Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 169

28.01.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                         2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №382 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

Образувано е по касационна жалба от Т.К.К. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.М.Д.Д., срещу Решение №260038/01.03.2021 г., постановено по АНД №69 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка била противоречива и объркваща. В сочените актове съответните органи били „вплели“ три различни по смисъл правни норми – чл.483, ал.1, т.1; чл.638, ал.1 и чл.683, ал.3 от Кодекса за застраховането. Липсвало единство между описателната част на нарушението и неговата квалификация, което представлявало съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на наказаното лице. В обжалваното съдебно решение пространно било обяснено какво представлявала нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, как същата съдържала диспозиция и санкция. Сочи се, че словесното и цифрово изписване на чл.638, ал.3 от КЗ било достатъчно. В конкретния случай обаче в АУАН и НП била изписана и нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което попречило на касаторката да разбере точно в кое качество – на собственик, или на водач, била допуснала административното нарушение, за което била наказана. Това противоречие между обстоятелствена и санкционна част на НП не следвало да бъде санирано от съда, както било в случая.

Решението на районния съд било неправилно и необосновано и по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че административнонаказващият орган изразил преценката си за маловажност на случая мълчаливо, не освобождавал съда от проверка за законосъобразност на тази преценка. Извършването на мълчалива преценка от АНО сочело, че НП било издадено по целесъобразност. С този подход се създавали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни случаи и се влизало в противоречие с принципа на равнопоставеност на гражданите, закрепен в чл.6, ал.2 от Конституцията. Отбелязва се, че бил сключен нов договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ 51 минути след като касаторката разбрала за изтичането на срока на предишния. Навеждат се доводи за маловажност на случая, тъй като извършеното нарушение било с обществена опасност по-ниска от обичайната за този вид нарушения.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Свиленград, не ангажира становище по касационната жалба.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-0351-001178 от 11.01.2021 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Т.К.К. ***, за виновно нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

За да достигне до този правен резултат, районният съд е приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП било идентично. Описанието на нарушението било направено по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците му и да организира адекватно защитата си. АУАН и НП бил издадени от  компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

По отношение приложението на материалния закон съдът посочил, че административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ съдържа едновременно диспозицията и санкцията. Поради това, от същата ставало ясно правилото за поведение, за неизпълнението на което била предвидена санкция. Съдът, въз основа на установената фактическата обстановка, е приел за безспорно доказано извършването от страна на Т.К.К. на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за което ѝ е било наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Въззивният съд е изложил съображения, че отсъствието на мотиви в НП относно липсата на основание за прилагане чл.28 от ЗАНН не съставлява процесуално нарушение. Приел е, че деянието не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което и не съставлява маловажен случай. Фактът, че жалбоподателката имала само едно наложено наказание за нарушение на ЗДвП не променял извода за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция изцяло споделя направените в проверяваното решение фактически и правни изводи на районния съд.

Видно е от доказателствата по делото, че срещу Т.К.К. на 12.12.2020 г. е бил съставен АУАН бл.№619614, за това, че на същата дата, около 11.50 часа в гр.С. на ул.***, в посока ул***, същата управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№***, собственост на Д. Д. А.от гр.Свиленград, като след извършена проверка водачът не представя сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания автомобил, възприето като нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, е възпроизведена по идентичен начин в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, при което не се констатира никакво съществено разминаване нито между текстовата част на АУАН и НП, нито между описанието на деянието и правната му квалификация. По начина, по който е описано, административното нарушение кореспондира с приложената норма на чл.638, ал.3 от КЗ, предвиждаща наказване с глоба от 400 лв. за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Обстоятелството, че на посочените в АУАН и НП дата и място Т.К.К. е управлявала визираното моторно превозно средство, не е било оспорено от последната при подписването на акта, а също така е установено по несъмнен начин, въз основа на събраните пред въззивния съд гласни доказателства. Съдът правилно е възприел и обсъдил в тяхната взаимна връзка показанията на свидетелите Х. и Г., които сочат еднозначно, че наказаното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, управлявайки автомобил, собственост на трето лице, без същият да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези показания не се опровергават и от показанията на собственика на автомобила – свид.Д. Д. А., която обяснява, че сключвала застраховката и след изтичане на срока ѝ получила съобщение за това, но забравила да уведоми К..

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка била противоречива и объркваща. В тази връзка, напълно се споделя извода на районния съд, че описанието на нарушението е направено по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците му и да организира адекватно защита си. Настоящата инстанция не счита, че е било налице объркване у наказаното лице, тъй като не установи липса на единство в НП между описателната част на нарушението и неговата правна квалификация до степен, обосноваваща незаконосъобразност на санкционния акт. Не се констатира и твърдяното „вплитане“ три различни по смисъл правни норми – на чл.483, ал.1, т.1; чл.638, ал.1 и чл.683, ал.3 от КЗ, доколкото както в АУАН, така и в НП цифрово е посочена за нарушена единствено разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Следователно не е налице описание на нарушението в АУАН и в НП, извършено по начин, които да е попречил на лицето Т.К. да разбере, че административнонаказателната ѝ отговорност е била ангажирана в качество ѝ на водач на МПС, собственост на друго лице, за което МПС към 12.12.2020 г., около 11.50 часа, не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата Т.К.К. е управлявала моторно превозно средство, което не е нейна собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същата е осъществила от обективна и субективна страна вмененото ѝ административно  нарушение.

Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че няколко минути след извършване на нарушението за управляваното от К. МПС е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не характеризира извършеното административно нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от общия случай на нарушенията от същия вид.

Като е потвърдил наказателното постановление, Свиленградският районен съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260038/01.03.2021 г., постановено по АНД №69 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно. 

 

 

                                                                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

 

                                                                              2.