№ ............
гр. София,05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Калина Станчева в.гр.дело № 10179 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 81239 /03.05.2020 г. по
гр. д. № 5334 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 166-ти състав, са
уважени субективно съединени искове, предявени с искова молба вх. №
2002398/28.01.2019 г. на Д.Л.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, к-ра
262 срещу „С.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, „П.Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „Спортал.бг“ ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, като дружествата са осъдени
на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплатят солидарно на ищеца
сума в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от обиди и клеветнически твърдения, публикувани през периода
от 13.08.2015 г. до 10.01.2019 г. в U..бг, Разкрития.ком, H.N., К..Net, Р..bg, Р..бг,
W..bg и в. „Р.“, ведно със законната лихва от
28.01.2019 г. /депозиране на иска/ до окончателното плащане, като исковете са
отхвърлени за горницата над уважената част от 6 000 лева до пълния
предявен размер от 24 900 лева.
Съобразно изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски в първоинстанционното производство, като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважената част на претенциите, ответните
дружества са осъдени да заплатят на ищеца Д.Л.С. сума в размер на 529,16 лева –
разноски, сторени пред СРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с
отхвърлената част на исковете ищецът е осъден да заплати на ответника „П.Н.“
ЕООД сумата от 986, 75 лева разноски за първоинстанционното производство.
Срещу
съдебното решение в срока по чл. 259 ГПК постъпила въззивна жалба с вх. №
5065056/03.06.2020 г. на Д.Л.С., /пощенско клеймо от 29.05.2020 г./, чрез адв. М.З.,
с която решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете за
сумата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 24 900 лв. Съдържат
се оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Жалбоподателката излага
подробни съображения, че при постановяване на крайния си съдебен акт
първоинстанционният съд не е съобразил продължителността и интензитета на
публикациите, от които твърди да е претърпяла претендираните неимуществени
вреди. Не са взети предвид и негативните последици, които ищцата е изживяла
поради отражението на публикациите в съзнанието на невръстната ѝ дъщеря.
От въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната
част, уважаване на исковете в пълен размер и се претендират разноски, като в
случай, че съдът приеме, че разноски се дължат на отделни страни по делото, то
е заявена молба до съда за произнасяне по компенсация по разноските.
С нарочна молба с вх. №
5085537/01.07.2020 г., уточнена с молба с вх. 5092061/10.07.2020 г. Д. Л. С.,
действаща чрез адв. М.З., е посочила, че оттегля въззивната жалба спрямо
ответника „Спортал.бг“ ЕАД, като иска въззивният съд да разгледа претенциите
ѝ единствено спрямо „С.“ ООД и „П.н.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „С.“ ООД, подаден чрез
адв. А.И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че по
същество въззивницата е изложила доводи за претърпени вреди от трето
неучастващо в делото лице. Счита се още, че размерът на присъденото обезщетение
е прекомерен, а и липсва доказана пряка причинна връзка между публикациите в
сайтовете „U..бг“, „разкрития.ком“, „К..net“ и причинените неимуществени вреди.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „П.н.“ ЕООД.
Постъпила въззивна жалба с вх. №
5059819/26.05.2020 г. на „П.н.“ ЕООД, /пощенско клеймо - 21.05.2020 г./, чрез
адв. Е.Й., с която решението се обжалва в частта, с която са уважени
предявените искове и се иска същите да бъдат отхвърлени. Поддържа се, че „П.н.“
ЕООД не е издател на вестник „Р.“ и сайта „Р.“, поради което не разполага с
пасивна процесуална легитимация да отговаря по заявените претенции. Намира
исковата молба за нередовна, тъй като липсвало уточнение кои са изразите,
съдържащи обидни или клеветнически твърдения. Счита, че фактът на раздяла между
двамата партньори не е позорящ. Твърди некоректно цитиране решения на ВКС,
респективно нарушение на материалноправна норма. Според жалбоподателя съдът е
постановил решението си при съобразяване единствено на показанията на
свидетелкатаТ.. По изложените съображения намира, че е нарушен чл. 236, ал. 2 ГПК. Претендира разноски, като е съгласен такива да се присъдят по компенсация.
Възразява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатския
хонорар на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5087734/06.07.2020 г. на насрещната
страна Д.Л.С., подаден по пощата на 06.07.2020 г., чрез адв. М.З.. Въззиваемата
страна поддържа, че жалбата е неоснователна, доколкото доводите за липса на
пасивна процесуална легитимация са преклудирани като заявени едва в първото
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, а не в отговора на
исковата молба, същите са и недоказани. Оспорва основателността на оплакването,
че в исковата молба не е разяснено какви са конкретните клеветнически и обидни
изрази, а и това възражение е преклудирано по смисъла на чл. 131 ГПК. Иска
жалбата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
5068627/09.06.2020 г. на „С.“ ООД, подадена чрез адв. А. И., с която решението
се обжалва в частта, с
която са уважени исковете. Съдържат се оплаквания, че не е изпълнен
фактическият състав на непозволеното увреждане, не е доказано ищцата да е
претърпяла вреди в резултат от публикациите в „U..бг“, „разкртития.ком“ и „К..net“, в който смисъл
са и свидетелските показания. Навежда, се, че размерът на обезщетението не е
определен справедливо, като е налице и нарушение на материалния закон. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове срещу
въззивника да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5107888/05.08.2020 г., от
насрещната страна Д.С.Л., подаден чрез адв. М.З., с който същата се оспорва и
се поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Поддържа се, че фактите на публикации в сайтове на ответника се установяват от
всички събрани доказателства. Въззиваемата страна иска жалбата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната
част.
Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
В исковата молба,
уточнена с молба от 21.02.2019 г., ищецът Д.Л.С. излага твърдения, че в
посочените електронни издания и печатни медии, собственост на ответниците, през
посочения период са публикувани множество статии, съдържащи твърдения, които са
неверни, а освен това накърняват доброто име и честта на ищцата. Възразява, че
не отговарят на истината описаните лоши отношения и раздяла на ищцата с бащата
на дъщеря й. Поддържа се, че цитираните
в изданията обстоятелства са неверни, обидни и клеветнически, уронващи престижа
и добро име на ищцата, унизителни за
честта и достойнството, създават съмнения относно здравината и съществуването
на връзката на ищцата с бащата на детето й. Процесните статии компрометират
сплотеността на семейството им и внасят съмнение в представата и оценката за ищцата,
внушавайки разлика между медийния и истинския й образ. Затвърждава се
позицията, че от множеството процесни публикации С. се разстроила психически и
изпитала тревога и притеснение как ще се отразят на детето й. Не на последно
място фалшивите новини предизвикали
нездрав интерес и съмнение у роднини, приятели и случайни хора, като това
довело до промяна в отношението на колеги и познати. Солидарната отговорност се
обосновава с оглед издаването на увреждащите публикации в един и същи период,
наличието на идентичност в коментираните от различните издатели теми, а освен
това в целокупния негативен ефект, кумулиращ едновременните усилия на
ответниците да нанесат неморални вреди на ищцата. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „С.“ ООД, с който оспорва предявените при
условията на солидарност искове. Акцентира, че възражения по така написаните статии не са подавани, а освен
това всички били премахнати след получаване на исковата молба. Възразява срещу
солидарното осъждане на ответниците.
В
законоустановения срок е постъпил отговор и от ответника „П.Н.“ ЕООД, с който
исковата претенция се оспорва поради неоснователността й. Обяснява, че всичко написано в медийните издания
отразяват битуваща в обществото публична информация. Обяснява, че в резултат на
некоректно тълкуване на чл. 53 ЗЗД се претендира солидарна отговорност, без да
се уточни как с различни деяния се постига един и същ противоправен резултат и
как се понасят едни и същи вреди. Намира, че претенците на ищеца са прекомерни
по размер.
В преклузивния
срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Спортал.бг“ ЕАД, с който
се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Признава, че е налице публикувано възражение
по отношение на твърдяната публикация на 14.06.017 г. в сайта H.N.. Сочи, че по
отношение на издадената на 26.11.2018 г. в W..bg публикация, информацията,
която статията разкрива се позовава на
публикации в „Р.“. С оглед изложеното в отговора на исковата молба е отправена
молба до съда да отхвърли предявените искове.
Видно от
ангажираните в хода на първоинстанционното производство преписи на статии и
разпечатки от електронния регистър ответникът „П.Н.“ ЕООД е собственик на
сайтовете „Р..bg“ и „retro.bg“, както и на вестник „Р.“ съответно ответникът „С.“
ООД е собственик на „U..бг“, „разкрития.ком“ и „К..net”. Ответникът в първоинстанционното
производство „Спортал.бг“ ЕАД /същият не е страна във въззивното производство/
е собственик на „H.N..bg” и “W..bg”.
Безспорно е между
страните, а същото се установява и от приобщените по делото доказателства, че в
периода от 13.08.2015 г. до 10.01.2019 г. са тиражирани в интернет
пространството на страниците на електронните медии „U..бг,“ „Разкрития.ком“, „К..Net“,
„H.N..bg“, „W..bg”, „Р..bg“ и
„retro.bg“ и във вестник „Р.“ 20 на брой
публикации. Същите касаят ищцата, доколкото в тях се съдържат твърдения,
квалифицирани от ищцата като неправдиви и уронващи нейния авторитет в
обществото. В някои от тях се съдържат твърдения за наличие на обтегнати,
нездрави отношения между ищцата и бащата на нейното дете, други статии пък са
озаглавени с привличащ четящия и внушаващо сензация заглавие, което
компрометира доброто име на водещата. Проследена е следната хронология на
издадените статии:
На 13.08.2015 г. в
„U..бг“ е публикувана статия със заглавие „Д.
Л. се държи с мъжа си като с куче: Виж на какво го подлага!...“ и
извадка от съдържанието: “Всяка сутрин се чува как хърка навън. Явно не спят
заедно с Д., но бива ли такова отношение към човека?! Да спи навън като някакво
куче...“ - споделят очевидци“. На 21.06.2016 г. в електронната страница на
същата медия е публикувана нова статия със заглавие „Шок: вижте какво се случва
в дома на Д.Л. - истината потресе всички.“. Последващо е публикувана на
20.12.2016 г. пак в „U..бг” статия със
заглавие: „Колегите й в btv в ступор: Виж какво се случи с Д.Л.! /истината ги
потресе-още подробности/. Статия от тази
медия е публикувана и на 13.06.2017 г. със заглавие „Край на приказката: Д.Л.
се раздели с американския продуцент!” и извадка от съдържанието: „Д.Л. се тресе
от нерви. Д.Л. остана самотна майка”, както и на 19.09.2017 г. в със заглавие „Д.Л.
крие срамно минало. С тези напъни станала водеща,,; Публикувана на 02.03.2018 г. в „U..бг”
е също статия със заглавие „Бомба: Л.У.на Д.Л. има друго семейство в Америка“ и
част от съдържанието:“Американският продуцент все още е женен и има дете от
този брак. Макар отдавна да не е със съпругата си, той не се развежда, защото
така ще трябва да се прости с половината от имуществото си, което се оценява на
59 млн. долара. Когато се запознал с Д.Л., той й разкрил всичко това, а тя се
съгласила да живее с него в грях.“ „Все пак Д. се уреди добре, защото получава
солидна издръжка от милионера. Така че не можем да я съжалим ни най-малко.“ На 03.06.2018 г. в електронната страница „U..бг“ е издадена статия
със заглавие: „Защо Д.Л. се раздели с мъжа си?..“ Публикувана на 06.06.2018 г. в
електронната страница „U..бг” е статия със заглавие „Д.Л. си прибра палавия мъж
„и извадка от съдържанието „Д.Л. прости на неверния си мъж“. На 01.07.2018 г. в
същата медия „U..бг” е публикувана статия със заглавие „Д.Л. си търси нов мъж:
Не е за вярване какво си причини за да го открие!“ и извадка от съдържанието
„Тя си направи корекции по лицето, от които сега ще си пати жестоко.“ Публикувана на 26.11.2018 г. в електронната страница „U..бг” е
статия със заглавие „Американският съпруг би шута на Д.Л.! (Сагата приключи-виж
още)“. Последната публикувана от тази медия статия е от гореспоменатата дата и
със заглавие „Свърши се: Съпругът на Д.Л. я напусна окончателно! (още
подробности)“. Общия брой на статиите, издадени от „U..бг”, чийто собственик е
ответникът „С.“ ООД, са 10.
