РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20215530104374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „Мого България“ ООД твърди в исковата си молба, че на 02.07.2019 г. между
тях, в качеството им на лизингодател и П. Н. АНГ., в качеството на лизингополучател бил
сключен Договор за финансов лизинг, със задължително придобиване на собствеността №
AG0008677. Твърдят, че в изпълнение на задълженията си, лизингодателят придобил
собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Bmw“, модел
„Х5“, идентификационен номер на рама WBAFA710X0LN03657, peг. № СВ5288НМ и е
предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо –
предавателен протокол от 02.07.2019 г.
Сочат, че лизингополучателят е заплатил първоначални разходи по смисъла на
приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 4260,00 лева. Всички
съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия
и приложенията – неразделна част от Договора. В частност, лизингополучателят поел
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок от 84 месеца, изтичащ на 15.06.2026 г. съгласно приложения
Погасителен план – неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 155,25 лева.
1
Лизингополучателят преустановил плащания по договорения Погасителен план.
Последното постъпило плащане било от 08.11.2019 г., на стойност 180.00 лева.
Към 04.02.2020 г. неплатени са три вноски: вноска №5 по Погасителен план с падеж
15.11.2019 г. до вноска № 7 по Погасителен план с падеж 15.01.2020 г.
Заявяват, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
лизингодателят е иззел лизинговия актив от владението на лизингополучателя на 08.01.2020
г., на която дата бил и прекратен лизинговият договор с връчване на нарочно уведомление
до длъжника в този смисъл.
Твърдят, че лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до
04.02.2020 г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика –
лизингодател, съставен е нарочен ППП.
Заявяват, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към
Договора Общи условия за периода, през който Договорът за лизинг е в сила между
страните, лизингополучателят дължал заплащането на договорените месечни вноски по
погасителен план от пета (с падеж 15.11.2019 г.) до седма (с падеж 15.01.2020 г.)
включително и част от осма вноска (за период 16.01.2020 г. до 04.02.2020 г.) в общ размер от
565,91 лева, в това число главница в размер на 39.90 лева и възнаградителна лихва в размер
на 526.01 лева.
Считат, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в
плащанията на трета до четиринадесета вноска била начислена неустойка в размер на 0.44
лева към 04.02.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска № 5 по погасителен
план с падеж 15.11.2019 г. – 0,23 лева; за забава в плащането на вноска № 6 по
погасителен план с падеж 15.12.2019 г. – 0,15 лева; за забава в плащането на вноска №
7 по погасителен план с падеж 15/01/2020 г. – 0,06 лева. На основание чл.15.5 от
приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо 465.75 лева, дължима еднократно към датата на
прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер
на 155,25 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия,
лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за
заплащане на данъци на основание чл. чл.52 – 61 от Закона за местните данъци и такси: за
2019 г. в размер на 133,23 лева. Данъците били заплатени по сметка на СО – район Изгрев –
по седалище на данъчнозадълженото лице. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от
Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените
разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – по полица BG/22/119000833848 на „Лев Инс“ АД на
стойност 166.85 лева.
Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считат, че гореописаните
2
суми били дължими, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което молят съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че П. Н. АНГ., ЕГН **********, с адрес: *********** дължи
исковите суми на ищеца.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Н. АНГ.,
ЕГН **********, с адрес: *********** дължи на „Мого България“ ООД, ЕИК *********
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0008677: 39,90 лева
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 526,01 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена
в анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 0,44 лева неустойка за
забавени плащания за периода от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 465,75 лева неустойка за
прекратяване по вина на лизингополучателя 133,23 лева разходи за данъчни задължения за
2019 г.; 166,85 лева разходи за застрахователни премии, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Молят съда да им присъди направените разноски, вкл. И възнаграждение за
представителство от юриск., както и сторените разноски по ч.г.д № 4893/2020 г., по описа на
РС – Стара Загора.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен
представител на ответника, адв. М.М., в който заявява, че предявените искове са изцяло
неоснователни.
Сочи, че от петитума на исковата молба, по която е образувано делото са видни:
основанието, на което се претендира установяване дължимостта на сумите от страна на
ответника към ищеца - главница за неплатена лизингова вноска, неплатена договорна лихва
по лизингов договор, неустойка за забавени плащания; размера на всеки един от
претендираните искове.
От обстоятелствената част на исковата молба обаче, липсвала конкретна
аргументация от страна на ищеца, как били формирани претендираните от него суми.
