РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Перник, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадени
ОТ:
1.Г. С. Р. ***;
2.С. П. М. ***
и
3.Б. П. М. ***
ЧРЕЗ: адв. Б. Б. от АК ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 261107 от 29.10.2021 година, постановено по
гр.д .№ 09273/2018 г. по описа на Районен съд – Перник
С жалбата решението се оспорва изцяло като неправилно, незаконосъобразено,
необосновано, постановено при неспазване на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че в производството първоинстанционният съд не е обсъдил с
необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства.
Подходил спрямо доказателствения материал избирателно, като не били обсъдени всички
доказателства, както доводите и възраженията, наведени в съдебно заседание и в писмената
защита на ищците, с което били нарушени процесуално-правните норми, визирани в
разпоредбата на чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК без да изложи мотиви за това.
Жалбоподателите считат, че не обсъждането на факти и обстоятелства, които са от
съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на
1
процесуални правила, което водело до отмяна на съдебния акт.
Макар и да били изброени представените по делото писмени документи- решение №
2128 от 23.10.2009 година по преписка № 2630/1992 година по описа на ОСЗ- Перник с изх.
№ 914 от 29.102009 година; нотариален акт за делба на недвижим имот, приживе, №***, том
*, рег.№ ***, дело № 497/25.07.1947 година на Пернишкия околийски съдия; нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ***,
том ***, рег.№ ***, дело № 394/01.07.2005 година на нотариус Р.М. с район на действие
Районен съд-гр.Перник, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № *** Пернишкият
районен съд не е взел предвид, че по безспорен и несъмнен начин е установено, че М. И. М.
е бил изключителен собственик на следния недвижим имот, а именно: НИВА от 1.270 дка,
находяща се в землището на гр.***, Махала „***”, при граници: Т. Н.-от две страни; В., Б. и
А. Н.и М.; Д.С. и З.Й..
Сочи се, че конкретизирания земеделски имот е включен в урбанизираната
територия/населено/ място на гр. *** и за него са отредени незастроен урегулиран поземлен
имот *** за имот планоснимачен номер *** в квартал *** по регулационния план на гр. ***,
с площ от 435/четиристотин тридесет и пет/ кв.м. и незастроен урегулиран поземлен имот
*** за имот планоснимачен номер *** в квартал *** по регулационния план на гр.***, с
площ от 463/четиристотин шестдесет и три/ кв.м., както и че ответниците неправомерно и
незаконосъобразно са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № **, том ***, рег.№ ***, дело №
394/01.07.2005 година на нотариус Р.М. с район на действие Районен съд-гр. Перник, вписан
в регистъра на Нотариалната камара под № *** за незастроен урегулиран поземлен имот ***
за имот планоснимачен номер *** в квартал *** по регулационния план на гр.***, с площ от
463/четиристотин шестдесет и три/ кв.м.
По отношение на приетите по делото експертизи жалбоподателите считат, че
незаконосъобразно първоинстанционният съд в една част кредитира заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза, а в друга част заключението на единичната
техническа експертиза, както и че не е взето предвид, че вещите лица са категорични, че
част от процесния недвижим имот с площ от 299 кв.м. попада в урегулиран поземлен имот
*** за имот планоснимачен номер *** в квартал *** по регулационният план на гр.***, с
площ от 463/четиристотин шестдесет и три/кв.м.
Жалбоподателите считат, че съдията неоснователно и необосновано е отхвърлил и
иска им с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том ***, рег.№
***, дело № 394/01.07.2005 година на нотариус Р.М. с район на действие Районен съд-
гр.Перник, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, тъй като ответниците са
се снабдили по неправомерен начин с нотариалния акт за собственост върху недвижим
имот-земеделска земя, включена в регулация, придобит по давностно владение.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор. Оспорва подадената въззивна жалба, моли да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.При
подробно изложени съображения по съществото на спора, счита че съдът е изложил
подробни мотиви относно събрания доказателствен материал по делото направил е преценка
на доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правно обоснован извод.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител,
подържат така депозираната въззивна жалба, като молят да бъде отменено
първоинстанционното решение, при подробно изложението съображения по съществото на
спора изложени във въззивната жалба.
Претендира направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуалният си представител адв. Д.,
2
молят да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно, а доводите изложени във
въззивната жалбата за неоснователни. Постановеното решение било мотивирано и се
базирало на пълно доказване на всички факти и обстоятелства твърдени от ищеца.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуалният си представител адв. В.,
молят да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение,
като правилно с оглед подробно изложените съображения по съществото на спора в
отговора.
Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че:
За успешното провеждане на предявените установителни искове за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищците било да установят
в условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на
посоченото придобивно основание – наследствено правоприемство от М. И. М., който го е
придобил чрез договор за делба, оформена с нотариален акт № ***, том **, регистър № ***,
дело № 497 от 25.07.1947 г., а в условията на евентуалност - упражнявано давностно
владение, считано от 1947г.
При анализ на събраните по делото доказателства приел, че по силата на договор за
доброволна делба М. И. М. се легитимирал, като собственик на част от имот с
идентификатор № 55871.509.301, с площ 292 кв.м. отразена графично на скицата към
заключението с успоредни линии, заключена между точки А-Б-В-Г-Д, и 3 кв.м., попадащи в
имот с пл. № *** по плана от 1956 г. От представеното удостоверение за наследници на М.
И. М. се установявало, че след смъртта си същият е оставил наследници по закон син П. М.
