№ /19.02.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 958 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление,***, офис сграда *****, ет. 2, офис 4, против И.П.И., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на И.П.И., че дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД следните суми: 554,08 лв. (петстотин петдесет и четири лева и 08 стотинки) представляващи 11 броя вноски по главница за периода от 9.01.2017 г. до 29.05.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 6.02.2017 г.; 52,39 лв. (петдесет и два лева и 39 стотинки) за периода от 9.01.2017 г. до 29.05.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), представляващи 11 броя вноски по договорна лихва по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 6.02.2017 г.; 328,46 лв. /триста двадесет и осем лева и 46 стотинки/ представляващи 11 броя вноски по неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 9.01.2017 г. до 29.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 6.02.2017 г., 186,99 лв. /сто осемдесет и шест лева и 99 стотинки/ представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 6.02.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост); 105,33 лв. (сто и пет лева и 33 стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от 7.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 04.10.2018г. /датата на подаване на заявлението в съда/, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага, че на 12.12.2016 г. „*****" ООД, като Заемодател и И.П.И. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № 100129, съгласно който Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 600,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. Твърди се, че с полагането на подписа си на Договора за паричен заем, ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя, чл. 4, ал. 1. Твърди се, че погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, а годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Твърди се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 61,61 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 661,61 лв., която е платима на 12 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 55,13 лв. при първа погасителна вноска 26.12.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 29.05.2017 г., а крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е 29.05.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и
разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че
всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва,
обещетения за забава и дължими неустойка/ стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4
погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при
ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за
заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят
е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната
от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 3
броя двуседмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост, считано от 6.02.2017 г, която дата представлява падежа на четвърта
погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има
право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до
пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница,
договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на
6.02.2017 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 186,99 лв., представляваща 20 % от сумата от 934,93 лв., формирана от
сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края
на срока на договора.
Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са
се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в
договора обезпечения, а именно (чл. 6):
- издаването на запис на заповед
от страна на Заемателя;
- поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят на определени финансови изисквания.
- залог върху движима вещ,
чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и
лихва;
- първа по ред ипотека;
- предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорната главница и лихва.
Твърди се, че с подписването на договора за заем, Заемателят
е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от
подписването на договора не предостави на Заемателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението
за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от
уговорените от страните обезпечения, чл. 7, ал. 4, т. 8, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 358,32 лева, която е разсрочена на 12
равни вноски, всяка в размер на 29,86 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателя е в размер на 84,99 лева.
Съгласно договора за заем, чл. 7, ал. 1, в случай че Заемателят
забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на
105,33 лв. за периода от 7.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че Заемателят не е заплатил/а изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена е в размер
на 85,00 лв., с която са погасени, както следва: главница: 45,92 лв., договорна
лихва: 9,22 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 29,86 лв.
Твърди се, че на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „*****"
ООД, ЕИК *****, и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *****, по силата на което
вземанията на „*****" ООД срещу И.П.И., произтичащи от Договор за паричен
заем № 100129 от дата 12.12.2016 г. са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител на „*****"
ООД е упълномощило „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответника от „*****" ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД е изпратено писмо
съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/ 100129 от 10.11.2017 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка". Твърди се, че ищцовото дружество е изпратило второ Уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-С-СТК/ 100129 от 08.01.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника, като писмото отново
е върнато в цялост.
Отправя се искане за уведомяване на ответника чрез съда за извършената
цесия.
С отговора се оспорва иска. Особеният представител на ответника оспорва
исковете като неоснователни, както и изтъква доводи за неравноправност на
клаузи в договора. Оспорва се настъпването на предсрочно изискуемост на
задължението, както и уведомяването на ответника за нея. Оспорва се
действителността на договорната клауза, уреждаща основанието на вземането за
неустойка за осигуряване на обезпечение по съображения за заобикаляне на
разпоредбите на ЗПК, въвеждащи лимит на ГПР. Евентуално се поддържа, че
неустойката е нищожна като прекомерна, тъй като надхвърля вредите на кредитора
от неизпълнението.
Ищецът не изпраща
представител в о.с.з. С нарочна молба поддържа така предявените искове.