Твърди, че във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в от 0,44
лв., не ставало ясно по какъв механизъм бил изчислен този размер на неустойката. В
исковата молба се сочи, че неустойката била сбор от три суми – 0,23 лв.; 0,15 лв. и 0,06 лв.
Но как са изчислени и дали са реално дължими – ищецът не навлизал в никаква конкретика.
Заявява, че във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 166,85лв. –
разходи за застрахователни премии, ищецът цитирал застрахователна полица
BG/22/119000833848 на „Лев Инс“ АД, но същият не предоставял никаква друга
информация за тази полица. Нещо повече, ищецът не предоставил полицата изобщо! По
този начин липсвал отговор на важни въпроси, които били от значение за основателността
на този иск: Какъв е обектът на застраховане на цитираната застраховка? За какъв период е
валидна застраховката - ответникът не следва да заплаща за период, през който не е ползвал
3
застрахования обект? Еднократно платена или разсрочена на вноски е тази застраховка?
Счита, че във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 133,23 лв. –
разходи за платени данъчни задължения, ищецът бил изложил твърденията си в един кратък
абзац, който не съдържал никаква конкретна информация за заплащането по сметка на СО-
Район Изгрев на този твърдян от него данък. Ищецът не предоставял преводно нареждане
по сметка. Липсвало и издадена квитанция от СО-Район Изгрев, в уверение на твърденията
на ищеца. Наличието на такива документи обаче счита за необходимо, с цел удостоверяване
на твърденията на ищеца. В противен случай било налице единствено голословно
твърдение, от което не можело да се направи извод за основателността на иска.
Заявява, че ищецът излага твърдение, че е иззел лизинговия актив от владението на
лизингополучателя на 08.01.2020 г. След това твърди, че лизингополучателят „продължил
да ползва лизинговия актив до 04.02.2020 г.“. Изложени били и твърдения, че за приемо-
предаването на автомобила бил съставен протокол, който е приложен към ИМ, но от него
било видно, че за лизингополучател, предал вещта е посочено лицето Бойка Кънева
Николова, с ЕГН **********.
Твърди, че от изложеното в ИМ, личат редица противоречия. Не можело да се изясни
правно релевантната фактологията, тъй като ищецът правил твърдения, които се
изключвали взаимно. Кога е предаден лизинговият автомобил - на 08.01.2020 г. или на
04.02.2020 г. ? Кой го е предал? Коя е Бойка Кънева Николова ? Ако Бойка Николова е
пълномощник на лизингополучателя – къде е пълномощното? Такова липсвало като
приложение към ИМ.
Отговорите на тези въпроси оставали неясни от така предявената ИМ.
В този смисъл счита, че исковата молба е нередовна и най-малко се нуждаело от
уточняване в тази й част от страна на ищеца.
В случай, че съдът не счете това за необходимо, становището му по исковата молба в
настоящия й вид е следното:
Счита, че приложение в отношенията между страните намира Закона за
потребителския кредит. В чл.1 до чл.4 от ЗПК е посочено приложното поле на закона, а чл.З,
ал.З посочва, че „Разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем ши лизинг,
при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора“.
Несъмнено в настоящия случай има клауза за закупуване на стоката, като това личи още от
заглавието на договора.
В приложения към исковата молба Договор за финансов лизинг № AG0008677, със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, е определен
годишния лихвен процент, а именно - 41,16%. Определен е и Годишния процент на
разходите по договора за лизинг - (ГПР) - 48,55%. Същият обаче не отговарял на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. Посоченият текст
въвеждал изискването да бъде посочен ГПР както и да се посочи подробна обосновка за
формирането му - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
4
съдържа: „условията за прилагането му (на ГПР-бел.) и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент“. В договора обаче липсвал конкретен
механизъм и обосновка за формиране на ГПР, поради което на основание чл.21 от ЗПК,
считам клаузата за недействителна.
Заявява, че правило впечатление, че в договора за лизинг е упоменат годишен
процент на разходите (ГПР), който бил в размер на 48,55%, и както посочил по-горе, не е
посочена формулата по която е изчислен и не са посочени и факторите, които го формирали.
Това отново било законово задължение за кредитора, по смисъла на чл.19 ЗПК, което в
случая не било спазено. В допълнение на това, така посочения ГПР счита за прекомерен, и
съответно нищожен поради противоречие с добрите нрави и закона - арг. чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД и чл.19 ал.5. във вр. ал.4 ЗПК!
