Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13784 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
(отм.).
Ищецът Ю.С.Г.
излага в исковата молба следните обстоятелства за обосноваване на искането си:
настъпило на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Цар И. ***.
**** пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Нисан Примера
с ДК *******– Ж.Н.М., поради непропускане на пресичащ на пешеходна пътека пешеходец
Г.С. Р., починала на 30.10.2014 г. в резултат от усложнение (масивна белодробна
тромбоемболия) от получени при произшествието травматични увреждания, изразяващи
в счупване на външния кондил на лява голямопищялна кост, счупване на главичката
на дясната малкопищялна кост и сътресение на мозъка; причинени й от загубата на
нейната сестра, с която са имали трайна и дълбока емоционална връзка на взаимна
обич и доверие, болки, страдания и психически дискомфорт, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 26000 лева; липса на застраховка ГО за
виновния водач и отказ на ответника ГФ да изплати обезщетение по предявената
пред него претенция на 11.01.2019 г. Претендира тази сума заедно със законната
лихва от 11.01.2019 г. и разноските.
Ответникът Г.Ф.в законоустановения срок оспорва предявения иск, възразявайки
че: липсва присъда, установяваща виновно поведение на водача за настъпилата
смърт на Г.Р., а представените доказателства не установявали такова деяние на водача
на автомобила; съпричиняване на вредоносния резултат поради предприето от пешеходеца
пресичане на необозначено място и при внезапно навлизане на пътното платно, без
да се съобрази с приближаващия се автомобил и неговата скорост; прекомерност на
претендирания размер на обезщетението; недължимост на законната лихва за забава
и изтекла погасителна давност относно претендираното вземане. Претендира разноски.
С определение от 07.02.2020 г. като трето лице помагач на
страната на ответника Г.Ф.е конституирана Ж.Н.М., която оспорва така предявения
иск.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235,
ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 30.10.2014 г., съставен от дежурен по ТПП в сектор ПП при ОДМВР – гр. Стара
Загора, че на 23.10.2014 г. около 16.15 часа в гр. Стара Загора на кръстовището
на ул. Цар И. ***. Столетов автомобил Нисан Примера с ДК № *******, който бил
управляван от Ж.Н.М. (трето лице помагач по производството), при предприемане
на маневра завой наляво не пропуска пешеходката Г.Р. и я блъска, като в
резултат на пътния инцидент й е причинена фрактура на колянна става на левия
крак (така и протокол за оглед на местопроизшествието и албум). От съставителя
на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Нисан Примера не е
налице сключена към релевантния момент застраховка Гражданска отговорност, като
този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между страните. Протоколът
по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства
и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата, се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила.
За
установяване на обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП
пред настоящата съдебна инстанция са разпитани св. В.В. – водач на автомобил Мицубиши,
движел се след автомобил Нисан Примера; св. Д.Д. – посетил местопроизшествието
служител на ОДМВР – гр. Стара Загора; св. В.М. и П.Г. – работили в близост
около мястото на процесното ПТП и една от които (св. В.М.) възприела падналата
на пътното платно пешеходка Г.Р., която била и нейна позната поради
осъществяваната от пострадалата дейност по трудова медицина. От показанията на свидетелите
се установява, че автомобил Нисан Примера преди настъпване на процесното ПТП
бил спрял на червен сигнал на светофарната уредба на ул. Цар И. Шишман пред
кръстовището с ул. *******(в посока юг – север), а след светнал зелен сигнал на
светофарната уредба, същият автомобил потеглил и започнал да извършва маневра
ляв завой по ул. *******(в посока запад), като след този автомобил бил спрял и потеглил
с предприемане на същата маневра автомобил Мицубиши, управляван от св. В.В..
При предприемането на маневрата и преди да завие наляво последният възприел отдясно
до второ дърво на тротоара руса жена с кафяво яке, която сякаш излизала от
дворна врата на намираща се на кръстовището сграда и предприела пресичане на
пътното платно, след което тя се върнала назад и я изгубил от поглед, като
веднага в следващия момент я възприел паднала на пътното платно. Пешеходката Г.Р.
след удара била паднала перпендикулярно (напречно) на пътното платно на ул. *******след
намиращата се него пешеходна пътека с крака към бордюра и глава към осевата линия
на пътното платно, контактна, но притеснена и дезориентирана от случилото се.
Свидетелите не са възприели удара на пешеходката Г.Р. с автомобила, но св. В.В.