С отговора се оспорва иска. Ответникът оспорва да е получил суми по процесния договор в заем. Оспорва се действителността на договорната клауза, уреждаща основанието на вземането за неустойка за осигуряване на обезпечение по съображения за заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, въвеждащи лимит на ГПР. Евентуално се поддържа, че неустойката е нищожна като прекомерна, тъй като надхвърля вредите на кредитора от неизпълнението. Оспорва се кредиторът да е обявил надлежно предсрочната изискуемост на дълга. Намира за недопустимо след датата на предсрочна изискуемост да се начислява едновременно възнаградителна и мораторна лихва. На следващо място намира за едно и също неизпълнение да се начислява едновременно мораторна лихва и неустойка за забава.
В съдебно заседание
ответникът, чрез назначения му особен представител поддържа възраженията по
спора.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
От приобщената към настоящото дело
преписка по ч.гр.дело № 14893/2018г. по описа на ВРС се установява, че на 02.10.2018
г. ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал от
последния Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Въз
основа на същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 7484/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника -ответник да заплати н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: ***** същите суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указания на съда, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането,
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед
за изпълнение.
В
хода на съдебното производство бяха приложени и приобщени следните писмени
доказателства: Договор за паричен заем № 100129 от 12.12.2016 г.
ведно с общи условия по договор за заем; Погасителен план и Молба за сключване
на договор за паричен заем; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
заем; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г,
сключен между „*****" ООД и „А.з.с.н.в." ЕАД; Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г.,
сключен между „*****" ООД и „А.з.с.н.в." ЕАД; Пълномощно от
управителя на „*****" ООД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в." ЕАД да
уведомява длъжници от името на „*****" ООД;
Уведомително писмо от „*****" ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх. №
УПЦ-П-СТК/100129 от 10.11.2017 г. за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомително писмо
за извършена цесия до длъжника, уведомително писмо от „*****" ООД чрез „А.з.с.н.в."
ЕАД с изх. № УПЦ-С-СТК/100129 от 08.01.2019 г. за извършената цесия, ведно
товарителница и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомително
писмо за извършена цесия до длъжника, писмени документи в оригинал: договор за
паричен заем № 100129 към искане № 0126211 от 12.12.2016
г., ОУ по договор за заем в сила от 01.05.2016 г., погасителен план към договор
за заем 100129 от 12.12.2016 г., молба за сключване
на договор за паричен заем № 0126211 от 12.12.2016
г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити.
Съдът приема за безспорно
установено, че по силата на Договор за паричен заем №100129/12.12.2016 г., между „*****“
ООД, ЕИК ***** и
ответника, е възникнало валидно
облигационно правоотношение. С въпросното споразумение кредиторът е отпуснал в
полза на кредитополучателя- ответника по делото сумата от 600 лева и е
уговорено издължаването й на 12
броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 55.14 лв. при първа погасителна вноска 26.12.2016 г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 29.05.2017
г. Уговорен е годишен процент на
разходите в размер на 49.097%
и годишен лихвен процент от 40,08% Съобразно
чл.4, ал.1 от договора заемателят е декларирал
получаването на заемната сума и е поел задължение за връщане съобразно
условията на договора. Съгл. чл.7, ал.4 от контракта в случай на забава за
изпълнение на задължения в по договора повече от четири седмици, всички
задължения по договора стават автоматично предсрочно изискуеми, като при
настъпване на предсрочна изискуемост заемателят има
право да начисли неустойка в размер на 20 % от непогасената главница. Съгл. чл.6
страните са приели, че задълженията по договора следва да бъдат обезпечение с
поне две обезпечения от изброените в разпоредбата- запис на заповед, банкова
гаранция или поръчителство, като са уговори че при неосигуряване на
обезпечението в срок от три дни от сключване на договора заемателят
дължи неустойка съгл. чл. 8 от договора с фиксиран размер от 358.32 лева,
дължима на вноски от заедно със съответната вноска по погасителния план. В
чл.7.2 от договора е определено задължение на кредитополучателя да заплати
разходите на кредитора за събиране на дълга, в това число за телефонни
разговори, изпращане на писма и лични посещения.
Заедно с договора страните са утвърдили погасителен
план.
Видно Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.10.2017 г. „*****“ ООД, ЕИК ***** е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.”
