О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 01.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
закрито заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д.
№ 352 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „Планинец-2010“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя на дружеството П.П.В., чрез пълномощника адв. Д.В. ***, против
разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за незабавно
изпълнение, издадено по ч. гр. д. № 87/19 г. по описа на Районен съд – Трявна.
В жалбата се
излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно. Посочва се, че в същото
не е посочено правното основание за издаването на заповед за изпълнение в полза
на заявителя, не е посочено по коя точка от разпоредбата на чл. 417 от ГПК се
издава съдебния акт и въз основа на кой от представените от заявителя
документи. На следващо място твърди, че вземането е погасено по давност, като
се позовава и на изразеното становище в т. 14 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прави възражения, че записът на заповед е
нищожен, нередовен от външна страна, поради липса на ясно посочени място за
плащане. Оспорва предявяването на записа на заповед,
като счита, че не е указано на длъжника място на изпълнение, различно от
посоченото такова. Претендира разноски за настоящото производство.
В отговора на
частната жалба, заявителя Е.Б.Т., чрез пълномощника си адв. Д.С. от Габровска
адвокатска колегия, оспорва частната жалба против разпореждането за незабавно
изпълнение, като неоснователна и необоснована. Сочи, че обжалваното
разпореждане от 10.04. 2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г. по описа на РС – Трявна
е с посочено правно основание за уважаването на искането и издаването на
заповедта за изпълнение. Счита, че вземането по издадената заповед за
изпълнение е не е погасено по давност, тъй като подаването на заповедта за
изпълнение прекъсва давността и се явява начало на предявяване на иска. Искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението – 10.04.2019 г. Падежът на вземането е 26.06.2016 г., поради което
не са изминали три години. Взема становище, че записът на заповед не е нищожен,
нередовен от външна страна, поради липса на посочено място на плащане, той като
процесния документ има качеството на ценна книга и същият е редовен от външна
страна и съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които би
бил недействителен. Посочва, че възраженията относно начина на поставяне на
датата на предявяване и начина на извършване на самото предявяване са
неоснователни и недопустими. Моли съдът да отхвърли частната жалба като
неоснователна и необоснована. Претендира разноски.
Габровският окръжен съд, като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 419, ал. 1 от ГПК срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Жалбата е допустима, тъй като е налице и
подадено в срок от жалбоподателя възражение по чл. 414 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Производството пред
Тревненския районен съд е образувано по
заявление от Е.Б.Т. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу „Планинец-2010“ ЕООД, въз основа на документ по чл.
417, т. 9 от ГПК за парично вземане в размер на 14 000,00 лв.,
дължими по задължение по запис на заповед, издаден на 24.01.2015 г., с дата на
падежа 24.06.2016 г.
Във връзка с
подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 87/2019 г. по описа на РС - Трявна
и е издадена Заповед № 47 от 10.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановено е разпореждане за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен
лист от 10.04.2019 г. в полза на Е.Б.Т..
Въз основа на
гореизложеното, съдът приема от правна страна следното:
Предметът на
производството по чл. 419 от ГПК
е строго ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно
изпълнение. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството
дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае
единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде
съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания
за неговото издаване. Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се
основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК,
като в случая това е издадения запис на заповед. Проверката на съда също е
ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК
и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в частната
жалба могат да се свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от
външна страна.
Реквизитите, които
трябва да съдържа записа на заповед, са посочени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ.
В случая, представения запис на заповед съдържа всички реквизити и представлява
редовен документ от външна страна. Неоснователно е възражението, че в
обжалването разпореждане не е посочено правното основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение. Видно от същата, съдът е разпоредил
длъжникът „Планинец-2010“ ЕООД да заплати на кредитора Е.Б.Т. сумата от 14
000,00 лв., неизпълнено задължение по запис на заповед от 24.01.2015 г., на
основание чл. 417, т. 9 от ГПК /към момента на издаване на заповедта за
незабавно положение е била в сила разпоредбата в редакцията си от ДВ, бр.
102/2017 г/.
Следващото
възражение е във връзка с изтичането на давността по менителницата – запис на
заповед. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено
на 10.04.2019 г. Съгласно определеният падеж в записа на заповед, същият е
определен на 24.06.2016 г., т.е заявлението е подадено преди изтичането на
давността. Също така следва да се отбележи, че по отношение на давността съдът
не следи служебно – чл. 120 от ЗЗД.
Неоснователно се
явява възражението, че не е посочено мястото на плащане, поради което записът
на заповед е нищожен. От приложената запис на заповед е видно, че е определено
място на плащане в гр. Трявна. Не е предвидено в закона да се изписва освен
населеното място и адреса, на който да се извърши плащането. Достатъчно е да е
има посочено населено място. В тази насока е и константната съдебна практика.
Частният
жалбоподател е направил възражение, че не са представени доказателства за
предявяване на записа на заповед на длъжника, тъй като не са указани мястото на изпълнение, различно от това – гр.
Трявна. Това възражение се явява неоснователно, защото след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение, същата се връчва на длъжника чрез съдебен
изпълнител, съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение е
изпратена до длъжника, чрез ЧСИ Весела Цонева по изпълнително дело №
20167320400208 г. и е с изх. № 4032/29.06.2020 г. Заверено копие е приложено от
жалбоподателя към възражението по чл. 414 от ГПК.
С отговора на
частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в настоящето
производство. Съдът счита, че обжалването на разпореждането за незабавно
изпълнение, като част от заповедното производство не може да се приеме за
самостоятелно такова, в което да се решава въпросът за разноските, а следва
съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ същият да бъде претендиран в производството по чл. 422 от ГПК,
с оглед подаденото възражение по чл. 414 от ГПК,
т. е. отговорността за разноски да се разпредели в исковото производство в
зависимост от неговия изход по същество.
Въззивните
определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно
обжалване – арг. от т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Водим от горното и
на осн. чл. 278
вр. с чл. 419 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 47 от
10.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 87/2019 г. на Тревненски
районен съд.
УКАЗВА на Тревненски
районен съд да бъдат разпределени от съда по правилата на чл. 78 от ГПК
разноските за настоящото производство в рамките на общия исков процес за
установяване на вземането.
Определението не
подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.