№ 51
гр. Разлог, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катя Бл. Самаровав присъствието на прокурора ТО-Разлог към
РП-Благоевград, разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200223 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес:
г.С., р.В., б.„Б.“№132, в.А, представлявано от управителя К.С.С. срещу НП №01-001837 от
15.03.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено
адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена
санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение по КТ.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника - юриконсулт П.
заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд. Разгледана по същество е неоснователна.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
С обжалваното НП е прието, че при извършена на 05.11.2020 г., около 15:00 часа, проверка
по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на
строителен обект - Строително-монтажни работи на Х„С.И.Р.", находящ се в г.Б., у.”Б.В.",
изпълняван от „П.Б.“ЕООД, с адрес: г.С., р.В., 6."Б."№132, в.А, управлявано и
представлявано от К.С.С. и извършена на 16.11.2020 г. проверка по документи на
дружеството е констатирано, че „П.Б.“ЕООД, в качеството на ”работодател" по смисъла на
& I, т.1 от ДР на КТ, е допуснало на 05.11.2020 г. лицето В.М.Н., с ЕГН*, да извършва
трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Каменар", без да му е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45
от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б. с призовка от 05.11.2020 г. При
проверките по документи в ДИТ-Б. се е явил представител на търговеца, който е представил
част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на дружеството.
С покана с изх. №ИЗХ20077534/16.11.2020 г. е указано да се яви на 23.11.2020 г. законен
представител на „П.Б.“ЕООД, г.С. или надлежно упълномощен представител на
дружеството, който да бъде изрично упълномощен за съставяне и получаване на Акт за
установяване на адм. нарушение от Д„ИТ”-Б..
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й на
1
16.11.2020 г., бил съставен АУАН №01-001837 от 23.11.2020 г. За дружеството не се явил
представител, поради което актът е съставен в негово отсъствие, удостоверено с подписа на
свидетеля Т.Г.К.. Актът е съставен от М.К.Ц., като установеното нарушение било
квалифицирано, като такова по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН е връчен, чрез поставяне на
съобщение по чл.416, ал.3 от КТ, след неколкократни опити да бъде връчен на посочения от
дружеството адрес на управление.
На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ –
„имуществена санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е представена декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, попълнена на
05.11.2020 г., в която лицето В.Н. е посочил, че работи в „П.Б.“ЕООД и има сключен
трудов договор.
Част от административната преписка, приобщена като част от доказателствената съвкупност
по настоящото дело, е и Трудов договор №10000692 от 05.11.2020 г., сключен между
„П.Б.“ЕООД и В.М.Н..
В хода на съдебното следствие е разпитана актосъставителя М.Ц., която заедно с колегата си
Б.И., Т.К. и А.А.-Ч. са участвали при извършване на проверките по документи и
констатиране на нарушението. Свидетелите сочат, че са раздали декларации на
установените лица, извършващи трудова дейност в обекта на проверката. От показанията им
става ясно, че такава декларация била предоставена и попълнена от лицето В.М.Н., който
попълнил собственоръчно при какви условия полага труд – работно време, почивни дни,
трудово възнаграждение и за кого работи. Свидетелите твърдят, че трудовия договор и
уведомлението са представени по-късно от представител на дружеството.
Свидетеля В.Н. сочи, че има сключен трудов договор с „П.Б.“ЕООД от 05.11.2020 г., но не
посочва кога точно му е връчен този договор. Също така свидетелят спор.деля, че не е
сигурен кога е попълнил декларацията по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ – преди или
след извършената проверка.
Предвид изложеното по-горе, Рг.РС счита, че с обжалваното НП законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Както в акта за установяване на нарушение, така и в НП е точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, извършеното нарушение и времето и мястото на
извършването му. Посочено е и с кои законови разпоредби са нарушени посредством
поведението на жалбоподателя.
При реализирането на административно-наказателната отговорност спрямо жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на дружеството в тази
насока. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН не е връчен по
надлежният ред на търговеца. Същият е съставен в отсъствието на нарушителя или негов
представител и е надлежно връчен, чрез поставяне на съобщение по чл.416, ал.3 от КТ, след
неколкократни опити да бъде връчен на посочения от дружеството адрес на управление.
Възражението, че в акта и НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, съдът
счита за неоснователно. Мястото, на което е констатирано нарушението при проверката по
работни места е достатъчно конкретизирано, а именно: на строителен обект –
строително.монтажни работи на х.„С.И.Р.“, находящ се в г.Б., у.”Б.В.“.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В тази връзка следва да се има предвид следното:
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ на записано, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а в следващата ал.2 е регламентирано, че в тридневен срок от сключването на
договора работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на НАП.
2
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на НАП. Забраната по
чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63,
ал.2 от КТ е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за
подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен
трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този
договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Когато обаче между проверяваното дружество и физическо лице, извършващо трудова
дейност в полза на това дружество, не е сключен трудов договор, отговорността на
предприятието не може да бъде ангажирана на основание чл.63, ал.2 от КТ. Това е така,
понеже при липса на писмен трудов договор между страните, работодателят не би могъл да
предостави на работника екземпляр от същия и заверен препис от уведомлението. При
наемана на лице, което да извършва трудова дейност и при липса на писмен трудов договор
между това лице и предприятието, работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задълженията по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не
е сключил с работника трудов договор в писмена форма или по чл.61, ал.1 от КТ – за това,
че трудовият договор не е сключен преди постъпване на работника на работа.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, изисква друга фактическа обстановка, а именно –
наличие на сключен трудов договор от една страна, а от друга - непредставяне на работника
на екземпляр от договора и на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. В горния
смисъл е Решение №1138 от 28.05.2021 г. на АС-Б. по в. н. о. х. д. №143/2021 г. и Решение
№32 от 13.02.2019 г. на АС-П. по к. а. н. д. №1139/2018 г.
От изложеното по-горе се установява, че когато между работник и проверявания
работодател към датата на проверката по работни места има сключен трудов договор,
екземпляр от който не е връчен на работника и/или на когото не е връчено уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, проверяваното дружество извършва нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В Настоящия случай от приобщените по делото доказателства, в това число и препис от
Трудов договор №10000692 от 05.11.2020 г. се установява по безспорен начин, че към датата
на проверката по работни места В.М.Н. се е намирал в трудово правоотношение с
проверяваното лице. В същото време, обаче, по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, от които да се останови, че към момента на проверката на служителя е бил
връчен екземпляр от трудовия договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Така
работодателят е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ.
Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран по реда на чл.414, ал.3 от КТ, където е записано, че който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 ева, а виновното длъжностно лице - с глоба от
1`000.00 до 10`000.00 лева.
Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на
наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Настоящият съдебен състав счита, че
наложеното адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лева /клонящо към
минимално посочения от закона размер/ е правилно и отговаря на тежестта на извършеното
нарушение.
Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на
маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими
обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
3
служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се
установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на
работодателя на не успее да връчи своевременно екземпляр от трудовия договор и
уведомлението.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено
искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че
следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулт като
процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ответника.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Рг.РС и сумата от 160.17 лева,
представляваща заплатени разноски /пътни разходи/ на свидетеля В.Н., във вр. с явяването
му в съда /веднъж в съдебно заседание, на което не е даден ход и веднъж в съдебно
заседание, на което е даден ход и в което е разпитан/.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №01-001837 от 15.03.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с
което на „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, е наложено адм. наказание на основание чл.416 ал.5, във вр.
чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от
КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 100.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Рг сумата от 160.17 лева,
представляваща присъдени разноски за явяване на свидетел.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4