На 14.06.2017 г. в
електронната страница на „Разкрития.ком” е публикувана единствената статия от
тази медия, също собствена на ответника „С.“ ООД, със заглавие „Д.Л. не може да
преживее раздялата с мъжа си (Виж как й се стъжни живота)“ и съдържани: „Д.Л. е
станала кълбо от нерви. След като съпругът й продуцентът Л.У.я изостави заедно
с дъщеря им, актрисата едва се побира в кожата си от яд. Американецът вдигнал
щур скандал на жена си и си заминал за Щатите. Оттогава вече ще стане месец
изобщо не се е обаждал поне да чуе как е дъщеря им.“
На 15.06.2017 г. в
електронната медия „К..net”, отново притежавана от ответника „С.“ ООД, е
публикувана статия със заглавие „Д.Л. натирена от мъжа си (Продуцентът Л.У.я
заряза с детето им)“ и извадка от съдържанието: „Д.Л. беше позорно натирена от
мъжа си - американският продуцент Л. Уелдън. Той се е върнал в родината си,
като нито веднъж, вече седмица, не потърсил дъщеря си София. Без много
обяснения и въпроси той се разделил със съпругата си. Водещата на съботно-неделния
блок по Би Ти Ви не била на себе си от тогава. Тя бе забелязана нервно да влачи
дъщеря си София след себе си.
На 17.06.2017 г. в
електронната страница „Р..bg” е публикувана статия със заглавие „Само в ПИК и Р.
„Д.Л. стана самотна майка.“ По-късно на 01.10.2017 г. отново в „Р..bg” е
публикувана втора статия, този път със заглавие „Само в ПИК и Р. „Ето я голата Д.Л.
като Мис Видин. Актрисата спечелила конкурса на Балкантурист чрез любовник”. На
06.03.2018 г. в електронната медия „Р..бг” е публикувана статия със заглавие „Д.Л.
с тайна дъщеря в Америка.“
На 22.11.2018 г.
във вестник „Р.“ е излязла от тираж статия със заглавие „Д.Л. напусна мъжа си!“
и извадка от съдържанието „Сагата между Д. Л. и американския й мъж Л.У.най-сетне
приключила с окончателна раздяла. През последната една година двамата бяха в
крайно обтегнати отношения, а за краха на връзката им се говореше от доста
време.“. След няколко месеца на 10.01.2019 г. отново във вестник „Р.“ е
публикувана статия със заглавие „Д.Л. джигит на пътя“ и извадка от съдържанието
„Времето все не й достигало...откакто с мъжа й Л.У.се разделили“.
Електронните медии
„К..net”, „Разкрития.ком” и „U..бг“ са собственост на ответника „С.“ ООД, което
обстоятелство не се оспорва от страните. Издадените от посочените медии,
собственост на този ответник, статии са общо 12 на брой от общия брой процесни
статии.
Електронните медии
„Р..bg”, „Р..бг” и вестник „Р.“ са собственост на ответника „П.Н.“ ЕООД. Инвокираното
от последния възражение в обратна посока, поддържано и пред въззивния съд, се явява
преклудирано, както вече е отбелязал районният съд, тъй като е депозирано след
отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че възражението
е и неоснователно, предвид ангажираните писмени доказателства пред СРС /л. 86 –
89/ и новелата на чл. 7а, ал. 8 от Закона
за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на
разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Общо издадените от
последноспоменатите медии статии, коментиращи ищцата Л., са 5 на брой.
На 14.06.2017 г. в
електронната страница „H.N..bg“ е публикувана друга статия със заглавие „Д.Л.
се развежда, и извадка от съдържанието: „Д.Л. остана самотна майка. Актрисата и
водеща се раздели със съпруга си наскоро.... Водещата на съботно-неделния блок
не била на себе си. Тя бе забелязана нервно да влачи дъщеря си София след себе
си. И да се дразни от най - малкото проявление на игривост.“. На 26.11.2018 г. в електронната страница „W..bg” е излязла
статия със заглавие „Д.Л. се раздели с мъжа си“ и извадка от съдържанието
„Телевизионната водещата Д.Л. се раздели с бащата на детето си - Л. Уелдън.
“Приложена по делото е и публикация от 06.06.2018 г. в „H.N..bg“ със заглавие
„Колежка топи Д.Л. за развода“ .
Електронните медии
„H.N..bg“ и „W..bg”, издали общо 3 на брой от процесните статии, са собственост на
участващия само в рамките на първоинстанционното производство ответник
„Спортал.бг“ ЕАД, като въззивната жалба по отношение на него е оттеглена от
въззивника на основание чл. 264 ГПК, респективно производството пред СГС по
отношение на посочения ответник е прекратено.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани устни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля А.Г.Т.., съседка и близка на ищцата, поради което има
преки впечатления върху бита на същата. Споделя, че знае за публикувани „жълти
статии“ в периода 2015-2019 г., касаещи нейната блиска. Уточнява, че същите
били с негативно съдържание, като в тях се разказвало, че Д.Л. се разделила със
своя партньор Л., което било в противовес с действителността и последните имали
прекрасни отношения. Разказва, че писанията в медиите предизвикали напрежение в
семейството на ищцата, като майка й получила бъбречна криза, а баща й вдигнал
кръвно. Поддържа, че разгласената информация е невярна, тъй като Д. и Л. били
прекрасно семейство, ищцата - отговорна и любяща майка и съпруга, а Л. –
прекрасен баща. Споделя, че семейството никога не е живяло разделено, освен в
случаите когато Л. работел в чужбина за седмица-две. Обяснява, че присъствала
на разговори, в които на ищцата й се налагало да обяснява на близки, приятели и
колеги, че семейството не е разделено. Информацията в публикациите предизвикала
нездрав сън у ищцата, изнервяла я до степен да се разплаква от безсилие, да се
тревожи как всичко това ще се отрази на дъщеря й. Ограничила социалните си
контакти.
С оглед
равнопоставеността в гражданското съдопроизводство са събрани устни
доказателствени средства и чрез разпит на свидетел - журналист, пряко свързан в
своята работа с ответните дружества. Същият признава, че във вестник „Р.“ са
публикувани статии във връзка с ищцата. По негова информация, всичко описано в
тях отговаря на истината, като източниците били чужди. Обяснява, че всяка медия
подбира информация, която би предизвикала интерес у четящия, но същата подлежи
на проверка досежно истинността й, в
това число и чрез директен контакт с хората, за които се отнася съответния
публицистичен материал. В случая признава, че не е звънял на г-жа Л., а освен
това не знае някой друг от неговия екип да го е направил. Споделя какъв е
начинът на изготвяне на материал за статия, като при препечатване от друга
медия се предполагало, че препечатаното отговаря на истината. Понякога
информацията се проверявала, друг път – не, като проверката се изразява в
позвъняване на медията, от която изхожда първичната информация. Накрая, тъй
като информационният поток бил много богат, било невъзможно всяка информация да
се проверява.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на служители на ответниците при или по повод
изпълнението на възложена работа във връзка с публикувани през периода
13.08.2015 г. - 10.01.2019 г. в „U..бг“, „Разкрития.ком“, „H.N.“, „К..Net“, „Р..bg“,
„Р..бг“, „W..bg“ и в-к „Р.” множество статии, съдържащи обиди и клевети, без
ответните дружества да са осъществили контрол по спазване на изискванията за
обективност и истинност при отразяване на факти.
Въпросите относно авторството на публикациите и това,
че издатели на процесните електронни медии са посочените ответници са установени
по делото, доколкото оспорването на ответника „П.Н.“ ЕООД, че не същият не е
собственик на съответните медии, не беше доказано. Спорно по делото е това дали
изнесената за ищцата информация обективно е опозоряваща или клеветническа и/или
накърнява личния и семейния й живот, вида, характера и интензитета на
неимуществените вреди и наличието на причинна връзка с конкретните публикации.
Спорно е и наличието на солидарна отговорност между ответниците.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответниците по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа - виж Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18. XI. 1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30. X. 1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28. XII. 1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. където е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.
Непозволеното увреждане /генералният деликт/ - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и теЛ.ната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1. деяние /действие или бездействие/, 2. вреда, 3. противоправност на деянието, 4. вина и 5. причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се презумира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ответниците е да установят фактите, на които основават своите възражения, както
и да оборят установената презумпция за вина.
Отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя на изданието по реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на изданието, както при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен такъв. Издателят на изданието носи отговорност за верността на написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011 г. по гр. д. № 1640/2010 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О. На проверка на истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на отговорността на автора им, съответно на издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност – те могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само ако представляват обида. /така Решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О./.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че в периода 13.08.2015 г. - 10.01.2019 г. на следните интернет страници: „U..бг“, „Разкрития.ком“, „H.N.“, „К..Net“, „Р..bg“, „Р..бг“ и „W..bg“, а също така и във вестник „Р.“ са разпространени многобройни статии с различни заглавия, привличащи с провокация четящия, което несъмнено е характерно за естеството на дейността на горните.
Още в депозирания по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответниците „С.“ ООД и „П.Н.“ ЕООД са възразили срещу солидарната
отговорност, която се твърди да е налице в случая. Съобразно константната
съдебна практика, когато повече издатели са публикували по едно и също време
или в близък интервал от времe /ВКС
приема близък да е интервалът между около един месец/, идентични по съдържание
публикации, съдържащи обидни, клеветнически и засягащи личността твърдения, те
носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска
за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вината на съпричинителите,
тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение
на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината
е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения
между длъжниците. /така прието в решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. №
1251/2012 г. на III ГО на ВКС/.
В настоящия случай
настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не може да се застъпи
тезата за наличие на солидарна отговорност между ответниците – собственици на
медии, издали процесните 20 броя статии. На първо място ответните дружества са издавали
статии, но не интензивно една след друга, а в един изключително продължителен
във времево отношение период, с големи интервали от време между самите
публикации. Ответникът „С.“ ООД чрез „U..бг“ е издал статии съответно на 13.08.2015
г., на 21.06.2016 г., на 20.12.2016 г., на 13.06.2017 г., на 19.09.2017 г., на 03.06.2018 г.,
06.06.2018 г., 01.07.2018 г. и 26.11.2018 г. „Разкрития.ком“, собственост на
последнопосочения ответник, издава статия на 14.06.2017 г., а „К..net”
е издал статия на
15.06.2017 г. На свой ред ответникът „П.н.“
ЕООД е издал статии на следните дати: 17.06.2017 г., чрез електронната
си медия „Р..bg”, съответно на 06.03.2018 г., чрез електронния сайт „Р..бг“, а чрез
печатното издание на вестник „Р.“ е публикувал статия на 22.11.2018 г. и на 10.01.2019 г. С оглед
изключително дългия период от време който е изтекъл между публикуването на
по-голямата част от процесните статии, съдът намира, че не може в случая да се
касае за „близък интервал от време“ на издаване между публикуваните
материали, а още по-малко може да се
говори за „едно и също време“ на издаването им, предвид което и не следва да се
застъпва становището, че с публикуването на статиите, които по естеството си
представляват различни деяния, доколкото всяка статия представлява отделен
деликт, се постига един и същ противоправен резултат, респективно еднакви по
характер и интензитет вреди /вж. определение № 12/05.01.2018 г. по гр.д. № 2826/2017 г. на ВКС, 3 гр. отд./.
На следващо място, и като
допълнителен аргумент, въззивният съд отчита като аргумент за липсата на
солидарна отговорност отсъствието на абсолютна идентичност в изложената
информация във въпросните статии, доколкото, макар в по-голямата си част те да
се фокусират върху семейното щастие на ищцата в съвместния й живот с човека до
нея – бащата на детето й, то са налице и редица други твърдения, които се
споменават епизодично и не от двамата ответници – напр. касателно поведението
на ищцата на пътя като „джигит“ / вестник „Р.“/, изнесените факти за
спечелване на титла за красота в конкурс „Балкантурист“ във Видин /страницата на електронната медия „Р..bg”/. Прави впечатление, че публикациите
в медиите /в това число и електронни и печатното издание на вестника/,
притежавани от ответника „П.Н.“ ЕООД, се отличават от тези, издадени на
страниците на електронните медии, собствени на другия ответник „С.“ ООД, с
остротата на изказа и използването на обидни епитети и позорящи внушения.
Поради разликата и в деликтното поведение съдът затвърждава извода, че липсва
единност на вредоносния резултат и причиняването му от неколцина. Това е така, доколкото
наличието и на други негативни публикации, на други издатели не във всички
случаи обуславя приложението на чл. 53 ЗЗД /в
този смисъл Определение № 86 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3872/2021 г.,
II г. о./.
При всичко изложено по-горе, настоящият състав на въззивния съд следва да не се съгласи с наличието на солидарна отговорност между ответниците, поради което настъпва необходимост от изследване отговорността на всеки един ответник поотделно с оглед издадените от всеки от двамата брой статии, характер и естество на публикуваното и период от време, в който е публикувал материали чрез съответните притежавани от всеки от тях медии.
Доколкото производството на въззивната инстанция е прекратено по отношение на единия ответник, участвал в хода на първоинстанционното производство - „Спортал.бг“ ЕАД, то в настоящия съдебен акт, съставът следва да разгледа единствено статиите, издадени от другите двама ответници „С.“ ООД и „П.Н.“ ЕООД, за които производството и понастоящем все още е висящо.
Съдът приема, че ответникът „С.“ ООД в много-интензивна форма е реализирал генералния деликт /непозволеното увреждане/ – публикувал множество статии чрез своите електронни медии с информация, засягаща ищцата, тъй като издадените от него статии са най-много като брой – общо 12 от всички 20, на които се позовава г-жа Л.. Ответникът „П.Н.“ ООД е издал едва 5 от общият брой на процесните статии, станали известни на обществото. За сметка на последното, в две от своите статии ответникът „П.Н.“ ЕООД изразил критично отношение към ищцата по повод некоментирани от другия ответник „С.“ ООД обстоятелства, а именно качествата й във връзка с управлението на МПС – вестник „Р.” се сочи, че същата е „дгижит“ на пътя, в електронната медия, управлявана от „П.Н.“ ООД – „Р..bg” пък са публикувани сензационни факти относно спечелването далеч във времето на конкурс за красота от страна на Д.Л. чрез отношения с възрастен, но за сметка на това влиятелен мъж. Подобен паралел е нужен, доколкото в хода на въззивното прозводство се установи липса на солидарност касателно задълженията на ответниците, а разделната им отговорност предполага проследяването на горепосочените обсотятелства.
С оглед последновъзприетото, то следва да се
разграничи приносът на всяка една статия, публикувана от съответната медия,
последната собствена на единия от двамата ответници, поотделно в общите вреди.
За да е налице в конкретния случай противоправно
действие на служителите на двамата ответници, е необходимо чрез своите действия
в статиите да са публикували неверни обстоятелства и тези обстоятелства да
опозоряват личността на ищцата, т. е. да са осъществили съставите на обидата и
клеветата. Неверни обстоятелства са тези, за които се твърди, че са се
осъществили, а те не са /или обратното/, или пък са се осъществили, но не по
твърдения начин. Легална дефиниция на понятията "обида" и
"клевета" се съдържа съответно в чл. 146 НК, чл. 148 НК и чл. 147 НК. Съгласно текста на чл. 146 НК обида е налице, когато извършителят каже или извърши
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие.
Според разпоредбата на чл. 148 НК обидата може да бъде нанесена чрез разпространяването
й чрез печатно произведение или по друг начин. Съгласно чл. 147 НК клеветата представлява разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което съгл. чл. 148,
ал. 1, т. 2 също може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по
друг начин.
Следва да се посочи, че за вярност могат да бъдат
проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно
произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят не носи
отговорност, ако позорящите факти са верни. Не подлежат на проверка за вярност
оценъчни съждения-такива съждения съставляват коментар на фактите. Разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да
изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго
(ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради
това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват
свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието
име се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка,
които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява
противоправно поведение /в т. см. р. № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. №
7046/2014 г. на IV ГО на ВКС/.
С оглед тези
уточнения, настоящият съдебен състав ще разглежда съдържанието на процесните
публикации, като ще започне с онези издадени от електронните медии, притежавани
от ответника „С.“ ООД, а именно само онези, в която се съдържат твърдения за
факти, позорящи личността на ищцата. Във настоящия случай това са: „Д.
Л. се държи с мъжа си като с куче: Виж на какво го подлага!...“ и
извадка от съдържанието: “Всяка сутрин се чува как хърка навън. Явно не спят
заедно с Д., но бива ли такова отношение към човека?! Да спи навън като някакво
куче...“, „Край на приказката: Д.Л. се раздели с американския продуцент!” и
извадка от съдържанието: „Д.Л. се тресе от нерви. Д.Л. остана самотна майка”, „Бомба:
Л.У.на Д.Л. има друго семейство в Америка“ и част от
съдържанието:“Американският продуцент все още е женен и има дете от този брак.
Макар отдавна да не е със съпругата си, той не се развежда, защото така ще
трябва да се прости с половината от имуществото си, което се оценява на 59 млн.
долара. Когато се запознал с Д.Л., той й разкрил всичко това, а тя се съгласила
да живее с него в грях.“, „Защо Д.Л. се раздели с мъжа си?..“, „Д.Л. си прибра палавия мъж „и извадка от съдържанието „Д.Л. прости
на неверния си мъж“, „Американският съпруг би шута на Д.Л.! (Сагата
приключи-виж още)“, „Свърши се: Съпругът на Д.Л. я напусна окончателно! (още
подробности)“ „Д.Л. не може да преживее раздялата с мъжа си (Виж как й се
стъжни живота)“ и съдържани: „Д.Л. е станала кълбо от нерви. След като съпругът
й продуцентът Л.У.я изостави заедно с дъщеря им, актрисата едва се побира в
кожата си от яд. Американецът вдигнал щур скандал на жена си и си заминал за
Щатите. Оттогава вече ще стане месец изобщо не се е обаждал поне да чуе как е
дъщеря им.“, „Д.Л. натирена от мъжа си (Продуцентът Л.У.я заряза с детето им)“
и извадка от съдържанието: „Д.Л. беше позорно натирена от мъжа си -
американският продуцент Л. Уелдън. Той се е върнал в родината си, като нито
веднъж, вече седмица, не потърсил дъщеря си София. Без много обяснения и
въпроси той се разделил със съпругата си. Водещата на съботно-неделния блок по
Би Ти Ви не била на себе си от тогава. Тя бе забелязана нервно да влачи дъщеря
си София след себе си.“
Доказателства, че изнесените факти в тези публикации са верни не са ангажирани по делото. Напротив от свидетелските показания на свидетеляТ. - близка приятелка на двойката се установява, че Л. има хармонични отношения с бащата на детето си,че двамата „никога не се били разделяли и никога не са живеели разделено“, двамата не са били в лоши отношения, не го е гонила, винаги са живеели в едно жилище, но той пътувал често, когато снимал филми. Съдът съобразява в приложение на правилото на чл. 172 ГПК, че свидетелятТ. е съседка и както самата тя казва „двете /с ищцата/ са в много добри отношения“, но намира, че само по себе си това обстоятелство не е в състояние да компрометира казаното от свидетеля. Законодателят е създал само едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. В горния смисъл е трайната и неизменна практика на ВКС, сред които и решение № 297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на I г.о. на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС и пр.