Следвало да се намери отговор на въпроса какъв би бил размерът на евентуално
установен дълг на ответника, при отпадане поради нищожност на предвидените прекомерни
годишни разходи по договора за лизинг.
На следващо място, счита че приложения към ИМ „Договор за финансов лизинг №
AG0008677 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив”,
страда от редица пороци. На първо място, не било изпълнено основното условие на чл.11 ал.
(1) от,ЗПК - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език. Не счита,
че за средно образован човек е разбираем език, употребен във висока стилистика, каквато е
използвана в приложения с ИМ и цитиран по-горе договор за потребителски кредит. В
договора била използвана терминология характерна за висши науки от финансовата и
юридическата сфера. Подобна утежнената лексика, комбинирана с цитираните в договора
нормативни актове водили до трудно смилаема информация за потребителя по договора. В
договора за финансов лизинг били цитирани нормативни актове, без обаче да били
конкретизирани техни норми или дефиниции и без да им било придадено конкретно
значение. Актовете били посочени съвсем повърхностно. Недопустимо било декларативно
споменати нормативни актове, зад които стоят редица юридически и финансови
определения и норми на поведение, с висока смислова наситеност, да диктуват права и
задължения на по-слабата страна в един потребителски договор, за който било заложено да е
изготвен на „разбираем език“.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
В с.з. от 27 април 2022 г. съдът е допуснал промяна в наименованието на ищцовото
дружество, като същото вместо „Мого България“ ООД, да се чете „АМИГО ФИНАНС“
ЕООД.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
5
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 4893/2020 г. по описа на РС -
Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 260812 от 30.11.2020 г. по чл. 410
от ГПК, с която П. Н. АНГ. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от
39,90 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 526,01 лева незаплатена лихва по лизингови вноски,
включена в анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 0,44 лева
неустойка за забавени плащания за периода от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 465,75 лева
неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 133,23 лева разходи за данъчни
задължения за 2019 г.; 166,85 лева разходи за застрахователни премии и 980 лв. разходи за
възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 в съда.
От представения по делото договор за финансов лизинг, със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 2.07.2019 г. се установява, че
между „Мого България“ ООД в качеството им на лизингодател и П. Н. АНГ., в качеството
на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг, със задължително
придобиване на собствеността № AG0008677. По делото е представен и приемо-
предавателен протокол от 2.07.2019 г., от който е видно, че в изпълнение на задълженията
си, лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „Bmw“, модел „Х5“, идентификационен номер на рама
WBAFA710X0LN03657, peг. № СВ5288НМ и е предоставил ползването му на
лизингополучателя.
По делото е представено уведомление за прекратяване на договор за лизинг от
8.01.2020 г., с което на основание чл. 13.5 от Общите условия, лизингодателят прекратява
сключения между страните договор за финансов лизинг, считано от датата на получаване на
горното уведомление. Видно от същото, уведомлението е получено от майката на
лизингополучателя Бойка Кънева Николова, последната е подписала и приемо-предавателен
протокол, с който на основание чл. 13.5.1 от Общите условия е предала на 4.02.2020 г.
описания в протокола лек автомобил марка „Bmw“, модел „Х5“, peг. № СВ5288НМ.
Безспорно е установено, че общата сума за погасяване на дължимите суми по
договора за лизинг към датата на падежа 15.06.2026 г. е 12958.20 лв., видно от представения
погасителен план за лизингови вноски, като лизинговите вноски за 84 на брой по 155.25 лв.
всяка една от тях. Безспорно е също, че между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за лизинг.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът П. Н. АНГ. е платил общо сума в размер на 2 425.25 лв. по
Договор за финансов лизинг №AG0008677. Размерът на договорената и незаплатена част от
главница по Договор за финансов лизинг №AG0008677, съгласно приложимия погасителен
план, за период от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г. е сума в размер на 39.90 лв. Размерът на
договорената и незаплатена част от възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг
№AG0008677, съгласно приложимия погасителен план, за период от 15.11.2019 г. до
6
04.02.2020 г. е сума в размер на 526.01 лв.
Вещото лице сочи също, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид
допуснатата забава в плащанията на петата до част от осмата вноска е начислена неустойка
в размер на законната лихва в общ размер на 0.44 лв. към 04.02.2020 г.