ООД срещу уговорена цена общ портфейл
вземания, заедно с всички привилегии, лихви, обезпечения и други
принадлежности, ако има такива, включително вземането по Договор
за паричен заем №100129/12.12.2016 г., сключен с И.П.И.. С приложение № 1 от договора прехвърленото вземането е
индивидуализирано, чрез посочване освен на номера на договора, но така
също и на имената и ЕГН на длъжника, както и на размера на вземането. Видно от разпоредбите на чл.3.1. и чл. 3.2 от договора за продажба на
вземания предметът на цесията е
прехвърлен на цесионера на възмездно основание.
По делото е представено
пълномощно без нотариална заверка на подписите на страните, с което цедентът „*****“ ООД е делегирал на цесионера
права да уведомява длъжниците от името на
първоначалния кредитор за извършената цесия.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се
установява, че предоставения
кредитен лимит от 400 лева е усвоен. Вещото лице приема, че са налице следните
погашения от страна на ответника: сума в размер
на 85 лв. от 12.12.2016 г., с което изцяло е погасена
първата падежирала вноска по погасителния план с
падеж 26.12.2016 г. на стойност 85 лв, в това число:
45,92 лв главница, 9,22 лв
лихви и 29,86 лв неустойка. Вещото лице приема, че
дължимата и неизплатена от ответницата главница е в размер на 554,08 лв, дължимата договорна лихва е в размер на 52,39
лв. (петдесет и два лева и 39 стотинки) за периода от 9.01.2017 г. до 29.05.2017г.
(падеж на последна погасителна вноска). Вещото лице приема, че размера на
дължимото от ответницата обезщетение за забава върху непогасената и падежирала главница за периода от
датата на падеж на всяка отделна просрочена вноска до
02.10.2018г. е в размер на 94,34лв.
Съдът изцяло
кредитира изготвената и приета в с.з. експертиза.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен
иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е
издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношения по
договор за цесия, наличие на валидно сключен
договор за кредит, изпълнение
на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже
валидно сключен договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума
(усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действащи между страните
уговорки за договорна лихва, неустойка за неизпълнение и неустойка за
изискуемост; предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Основен акцент в защитата на ответника е довода
срещу действителността на цесията, поради липса на предмет. Така релевираните възражения се преценяват за неоснователни.
Видно от съдържанието на сделката по
прехвърляне на вземания, в нея са обективирани
съществените задължения на страните, а в представено по делото приложение към него е конкретизиран
обемът на прехвърлените права, включително за процесните задължения на ответника. От клаузите е видно, че цена е била
уговорена и прехвърлянето е
възмездно, но впоследствие е била вторично заличена. По тези съображения въпреки, че този
реквизит на практика липсва като цифрово посочване
в представения по делото препис, не може да
се приеме, че същият изначално
отсъства от текста на договора. Последващото заличаване на размера
на продажната цена не може
да обуслови опорочаване на сделката, тъй като
основанието за нищожност следва да е налице към
момента на сключването й.
На следващо място
обстоятелството относно заплащането на уговорената между страните по цесия цена
няма отношение към действителността на съглашение, а касае изпълнението на облигационното отношение. На
ответника -цедиран длъжник следва да се отрече
възможността да релевира възражения по отношение
изпълнение на облигационно правоотношение, по което същият не е страна.
По възражението, че длъжникът
не е уведомен за цесията преди образуване на производството следва да се
посочи, че целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника
да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването
на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес (Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като
ответникът не възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на
спора, следва настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД. Отделното от това по делото са налице доказателства по делото
са налице доказателства за представителната власт на ищеца да извършва действия
по уведомяването за цесията.
Относно връчването на
уведомлението по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД в практиката трайно е възприето
разбирането, че връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл решение № 198/18.01.2019г. по
т.д. № 193/2018г. на ВКС, ТК.
В заключение, съдът приема,
че ищецът се явява легитимиран кредитор по договора за цесия.
Установено бе по делото, че заемодателят
е изпълнил задължението си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на
600,00 лева. Получаването на сумата в брой е удостоверено от самия ответник,
който в т. 4 от документа оформящ договора за кредит, прави изрично изявление
за това. В този смисъл, в частта си по т. 4, Договор за паричен заем № 100129
от 12.12.2016 г. има характер на разписка, която
удостоверява, че сумата в размер на 600,00 лева е получена от заемателя.
По делото от ответната страна е поставен
като спорен въпросът относно предсрочната изискуемост на дълга. Същевременно
съдът констатира, че предвид срока на договора (от 24 седмици) към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
01.10.2018г. е настъпил крайния срок на договора. Тоест задълженията по кредита
са редовно падежирали. Уведомление за настъпил краен
падеж кредиторът няма задължение да изпраща до
длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с
договора е определен реда на погасяване
и са фиксирани падежите на отделните анюитетни
вноски. Така доколкото е настъпил крайния падеж на задълженията по договора, а
длъжникът не твърди и не доказва да е погасил изцяло или частично дълга, то следва извода, че претенцията за
неиздължена главница е основателна и доказана до претендирания
размер от 554,08
лева.
По същите съображения съдът преценява, че
на ищеца се следва и вземане за възнаградителна лихва,
представляваща премия за предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е
отнапред уговорен и е в размер на 40.08 %. Възражения в този смисъл не са
повдигнати, но доколкото съдът дължи служебна преценка, следва да се посочи, че
величината на ГПР и на възнаградителната лихва, като
елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не
надвишава императивно уредения лимит съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК. В заключение
претенцията за сумата
52,39 лв. (петдесет и два лева и 39 стотинки) за периода от 9.01.2017 г. до
29.05.2017г. се явява основателна и доказана.
По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че
договореното в чл.7, ал.1 от договора мораторно
обезщетение не нарушава императивната уредба на чл. 33, ал.2 от ЗПК, според
която това вземе не може да надвишава размера на законната лихва. По отношение
периода, за които е начислено вземането, съдът намира, че от представените
доказателства не се установява, че ищецът е носител на акцесорното
вземане за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
договора за цесия не се установява за цесионера да
възниква право да продължи да начислява дължимата на първоначалния кредитор
лихва за забава. Изрично в
§ 1 „Понятия“, т.1.2 от договора
за цесия е посочено, че вземането се
прехвърля с всички изтекли лихви, което е в съответствие с общото правило на
чл. 99, ал.2 от ЗЗД, че вземането се прехвърля с изтеклите до този момент
лихви. Още повече с договора за цесия не настъпва промяна касателно
страните по договора за кредит, цедентът не придобива
качеството страна по договора, а само правото на вземане в обема му към датата
на прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за цесия. Самата лихва безспорно няма характер
на обезпечение/ и други принадлежности/ по смисъла на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради
което не може да се обсъди друго основание за начисляването й. Решение № 366 от
10.04.2014 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 318/2014 г. Няма никаква пречка,
доколкото правоотношението между първоначалния кредитор и длъжника продължава
да съществува между страните, „*****” ООД да начисли
лихви след датата на цесията, които да прехвърли или да претендира
самостоятелно. В допълнение видно от приложение № 1 към договора за цесия общия
сбор на прехвърлените вземания очевидно не включва законната лихва след датата
на цесията.
В заключение съдът приема, че на ищеца
се следва лихва за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на
всяка от вноските, до датата на цесията 31.10.2017г. в размер на 37,74 лева, съгласно заключението на
вещото лице За разликата над 37,74 лева до претендираните 105,33 лева и за периода след датата на
цесията на ищеца следва да се отрече вземане за мораторна
лихва.
В
чл. 6 от договора за заем страните са уговорили, че заемателят
се задължава в три дневен срок от подписването на договора да предостави на
заемодателя обезпечение под формата на записан
запис на заповед, поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение
на това задължение на основание чл.8 вр. чл.6, ал.1
от договора на заемателя се начислява неустойка във фиксиран размер на 358.32
лева,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост.
Според
нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. За да е основателен искът за неустойка следва да се
установи, че между страните е сключен договор, пораждащ облигационна връзка
между тях, наличие на пълно или частично неизпълнение на договора, както и
съществуваща валидна уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение.
Страната, която търси неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира
отговорността на неизправната такава.
В
случая съдът прие, че между страните е възникнала облигационна връзка, основана
на договор за заем, уговорена е неустойка за неизпълнение на договорното
задължение по чл.6. Няма спор между страните, че не е изпълнено задължението за
предоставяне на уговореното обезпечение. Следователно е влязла в сила неустоечната клауза между страните. Действителността на
клаузата е спорна.
Съгласно
т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При
така посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че
уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.6
е непарично, същото не е главно, а акцесорно и
спомагателно такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното
задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с
дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство или друго обезпечение, той би го поставил като условие
за сключването на договора. Допълнителен аргумент в тази насока е, че се касае
за заем в малък размер при минимална лихва с краткосрочно връщане. На следващо
място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече
някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова.
Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза
не съответства на своята обезщетителна функция, при
липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя. След като целта на посочената неустойка е само
да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С
това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати
заемодателя.
По изложените съображение,
съдът намира, че вземането за неустойка, претендирано
в размер на 328,46
лв. /триста двадесет и осем лева и 46 стотинки/, като
основано на нищожна договорна разпоредба, е невалидно възникнало. Цесията на
несъществуващо вземане е нищожна.
На следващо място по
отношение на вземането за неустойка за
предсрочна изискуемост, съдът намира, че разпоредбата на чл. 7,ал.4 от
договора, в която е уговорено задължението също противоречи на императивите
правила на ЗПК. Касае
се за неустоечна клауза, която цели да обезпечи
изпълнението на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети вредите
на кредитора от липсата на изпълнение, довело до изгубване преимущественото на
срока за длъжника. С въпросната разпоредба фактически се начислява обезщетение
в полза на кредитора във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение,
като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, уреждаща
обхвата на отговорността на кредитополучателя за последиците от забавата. Още
повече кредиторът се позовава на редовен падеж, а не на предсрочна изискуемост.
С оглед на изложеното
претенцията за неустойка за предсрочна изискуемост в размер на сумата от 186,99 лв. /сто
осемдесет и шест лева и 99 стотинки/ следва да се отхвърли.
В заключение исковете са основателни за
сумата от 554,08 лева -главница, договорна лихва в размер на 52,39
лева и мораторна лихва в размер на 37,74 лева. Останалите претенции следва
да се отхвърлят.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва
да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 643,81 лева и общо признати
разноски за държавна такса (225 лева), възнаграждение за особен представител
(300 лева), депозит за ССЕ /300лв./ и юрисконсултско
възнаграждение ( 100лева) съгл. списък
на л.75, се присъждат 520,90 лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР №
3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и по дължимостта
на разноските в заповедното производство. В случая предвид установения размер
на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на
ищеца са в размер на 42,24 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда *****, ет.2, офис 4 против И.П.И., ЕГН **********,***, че
ответникът дължи н. „А.з.с.н.в.” АД сумите както следва: сумата от 554,08 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем №100129/12.12.2016 г., сключен между „*****“ ООД, ЕИК ***** и И.П.И., сумата от 52,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от за периода
от 9.01.2017 г. до 29.05.2017г., сумата
от 37,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от падежа на
всяка от вноските, до датата на цесията 31.10.2017г., като вземанията са
придобити от „А.з.с.н.в.” ЕАД съгл. Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г.,за които вземания е
издадена заповед за изпълнение №7484/04.10.2018г. по ч.гр.д.№14893/2018г. на
ВРС, 31- ви състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.10.2018
г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл.
422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска
н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда *****, ет.2, офис 4 против
И.П.И., ЕГН **********,*** за приемане за установено в отношенията между
страните съществуването на следните вземания:
-
сумата от 328,46 лв. /триста двадесет и
осем лева и 46 стотинки/ представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 9.01.2017 г. до 29.05.2017 г.,
- сумата от 186,99 лв. /сто осемдесет и шест лева и 99 стотинки/ представляващи
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 6.02.2017 г.
(дата на предсрочна изискуемост);
- сумата над 37,34 лева до претендираните 105,33
лв. и за периода след 31.10.2017г., -обезщетение за забава, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №7484/04.10.2018г. по
ч.гр.д.№14893/2018г. на ВРС, 31- ви състав, на осн.чл.
422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда *****, ет.2, офис 4 сумата от 520,90 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата
от 42,24 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: