М О Т И В И към Присъда №22/25.10.2017г. по НОХД №135/2017г. по описа на РС-Г.
Обвинението е против подсъдимия Д.П.Д., за извършено от него престъпление
по чл.339, ал.1 от НК,
тъй като на неустановена дата и месец през 2015 година в град Г. придобил от К.М.И.
и държал в гаража на дома си огнестрелно оръжие – ловна пушка марка „ИЖ“ № ****,
калибър 12, без да има надлежно разрешение за това.
Представителят
на РП-Г. поддържа
изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да бъде
наложено наказание към минималния размер, предвиден за престъплението
Подсъдимият Д.П.Д. не се признава за виновен и моли
съда да бъде оправдан. Защитата на подсъдимия заявява, че оспорва обвинението,
тъй като подсъдимият не е извършил престъплението, за което е подведен под
наказателна отговорност.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият Д.П.Д. ***. Същият не притежава
разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Свидетелят К.М.И.
притежавал разрешително за носене на оръжие и имал гладкоцевна ловна пушка
„Тула”, калибър 16, №*********, гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, калибър 12, №***,
и гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, калибър 16, №*****. Свидетелят държал
огнестрелните си оръжия в каса в апартамента си в гр.С.З.. През 2013г.-2014г.
свидетелят К.М.И. продал апартамента си в гр.С.З. и изнесъл собствените си
оръжия в друг имот в гр.С.З., където ги съхранявал известно време в гардероб.
Постепенно пренасял багажа си в с.Обручище, общ.Г.. През 2015г. помолил
подсъдимия да му помогне с пренасянето на багажа, като пренасянето станало с
автомобила на подсъдимия от имота на свидетеля К.М.И. *** до имота му в с.О..
Сред пренасяните вещи била и пушката на свидетеля - гладкоцевна ловна пушка
„ИЖ”, калибър 12, №****. След като пренесли багажа на свидетеля, подсъдимият се
прибрал с автомобила си в дома си в гр.Г. и паркирайки автомобила си в гаража,
забелязал, че на задната седалка е останала ловната пушка на свидетеля.
Подсъдимият се обадил на свидетеля К.М.И. и го уведомил за забравената пушка,
но свидетелят не дошъл да си я вземе. Подсъдимият я извадил от автомобила си и
я оставил в гаража. След известно време пушката изчезнала. Едва през 2017г.
свидетелят К.М.И. потърсил оръжието си от подсъдимия, но двамата установили, че
пушката я няма.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели – лицата К.М.И. и Д.И.Д..
Видно от
показанията на свидетеля К.М.И. – подсъдим в същото производство, за когото
друг състав на РС-Г. е одобрил споразумение и наложил наказание за престъпление
по чл.338, ал.1 НК, същият е ловец, имал разрешително за притежание на ловно
оръжие, като имал две пушки - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, калибър 12, №**** и
гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, калибър 16, №*****. Оръжието било съхранявано в
метална влагоизолирана каса в апартамент в гр.С.З.. Свидетелят продал
апартамента си около 2013-2014г. и преместил пушките в друг свой стопански имот
с постройка, където ги държал в гардероб. След известно време помолил
подсъдимия да преместят багажа му в с.О. и подсъдимият му помогнал, като
превозването станало с автомобила на подсъдимия. Около месец след пренасянето
на багажа, подсъдимият се обадил на свидетеля и му казал, че е забравил пушката
си в автомобила му и да отиде да си я вземе. Подсъдимият обаче не отишъл. След
време забравил за случая. Едва през 2017г. му се обадили от полицията, че
следва да му извършат проверка на оръжието и тогава свидетелят потърсил пушката
си от подсъдимия и установили, че пушката е изчезнала. Последно свидетелят е
ползвал пушката около година-две преди да се пренася от гр.С.З.. Тогава пушката
е била годна да произвежда изстрели.
От
показанията на свидетеля Д.И.Д. се установява, че същият е полицейски инспектор
„КОС” към РУ-Г.. Получил е сигнал от колегите си от гр.С.З., че на свидетеля К.М.И.
е трябвало да бъде извършена проверка на оръжието, а същият не пребивава на
постоянния си адрес в гр.С.З., а пребивава в с.О., общ.Г.. Свидетелят Д.И.Д.
извършил проверка в с.О. и установил, че свидетелят К.М.И. съхранява посочената
в разрешителното гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, калибър 16, №*****, а другата
посочена в разрешителното гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”, калибър 12, №**** я
няма. Свидетелят К.М.И. обяснил, че е забравил пушката у подсъдимия и след
разговор с подсъдимия, се установило, че пушката е изчезнала. Самият подсъдим
се е пренасял междувременно в друго жилище и било възможно пушката да е
изчезнала при пренасянето на неговия багаж. По принцип проверка на оръжията се
извършвала периодично на пет години. Ако едно оръжие е корозирало, това не
означавало, че не може да произведе изстрел, а само, че можела да се пръсне
цевта при самия изстрел.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви,
логични и няма данни за евентуална заинтересованост на свидетеля Д.И.Д. от
изхода на делото. По отношение на свидетеля К.М.И. е одобрено от съда
споразумение за престъпление по чл.338, ал.1 НК относно същото деяние.