Въззивният съд
изцяло кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като са обективни, дадени
в резултат на преки впечатления, взаимно се допълват и не съдържат
противоречия, а освен това не са опровергани от други доказателства. От същите
съдът приема, че информацията, че Д.Л. се е разделила с Л.У.е невярна. Следва
да се посочи, че когато увреждането е причинено от клеветническо твърдение,
доказателствената тежест се размества и в полза на ищеца е установена оборимата
законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което
ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е
истина. В настоящия случай, от страна на ответника „С.“ ООД, това не е сторено.
Затова съдът приема, че тези твърдения са неистински. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя "С." ООД, че изнесената информация
представлява позоваване на друга публикация от по-рано и от чужд произход. В
публикациите на електронните страници на „U..бг“, „К..net” и „разкрития.ком“
никъде не е отразено, че изявлението в статията е чуждо, а не на автора й и за
верността му отговаря той, респ. издателят. Ответникът не е ангажирал
доказателства, с които да обори презумпцията за невярност на клеветническото
твърдение.
В публикациите на горецитираните електронни медии се изнася както невярната информация относно личния живот на ищцата за раздялата с бащата на детето й, така и се правят негативни внушения относно нейната личност чрез изразите "нервно влачи дъщеря си", "Д.Л. е станала кълбо от нерви", „Д.Л. си търси нов мъж“, както и с това, че "Когато се запознал с Д.Л., той й разкрил всичко това, а тя се съгласила да живее с него в грях. Все пак Д. се уреди добре, защото получава солидна издръжка от милионера. Така че не можем да я съжалим ни най-малко". С тези статии последователно се навлиза без основание в личния живот на ищцата, тъй като се изнася невярна информация за раздяла с бащата на детето й, и на следващо място, в статиите е изграден образ на жена с нисък морал, която изневерява на бащата на детето си, което поведение е укоримо от морална гледна точка, няма етично отношение и е меркантилна.
Предвид изложеното съдът намира, че в посочените
публикации на сайтовете „U..бг“, „К..net” и
„разкрития.ком“ е изнесена невярна информация относно личния и семейния живот
на ищцата, както и позоряща я такава, поради което е налице деликт, за който
ответникът "С." ООД отговаря.
Допълнителна индиция за така изведеното от съда съставлява
и обстоятелството, че ответното дружество „С.“ ООД премахва всички 12 на брой
общо статии от съдържанието на своите медии, веднага щом установява, че срещу
него е заявена претенция пред граждански съд от страна на Д.Л.. Това обстоятелство
логически навежда, че разказаното в статиите и представената в тях информация е
от естество да ангажира отговорността на съответната медия, предвид което и
своевременно са взети мерки същата да бъде недостъпна. Обосновано е прието в
първоинстанционния съдебен акт, че премахването на процесните статии на един
по-късен етап не освобождава ответника от неговата отговорност. Нещо повече, в
практиката си ВКС застъпва становището, че дори издаването на така наречените
„статии-опровежение“, каквито в случая липсват, не освобождава от отговорност
виновните /така прието в решение № 224/14.03.2019 г. по н.д. № 1033/2018 г. ВКС/.
По отношение
на публикациите от вестник „Р.“ и двата сайта „Р..bg” и „Р..бг“, и трите медии притежавани
от ответника „П.Н.“ ЕООД, се установява, че информацията, която същите
разпространили също е от естество да
предизвика негативни характеристики в образа на ищцата. Така формулираният от
съда извод се подкрепя от следните заглавия: „Д.Л. стана самотна майка.“, „Само в ПИК и Р.
„Ето я голата Д.Л. като Мис Видин. Актрисата спечелила конкурса на Балкантурист
чрез любовник”, „Д.Л. с тайна дъщеря в Америка.“, „Д.Л. напусна мъжа си!“ и
извадка от съдържанието „Сагата между Д.Л. и американския й мъж Л.У.най-сетне
приключила с окончателна раздяла. През последната една година двамата бяха в
крайно обтегнати отношения, а за краха на връзката им се говореше от доста
време.“, „Д.Л. джигит на пътя“ и извадка от съдържанието „Времето все не й
достигало...откакто с мъжа й Л.У.се разделили“.
Горецитираните заглавия, част от 5-те издадени от „П.Н.“ ЕООД публикации, в своята съвкупност съдържат обобщения на твърдения за факти от обективната действителност – че ищцата се е разделила с мъжа до себе си, който освен това е и баща на дъщеря й; че същият е избягал при другото си семейство в САЩ; че не проявява никакъв интерес нито към ищцата, нито към общото им дете; че дори не се обажда да ги чуе как са. Д.Л. е представена в светлина на нестабилна психически личност след описаната раздяла с американския продуцент. В статиите се съдържат описателни разкази за това как ищцата страда по изгубения си мъж. Тя е представена като изнервена, изтощена и изморена от това, което й се е случило, жена, която дори няма търпението да гледа собственото си дете и се държи с него грубо и недодялано. Наред с това еднократно се споменава още, че ищцата се държи като „джигит“ на пътя, „влачи“ нервно след себе си дъщеря си, а отделно, че ищцата се сдобила с титла в конкурс за красота не по регламентирания ред, а по повод общуването й с по-възрастен мъж, който успял да окаже влияние в избирането на най-красивата претендентка в кастинга.
Действително разказаното в статиите за раздяла между водещата и бащата на детето й не може да се квалифицира нито като обидно, още по-малко като клеветническо. Разпространените пред гражданите проблеми в личните отношения между ищцата и бащата на детето й, раздялата помежду им, непристойното отношение от нейна страна и неглижиране нуждите на дъщеря й, така и по отношение изнесения неморален начин на сдобиване с титлата в конкурс за красота, съдът приема, че в своята съвкупност и като общо внушение, което в един значителен период от време /повече от 2 години/ са от естество да злепоставят ищцата. Това е така, защото наличието на приписаното й емоционално нестабилно състояние, в това число и по отношение на собствената й рожба е морално укоримо и изводите на районния съд в този смисъл са правилни. Отделно, приписването на неверния факт на шофирането като „джигит“, доколкото няма ангажирани от ответната страна доказателства в посока неспособност на ищцата да управлява надлежно своя лек авотомобил, е не само унизително за честта и достойнството на ищцата, но е и обществено позорящо, доколкото на такова поведение не само се гледа с недобро око, но е и забранено. Горното е вярно и касателно изнесената информация, че ищцата в миналото се е сдобила с титла от конкурс за красота не само по нечестен, а и по неморален път – чрез контакти с „любовник“.
По делото не са ангажирани доказателства за верността
на изнесените в публикациите от медиите на „П.Н.“ ЕООД злепоставящи ищцата
факти, нито че оповестяването им е резултат от добросъвестна проверка, а в
тежест на ответната страна по иска е било да го направи по делото. Противното
не следва и от самите публикации, поради което по делото не е установено, че
изнесената информация е вярна. Напротив, дори свидетелят Н./журналист във
вестник „Р.“ и в сайта с идентично наименование/ сам признава, че предвид обема
информационен поток, който се тиражира в тези среди, е много трудно всеки факт да бъде неминуемо проверен
касателно неговата правдивост. Нещо повече, същият признава пред съда, че
доколкото му е известно никой не е търсил ищцата, за да се увери, че изнесеното
в медийното пространство отговаря на действителното положение, като сам също не
направил опит да намери г-жа Л., респективно да установи дали разказаното пред
обществото е истина или не.
В настоящия случай и при установената фактология по
спора, съдът приема, че публикациите на вестник „Р.“ и двата сайта „Р..bg” и „Р..бг“
съдържат твърдения за злепоставящи ищцата факти, поради което и съдът приема,
че по делото е установено, че с разпространяването им е проведено противоправно
поведение от страна на „П.Н.“ ЕООД по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за което отговорност носи ответното
дружество - юридическо лице като собственик на медии, в това число и електронни
такива.
Вярно е /същото се извежда и от разпита на свидетеля Новаков/, че житейски не е логично да се очаква от ответниците да докажат всички обстоятелства, коментирани в публицистичните материали. Последното е вярно, доколкото всеки би си дал сметка, че установяването на тези факти би отнело на първо място немалко време, а освен това повечето от тях са от личен характер, което неимоверно много би затруднило разкриването им, още повече доказването им. При все това обаче, в тежест на ответните дружества е било да ангажират в хода на процеса доказателства, от които за съда да се създаде поне съмнение, хипотетична възможност описаното в статиите да е вярно. Всякакви доказателства в горепосочения смисъл липсват по делото, като такива не бяха ангажирани и пред въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че твърденията
в публикациите на „П.Н.“ ЕООД са от естество да уронят честта, авторитета и
достойнството на ищцата, че събраните по делото гласни доказателства /вж.
показанията на свидетеляТ./, установяват, че ищцата е претърпяла вреди от
процесните статии, то съдът приема, че по делото е установено виновно
противоправно поведение на автора на материала, поради което и отговорността собственика
на интернет-сайтовете и на вестник „Р.“ също може да се ангажира по реда на чл. 49 от ЗЗД.
По размера на обезщетението:
Според новелата на чл. 49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, засегнатите права и интереси. Преценката е към момента на възникване на правото, като същата следва да отчита и актуалното за страната икономическо положение с цел обезщетението в действителност и пълнота да е адекватно на социално справедливото, а размерът на обезщетението да е съответен на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира /така и решение № 213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС/. Обезщетението за неимуществени вреди предполага наличието на реално търпени физически и/или психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема, че от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от
личните впечатления на свидетеляТ., близка до ищцата и имаща възможност да
изгради обективна и пълна картина за събитията около нея, Д.Л. е изживяла
стрес, душевно неспокойство и нематериални вреди в един значителен по
продължителност период. Последното обстоятелство без всякакво съмнение се
отразява и върху интензитета на преживяното, доколкото с времето усещането за
вътрешно непримирение с изписаните опозоряващи твърдения, се е засилвало. Не
следва да бъде пренебрегван и фактът, че ищцата е медийно известна личност,
което неминуемо превръща същата в разпознаваемо за обикновения гражданин лице,
но за сметка на това натоварва личността с бремето да мисли винаги как
поведението и действията й ще бъдат възприети от околните, да се старае да се
хареса, да бъде модел и еталон за подражание. Последното безсъмнено трудно би
постигнато при наличие на върлуващи в електронното пространство сензации от
характер на процесниите, като това на свой ред привнася усещане за допълнително
бреме у засегнатото лице.
С оглед установеното по делото съдът приема, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в
различен размер за всеки от ответниците. Поради това следва да се определи
всеки от тях двамата за каква част от обезщетението ще отговаря с оглед
допринесеното от същите за накърняване нематериалните блага на ищцата.
При определянето на размера на обезщетението съдът съобрази и разпространението на публикацията до широк кръг лица, включително на работно място на ищцата, сред съседи, познати и близки роднини. Съдът съобрази и спецификата на изнесените факти – разваляне на най-съкровените в интимен план отношения – тези със съпруга и собственото ти дете. Последните се отразяват на личните блага на засегнатия в степен, по-висока от обичайната. Освен това, предвид че ищцата е личност небезизвестна на обществото, достатъчно е наличието дори и на хипотетична възможност публикацията да доведе до притеснения у нея за професионалното й развитие и за репутацията й на добър професионалист. При все това обаче претърпените от ищцата неимуществени вреди не могат да се остойностят на претендираното от нея, доколкото последната като лице в медийния бранш следва да е свикнала да бъде „под прожекторите“ и обект на засилено внимание и интерес от околните, като сама е избрала своя професионален път, отчитайки и негативните аспекти, с който същият е свързан.
Предвид установеното по-горе вече
по-голямо участие в нанасянето на
неимуществени вреди от страна на „С.“ ООД
/издадени значителен брой статии, макар и през некратък период от време
– общо 12 статии от притежаваните от този ответник електронни медии/, съдът
счита, че отговорността за обезщетението, което следва да овъзмезди ищцата,
следва в по-значителна степен да се възложи в тежест именно на това дружество.
Предвид ангажираните в хода на процеса доказателства и фактът, че твърденията
за колапс в отношенията на ищцата с бащата на детето й, допълнително обрисувани
с множество детайли, предмет на разглеждане в статиите на ответника „С.“ ООД
предопределят последният да плати на Д.Л. сума в размер на 2600 лева,
съизмерими с нанесените от него вреди от
нематериален характер.
Другият ответник „П.Н.“ ООД е публикувал едва 5 на брой статии в споменатия по-горе в решението период от време. За сметка на това следва да бъде подчертано обстоятелството, че не убегна на съда фактът, че именно ответникът „П.Н.“ ООД чрез притежаваните от него медии в публикациите си е бил дързък в констатациите, дотам, че да публикува информация как ищцата е спечелила конкурс за красота посредством лични контакти с възрастен мъж, притежаващ влияние върху журито на конкурса. Наред с това последният ответник е окачествил ищцата като шофьор „джигит“ на пътя, което настоящата инстанция намира, че са обстоятелства, които по сила на внушението се характеризират с доста по-осезаем интензитет от останалите публициситични материали. При това ответникът „П.Н.“ ООД следва да отговаря за сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените на ищцата неимуществени вреди в резултат от публикуванието от него статии със съдържание, както вече се коментира по-горе.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на горепосочените вземания от страна на „П.Н.“ ЕООД и „С.“ ООД, то
искът по отношение на всеки от тях е основателен до съответния размер, а именно
по отношение на „С.“ ООД до размера от 2 600 лв., а по отношение на „П.Н.“
ЕООД до 1 000 лева. Плащането от страна
на „Спортал.бг“ ЕАД се явява ирелевантно обстоятелство, тъй като въззивният съд
в настоящия си състав прие липса на солидарна отговорност.
Ето защо решението на районния съд следва да се отмени в уважителната му част, като вместо
това всеки от ответниците бъде осъден да заплати на ищцата дължимото от него
обезщетение, като се съобрази приетата разделност в отговорността им. „С.“ ООД
следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 600 лв. или искът на ищцата
срещу този ответник ще бъда уважен до посочения размер, а в останалата част до
уважения от първоинстанционния съд размер от 6 000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен. Респективно „П.Н.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 1 000 лв. или искът на ищцата срещу него
следва да се уважи до сочения размер, а в останалата му част до уважения от СРС
размер от 6 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Решението следва да
бъде потвърдено в частта, с която СРС е отхвърлил субективно предявените искове
за разликата над 6 000 лева до пълната заявена претенция от 24 900
лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора, съдебното
решение на първия съд следва да бъде ревизирано и в частта на разноските. Липсата
на солидарна отговорност обуславя нова преценка и в отговорността за разноски на
всеки от двамата ответници поотделно.
Ответникът „П.Н.“ ЕООД следва да заплати
на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважения спрямо него
размер на иска сумата от 88,35 лева, представляваща разноски, сторени пред СРС.
Първоинстанционният съд своевременно е сезиран от този ответник с искане за
присъждане в негова полза на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендират разноски в
размер на 1 700 лева за адвокатско възнаграждение. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л. 75 по делото/ обаче се
установява, че действителният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на „П.Н.“
ЕООД представлява сумата от 1 300 лева. Ето защо и доколкото наведеното по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност е неоснователно /минимумът
по НМРАВ е 1 277 лева/, ищцата съразмерно с отхвърлената част на
претенциите й спрямо „П.Н.“ ЕООД следва да заплати на последния сумата от 1 247,79
лева - разноски, сторени пред СРС.
Ответникът „С.“ ЕООД следва да заплати
на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважения спрямо него
размер на иска сумата от 229,72 лева, представляваща разноски, сторени пред
СРС. Същият не претендира разноски.
Доколкото депозираната
от страна на ищцата въззивна жалба е неоснователна, то и разноски в нейна полза
на това основание не се дължат.
Право на разноски имат въззивниците –
ответници „П.Н.“ ЕООД и „С.“ ООД съразмерно с отхвърлената част
на исковете срещу тях, а ищцата има право на разноски по повод осъществената от
нея защита по въззивните жалби на посочените ответници. Претенцията за
присъждане на разноски по компенсация не следва да се уважи, доколкото не е
налице изрично съгласие от всички страни за това.
Ответникът „С.“ ООД не претендира разноски за въззивната инстанция, предвид което разноски нему не следва да се присъждат. Доколкото обаче ищцата С. е направила разноски по повод защитата по жалбата на този ответник, съразмерно с уважената част на иска по отношение на „С.“ ООД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, последният следва да заплати на първата сумата от 260 лева, представляваща разноски, сторени пред въззивната инстанция, за което са налице и доказателства.
Ответникът „П.Н.“ ЕООД е ангажирал доказателства за заплатена държавна такса за въззивната му жалба в размер на 120 лева, както и за платен адвокатски хонорар по делото в размер на 1 100 лева. С оглед предмета на жалбата и отхвърлителната част на исковата претенция по отношение на него, на „П.Н.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати 1016,67 лева – разноски, сторени пред СГС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част на иска, на ищцата Д.С. този ответник следва да заплати сумата от 100 лева, представляваща действително сторени от нея разноски за адвокатски хонорар за защита по жалбата му.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ОТМЕНЯ решение № 81239 /03.05.2020 г. по гр. д. № 5334 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 166-ти състав, в частта с която са уважени субективно съединени искове, предявени с искова молба вх. № 2002398/28.01.2019 г. на Д.Л.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, к-ра 262 срещу „С.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, като дружествата са осъдени на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплатят солидарно на ищцата сума за сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от обиди и клеветнически твърдения, публикувани през периода 13.08.2015 г. - 10.01.2019 г. в „U..бг“, „Разкрития.ком“, „К..Net“, „Р..bg“, „Р..бг“, и в. „Р.“, ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. /депозиране на иска/ до окончателното плащане, както и в частта на присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„С.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Д.Л.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
к-ра 262, сума в размер на 2 600 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от обиди и клеветнически твърдения,
публикувани през периода 13.08.2015 г. - 26.11.2018 г. в „U..бг“,
„Разкрития.ком“ и „К..Net“, ведно със законната лихва от 28.01.2019 г.
/депозиране на иска/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 2 600 лева до 6 000 лева, както и за законната лихва върху
горницата.
ОСЪЖДА „П.Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Д.Л.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, к-ра
262, сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от обиди и клеветнически твърдения, публикувани през
периода 17.06.2017 г. - 10.01.2019 г. в „Р..bg“, „Р..бг“, и в. „Р.“, ведно със законната
лихва от 28.01.2019 г. /депозиране на иска/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 000 лева до 6 000 лева, както и за
законната лихва върху горницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81239/03.05.2020 г. по гр. д. № 5334 по описа за
2019 г. на Софийски районен съд, 166-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„С.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Л.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
к-ра 262, сумата от 229,72 лева, представляваща разноски, сторени пред СРС, както и сумата
от 260 лева, представляваща разноски, направени пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Л.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, к-ра 262, сумата от 88,35 лева, представляваща разноски, сторени пред СРС, както и сумата от 100 лева – разноски, направени пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Д.Л.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, к-ра 262, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П.Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 247,79 лева -
разноски, сторени пред СРС, както и сумата от 1 016,67 лева –
разноски, сторени пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението и при спазване условията на чл. 280 ГПК.