Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 09.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Красимира
Динева и прокурора Дойчо Тарев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.О.Х.Д.№3604/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 17.05.2017г. по Н.О.Х.Д.№16468/2017г., СРС, НО, 7-ми с-в е
признал подсъдимата И.П.Л. за
невиновна в извършването на престъпление по чл.290, ал.1 от НК за това, че на 10.08.2015г. в гр.София, в сградата на 07 РУ - СДВР, находяща се
на бул.”******, пред друг надлежен орган на властта - С.М.С.-А., на длъжност
разследващ полицай при 07 РУ-СДВР, в качеството на свидетел по досъдебно
производство №3382 ЗМИП - 15110/2015г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№54884/2014г.
по описа на СРП, устно съзнателно потвърдила неистина - че не е положила
подписи в графа „солидарен длъжник” на договор за револвиращ заем №**********
от 24.10.2012г. със страни кредитор „П.К.Б.” ЕООД, клиент Е.М.П.и солидарен длъжник И.П. Х., в графа „декларатор”
на приложена към договора декларация за свързани лица от 23.10.2012г. от името
на И. Х. Х. и в графа „солидарен длъжник” на приложената към договора карта за
клиент от 23.10.2012г., поради което и на осн. чл.304 от НПК я оправдал.
Срещу съдебния акт в срок е постъпил бланкетен въззивен протест от
изготвилия обвинителния акт прокурор от СРП. В същия се моли за постановяването
на осъдителна присъда срещу подсъдимата Л.,
доколкото извода на СРС противи на доказателствата по делото.
След изготвяне на мотивите, по делото е постъпило и допълнение към протеста,
в който недоволната от съдебния акт страна, претендира неправилност и
незаконосъобразност на присъдата. В частност се настоява неправилно да е
приложена новелата на чл.9, ал.2 от НК като подобно се оборват аргументите на
първия съд в тази насока, наведени в мотивите му. Доколкото са налице
обективните и субективни елементи от състава на чл.290, ал.1 от НК, се моли за
съответно осъждане на Л. като й бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с приложние
на чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години.
В разпоредително заседание от 21.08.2018г. въззивният съдебен състав по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица, но е
необходимо ангажирането на доказателства,
установяващи твърдяното пред СРС обстоятелството от подсъдимата, че е заплатима
като поръчител стойността на дължимата сума по кредита.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд защитата на подсъдимата в лицето
на адв.В. моли за отхвърляне на протеста.
Счита, че наведените в него доводи не следва да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Отново се релевират доводи за прекратяване на
производството. Алтернативно, в случай че съда не сподели горенаправените изводи, адвокатът пледира за
приложение на чл.66 от НК в размер на
минимума, позовавайки се на факта,
че Л. е заплатила пълния размер на дълга.
Представителят на СГП напротив приема протеста за
основателен по изложените в него
доводи. Оспорва изводите за малозначителност на описаното от СРС деяние. Поради това се моли за отменя първоинстанционната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата бъде призната за за
виновна с аргументи, подробно изложени в протеста на СРП като й бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение се
отложи за срок 3 /три/ години.
Подсъдимата Л. се явява пред въззивната инстанция. В правото си на лична защита се присъединява към тезата от защитата. В
последната си дума моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за
съществено ревизиране фактологията, приета от първия съд, която е следната:
Подсъдимата И.П.Л. е родена на ***г***, българка,
българска
гражданка, с
висше образование, омъжена, с адрес
по местоживеене:***5, с ЕГН:**********, неосъждана.
Към 24.10.2012г. подсъдимата Л. /с фамилия Х. като на 25.08.2013г. се омъжила и
приела фамилията Л./ и св.Е.П.били добри приятелки.
Св.П.споделила с подсъдимата, че била изпаднала във финансови затруднения и имала намерение да изтегли кредит от „П.К.Б.” ЕООД. Помолила я да й стане поръчител и да я придружи до офиса на кредитната институция. На 24.10.2012г. двете посетили офис на „П.К.Б.” ЕООД в ж.к.„Младост”, където П.се срещнала със св.Л.П. - кредитен инспектор в дружеството. Последната й обяснила условията, след което бил съставен договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. с кредитор - „П.К.Б.” ЕООД и клиент - Е.П.и солидарен длъжник - И. Х. /Л./. Св.П. положила подпис в графа „кредитор“, св.П.положила подпис в графа „клиент“, а подсъдимата в графа „солидарен длъжник”. Към договора били изготвени от св.П. и подписани от Л. и св.П.и декларации за свързани лица от името на клиента и солидарния длъжник, копие от лична карта на името на И. Х., на което последната саморъчно изписала с химикал „вярно с оригинала“ и положила подпис, копие от личната карта на св.П.и карта на клиент, в която подсъдимата също положила подпис в графа „солидарен длъжник“.