Предвид така
изложената фактическа обстановка, изградена въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на неустановена
дата и месец през 2015 година в град Г. подсъдимият Д.П.Д. придобил от К.М.И. и държал в гаража на дома си огнестрелно
оръжие – ловна пушка марка „ИЖ“ № ****, калибър 12, без да има надлежно
разрешение за това.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.339, ал.1 от НК се изразява в няколко форми -
придобиване, по какъвто и да е начин; държане или предаване другиму на
взривове, огнестрелно оръжие или боеприпаси, без да има за това надлежно
разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените
изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато
обвинение за придобиване и държане на огнестрелно оръжие. Същият безспорно е
придобил процесното оръжие, като то е останало у него при пренасянето на багаж
на свидетеля К.М.И.. Това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия. Оспорва се
обаче времето на извършване на престъплението. Подсъдимият счита, че това се е
случило през 2013г. или 2014г. Свидетелят К.М.И. не е категоричен за времето.
Съдът намира обаче, че по въпроса за времето на извършване на деянието
свидетелят К.М.И. е изразил становището си чрез сключването на споразумение с
РП-Г. за извършено от него деяние по чл.338, ал.1 НК по настоящото дело. Свидетелят
в качеството си на подсъдим се е признал за виновен в това, че на неустановена
дата и месец през 2015г. в гр.Г., като държал и пренасял законно притежаваното
от него огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ“ № ****, калибър
12, не взел необходимите мерки за сигурност предвидени в чл.59, ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, указващ, че лицата получили
разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на
други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания
при употребата им - което нарушение довело до изгубване на оръжието –
престъпление по чл.338, ал.1 НК. По този начин свидетелят е признал, че
деянието е извършено именно през 2015г., а не по-рано. Същото важи и за
признанието на свидетеля в качеството му на подсъдим, че гладкоцевна ловна
пушка „ИЖ”, калибър 12, №**** е оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, т.е. че може да
произвежда изстрели. В случай, че пушката е била корозирала до степен, че да не
може да бъде използвана по предназначение, то и деянието на свидетеля К.М.И. би
било несъставомерно. Съдът намира за несъстоятелни възраженията на защитата
относно обстоятелството, че забравената у подсъдимия пушка била негодна за
употреба. Видно от приетото като писмено доказателство заверено копие от Удостоверение
№2666/12.04.2012г., издадено от фирма „А.“
ООД гр.С.З. на К.М.И. за извършен технически преглед на оръжия, гладкоцевна
ловна пушка „ИЖ”, калибър 12, №**** е годна за употреба. Логично е, при
положение, че пушката е съхранявана според правилата за съхранение на оръжия,
до 2015г. все още да е годна за употреба, т.е. да представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. От показанията на свидетеля К.М.И.
е видно, че пушката е съхранявана в каса, а впоследствие в гардероб в затворено
помещение, т.е. не е оставена на открито под прякото въздействие на
атмосферните условия. Поради изложеното съдът приема, че гладкоцевна ловна
пушка „ИЖ”, калибър 12, №**** е била годна за употреба и представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ към момента на деянието.
За
придобиването на огнестрелно оръжие се изисква съответно разрешително по ЗОБВВПИ.
Налице и втората форма на престъплението по чл.339, ал.1 от НК – държане.
Съставомерно по чл.339, ал.1 от НК държане ще е налице винаги, когато за
взривовете, огнестрелното оръжие или боеприпасите няма надлежно разрешение, то
обективно се намира във фактическа власт на дееца без оглед на
продължителността й - часове, дни или повече. Фактът на държането на
посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и за
съставомерността му, без значение начина на възникване на държането.
Съдът приема,
че от обективна страна бе доказано такова държане по смисъла, който е вложил
законодателя, за да е налице състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК,
тъй като в посочения период подсъдимият Д.П.Д.
не е притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие. Намирането
у някого на огнестрелно оръжие, за което няма надлежно разрешение, поначало е
достатъчно, за да възникне наказателна отговорност за "държане" на
това оръжие по смисъла на чл.339, ал.1 от НК. Заедно с това фактическата власт
върху вещта сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца.
С
деянието си, от обективна и субективна страна подсъдимият Д.П.Д. е осъществил престъпния състав на
престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Съдът намира, че не може да приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и да приеме, че деянието не е престъпление,
тъй като обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Подсъдимият
не просто е държал огнестрелно оръжие неопределено време без да има
разрешително за това, а той е държал оръжието на място, което не е
предназначено за съхранение на оръжие, място, което е било достъпно за
неопределен кръг лица и е допуснал това оръжие да изчезне и съответно е създал
предпоставки това оръжие да стане предмет на други престъпления. Това явно
пренебрежение на правилата за държане и съхранение на оръжие обуславят
обществената опасност на деянието като престъпление.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия Д.П.Д. виновно,
при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: липсата на лоши характеристични данни и
факта, че подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/. Отегчаващи вината
обстоятелства не са налице.
Като взе предвид гореизложените обстоятелства, съдът определи наказание “Лишаване
от свобода” в минималния размер, предвиден за съответното престъпление, а
именно лишаване от свобода за срок от две
години. Съдът прие, че не са налице отрицателните предпоставки за
прилагане на чл.66, ал.1 от НК, не се налага за постигане целите на наказанието
подсъдимият Д.П.Д. да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от свобода, поради което отложи изтърпяването му
с изпитателен срок от три години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д.П.Д. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на
подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото -
чл. 36 ал. 1 от НК.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в ниското правно съзнание и явното незачитане от страна на подсъдимия Д.П.Д. на правните норми на обществото.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: