съда е преди размяната
на книжа е неоснователно, тъй като проверката за редовност на жалбата
предшества размяната на книжа, което следва от систематичното място на чл.
262 ГПК. С оглед на това обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на въззивната инстанция констатира също, че
въпреки указанията на съда, жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна
такса и за настоящото производство, като дължимостта й и нейния размер се
оспорва от него. Поради това съдът намира, че А. К. следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по настоящата частна жалба в размер на
15 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд
Велико Търново.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 609/28.10.2022 г. по гр.д. №
613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната частна жалба
№ 7338/23.09.2022 г. при ВТОС, подадена от А. К. К. против Определение №
839/16.09.2022 г. по гр.д. № 613/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА А. К. К., с адрес: гр. Велико Търново, ******* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико
Търново сумата от 15 лв. (петнадесет лева) – държавна такса по настоящата
частна жалба.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен от
съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4