Съгласно одобрението на договора от управителното тяло на институцията, св.П.получила заем в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, който трябвало да изплати за срок от 48 месеца, като заплаща ежемесечни вноски в размер на 135лв. /сто тридесет и пет лева/. Св.П.получила сумата - предмет на договора и до лятото на 2013г. заплащала редовно дължимите месечни вноски по договора, след което изпаднала във финансови затруднения.
На 14.10.2013г. посетила офиса на „П.К.Б.” ЕООД, където подала писмена молба за отлагане на вноските по погасителния план на договора за револвиращ заем. Молбата била разгледана от св.Г.Г.- кредитен инспектор в „П.К.Б.” ЕООД, която обяснила на св.П., че е необходимо да бъде подписан анекс към договора за отлагане на вноски и коригиран погасителен план, който трябва да бъде подписан от св.П.като клиент и от солидарния длъжник по договора - подсъдимата. Св.П.помолила св.Г.да отпечата необходимите документи, да й ги даде, а тя да ги занесе на Л. да ги подпише, след което да ги върне в офиса. Св.Г.познавала св.П.като клиент, решила да й се довери, и на 23.10.2013г. отпечатала Анекс №1 за отлагане на вноски и коригиран погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. Дала бланката на св.П., която се ангажирала да я върне подписана от солидарния длъжник.
На неустановена дата през периода от 23.10.2013г. до 12.11.2013г., св.П.положила подписи в графи „длъжник“ от свое име и в графи „солидарен длъжник” от името на подсъдимата, без нейно знание, след което върнала така съставения от нея документ - анекс №1 и погасителен план към него на Г.в офиса на „П.К.Б.” ЕООД, без дата на подписването му. Анексът влязъл в сила на 12.11.2013г. и след тази дата св.П.продължила да заплаща вноските по заема съгласно коригирания погасителен план.
През м. март 2014г. св.П.отново изпаднала във финансово затруднение, свързала се със св.Г.и поискала да подаде нова молба за отлагане на вноски по погасителния план на договора за револвиращ заем. Св.Г.междувременно била преместена да работи в друг офис на „П.К.Б.” ЕООД в жк.„Люлин“, но се съгласила да изготви бланки на необходимите документи, да ги остави в офиса на дружеството в ж.к.„Младост“, а св.П.да ги вземе от там и да ги върне подписани.
На 23.10.2013г. св.Г.отпечатала Анекс №2 за отлагане на вноски и коригиран погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. и оставила бланката в офиса на „П.К.Б.” ЕООД в жк.„Младост“. На неустановена дата през периода от 28.03.2014г. до 01.04.2014г., св.П.взела бланката от св.Д.П.- мениджър на офиса на „П.К.Б.” ЕООД в ж.к. „Младост“, положила подписи в графи „длъжник“ от свое име, и в графи „солидарен длъжник” от името на подсъдимата, без нейно знание като на 01.04.2014г. върнала съставения документ в офиса на „П.К.Б.” ЕООД в ж.к.„Младост“ с посочена дата на подписване 01.04.2014г., след което св.Г.положила подпис в графа „сверил подписите име и фамилия“.