На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по
вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо
465.75 лв., дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като
сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 155.25 лева.
Вещото лице сочи, че на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия,
ответникът дължи да възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на данъци на
основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси: за 2019 г. в размер на 133.23
лева. Данъците са заплатени по сметка на СО - район Изгрев - по седалище на
данъчнозадълженото лице е преводно нареждане от 21.06.2019 г. за сума в размер на 99
733.41 лв., като в тази сума влиза и данъка на лек автомобил марка „Bmw" модел „Х5",
идентификационен номер на рама WBAFA710XOLN03657, per. №СВ5288НМ в размер на
140.07 лв.
На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, ответникът дължи да
възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на застрахователна премия по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица
ВС/22/119000833848 от 20.03.2019 г. на Лев Инс АД на стойност 166.85 лв./втора вноска/.
При тези данни, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата 39.90 лева за
лизингови вноски по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №АG0008677 от 02.07.2019 г. за периода 15.11.2019
г. до 04.02.2020 г.
Ищецът претендира и заплащане на възнаградителна лихва по чл. 5 от договора,
съгласно който заемателят се задължава да заплаща на заемодателя като възнаграждение
месечна лихва в размер на 41, 16 % върху неизплатената част от главницата. В отговора на
исковата молба процесуалният представител на ответника е направил възражение за
нищожност на посочената клауза поради противоречието с добрите нрави.
С оглед на това следва да се отбележи, че няма пречка страните по договор за
лизинг да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или мораторна) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг и пр. В трайната практика на ВКС е прието, че е противно на добрите нрави да се
7
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва /в този смисъл: Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение
№ 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Решение № 1270 от 9.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК и др. /.
В разглеждания случай уговорената между страните годишна лихва в размер на 41,
16 % надвишава повече от четири пъти размера законната лихва за забава, поради което
следва се приеме, че уговорката за заплащането й се явява нищожна на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗЗД. Тази уговорка не поражда правни последици и на ищеца
следва да бъде присъден само размерът на законната лихва.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка, намира,
че възнаградителната лихва за периода 15.11.2019 г. до 4.02.2020 г. върху дължимата от
ответника главница в размер на 39.90 лв. е 0.91 лв. Касае се за лихва, представляваща
възнаграждение за лизингодателя за това, че е разсрочил плащането на цената на вещта /в
този смисъл е решение № 16/09.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50185/2016 г., I г. о.,
ГКПКГП/. Поради това възнаградителната лихва следва да бъде начислена именно върху
действително ползвания от ответника паричен ресурс, представляващ разликата между
стойността на лизинга 4260 лв. и заплатената на 02.07.2019 г. от лизингополучателя
първоначална вноска в размер на 1540 лв.
Видно от чл. 15. 1 от общите условия към процесния договор, ответникът се е
задължил при забава на плащане на парично задължение да заплати неустойка в размер на
законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забавата. Касае се за
предварително уговорен размер на обезщетението при неизпълнение на задължението по
смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Тъй като задължението на лизингополучателя за заплащане на
възнаграждение е парично и неговото неизпълнение има винаги характер на забавено
неизпълнение, уговорената неустойка следва да бъде квалифицирана като такава за забавено
изпълнение на парично задължение /договорна лихва/. Фактическият състав на
отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна
договорно задължение и на вина за неизпълнението.
С оглед посоченото по-горе, ответникът не е изпълнил точно във времево
отношение договорното си задължение за заплащане на възнаграждение на лизингодателя.
Доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи
отговорността на ответника, съдът приема, че неизпълнението на задължението му по
договора е виновно.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
неустойката по чл. 15. 1 от общите условия към процесния договор към 04.02.2020 г., е в
8
размер на 0.44 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца неустойка
за забавено изпълнение в установения в заповедното производство размер.
Ищецът претендира и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя. Тази неустойка е уговорена в чл. 15. 5 от общите условия от лизинговия
договор, който предвижда, че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски. По делото липсват данни
тази неустойка да е уговорена с цел, излизаща извън присъщите й функции – обезщетителна,
обезпечителна и санкционна. Уговореният от страните размер не е прекомерен и
съответства установената търговска практика в аналогични случаи. В случая с
неизправността си ответникът е дал повод за прекратяване на договорното правоотношение
между страните. По делото не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи
отговорността на ответника, поради което съдът приема, че неизпълнението на
задълженията му по договора е виновно.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
неустойката по чл. 15. 5 от общите условия към процесния договор е в размер на 465.75
лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в установения в заповедното
производство размер.