М. и дъщеря В. М. Т.. С оглед на което приел, че по силата на наследственото
правоприемство ½ ид.ч. от наследството била преминала върху ищците С. П. М. и Б. П. М.,
в качеството на наследници на П. М. М., а останалата ½ ид.ч. върху ищцата Г. С. Р. и
низходящите на В.С.Г. - А.В. С. и Г.В. С.. Т.е. всеки от ищците се легитимирал като
собственик на по ¼ ид.ч. от имот с площ 295 кв.м., от които 292 кв.м. е заключена между
точки А-Б-В-Г-Д на скицата към заключението по тричленната съдебно-техническа
експертиза, и 3 кв.м., попадащи в имот с пл. № ***. С оглед на което разгледаl и
своевременно заявеното от ответника Б. М. в срока за отговор възражение, че е придобила
правото на собственост върху имота на основание давностно владение. Във връзка с което
от събраните по делото доказателства установил, че ответникът Б. М. бил установил
фактическа власт върху имот, парцел ***, по регулационния план, с площ 462 кв.м., на
основание договор за покупко-продажба, сключен с А. Н. П., З. П. М. и К. Н. П. във
формата на Нотариален акт № ** от 07.02.2006 г., а по делото не се спорело, че имотът,
предмет на разпоредителната сделка, бил идентичен с процесния имот с идентификатор №
55871.509.301, като именно това обосновавал и правния интерес на ищците от предявените
искове.
В случая първоинстанционният съд, приел че ответникът бил установил владение
върху имота на основание, годно да го направи собственик, като не се били събрали
доказателства да е знаел, че праводателят му не е собственик. От свидетелските показания се
установило, че същият е упражнявал фактическата власт върху имота лично и чрез трети
лица явно, непрекъснато и необезпокоявано от момента на сключване на сделката през 2006
г. до предявяване на исковата молба – 28.12.2018 г. Същевременно не се установило ищците
да са упражнявали владение именно върху процесния имот. С оглед на което приел, че
ответникът Б. М. е придобил правото на собственост върху имота на основание
упражнявано добросъвестно владение. За пълнота посочил, че дори да се приемело, че
3
владението не е добросъвестно, то бил изтекъл и предвиденият в закона 10-годишен срок за
придобиване на правото на собственост.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящия съдебен състав преценявайки изложените и от двете страни доводи,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка
всички релевантни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От представения в първоинстанционното производство Нотариален акт № ***, том
**, дело № 497 от 1947 г. за делба на недвижим имот приживе се установява, че:
М. И. М. е станал собственик приемайки в дял:
1. Селище „***“ от 1100 кв.м. при граници: С.К., Т. Н., Л. И., и новооткрит път, което
е част от селище „***“, цялото от 6 декара при граници: път, Т. Н., Р.Д., М. А., И. М. и
общинска мера;
2. Селище „***“ от 400 кв.м. при граници: новообразуван път, мера, А. И., В. И.,
което е част от мястото - селище „*** -***“, цялото от 2182 кв. м. при граници: И. М. и от
три страни общинска мера;
3. Нива „***“ от 1.1 декара при сегашни граници: А.М., С.Ц. и М.С., а по акта
граници: М.Б., Т. Н. и Братя М.;
4. Нива „***“ от 2.6 декара при сегашни граници: М. Т., Г.А., Т. Н. и И. Ф., а по акта
граници: Т. Н., Бр. Н. и Бр. Ф.;
5. Нива „***“ от 0,7 ара при граници: Т. Н., мера от две страни и В. И.;
6. Ливада „***“ от 0,5 ара при граници: Р.Д., Т. Н. и Бр. Н.. На В., А., Б. и М. И. М. са
станали собственици приемайки в дял: Нива в м. „***“ от 5.1 декара при граници: Д.С., З.Й.,
Т. Н. от две страни;
В., А., М. и Л. И. М. са станали собственици приемайки в дял: нива в м. ***“ от 3.9
декара при граници: С. И., Й.Д., М.М. и път.
В., М., Б., А., Л. И. М. и Ф.В.Г. са станали собственици приемайки в дял: *** в м.
„***“ от 2.2 декара при граници: Д.Т., Т. Н., Бр. Б. и път /на всеки по равна част/.
В., М., Б., А. и Л. И. М. са станали собственици приемайки в дял:
1.Ливада в м. „***“ от 1.1 декар при граници: К.К., С.Х. и Д.Т.,
2.Нива в м. „***“ от 4.7 декара при граници: Т. Н., Бр. Н., Ч., Общинско, бара, Т. Н. и
С.К., което е част от ливадата „***“, цялата от 6.9 декара при граници: Бара, Т. Н. от две
страни и ***, като Л., М. и А. взимат по 1433 кв.м., а В. и Б. по 200 кв.м. ид.ч.
А., М. и Л. И. М. са станали собственици приемайки в дял: Нива в б. „***“ от 2.8
декара при граници по акта: С. А., М. З. и Т.В., а сегашни граници: П. М., С. А., М.П., М.Г. и
А.Т.Д..
4
А. и М. И. М. са станали собственици приемайки в дял: 990 кв.м. празно дворно
урегулирано място, образуващо парцел *** от кв. 204 по плана на гр. ***, в м. „***“ при
граници: от две страни улици, Т. Н. и Б. и В. И., което е част от нивата в м. ***, цялата от
4.2 декара при граници: С. А., Т. Н. и Бр. П.. Видно от препис извлечение от акт за сключен
граждански брак издаден на *** от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.***,
общ. *** на *** бил сключен граждански брак между А.С.А. и В. А. М..