На 24.11.2014г. подсъдимата подала сигнал (заявление) до началника на 07 РУ - СДВР, в който молила за съдействие да бъдат изяснени обстоятелствата, при които за периода от м. октомври 2012г. до момента, без нейно знание и съгласие са сключени договор и два анекса към него от Е.П.с „Профи Кредит“, в които е посочена като солидарен длъжник. На база на сигнала било образувано досъдебно производство №3382 ЗМИП-15110/2015г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№ 54884/2014г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за това, че:
1. На 24.10.2012 г., в гр. София, в районен офис на „П.К.Б.” ЕООД, находящ се в ж.к.”Младост”, сам или чрез другиго съставил неистински частен документ - договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. със страни кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.П.и солидарен длъжник - И. Х., като положил подпис в графа „солидарен длъжник” от името на И. Х., и го употребил пред „П.К.Б.” ЕООД, за да докаже, че съществува правно отношение между И.П. Х. и „П.К.Б.” ЕООД за встъпване на Х. като солидарен длъжник по договора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК;
2. На 23.10.2013г., в гр. София, в районен офис на „П.К.Б.” ЕООД, находящ се в ж.к.„Младост”, сам или чрез другиго съставил неистински частни документи - анекс №1 и погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012 г. със страни кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.П.и солидарен длъжник - И. Х., като положил подпис в графа „солидарен длъжник” от името на И. Х., и го употребил пред „П.К.Б.” ЕООД, за да докаже, че съществува правно отношение между И.П. Х. и „П.К.Б.” ЕООД за встъпване на Х. като солидарен длъжник по договора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК;
3. На 01.04.2014г., в гр. София, в районен офис на „П.К.Б.” ЕООД, находящ се в ж.к.„Младост”, сам или чрез другиго съставил неистински частни документи - анекс №2 и погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. със страни кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.М.П.и солидарен длъжник - И. Х., като положил подпис в графа „солидарен длъжник” от името на И. Х., и го употребил пред „П.К.Б.” ЕООД, за да докаже, че съществува правно отношение между И. Х. и „П.К.Б.” ЕООД за встъпване на Х. като солидарен длъжник по договора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Разследването по образуваното досъдебно производство №3382 ЗМИП-15110/2014г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№ 54884/ 2014г. по описа на СРП било възложено на св.С.М.С.-А. - разследващ полицай при 07 РУ - СДВР. На 10.08.2015г. в гр.София, в сградата на 07 РУ - СДВР, находяща се на бул.“***, разследващ полицай св.С.провела разпит на подсъдимата в качеството на свидетел по делото. Преди да пристъпи към разпита, разследващият орган разяснил на Л. правата и задълженията й като свидетел, регламентирани в НПК и предвидената наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК.
В протокола за разпит на свидетел от 10.08.2015г., подсъдимата заявила, че през месец октомври 2012г. била придружила св.П.до офис на „Профи кредит“ в гр.София, ж.к.„******“ на пазара, където не била подписвала никакви документи в офиса. ТакИ.били подписвани единствено от св.П., а Л. заявила на разследващия полицай, че единствено предоставила трите си имена и мобилния телефонен номер на съответната служителка за “лице за контакт”. На 25.10.2014г. подсъдимата Л. разбрала от майка си, че била търсена от служители на „П.К.Б.” ЕООД в качеството й на солидарен длъжник.
Разследващ полицай С.предявила на подсъдимата Л. едновременно приложените по делото в оригинал екземпляр от договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. със страни кредитор “П.К.Б.” ЕООД, клиент Е.П.и солидарен длъжник подсъдимата, приложени към договора декларация за свързани лица от 23.10.2012г. от името на Л., карта за клиент от 23.10.2012г. и копие от лична карта № *********, изд. на 23.07.2010 г. от МВР - София на името на подсъдимата, с ръкописен текст с химикал „вярно с оригинала“ и положен подпис, както и допълнително подписаните Анекс №1 и Анекс №2. Л. прегледала документите и заявила, че подписът в графа „солидарен длъжник” в договора не е неин и не го е положила тя. Заявила също, че данните в декларацията за свързани лица са верни, но тя такава декларация не била попълвала или подписвала, не била подписвала също и карта за клиент. За ръкописния текст „вярно с оригинала“ на копието от личната карта заявила, че прилича на нейния почерк, но почерците им със св.П.си приличали. Казала, че мисли, че това не е нейния почерк, но не била сигурна. Св.С.предявила на Л. и анекс №1 от 23.10.2013г. и погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. за отлагане на вноски, при което подсъдимата заявила, че не се е подписвала в графа “солидарен длъжник”, тъй като към датата на анекса била в болница. На подсъдимата бил предявен и анекс №2 от 28.03.2014г. и погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. за безплатно отлагане на вноски, при което Л. също отрекла подписите за “солидарен длъжник” да са полагани от нея.
В хода на разследването по досъдебно производство №3382 ЗМИП-15110/ 2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№ 54884/2014 г. по описа на СРП била изготвена единична и тройна графическа експертизи, от заключението на които се установило, че подсъдимата Л. е положила подписите в графа „солидарен длъжник” на договор за револвиращ заем № ********** от 24.10.2012 г. със страни кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.П., в графа „декларатор“ на приложена към договора декларация за свързани лица от 23.10.2012г. и в графа „солидарен длъжник“ на приложена към договора карта за клиент от 23.10.2012г. Същевременно било доказано, че св.П.е извършила другите две деяния за които е образувано производството, тъй като без знанието и съгласието на подсъдимата Л. е положила подписите от нейно име. Според експертното заключение, подписите за “И. П. Х.” в анекс №1 от 23.10.2013г. и погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012 г. за отлагане на вноски и анекс №2 от 28.03.2014г. и погасителен план към договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г. за безплатно отлагане на вноски, били положени от св.П..
На 21.11.2016 г. св.П.била привлечена в качеството на обвиняем за това, че през периода от 23.10.2013г. до 01.04.2014г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, сама съставила неистински частни документи като положила подписи от името на И. Х. и ги употребила пред Г.Г.- кредитен експерт в „П.К.Б.” ЕООД за да докаже, че съществува правно отношение между И.Х. и „П.К.Б.” ЕООД за встъпване на Х. като солидарен длъжник по договор за револвиращ заем № ********** от 24.10.2012 г. със страни: кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.П.и солидарен длъжник - И. П. Х., а отделните деяния са извършени както следва:
1. На неустановена дата през периода от 23.10.2013г. до 12.11.2013г., в гр. София, сама съставила неистински частни документи - Анекс №1 /с посочена дата на отпечатване на бланката 23.10.2013г., без посочена дата на подписване/ за отлагане на вноски и коригиран погасителен план към договор за револвиращ заем № ********** от 24.10.2012 г. със страни: кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.П.и солидарен длъжник - И. Х., като положила подпис в графи „солидарен длъжник” от името на И. Х. и неустановена дата през периода от 23.10.2013г. до 12.11.2013г. ги употребила пред Г.Г.- кредитен експерт в „П.К.Б.” ЕООД, за да докаже, че съществува правно отношение между И. Х. и „П.К.Б.” ЕООД за встъпване на Х. като солидарен длъжник по договора;
2. На неустановена дата през периода от 28.03.2014 г. до 01.04.2014г. в гр. София сама съставила неистински частни документи - Анекс №2 /с посочена дата на отпечатване на бланката 28.03.2014 г., и посочена дата на подписване 01.04.2014г. /за отлагане на вноски и коригиран погасителен план към договор за револвиращ заем № ********** от 24.10.2012г. със страни: кредитор - „П.К.Б.” ЕООД, клиент - Е.П.и солидарен длъжник - И. Х., като положила подписи в графа „солидарен длъжник” от името на И. Х., и на 01.04.2014 г ги употребила пред Г.Г.- кредитен експерт в „П.К.Б.” ЕООД, за да докаже, че съществува правно отношение между И. Х. и „П.К.Б.” ЕООД за встъпване на Х. като солидарен длъжник по договора- престъпление по чл.309 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Спрямо св.П.прокурор от СРП внесъл на 22.12.2016г. Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 22.12.2016г. наблюдаващият прокурор отделил материали от делото и образувал досъдебно производство №34/17г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 49102/16г. по описа на СРП срещу подсъдимата Л. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за което била привлечена като обвиняема с постановление за привличане на обвиняем, предявено й на 10.03.2017г„ в присъствието на упълномощен защитник.
Било образувано НАХД №22623/ 2016г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, като с Решение от 07.04.2017г. съдът признал св.П.за виновна в извършване на горепосоченото престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.
