РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Петрич, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200828 по описа за 2023
година
Жалбоподателят „М. Т." ООД, ЕИК / БУЛСТАТ **** общ.П., с.Б., ул. „О. м." № *, чрез своя
упълномощен представител, обжалва наказателно постановление № 01/001927/12.04.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Благоевград, с което на основание чл. 79,
ал.4, вр. с чл. 76, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е
наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2500 лева. Иска се отменяне на
постановлението. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и
че не е извършено нарушението, предмет на атакуваното НП.
Наказващият орган, чрез своя пълномощник юрк. Портокалска, оспорва жалбата. Пледира,
че ЮЛ е осъществило състава на соченото административно нарушение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 09.06.2023г. до дружеството е изпратена Призовка с Изх.№ 23054207/09.06.2023г. по
реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверката по документи в Д "ИТ" със седалище
гр.Благоевград.
На 30.06.2023г. е извършена проверка по документи относно спазване разпоредбите на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на „М. Т." ООД. Част от Вътрешно-
фирмената документация на търговеца, свързана със създадената организация за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения, се
представят в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр.Благоевград от упълномощен
представител. Видно от документите, съдържащи се в личното трудово досие на работника
Я. М. (J. M.), с дата на раждане *.*.19**г., гражданин на трета държава - Р. С. М., със
Служебен номер от регистъра на НАП: ***, последният е в трудови правоотношения с
дружеството по силата на Трудов договор № 035/14.11.2022г., за изпълнение на длъжността
„Шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона". При прегледа на същия е установено,
1
че „Работникът/служителят се задължава да постъпи на работа на 14.11.2022г. Представени
са Платежни ведомости на дружеството за периода м. 11.2022г. до м. Май 2023г., от които е
видно, че през посоченият период на М. Я. е начислявано трудово възнаграждение. От така
направените констатации е направен извода, че началната трудова заетост в „М. Т." ООД на
работника е от 14.11.2022Г.
C Писмо с Вх.№23062816/17.05.2023г., ОД на МВР - гр.Благоевград е уведомило
Дирекцията, че лицето има издадено удостоверение за български произход от Изпълнителна
агенция за българите в чужбина N922627050120180828. Също така от горепосоченото писмо
е видно, че М. Я. е депозирал Заявление с Вх.№ 536500 - 117/10.01.2023г. за предоставяне
правото на постоянно пребиваване в Р България на основание чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
С Писмо с Изх. № 23050011/25.05.2023г. до Агенция по заетостта - гр. София е поискана
информация относно обстоятелството, дали дружеството „М. Т." ООД е подавало по реда на
чл.З0а, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, Декларация по образец, съгласно Приложение №5, относно началната заетост на
работника М. Я. (J. M.). C Писмо c Bx. № 23068505/05.06.2023Г. Дирекцията е уведомена, че
от „М. Т." ООД не са постъпвали декларации и не е извършена регистрация в Агенция по
заетостта на работодателя, както и не е налична информация за упражняване на заетост от
лицата без разрешение за работа, след регистрация в Агенция по заетостта за лицето М. Я..
С оглед на гореизложеното е прието от проверяващите, че „М. Т." ООД, в качеството му на
„Местен работодател" по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, е
извършил нарушение на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, като след 14.11.2022г. не е подал в законоустановеният за това 7-дневен срок от
началото на трудовата заетост, при определените условия и ред, необходимата регистрация
в Агенцията по заетостта относно лицето М. Я. (J. M.) - гражданин на трета държава -
Р.С.М., който е лице от български произход.
АУАН е съставен на 30.06.2023 г в Д"ИТ" - гр.Благоевград в присъствие на упълномощен
представител на нарушителя.
Въз основа на съставения и връчен на представител на дружеството АУАН, на 04.09.2023 г.
Директорът на Д“ИТ“ Благоевград издал атакуваното НП, в което е възпроизведена
описА.та в АУАН фактическа обстановка, дадена е идентична квалификация на
административното нарушение и на осн. чл. 79, ал.4 от ЗТМТМ, във вр. с чл. 30а, ал. 1 от
ППЗТМТМ във вр. с чл. 8, ал. 3 от от ЗТМТМ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
Недоволен от това НП управителят на санкционираното дружество обжалва същото пред
съда и моли отмяната му като незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна стрА. срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че липсва основание за обявяване на атакуваното НП за незаконосъобразно.
Процедурата по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление е проведена правилно и съобразно предвидените
в ЗАНН и ЗТМТМ разпоредби. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен
представител на дружеството. Спазени са и предвидените в ЗАНН срокове за съставяне на
АУАН и издаване на НП, което отново сочи на процесуална законосъобразност на НП.
Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми, което навежда на извода, че в случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно-
наказателна отговорност е установен в чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от
2
23.05.2018 г.) ППЗТМТМ, който гласи, че за регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от
ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от началото на
заетостта:
1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5;
2. документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 – 11;
3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) копие от документи, удостоверяващи
българския произход на работника – гражданин на трета държава при условията и по реда
на Закона за българите, живеещи извън Република България.
Според ал. 2: Регистрацията по ал. 1 се потвърждава със заверка на декларацията от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на
подаването й, като на вносителя се връща заверен екземпляр. Санкцията за това нарушение е
предвидена в чл. 76а, ал.3 от ЗТМТМ, според който: “ На работодател, който не е
декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на
граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на
територията на Република България и са членове на семейство на български граждани или
на граждани на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на
сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение,
се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 2500 лв., а при повторно
нарушение – от 2500 до 5000 лв.“
Наказващият орган е приел, че жалбоподателят, в качеството си на работодател ЮЛ, е
нарушил цитираната забрана, като не е декларирал в съответния срок от наемането на М.
Я., който е гражданин на трета държава /каквато несъмнено е Р. С. М./.
В хода на делото по безспорен начин се доказа вмененото административно нарушение от
обективна страна. Фактическата обстановка относно релевантните обстоятелства, се
установи от показанията на свидетелите Н. Д. и А. М., които са обективни, добросъвестни,
логични и вътрешно-непротиворечиви, както и от писмените доказателства - от материалите
по административнонакзателната преписка.
Доколкото за осъществяване на процесното нарушение е необходимо да се установи
наличието на трудово правоотношение, следва да се посочи, че то възниква при и по повод
предоставянето на работна сила от работника или служителя на работодателя. Възникването
на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В
случая е предоставен трудов договор, сключен на 14.11.2022 г. като Я. се е задължил за
постъпи на работа на същата дата. Предоставени са платежни ведомости от месец ноември
2022 г. до месец май 2023 г., видно от които на работника е начислявано трудово
възнаграждение.
Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят
административно - наказателната отговорност се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и преценени в тяхната съвкупност водят до извода за
извършено административно нарушение по чл.З0а, ал.1 от Правилника за прилагане на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка чл.8, ал.З от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност .
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на "М. Т." ООД - с.Б.,
тъй като по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби към Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност „Местен работодател" е физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Република България,
регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава -
членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Търговското дружество е
индивидуализирано като такъв при съставянето на АУАН и при издаването на процесното
3
НП, в съответствие с изискванията на & 1, т.10, б."а" от ДР към КТ, чрез посочване на
задължителните му реквизити.
Нарушението е формално, с оглед което не може да се обсъжда приложението на чл. 28
ЗАНН в светлината на втория критерий на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Задължение на работодателя е да уведоми компетентните органи в стрА.та за началото на
наемането на Янковски на работа - член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2009/52/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални
стандарти за санкции и мерки срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на
трета държава (Директива 2009/52/ЕО).
Ирелевантно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не било
установено дали действително М. Я. е полагал труд, като според твърденията, същият е
изчаквал да получи необходимите документи от служба „Миграция“, преди да започне да
полага труд за работодателя си, като през това време се е разписвал на ведомостите и са му
плащани осигуровки. Декларацията по чл. 30а, ал. 1 от ЗТМТМ макар и преди издаване на
наказателното постановление е подадена много след изтичане на 7-дневния срок от
възникване на трудовото правоотношение и то след съставяне на констативния протокол от
проверката и издаване на АУАН – на 27.07.2023 г. Не е имало какво да изчаква Я., тъй като
действието, което се е изисквало от „М. Т.“ ООД е с уведомителен характер, не е било
необходимо да се получават разрешения предвид обстоятелството, че Я. макар и гражданин
на трета държава е с български произход. Не е било необходимо и ДИТ да изследва дали
реално Я. е полагал труд като проверява транспортни документи - ЧМР, защото
изпълнението на трудовите му задължения е извън предмета на доказване, който е свързан
само с началния момент на възникване на правоотношението – сключването и регистрацията
в НАП на трудовия договор, което всъщност е наемането му на работа, след което
работодателят е трябвало да подаде декларацията по чл. 30а, ал. 1 от ЗТМТМ.
Освен това заявеното от процесуалния представил, че Я. не е предоставял работна сила
абсолютно се опровергава и от молбата на законния представител на „М. Т.“ ООД до ДИТ
на стр. 23 от делото, в която е посочил, че след сключване на договора с Я., веднага го е
командировал с товарен автомобил, собственост на дружеството за изпълнение на
служебните му задължения, като няколко месеца по-късно е получил писмо от ДИТ за
насрочване на тематична проверка и едва тогава е разбрал, че е следвало да подаде
процесната декларация, което е пропуснал.
Всъщност обаче отговорността е на дружеството-работодател и същата е обективна, без
значение е вината /и нейната форма/ на конкретно лице.
Уведомлението е задължение за работодателите във всички случаи, чието изпълнение
държавите членки следва да изискват, освен когато на работника е предоставен статут на
дългосрочно пребиваващ, съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г.
и чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България. Случаят обаче не попада
в изключението по член 4, параграф 2 от Директива 2009/52/ЕО и е обичайно неизпълнение
на задължението за уведомяване на Агенция по заетостта за началото на наемане на работа
на гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от началото на заетостта. И след като не са
установени обстоятелства, свързани със самото нарушение по чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ,
причини и условия за извършването му, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност, не следва да се прави извод за приложението на чл. 28 ЗАНН. Допълнително
следва да се посочи, че при извършване на проверката са установени и други нарушения на
дружеството-жалбоподател, за които са издадени предписания с констативния протокол.
Горното мотивира съда да приеме, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като
материално и процесуално законосъобразно.
В този смисъл е решение на касационната инстанция по кнахд № 122/2023 г., по описа на
Административен съд Благоевград.
При този изход и на основание чл. 63д, на ответната стрА. следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в среден размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на
4
правната помощ –100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Петричкият районен съд, трети
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 01 - 2300357 от 04.09.2023г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда" - Благоевград, с което на основание чл. 79, ал.4, вр. с чл.
76, ал.3, от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност / ЗТМТМ/ на „М. Т." ООД,
ЕИК / БУЛСТАТ *** общ.П., с.Б., ул. „О. м." № *, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА "М. Т." ООД, ЕИК / БУЛСТАТ ***, общ.П., с.Б., ул. „О. м." № *, в да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100, 00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Благоевградския
административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5