От Решение № 2128 / 27.05.1999г. на ОСЗ гр. Перник за възстановяване правото на
собственост на земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. *** се
установява, че на наследниците на М. И. М. е признато и възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на имот: Нива от 0.435 дка, находяща се
в землището на гр. ***, местността ***, имот ***, от кадастрален план от 1983 г., при
граници: имоти пл. № ***, ***, ***, ***, *** и *** в кв. *** по удостоверение № 8/ТР 11541-
5 от 23.10.2009г. на Община Перник. Със същото решение е отказано да бъде признато
правото на собственост на наследниците на М. И. М. в съществуващи стари реални граници
на имот: нива от 0.835 дка, находяща се в землището на гр. ***, в местността „***“, имот №
*** от кадастрален план от 1983 г. по удостоверение № 8/ТР 11541-5 от 23.10.2009г. на
Община Перник.
Видно от удостоверение за наследници № *** издадено от длъжностното лице при
Община Перник, М. И. М. е починал на *** и е оставил за наследници:
1. Л.М. М.а - съпруга, починала на ***,
2. П. М. М. - син, починал на ***
1. С. П. М. – син
2. Б. П. М. – син
3. В. М. Т. - дъщеря, починала на ***
1. Г. С. Р. – дъщеря
2. В.С.Г. – син, починал на ***
1. А.В. С.
2. Г.В. С.
Видно от удостоверение с изх. № 08ПР-11541-5 от 23.10.2009 г. от Община Перник,
по кадастрални план на гр. Перник, кв. „***“, местност „***“, одобрена със Заповед № РД-
18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е нанесен имот с площ 435 кв.м. и
идентификатор 55871.509.303 от кадастрален район № ***. Удостоверено е, че съгласно
действащия ПУП на гр. ***, бившият имот в местност *** с площ 1270 кв.м., е идентичен с
имота, описан в т. 2, част II на решение № 218 от 23.06.1998 г. и попада в границите на УПИ
***, кв. **, незастроен с площ 435 кв.м. Посочено е, че от бившия имот могат да се
възстановят 435 кв.м., показани на скицата със зелен цвят, неразделна част от
удостоверение 08/ТР 11541/2/25.02.2008 г. по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съгласно
приложената скица имот № 55871.509.303 е признат за възстановяване на наследниците на
М. И. М., съгласно решение № 218/23.06.1998 г. на ОСЗГ, с площ 435 кв.м.
От Решение № 755 от 04.09.2003 г., за възстановяване правото на собственост на
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. ***се установява, че на
наследниците на П. Т. Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на имоти, сред които Нива от 5.100 дка, пета категория, находящ се в
землището на град *** в местността ***, част от имоти *** и ***, при граници: имоти с пл.
№ ***, ***, *** и ***. С т. II от решението е възстановено правото на собственост на
наследниците на П. Т. Н. в съществуващи стари реални граници на следните имот,
представляващ нива от 0,135 дка, пета категория, находяща се в землището на град *** в
местността ***, част от имоти *** и *** от кадастралния план, изработен 1956 г., при
граници имоти с пл. № ***, ***, *** и ***.
От Нотариален акт № **, том **, дело № 394/2005 г. се установява, че З. П. М. и И. П.
5
Т., към 07.02.2006г. всеки един от двамата е признат за собственик на по 1/3 ид.ч., и заедно с
А. Н. П. и К. Н. П. всеки един от двамата е признат за собственик на по 1/6 ид.ч. от
урегулиран недвижим имот представляващ: незастроено дворно урегулирано място с площ
от 463 кв.м., находящо се в строителните граници на *** и означено по скица като парцел
*** в кв. ** по плана за регулация и застрояване на гр. ***– „***“, утвърден със Заповед №
III-36 от 24.01.1983 г. при граници: от изток - улица „***“, от юг – парцел *** на А. К.А., от
запад – поземлени имоти и от север – парцел ***.
От Нотариален акт № **, том *, дело № 15 от 2006 г. се установява, че на 07.02.2006
г. И. П. Т., А. Н. П., З. П. М. и К. Н. П., са продали на Б. Е. М., собственият урегулиран
поземлен имот, представляващ незастроено дворно урегулирано място с площ от 462 кв.м.,
находящо се в строителните граници на гр. ***, ул. „***“ *, и означено по скица като парцел
*** в кв. ** по плана за регулация и застрояване на гр. ***- „***“, утвърден със заповед №
III-36 от 24.01.1983 г. при граници: от изток – улица „***“, от юг – парцел *** на А. К. А.;
от запад – поземлени имоти и от север парцел ***.
От приетата по делото тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че
между недвижимия имот, предмет на исковата молба - незастроен урегулиран поземлен
имот * за имот планоснимачен номер *** в квартал ** по регулационния план на гр. ***, с
площ от 463 кв.м. е налице частична идентичност с имота, възложен в дял на М. И. Н. по
Нотариален акт № ***, дело № 497/1947г. и имота описан в т.2 , част II на решение №
2018/23.06.1998г. и има идентичност в частта за възстановяване от 435 кв.м., като за
останалите 835 кв.м. м. няма данни за обезщетяване, между имота предмет на исковата
молба – незастроен УПИ ***, кв. ** по регулационният план на гр. *** с площ от 463 кв.м. е
налице частична идентичност с имот възложен в дял на М. И. Н. по НА № ***, дело №
497/1947г. Видно от приложената към заключението комбинирана скица, от имот с пл. №
***, отразен с плътен черен контур, по плана от 1983 г., са образувани парцели с №№ *** и
*** с кръстосана щриховка е отразена възстановената с Решение № 755/08.08.2003 г., на
наследниците на П. Т. Н. е възстановен имот: нива от 0.135 дка в местността „***“ част от
имоти с №№ *** и *** от кадастрален план изработен 1956 г. - част от УПИ ***. Поради
което вещите лица дават заключение за частично идентичност между недвижимият имот
предмет на исковата молба – незастроен УПИ ***, кв. ** по регулационният план на гр. ***
с площ от 463 кв.м. и Нива от 1.270 дка. по решение № 2128/23.10. на ОС Земеделие. От
обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че от имот пл. № *** са
образувани два парцела по плана от 1983 г. е бил с площ от 867 кв.м.. С решение №
2128/2009 е възстановен имот 303 от кадастралния план от 1983 г. с площ от 435 кв.м., а
останалата част от имот *** в размер на 432 кв.м. е включена в площ на процесният имот
***, щелият с площ от 463 кв.м. Площта на имот *** преди разделянето на два парцела е
била в размер на 867 кв.м., в това число 135 кв.м. от 2756, т.е. кръстосаната щриховка
попада в имот ***, като по скицата от кадастъра, за да се образува този имот са придадени
292 кв.м.
От свидетелските показания на В. Л. И. се установява, че знае, че се води дело за
наследствен имот на имот чичо М. И. М. намиращ се под ***–то училище Този имот бил на
нейния дядо, който бил огромна нива, в която се засаждала с царевица и картофи, с малка
къщичка. Сега имотът бил празен и много по-малък. През 1947 г. дядо й разделил имота
между петте си сина и едната си дъщеря, като всеки получил повече от 1 дка. Обработвал
имота докато можел. Чичо и М. получил имот в местността „***“, който заедно с жена си
обработвал имота докато можел, като се считал за собственик на имота.
От свидетелските показания на Р.Д. А. – роднина от трета степен на ответника Б. М.
се установява, че празно място от около 1 дка. намиращо се над гуми център „***“ в посока
6
Енергото, втората пряка в ляво и след това вдясно, знае че на половината е собственост на
Б., която го била закупила през 2006г., бил присъствал на огледа за закупуването на този
имот, продажбата била осъществена през агенция. След сделката Б. изчистила имота и била
заградила само половината място. Узнал за нередностите с имота, когато тя искала да закупи
другата половина от мястото. Лично бил участвал в почистване на имота през 2010г. През
2010/2011г. от името на Б., която по това време била в Гърция, с фирма ходили да трасират
имота и тогава възникнал конфликт със съседи, които били притеснени, че ще им съборят
оградата. След трасирането имота нед бил ограждан, сложените при трасирането колчета на
следвания ден били махнати. В имота имало засадени дръвчета и внушителен орех Не знае
някой да е пречил на владението на имота.
От свидетелските показания на Г. М. съпруг на ответника Б. М. се установява, че
заедно с Б. закупили имота, чрез агенция за недвижими имоти Сделката била извършена
чрез майката на ответницата, тъй като тогава те живеели в Гърция. В периода докато
живеели в Гърция ангажирали Р. – първи братовчед на съпругата му, да се грижи за имота.
След 2014, тъй като се завърнали в България, започнали често да ходят до имота и се грижат
за него и никой не им бил оспорвал владението. Поне веднъж годишно ходили да косят и
чистят имота, при което се вдигало шум, но никой не им бил правил забележки. Последните
две три години не били ходили да почистват имота поради здравословни проблеми
Настоящия съдебен състав преценявайки изложените и от двете страни доводи,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка
всички релевантни доказателства, прие за установено от правна страна следното:
С оглед трайната съдебна практика намерила и отражение в ТР № 8/2012 г. по т.дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес е налице и когато съсобствениците
спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ и когато защитаваното с
установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е
реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, като защитата се
ограничава само с неговото потвърждаван и защото идеалните части на
съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях за използването и
управлението на общата вещ, предявения иск се явява допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Изложените в хода на производството факти и обстоятелства недвусмислено сочат,
че пред районния съд е предявен иск, с който се иска да бъде признато за установеното
правото на собственост на ищците, спрямо ответниците въз основа на реституция, в обем
съгласно наследствените им части от общият им наследодател М. И. М. починал на ***
По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници безспорно
се установява, че след смъртта на общият наследодател М. И. М. починал на *** по закон
съгласно чл. 5 от ЗН са призовани за наследници, както следва:
4. С. П. М. – син на П. М. М. - син, починал на *** получил в наследство от своите
родители М. и Л. М. починали съответно *** и *** – ½ ид. ч., съответно придобил ¼
7
ид.ч. от процесното място
5. Б. П. М. – син на П. М. М. - син, починал на *** получил в наследство от своите
родители М. и Л. М. починали съответно *** и *** – ½ ид. ч., съответно придобил ¼
ид.ч. от процесното място
6. Г. С. Р. – дъщеря на В. М. Т. - дъщеря, починала на *** получила в наследство от
своите родители М. и Л. М. починали съответно *** и *** – ½ ид. ч., съответно
придобила ¼ ид.ч. от процесното място
7. А.В. С. – дъщеря на В.С.Г. – син, починал на *** получил в наследство от своите
1
родители М. и Л. М. починали съответно *** и *** – ¼ ид. ч. съответно придобила /
ид. ч.
8
8. Г.В. С. дъщеря на В.С.Г. – син, починал на *** получил в наследство от своите
1
родители М. и Л. М. починали съответно *** и *** – ¼ ид. ч. съответно придобила /
ид. ч.
8
И пред настоящата инстанция и в хода на първоинстанционно производство страните
не спорят, че в хода на административно производство по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на земеделски земи на наследниците на М. И. М..
Ищците твърдят, че ответниците основават собствените си права на реституция на
земеделски земи на общият им наследодател П. Т. Н. в съществуващи стари реални граници,
като с исковата молба е направено, макар и бланкетно оспорване, че конкретизирания
недвижим имот не бил собственост на наследодателя на ответници, а единствен на техния
наследодател.