В хода на съдебното следствие по НАХД №22623/2016г. по описа на СРС, НО, 133- ти състав, подсъдимата Л. била разпитана като свидетел на 07.04.2017г. като в показанията си пред съда заявила, че се отказва от показанията си в 07 РУ от 10.08.2015г., в които била заявила, че не е положила подписите си в графа “солидарен длъжник” в договора за кредит. Отделно от това депозирала и молба вх.№1023143/24.03.2017г. по делото, с която също декларирала, че се отрича от показанията си дадени на 10.08.2015г. пред разследващ полицай по досъдебно производство № 3382 ЗМИП-15110/ 2015г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№54884/ 2014г. по описа на СРП, в частта, че не била положила подписи в графа “солидарен длъжник” в договора за револвиращ заем № ********** от 24.10.2012г., в графа „декларатор” на приложена към договора декларация за свързани лица от 23.10.2012г. от името на И. Х. и в графа „солидарен длъжник” на приложената към договора карта за клиент от 23.10.2012г.
Въззивната съдебна инстанция не може да
не се съгласи с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло
подкрепят изложените фактически изводи, въпреки че в такава насока проверяваният
съдебен състав за пореден път не е направил съответно нужния доказателствен
анализ.
Макар и да е дал лаконичен отговор на въпросите относно относимостта и логичността в показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели и най-вече достоверността им, долният съд правилно се е позовал на показанията на св.Р.Г., С.А., Г.Г.и Д.П., както и от показанията на св.Е.П.и Л.П., резонно част от тях приобщени на осн. чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК от досъдебното производство. Съдът правилно е отчел изтеклия период от време като основание за намаляване интензитета на наситеност с факти, като въпреки това е отчел логичността, вътрешна непротиворечивост и кореспонденция помежду им, поради което и споделяемо и от въззивния съд, им е дал пълна вяра.
Въпреки това, на собствено основание следва да се посочи, че показанията на
св.Р.Г., макар и общи, намират добър унисон с изложеното от останалите
служители в кредитната институция, работили във връзка с отпускането на кредит
на св.П.. Показанията на св.Г.категорично насочват към това, подсъдимата Л. да е била поръчител /гарант по
думите й/ на договора за кредит, отпуснат на св.П., обстоятелства, които се
потвърждават както от последната, така и от приобщените в оригинал договор за
кредит и съпътстващи го документи. Че заплащането на сумите по кредита е било
забавено от страна на кредитополучателя – П.ставя ясно от приеманите и от този
съдебен състав за достоверни показания на св.Г.Г.. Същата е категорична, че
многократно е търсила П.по повод нередовно обслужване на кредита, като
последната е представяла различни документи, довели до изготвянето съответно на
анекс №1 и анекс №2. Показанията на тази свидетелка носят и доказателствена
стойност във връзка със самата процедура по сключване на договора за кредит, в
каквато насока и въззивният съд се позова още и на показанията на св.П..
Въззивният съд споделя и доводите на СРС за кредитиране показанията на
неявилите се лично пред него две свидетелки – св.П.и св.Л.П.. Не може да не се
отбележи, че първата е всъщност субект, спрямо когото е наложено
административно наказание с Решение от 07.04.2017г. по НАХД №22623/2016г. по
описа на СРС, НО, 133-ти с-в. Въпреки
това обаче, като съпостави изложеното от св.П.и обстоятелството, че е
разпитвана в досъдебното производство, съдът намира, че липсват основания за
дискредитиране на която и да било част от заявеното от тази жена. Показанията
на П.намират добра доказателствена подкрепа както в изложеното от разпитаните
кредитни експерти в „Профи кредит“, така и в двете почеркови експертизи,
посочени по-долу. В такава насока на база на съответните способи за проверка на
доказателствата и показанията на св.П.за категорични се приемат и от този
съдебен състав обстоятелствата, че подсъдимата е била наясно, въпреки обратните
й твърдения по-късно, че е поръчител по договора за кредит на бившата й вече
приятелка, че същата е била наясно с това какъв ангажимент поема и т.н. Вярно
е, че тези виждания противят на обясненията на подсъдимата, изложени пред СРС,
но последното е логично като се има предвид процесуалната позиция на Л. пред първата инстанция и
произтичащите от това права да не говори истина и да оборва обвинението по
начин и средства, коитонамери за добре. Обясненията на подсъдимото лице се
опровергават по категоричен начин и от показанията на св.Л.П.. Същата на свой
ред е категорична, че в при слючване на подобен вид кредити, солидарният
длъжник подписва документите лично пред кредитния експерт, поради което и това
се е случило и в обсъждания казус.
Поради тези съображения, въззивният съд намира, че обясненията на
подсъдимото лице са израз именно на правото й на защита и тяхната
доказателствена стойност се оборва от показанията не само на св.П., но и от
тези на другите свидетели по делото /П., Р.Г., П./ и най-вече от съдържанието
на двете графически /почеркови/ експертизи. Достовеност обаче в представените
пред СГС писмени материали намират обясненията на подсъдимата в частта, че е
заплатила стойността по кредита на приятелката си – св.П.като солидарен длъжник.
Правилни са и разсъжданията на долната инстанция,
дали основание да не бъдат отхвърлени от доказателствената съвкупност
показанията на св.С.А., доколкото в действителност не може да се приеме, че това лице е извършвало действия по разследване, данни за каквито има по другото досъдебно
производство /№3382 ЗМИП-15110/ 2015г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№54884/
2014 г. по описа на СРП/, водено срещу св.П.за престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Поради тези съображения и доколкото по настоящето дело, С.е разпитвана само
като свидетел, не може показанията й да бъдат поставени сред тези, за които
важат ограниченията по чл.118 от НК. Видно от изложеното от разследващия
полицай пред съда, при разпита й, факт след разясняване правата и задълженията
като свидетел, Л. е заявила, че не
се е подписвала в графата „солидарен длъжник“ по договора за кредит и че в
крайна сметка не е подписвала каквито и да било документи във връзка с
отпуснатия на св.П.кредит /анекси, декларации и т.н./, обстоятелства, които св.С.в
крайна сметка на база на воденото досъдебно производство е установила, че са
неистина. В подкрепа на твърденията й логично насочват кредитираните и от СРС почеркова експертиза от 14.02.2017г. и тройна графическа експертиза (л.37-43 и л.44-53 от досъдебното производство), според които подписи
в графите
“солидарен длъжник” в договора за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г., в графа
„декларатор” на приложена към договора декларация за свързани лица от 23.10.2012г. от името на И.
Х. и в графа „солидарен длъжник” на приложената към договора карта за клиент от
23.10.2012г. са положени от
подсъдимата Л..
В заключение, настоящата инстанция се
позова и ги намира да спомагат за изясняване на определени важни за крайния
правен извод обстоятелства и представените пред СГС изпълнителен
лист от 29.01.2016г. за сумата от 5 148,74лв. с лихви, покана за
доброволно изпълнение за сумата от 7 322,17лв., запорно съобщение за налагане
на запор на трудовото възнаграждение и удостоверение за размера на дълга от ЧСИ
за сумата от 5 936,75лв. (л.19-22 от въззивното дело).
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимата Л. към датата
на деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложените и приети
по делото като писмени доказателства справка за съдимост (л.55 от досъдебното
производство) и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
В заключение в подкрепа на изложената фактология правилно са били кредитирани, посочените от СРС писмени доказателства: постановление за образуване на досъдебно производство №3382 ЗМИП-15110/2015г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№ 54884/2014г. по описа на СРП от 15.06.2015г. (л.1 от досъдебното производство), постановление на СРП от 22.12.2016г. за отделяне на материалите по досъдебно производство №3382 ЗМИП-15110/ 2015г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.№ 54884/2014г. по описа на СРП в досъдебно производство №34/17г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№49102/16г. на СРП (л.2-3 от досъдебното производство), заявление на Л. от 25.11.2014г. до Началника на 07 РУ-СДВР (л.6 от досъдебното производство), постановление за привличане на св.Е.П.като обвиняем, предявено на 21.11.2016г. (л.12 от досъдебното производство), протокол за разпит на подсъдимата като свидетел от 10.08.2015г. (л.29 от досъдебното производство), оригинал от договор за револвиращ заем №********** от 24.10.2012г., ведно с декларация за свързани лица, карта на клиент и копие на лична карта (л.61-65 от досъдебното производство), копие от молба вх.№1023143/24.03.2017г. до СРС, НО, 133-ти състав по НАХД№22623/2016г. (л.79 от досъдебното производство), заверени копия от протоколи от с.з. на 24.02.2017г. и 07.04.2017г. по НАХД № 22623/2016г. по описа на СРС, НО, 133- ти състав, ведно с решение на съда от 07.04.2017г. и мотиви към него (л.37-43 от съдебното производство).
При описаните факти районният съд е стигнал до правни изводи в насока
реализиране от подсъдимата Л. на обективните елементи
на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, а именно, че на 10.08.2015г. в гр.София, в сградата на 07 РУ - СДВР,
находяща се на бул.”******, пред друг надлежен орган на властта - С.М.С.-А., на
длъжност разследващ полицай при 07 РУ-СДВР, в качеството на свидетел по
досъдебно производство №3382 ЗМИП - 15110/2015г. по описа на 07 РУ-СДВР,
пр.пр.№54884/2014г. по описа на СРП, устно съзнателно потвърдила неистина - че
не е положила подписи в графа „солидарен длъжник” на договор за револвиращ заем
№********** от 24.10.2012г. със страни кредитор „П.К.Б.” ЕООД,
клиент Е.П.и солидарен длъжник И. Х., в графа „декларатор” на приложена към
договора декларация за свързани лица от 23.10.2012г. от името на И. Х. Х. и в
графа „солидарен длъжник” на приложената към договора карта за клиент от
23.10.2012г.
Съставът на престъплението по чл.290, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и
понастоящем предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет години за
свидетел, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или
писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина. Престъплението
„лъжесвидетелстване” е насочено против правилното отправление на правосъдната
дейност, поради което и е включено в раздел III на глава VIII от НК. Обект на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани
с нормалното осъществяване на правосъдието. Това е престъпление, което
възпрепятства вземането на правилни решения от органите на съдебната власт.
Субект на престъплението е единствено лицето, определено от разследващия орган
за свидетел, каквато процесуална фигура е имала и подсъдимата Л. по досъдебно производство №3382 ЗМИП - 15110/2015г. по описа
на 07 РУ-СДВР. Лъжесвидетелстването е възможно само когато е извършено
пред орган, на който са възложени правораздавателни функции и във връзка с
осъществяване на тези функции е овластен да разпитва свидетели. Такъв в казуса
категорично се явява разследващ полицай С.А.. Отговорността по чл.290, ал.1 НК
е свързана със съзнателно /умишлено/ устно или писмено потвърждаване на
неистина или затаяване на истина. Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването
се изразява в конкретния случай според изложеното в обвинителния акт в устно потвърждаване
на неистина
от страна на подсъдимата Л. относно
обстоятелства по зададените й въпроси в разпита на 10.08.2015г., че не е
положила подписи в графа „солидарен длъжник” на договор за револвиращ заем, за които
обстоятелства на база на приобщения доказателствен материал е установено, че са
неистински.
Въззивната инстанция споделя напълно основанията, изведени от СРС, на база на които е отхвърлил аргументите на защитата, че са основания за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.292, ал.1, т.2 от НК. Прав е първия съд, че макар и Л. се е отрекла пред съдебен орган на 07.04.2017г. от своето лъжливо свидетелстване от 10.08.2015г., това е станало едва след като срещу нея е възбудено наказателно преследване. Неоспорими и теоретично издържани са постановките, че наказателното преследване срещу определено лице се възбужда от момента, в който същото е привлечено в качеството на обвиняем със съответното предявено му постановление за привличане на обвиняем, станало в случая на 10.03.2017г., която дата предхожда подадената от нея молба /с вх. № от 24.03.2017г./.
В този смисъл и въпреки че деятелността на подсъдимата покрива формалните
признаци на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, въззивният съдебен състав
споделя доводите на СРС, обосновали като краен извод оправдаване на подсъдимата
на осн. чл.9, ал.2 от НК.
Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съобразно задължителните за съда указания, дадени в ТР№113 от 16.12.1982г. по
н.д.№ 97/82 г., ОСНК разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща. Тя се прилага за
всички престъпления по НК. Единственото условие е деянието, макар и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно
незначителна. Други изисквания законодателят не е поставил. Логическото и
систематично тълкуване на правната норма на чл.9, ал.2 от НК и предвид горното
задължително за този съд тълкуване мотивира нейната приложимост спрямо всички
престъпни деяния, посочени в особената част на НК, независимо от характера и
санкцията им, дали престъплението осъществява основен или квалифициран състав
на престъпление, както и независимо от вида предвидено наказание. Всяко
престъпление може формално да осъществява признаците от състава на
престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на
засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде
толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането
съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия.
Теорията и практиката са
категорични, че приемането на едно деяние за малозначително /непрестъпно/ може
да се базира или на липса на обществена опасност поради малозначителност на
същото или на установяването й по безсъмнен начин, но с характеристиката на
явна нейна незначителност. В настоящия казус районният съд е намерил, че
приложимост намира втората алтернатива досежно явна незначителност. За
приложението на чл.9, ал.2 от НК е необходимо да се направи анализ и на всички
елементи от състава на престъплението - време, място и начин на извършване
деянието, какви са вредните последици от деянието и т.н. Преди всичко следва да
се посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно престъпление
независимо от неговия характер. Безспорна теоретична обосновка на обществената
опасност е, че тя е основно, обективно, неюридическо качество на
престъплението, наличието на която дава харатеристиката на едно деяние като
престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя обществени отношения.
За да бъде обаче едно общественоопасно деяние въздигнато в престъпление е
необходимо същото да е с по-висока степен на обществена опасност.
Обстоятелствата, през призмата на които се преценява степента на обществената
опасност на дадено деяние са обекта, който засяга /защитените обществени
отношения/, характера и степента на засягане, качествата на субекта и дори
някои негови характерни субективни особености и субективни елементи на деянието
извън вината – подбуди, цели, мотиви и т.н. Степенуването на обществената
опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите последици в
наказателноправен план и с оглед определяне на конкертните параметри на
наказанието, но и на обратната плоскост – дали тази степен на засягане на
защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или напротив и
обществено оправдано ли налагането на углавно наказание в такива случаи.
Деянието на подсъдимата Л. в случая засяга важни обществени
отношения, на защитата на които законодателят е отделил цяла глава от НК, а
именно свързани със засягане правилното функциониране на правосъдните органи.
Установената фактическа
обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на
увреждане на обществените отношения, както правилно е приел и СРС. Действията
на подсъдимата Л., макар и
неправомерни не са довели до неблагоприятни последици като краен резултат. Съдът от първата инстанция правилно е отчел
обстоятелствата, че Л. сама е инициирала наказателно
производство, подавайки заявление от 24.11.2014г., дало основание за образуване на наказателно
производство срещу св.Е.П.за престъпление по чл.309
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и респ. е съдействала на държавното обвинение за разкриване
на обективната истина. Не може да не се отчете, че всъщност документа, за който е отрекла
да се е подписала при изготвянето на
кредита, е само един, а напротив, тези, на които в действителност не е положила подпис са
повече от един. СГС отчете на база на представените пред него доказателства и факта, че в
крайна сметка, подсъдимата Л. е
търпяла и сериозни финансови несгоди, свързани с погасяване на кредита изцяло,
вкл. с лихви и разноски.
СГС не споделя обаче довода на СРС, мотивирал го да приеме поведението на Л. за такова с незначителна степен на
обществена опасност, че разследващия полицай е предявил
“накуп”, а не поотделно всички оригинали на договора и двата анекса, които са
породили и прибързани действия, тъй като както стана ясно се касае за вменяем
пълнолетен субект.
Първата инстанция адекватно е дала приоритет и на положените
усилия от страна на Л. да се отрече
от своите показания от 10.08.2015г., които, макар да недостатъчни за приложение
на чл.292,
ал.1, т.2 от
НК, са постъпили в изключително кратък период след
образуване на наказателно преследване срещу нея, явно когато същата е осмислила
сериозността на постъпката си.
Ето защо в обобщение на
гореизложеното, настоящата инстанция също счита, че действията на подсъдимата
се субсумират под признаците на нормата на чл.9, ал.2 от НК, на база на която и
подсъдимата Л. е била оправдана от
СРС.
Вярно с оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд е
възложил в тежест на държавата, като
резултат от оправдаването на подсъдимата, разноските по делото, сторени в хода
на предварителното разследване и в хода на съдебното дирене.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което
и същият следва да бъде потвърден изцяло. Изложените
във въззивния протест, в допълнението към
него и в съдебното заседание доводи в обратна насока са
неоснователни. Присъдата е постановена при коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати такъв
вид нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон, които да са накърнили съществено правото на
защита на подсъдимия или други лица в процеса.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 17.05.2017г. по Н.О.Х.Д.№16468/2017г.,
СРС, НО, 7-ми с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................