Според уговореното чл. 8. 6 и чл. 8.7.4 от общите условия към процесния договор
лизингополучателят дължи заплащането на всички данъци във връзка с ползването на
лизинговия актив, като се задължава да ги възстанови в петдневен срок от издаване на
счетоводен документ. Предвид спецификата на финансовия лизинг разпоредбата на чл. 345,
ал. 2 ТЗ възлага всички разноски по поддържане на вещта на лизингополучателя.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
ищецът е заплатил за лизинговия автомобил данъчни задължения по ЗМДТ за 2019 г. в
размер на 133.23 лева, като същите са заплатени по сметка СО Район „Изгрев“ по седалище
на данъчно задълженото лице, с преводно нареждане от 21.06.2019 г., като няма данни за
заплащането й от ответника.
С оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца 133.23 лева
заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2019 г. на основание чл. 8. 6 от приложимите
общи условия във вр. с чл. 345 /2/ от ТЗ.
Съгласно клаузата на чл. 8. 6, вр. с чл. 8.7.5 от общите условия към договора за
лизинг лизингополучателят дължи и възстановяването на направените от лизингодателя
разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". И тук няма пречка с оглед принципа на свобода на
договарянето лизингополучателят да поеме задължение да възстанови заплатената от
лизингодателя сума. Доколкото заплатената застрахователна премия представлява разноски
по поддържане на вещта, същата е дължима от лизингополучателя и на основание чл. 345,
9
ал. 2 ТЗ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
ищецът е заплатил застрахователни премии в размер на 166.85 лв.,, като на вещото лице е
представен списък за платени полици по застраховка гражданска отговорност и няма данни
за заплащането от ответника. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи на
ищеца присъдената в заповедното производство сума 166.85 лева заплатени от
лизингодателя застрахователни премии на основание чл. 8. 6 от приложимите общи условия
във вр. чл. 345 /2/ от ТЗ.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
частично основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата от 39,90 лева незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до
04.02.2020 г.; 0.91 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 0,44 лева неустойка за забавени плащания
за периода от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 465,75 лева неустойка за прекратяване по вина
на лизингополучателя; 133,23 лева разходи за данъчни задължения за 2019 г.; 166,85 лева
разходи за застрахователни премии, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 в съда.
В останалата част до претендирания размер 526.01 лева искът за установяване на
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260812/30.112020 г. по ч. гр. д. № 4893/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд
относно възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №АG0008677 за периода 15.11.2019
г. до 04.02.2020 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с т. 11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство 121.24 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и направените в
настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на
504.25 лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. АНГ., ЕГН **********,
от ******** съществуването на вземането на „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД /с предишно
наименование"МОГО БЪЛГАРИЯ" ООД/, София, бул. "Г. М. Димитров" 16-А, ЕИК
*********, представлявано от управителя Ирина Георгиева, чрез пълномощник К.К., за
сумата от 39,90 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
10
вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 0.91 лева незаплатена лихва по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 0,44 лева
неустойка за забавени плащания за периода от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 465,75 лева
неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 133,23 лева разходи за данъчни
задължения за 2019 г.; 166,85 лева разходи за застрахователни премии, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 - 26.11.2020 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260812/30.11.2020 г. по ч. гр. д. № 4893/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД /с предишно
наименование"МОГО БЪЛГАРИЯ" ООД/, София, бул. "Г. М.Димитров" 16-А, ЕИК
*********, против П. Н. АНГ., ЕГН **********, от ******** иск за установяване
съществуване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 260812/30.11.2020 г. по ч. гр. д. № 4893/2020 г. по описа на Районен съд Стара
Загора в останалата част до претендирания размер 526.01 лева възнаградителна лихва по
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №АG0008677 за периода 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Н. АНГ., ЕГН **********, от ******** да заплати на „АМИГО
ФИНАНС“ ЕООД /с предишно наименование "МОГО БЪЛГАРИЯ" ООД/, София, бул. "Г.
М. Димитров" 16-А, ЕИК *********, представлявано от управителя Ирина Георгиева, чрез
пълномощник К.К., сумата 121.24 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата 504.25 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Сумата може да бъде внесена по банкова сметка в Уникредит Булбанк АД BG 53
UNCR 7000 **********
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11