О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа
докладваното от председателя на състава
въззивно гражданско дело № 2049 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с
вх. № 36829/13.12.2018 г., подадена от П.И. - С., чрез адв.
Г. Г., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 2167/12.12.2018 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в
полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им.
В срока по чл. 248, ал.
2 от ГПК, насрещната страна не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението
в частта за разноските е заявена в законоустановения срок
и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския
окръжен съд е образувано по жалба
от Районна прокуратура-Варна, срещу решение № 2780/ 12.06.2018г. по гр.д.№ 18614/ 2917г. на Варненски районен съд, 43 състав, с което е уважен предявеният иск от П.К.И. -
С., срещу Прокуратурата на Република България
за сумата 1600лв. - обезщетение
за имуществени вреди в размер на заплатени адвокатски
възнаграждения вследствие на привличането й обвиняема и разпита й като свидетел за
извършено престъпление по чл.323, ал.1 вр. чл.20, ал.1,2
и 3 НК, заедно със законната лихва от датата на
влизане в сила на прекратителния акт- 07.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението, и са присъдени направени
по делото разноски, на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ.
С Решение
№ 2167/12.12.2018 г. на
ВОС е потвърден обжалваният първоинстанционен
акт. С решението
съдът не се
е произнесъл по направените разноски пред въззивната инстанция.
Искането за присъждане на
разноски в производството е направено своевременно от въззиваемата
страна с подаването на отговор на въззивната жалба. Съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК (л. 16) претендира присъждането им в
размер на 420 лв., извършването на които се установява с договор за правна
защита и съдействие от 03.07.2018 г. Насрещната страна
своевременно е направила възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият състав приема за основателно възражението
за прекомерност.
Съобразно
изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
полза на П.И. - С.
следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски, установени в размер на 342 лв.,
определени към задължителния минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молбата
по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за
разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 2167/12.12.2018 г., постановено по в. гр.
дело № 2049/2018 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България да заплати на П.К.И.-С., ЕГН **********, сумата
от 342 /триста четиридесет и два/ лв., представляваща сторените разноски
във въззивното производството, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 5 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.