Поради което по направеното възражение и оспорване правото на собственост на
наследодателя на ответници, респективно идентичността на притежавания имот преди
колективизацията и реституирания с приключила административна процедура, по силата
на постановеното решение на ПК, настоящия съдебен състав, съобразявайки трайната
съдебна практика за да се произнесе взе предвид следното:
В тълкувателно решение №8/2014г. на ОСГК, обявено на 23.02.2016г., в т.2 се
приема, че искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от
бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, са допустими. Изложените съображения са свързани с реституцията като
специфичен способ за придобиване от физически и юридически лица на право на
собственост върху имоти, отнети им от държавата в минал момент. Понеже почти във
всички случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от този,
който са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при
възстановяване на правото на собственост се приема техният статут към момента на
одържавяването. Затова, нито един от горепосочените закони не предвижда като
материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде
предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент
кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план.
ЗСПЗЗ регламентира предпоставките и процедурите за легитимиране на
собствеността върху земеделски имот, попадащ в приложното му поле, а именно
инициирано в срок административно производство, приключило с решение за
8
индивидуализация на обекта на правото на собственост по член 14 от ЗСПЗЗ за бившия
собственик или неговите наследници. Настоящия спор между страните не е спор за това кой
е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, за да се поставя въпрос и се
изследва от съда дали на наследодателя на ищците е бил собственик на имота към този
минал момент и на това основание по така направеното възражение от ответниците, съдът
да преценява правата на ищците, тъй като понастоящем спорът е за собственост на
процесния имот към настоящия момент, като и ищците и ответниците се позовават на
възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Поради което настоящият състав приема, че спорът
по делото е относно собствеността на земеделски имот по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ
респективно чл. 2 от ЗГ. Разрешаването на спора относно вещната претенция за
недвижимите имот, предназначен за земеделско производство, респективно производство на
дървесни и недървесни горски продукти е предпоставено от изпълнението на процедурите
за реституирането на собствеността им в полза на правоимащи лица по смисъла на чл. 10 от
ЗСПЗЗ, респ. предварителното разрешаване на споровете между тях, кому принадлежат
правата за това, аналогично е и по отношение реституцията на горите и земите от горски
фонд по чл.13 и чл. 13а от ЗВСГЗГФ. При абсолютните права, каквото е правото на
собственост, правото не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува, но и с
лицето, което е негов носител и с основанието му, юридическия факт, от който се поражда.
Собствеността върху земеделски имоти и гори не възниква автоматично със завършване на
реституционната процедура за възстановяване собствеността на земеделски земи, които са
били отнети от собствениците им неправомерно. Законодателят е обусловил собствеността
върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ
с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ съответно за горите и
земите в горски фонд по ЗВСГЗГФ. Тези решения имат конститутивно действие,
разпростиращо се както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на
собствеността - т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията
представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно
безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, в което се
преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не
участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост.
Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято
полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ОСЗ, а касателно настоящия случай –
това са наследниците на М. И. М., който към момента на внасяне във фондовете на ТКЗС е
бил собственик, видно от Нотариален акт № ***, том **, дело № 497 от 1947 г. за делба на
недвижим имот приживе признато и Решение № 2128 / 27.05.1999г. на ОСЗ гр. Перник за
възстановяване правото на собственост на земеделски земи съгласно плана за земеразделяне
в землището на гр. *** на имот представляващ Нива от 0.435 дка, находяща се в землището
на гр. ***, местността ***, имот ***, от кадастрален план от 1983 г., при граници: имоти пл.
№ ***, ***, ***, ***, *** и *** в кв. *** по удостоверение № 8/ТР 11541-5 от 23.10.2009г. на
Община Перник.
9
Ответниците се легитимират, като собственици на земеделска земя по искове за
собственост съгласно Решение № 755 от 04.09.2003 г., за възстановяване правото на
собственост на земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. ***
съгласно което П. Т. Н. към момента на внасяне във фондовете на ТКЗС е бил собственик на
Нива от 5.100 дка, пета категория, находящ се в землището на град *** в местността ***,
част от имоти *** и *** , при граници: имоти с пл. № ***, ***, ***и ***, като с т. II от
решението е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Т. Н. в
съществуващи стари реални граници на следните имот, само върху 0,135 дка, пета
категория, находяща се в землището на град *** в местността ***, част от имоти *** и ***
от кадастралния план, изработен 1956 г., при граници имоти с пл. № ***, ***, *** и *** , а за
частта от 4.965 дка, пета категория, находяща се в землището на град *** в местността ***,
част от имоти *** и *** от кадастралния план, изработен 1956 г., при граници имоти с пл. №
*** , ***, *** и *** е постановен отказ за възстановяване.
Видно от заключението на тройната съдебно–техническа експертиза, която
настоящия съдебен състав кредитира изцяло, тъй като при изготвянето вещите лица с
ползвали действащите за местността регулационни планове, които липсват в представеното
по делото заключение на вещото лице Н. – е налице частична идентичност между
недвижимият имот предмет на исковата молба – незастроен УПИ ***, кв. *** по
регулационният план на гр.*** с площ от 463 кв.м. и Нива от 1.270 дка., с образувания по
решение № 2128/23.10. на ОС Земеделие и имот с пл. № ***, отразен с плътен черен контур,
по плана от 1983 г., с образувани парцели с №№ *** и *** с кръстосана щриховка отразена
възстановеният с Решение № 755/08.08.2003 г., на наследниците на П. Т. Н. недвижим имот.
Идентичността на имота, за който всяка от страните претендира право на собственост
се установява от индивидуализацията на реституирания с Решение № 2128 / 27.05.1999г. на
ОСЗ гр. Перник и тройната съдебно – съдебно–техническа експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира изцяло и формира въз основа на нея фактическите си изводи
относно индивидуализацията на процесния имот, а именно „от имот с пл. № *** , по плана
от 1983 г., са образувани парцели с №№ *** и *** и в приложената на стр. 6 от
заключението на тройната съдебно – съдебно–техническа експертиза депозирано с молба вх.
№ 275560/27.08.2021г. в първоинстанционното производство, скица с кръстосана щриховка
е отразена възстановената с Решение № 755/08.08.2003 г., на наследниците на П. Т. Н. - нива
от 0.135 дка в местността „***“, част от имоти с №№ *** и *** от кадастрален план
изработен 1956 г. - част от УПИ *, а с единична щриховка е отразена възстановената с
решение № 2128 / 23.10.2009г. на ОС „ Земеделие “ - Перник. “ - Нива от 0.435 дка,
находяща се в землището на гр. ***, местността ***, имот ***, от кадастрален план от 1983
г., при граници: имоти пл. № ***, ***, ***, ***, *** и *** в кв. *** по удостоверение № 8/ТР
11541-5 от 23.10.2009г. на Община Перник, за който е налице частична идентичност с
недвижимия имот, предмет на исковата молба. С направеното уточнение в с.з. на
29.09.2021г. от вещите лица се установява, частичната идентичност на процесния недвижим
имот е за частта от 435 кв.м. заключена в защрихованата с единична щриховка по скицата на
10
вещите лице на л.5 в експертизата депозиран с молба вх. № 275560/27.08.2021г. между
букви А, Б,В,Г,Д,А.
Следователно, на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост
върху процесния имот, с приключила съгласно изискванията на закона административна
процедура, постановеното решение на ПК е породило своето конститутивно действие,
реституционният ефект по отношение на процесния имот, като част от възстановените с
това решение на ПК имот е настъпил, поради което ищците се легитимират като
собственици на същия на това основание. /В този смисъл и Решение № 92/25.02.2010г. по
гр.д. № 987/2009г. на II г.о на ВКС/ По делото е безспорно установено, че процесният имот
/бивша земеделска земя/ се намира в границите на урбанизирана територия: видно от
представените по делото удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, и заключение на тройната
съдебно-техническата експертиза, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ спорният имот е
представлявал част от УПИ № *** по регулационния план на гр. ***, одобрен със заповед №
II–36/24.01.1983 г. Поради това възстановяването на собствеността върху него се извършва с
решение на ОСЗ /ПК/ на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Съгласно приетото в горепосочените
решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, в /решение № 254 от
26.05.2010 г. по гр. д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о. и решение № 595 от 05.07.2010 г.
по гр. д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., в този случай административната процедура
по възстановяване на собствеността на земеделски земи по ЗСПЗЗ приключва с издаване на
решението на ПК, към което не е необходимо да бъде издавана скица, тъй като
индивидуализацията на имота, правото на собственост върху който се възстановява, се
извършва още при осъществяването на административната процедура по чл. 13 ППЗСПЗЗ-
чрез издаването на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ.
За пълнота на изложеното следва да бъде добавено и че в практиката на Върховния
Касационен Съд, последователно се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че
неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респ.
ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота
към същия момент /сравн. решения № 595 от 04.12.2009 год. по гр. дело № 3474/2008 год., ІІ
г.о., № 329 от 27.04.2010 год. по гр. дело № 927/2009 год., І г.о., № 185 от 28.05.2010 год. по
гр. дело № 65/2010 год., ІІ г.о., № 540 от 13.07.2010 год. по гр. дело № 1837/2009 год., І г.о. и
№ 365 от 15.10.2010 год. по гр. дело № 1493/2009 год., ІІ г.о./. Тази практика следва да
намери приложение и за настоящия спор. Щом ответникът не заявява собственически права
по отношение на спорния имот към момента на колективизацията на земеделските земи, той
не разполага по предявения срещу него установителен иск с възражението, че не е било
доказано основанието, на което е придобита собствеността от наследодателя на ищците.
Ответникът може да противопоставя само собствени права, които изключват правата на
ищците. С оглед на което по силата на наследствено правоприемство и реституция ищците
се легитимират като собственици върху процесната част от недвижимия имот от 435 кв.м.,
заключена в защрихованата с единична щриховка по скицата на вещите лице на л.5 в
11
експертизата депозиран с молба вх. № 275560/27.08.2021г. между букви А, Б,В,Г,Д,А,
преподписаната от съда и неразделна част от настоящото решение, както следва: За С. П. М.
– ¼ ид.ч.; За Б. П. М. – син на П. М. М. – ¼ ид.ч. от процесното място; За Г. С. Р. ¼ ид.ч.
11
от процесното място; За А.В. С. – / ид. ч.; За Г.В. С. дъщеря –/ ид. ч.
88
След като наследници на П. Т. Н., не са придобили собствеността върху тази реална
част въз основа на наследство и реституция, то й ответницата Б. Е. П. не е придобила
правото на собственост върху имота на основание договора за покупко продажба от
07.02.2006г., тъй като договорът за продажба е деривативен способ за придобиване на
собственост - има вещно-прехвърлително действие в полза на приобретателя по сделката
само доколкото прехвърлителят по тази сделка е бил собственик на имота към момента на
прехвърлянето, „никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той
притежава (nemo dat quod non habet)“.
Ответницата Б. Е. П. своевременно е релевирала правоизключващо възражение за
осъществен фактически състав на чл. 79 ал.1 ЗС по давност с добросъвестно владение от
07.02.2006г. до 07.02.2012г., както и на осн чл. 79, ал. 2 от ЗС с непрекъснато и
несмущавано владение повече от десет години от 07.02.2006г. до настоящия момент. По
така направеното възражение, настоящия съдебен състав за да се произнесе съобрази
следното:
В приложение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че
възражението на ответника П., поддържано и в отговора на въззивната жалба, за
придобиване на имота на ответницата на оригинерно право основание по давност на
основание упражняване добросъвестно владение за основателно. При произнасянето си
обаче първоинстанционният съд на първо място не е съобрази, че правното основание за
собственост на тази част от поземления имот № *** на ищците е въз основа на наследствено
правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, поради което вещното право на собственост по
силата на конститутивното действие на решението на ПК е проявило своя транслативен
ефект по отношение на спорните 435 кв.м., при доказана идентичност с имота на
наследодателя, към датата на възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ с Решение №
2128/23.10.2009г. влязло в сила 12.11.2009г., поради което давността не тече от момента на
сключване на сделката през 2006г., а от датата на възстановяването му на основание чл. 10,
ал. 13 от ЗСПЗЗ, според която приобретателите не могат да се позовават на придобивна
давност до приключване на реституцията на когато е влязло в сила постановено решението
на ОСЗ – Перник за възстановяване на имота. На следващо място, не е съобразил, че след
като се установява, че ищците са придобили реална част от поземлен имот – част от УПИ №
*** по действащия план на гр.*** одобрен със Заповед № III-36/24.01.1983г., с обозначение
по кадастралната карта, като част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.303 от
кадастрален район № ***, на основание наследствено правоприемство и реституция,
преценката за наличие на придобивния способ следва да се извърши съобразно разпоредбите
на действащия устройствен закон към момента на позоваване на придобивната давност. В
настоящият случай приложимия устройствен закон към момента на влизането на решението
12
на поземлена комисия за възстановяване в сила а именно 12.11.2009г., към който момент на
ищците, в качеството си на наследници на правоимащото лице са станали собственици на
реалната част от процесния имот е Закона за устройство на територията. Според
разпоредбите на ЗУТ реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в
хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като
предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на
територията. С оглед трайната съдебна практика съображенията за това са, че при
действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се
извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от закона.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на съседните имоти
могат да постигнат съгласие за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти,
обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в
принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран
имот, ще настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на
плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти
след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на
недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи
/чл. 15, ал. 9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с
лице и повърхност под минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ. Това означава,
че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в
границите на имотите само при наличие на определени предпоставки, подлежащи на
преценка от администрацията, при което промяната в пространствените предели на правото
на собственост настъпва след одобряването й по административен ред. Предвид
недопустимостта, извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива реална част
от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова придобИ.е и по
давност, освен ако не са налице изискванията на чл. 200, ал.1 и 3 ЗУТ. Следователно реална
част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде
присъединена към съседен чрез придобИ.е на правото на собственост чрез правна сделка
или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани.
Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако
тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на
чл. 15 от същия закон. С оглед на което в настоящия случай, видно и от тройна съдебно
техническа експертиза – тъй като не са налице визираните предпоставки, ответницата не е
могла да придобие нито въз основа добросъвестно нито въз основа на недобросъвестно
владение реалната част от процесния имот собственост на ищците.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява основателна, поради което следва да
бъде уважена, като бъде отменено обжалваното първоинстанционно в частта в която
исковата претенция е отхвърлена с оглед установеното право на собственост върху реална
част от поземления имот и вместо него бъде постановено ново, с което исковата претенция
да бъде уважена като бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищците са
13
собственици въз основа на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на реална
част от 435 кв.м. от имот с идентификатор 55871.509.301 от кадастрален район № 509 по
КККР на гр. ***, кв. ***, местността „***“ заключен в защрихованата с единична щриховка
по скицата на вещите лица на л.5 в експертизата депозиран с молба вх. №
275560/27.08.2021г. между букви А,Б,В,Г,Д,А, преподписаната от съда и неразделна част от
настоящото решение, частично идентичен с урегулиран поземлен имот *** за имот
планоснимачен номер *** в квартал *** по регулационния план на гр. *** възстановени с
Решение № 2128/23.10.2009г. на ОС „Земеделие – Перник на М. И. М. от бившия негов имот
представляващ част от НИВА от 1.270 дка, находяща се в землището на гр.***, махала
„***”, при граници: Т. Н.-от две страни; В., Б. и А. Н. и М.; Д.С. и З.Й..
Предмет на предявения установителен иск е засегнатото право на собственост на
ищците, като при уважаването му, законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил
като законна последица и отменяването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2
от ГПК, с който се засяга това право. С нотариален акт издаден по реда на чл. 587, ал.2 от
ГПК се установява принадлежността на правото на собственост върху недвижими имоти и
всяко трето лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, или оспорва правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да
установи съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за всички или само за
част от имотите, посочени в нотариалния акт и с постановяването на съдебното решение,
което със сила на присъдено нещо отрича правата на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.
537, ал.2 от ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт винаги последица от
постановяването на съдебното решение, с което се отричат правата на титуляра на акта и
като такава последица може да засегне констативния нотариален акт само до онзи обем от
права, който е отречен със сила на присъдено нещо с диспозитива на решението по
предявения установителен иск. Поради което на осн. чл. 537 от ГПК следва да бъде отменен
и нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 394 от 2005г. който легитимира
ответниците З. П. М., И. П. Т. и А. Н. П., като собственици на реална част от 435 кв.м. от
имот с идентификатор 55871.509.301 от кадастрален район № *** по КККР на гр. ***, кв.
***, местността *** заключен в защрихованата с единична щриховка по скицата на вещите
лице на л.5 в експертизата депозиран с молба вх. № 275560/27.08.2021г. между букви
А,Б,В,Г,Д,А, преподписаната от съда и неразделна част от настоящото решение, частично
идентичен с урегулиран поземлен имот *** за имот планоснимачен номер *** в квартал ***
по регулационния план на гр. *** възстановени с Решение № 2128/23.10.2009г. на ОС
„Земеделие – Перник на М. И. М. от бившия негов имот представляващ част от НИВА от
1.270 дка, находяща се в землището на гр.***, махала „***”, при граници: Т. Н.-от две
страни; В., Б. и А. Н.и М.; Д.С. и З.Й., следва да бъде отменен в тази част.
По исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производство
съдът за да се произнесе, взе предвид следното :
С оглед резултата от обжалването на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК на
жалбоподателите се дължат, сторените в хода на въззивното и първоинстанционното
производство разноски съразмерно на уважената част от иска. Същите претендират и
доказват разноски във въззивното производство в размер на 65.50 лв. – заплатена държавна
такса за въззивно обжалване, с преводно нареждане от 01.12.202г.; сумата от 253.52 лв. –
депозит за вещо лице в първоинстанционното производство, внесена с преводно нареждане
от 16.12.2020г.; сумата от 600.00 лв. – депозит за вещо лице в първоинстанционното
производство, внесена с преводно нареждане от 25.06.2021г.; сумата от 60.00 лв. – депозит
за вещо лице в първоинстанционното производство, внесена с преводно нареждане от
25.06.2021г. посочена и в списъка на по чл. 80 от ГПК следва да бъде им бъдат присъдени,
съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 919.81 лв. /Деветстотин и
деветнадесет лв. и 81 ст./ За претендираната сума от 300.00 заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за защита и правно съдействие по представен списък по чл. 80
ГПК пред първоинстанционният съд не са представиха доказателства за заплатен такъв, в
14
представените по делото пълномощни за упълномощаване на процесуалния представител на
ищците не са отразени суми за договорно възнаграждение, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261107 от 29.10.2021г., постановено по гр. д. № 9273 / 2021 по
описа на Районен съд Перник, в ЧАСТТА в която са отхвърлени предявените от Г. С. Р.,
ЕГН: ********** от ***, С. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б. П. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу И. П. Т., ЕГН: **********, заместен в хода на процеса от
наследника си М. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес: ***, А. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, З. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, К. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, и Б. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №
55871.509.301, при граници: улица, поземлен имот с идентификатор № 55871.509.303,
поземлен имот с идентификатор № 55871.509.299, поземлен имот с идентификатор №
55871.509.294 и поземлен имот с идентификатор № 55871.509.293, частично идентичен с
урегулиран поземлен имот *** за имот планоснимачен номер *** в квартал *** по
регулационния план на гр. ***, с площ от 435 кв.м. /четиристотин тридесет и пет/ кв.м.,
представляващ част от НИВА от 1.270 дка, находяща се в землището на гр.***, махала
„***”, при граници: Т. Н.-от две страни; В., Б. и А. Н.и М.; Д.С. и З.Й., и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. И. Т., ЕГН **********с адрес: ***, в
качеството й на наследник на И. П. Т., ЕГН: **********, А. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, З. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, К. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Б. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ***, че Г. С. Р., ЕГН: ********** от ***, С. П. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, и Б. П. М., ЕГН: **********, с адрес: *** са съсобственици въз
основа на наследствено правоприемство и реституция на реална част от 435 кв.м. от имот с
идентификатор 55871.509.301 от кадастрален район № 509 по КККР на гр.***, кв. ***,
местността „***“, заключен в защрихованата с единична щриховка по скицата на вещите
лице на л.5 в експертизата депозиран с молба вх. № 275560/27.08.2021г. между букви
А,Б,В,Г,Д,А, преподписаната от съда и неразделна част от настоящото решение, частично
идентичен с урегулиран поземлен имот *** за имот планоснимачен номер *** в квартал ***
по регулационния план на гр. ***, възстановени с Решение № 2128/23.10.2009г. на ОС
„Земеделие“ – Перник на М. И. М. от бившия негов имот представляващ част от НИВА от
1.270 дка, находяща се в землището на гр.***, махала „***”, при граници: Т. Н.-от две
страни; В., Б. и А. Н.и М.; Д.С. и З.Й.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело
№ 394 от 2005г. с който ответниците И. П. Т., заместен в хода на процеса от наследника си
М. И. Т., З. П. М., и А. Н. П., са признати като собственици на реална част от 435 кв.м. от
имот с идентификатор 55871.509.301 от кадастрален район № *** по КККР на гр. ***, кв.
***, местността „***“ заключен в защрихованата с единична щриховка по скицата на
вещите лице на л.5 в експертизата депозиран с молба вх. № 275560/27.08.2021г. между
букви А,Б,В,Г,Д,А, преподписаната от съда и неразделна част от настоящото решение,
частично идентичен с урегулиран поземлен имот *** за имот планоснимачен номер *** в
квартал *** по регулационния план на гр. *** възстановени с Решение № 2128/23.10.2009г.
на ОС „Земеделие – Перник на М. И. М. от бившия негов имот представляващ част от
НИВА от 1.270 дка, находяща се в землището на гр.***, махала „***”, при граници: Т. Н.-от
две страни; В., Б. и А. Н.и М.; Д.С. и З.Й., следва да бъде отменен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261107 от 29.10.2021г., постановено по гр. д. № 9273 /
15
2021 по описа на Районен съд Перник, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, М. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, А. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, З. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, К. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Б. Е. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г. С. Р., ЕГН:
********** от ***, С. П. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б. П. М., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата в размер на 919.81 лв. /Деветстотин и деветнадесет лв. и 81 ст./, сторени
разноски в хода на първоинстанционното и въззивното производство съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16