видял движещия се пред него автомобил, който бил управляван от жена, да спира
на около 10 метра веднага след като възприел падналата пешеходка. Жената, управлявала
автомобила, вече била позвънила на тел. 112 за настъпилото произшествие, като
свидетелят останал на мястото до идването на полицейските служители и
медицинския екип и не възприел преместването на движещия се пред него автомобил
в съседна пресечка, на която същият се намирал при пристигането на полицейските
служители. Съдът възприема показанията на свидетелите в тази им част, тъй като
те са непротиворечиви относно разположението на пешеходката Г.Р. на пътното
платно, непосредствено след настъпилия удар, и съответствието им с изводите на
вещите лица въз основа на него и получените от процесното ПТП увреждания. Свидетелските
показания в частта им относно движението на автомобилите, управлявани от
третото лице помагач Ж.М. и св. В.В., при предприемането на маневрата ляв завой
(св. В.В.), намиращите се отляво на кръстовището автомобили в посока изток –
запад, предприемането на пресичане по пешеходната пътека (св. Ж.Р.) и разстоянието
от пешеходната пътека, на което след удара се е намирала пешеходката Г.Р. (св. Д.Д.),
съдът не възприема за достоверни. Възможността за движението на автомобилите при
предприемането на маневрата ляв завой без навлизането им в насрещната лента за
движение и за намиращи се до тях автомобили се опровергава от установените положение
и състояние на пешеходката след настъпилия удар с автомобил Нисан Примера, които
отхвърлят и възможността за предприето от нея пресичане на пътното платно по
намиращата се на ул. *******пешеходна пътека (в тази насока съдът не възприема
показанията на св. Ж.Р., който и не възпроизвежда лични възприятия от
произшествието). Неопределеността в показанията на св. Д.Д. относно
разстоянието, на което е установил падналата на пътното платно пешеходка при
посещението му на мястото на процесното ПТП - около 2, 3 или 4 метра, и липсата
на спомени за дадените от него показания за установяване на св. В.В., като очевидец
възприел произшествието, и разстоянието от около 6.5 метра от западния край на
пешеходната пътека, на което при посещението на местопроизшествието се е намирала
пешеходката Ж.М., за които обстоятелства същият свидетелства в хода на разследването
по досъдебното производство (така протоколи за разпит от 27.10.2014 г. и
02.02.2016 г.), поставят под съмнение достоверността на показанията му в тази
им част, поради което и съдът не им дава вяра.
По
делото са приети заключения на първоначална и повторна и допълнителна комплексни
автотехнически и медицински експертизи. От фактическите изводи на същите, направени
въз основа на приетите за доказани релевантни факти по производството, се установява,
че автомобил Нисан Примера, управляван от третото лице помагач Ж.М.,*** И. Шишман
в лявата пътна лента в посока към кръстовището с ул. Ген. Столетов, като преди
кръстовището автомобилът спрял на червен сигнал на светофарната уредба, а след
подаване на зелен сигнал, предприел маневра ляв завой, за да се включи в
движението на ул. Ген. Столетов, преминал през кръстовището, като навлязъл и в
насрещната лента за движение на бул. *******(в лентата на движещите се от изток
на запад за предприемане на маневра ляв завой в посока север автомобили). В същото
време пешеходката предприела пресичане на платното за движение на ул. Ген. Столетов,
от дясно на ляво за посоката на движение автомобила, като се е движила на около
7-8 м след обособена пешеходна пътека след кръстовището за посоката на
автомобила. Пешеходката се е движила с бърз ход и е достигнала на разстояние не
по-малко от 1.9 метра южно от северния бордюр като е предприела и връщане назад.
До този момент автомобил Нисан Примера, извършвайки маневрата ляв завой по дъга
с радиус 13 – 14 метра, ускорявал движението и достигнал максимална скорост от
26 км/ч, при която се реализирало произшествието. Автомобилът с предната си
дясна част в зоната на десен фар и мигач ударил пешеходката Г.Р. от лявата й
страна - в долните й крайници, без удар в горната част на тялото в предното
стъкло на автомобила. Вследствие на удара, който е бил под масовия център на
тялото на пешеходката, тя била отхвърлена напред и в дясно от автомобила, като
се е установила напречно (перпендикулярно) върху платното за движение. Долните
й крайници са сочели към десния (северния) тротоар на улицата, а главата й е
сочила към осевата линия. След удара автомобилът е продължил движението си,
като водачът е реагирал с аварийно спиране след удара и се установил на около
10 метра след мястото на удара. Според заключението на повторната експертиза
движението на автомобил Нисан Примера без навлизане в насрещната лента за
движение на ул. Ген. Столетов, което движение е възприето и от заключението на
първоначалната, е невъзможно при напречно разположение на тялото на пешеходката
на пътното платно, установено безпротиворечиво от свидетелите след настъпване
на удара с автомобила (при място на произшествие, което не е запазено,
извършено преместване на автомобила от водача му и отсъствие на описание на координатите
на конусите, с които св. Д.Д. е обозначил разположението на тялото на падналата
пешеходка след удара). Вещите лица изясняват, че и двамата участници са имали
възможност да се виждат взаимно преди пешеходката Г.Р. да предприеме пресичане
на платното за движение на ул. Ген. Столетов. Отчитайки посоченото за доказано
движение на автомобил Нисан Примера (с навлизане в насрещната лента за
движение) и начина и мястото на движение на пешеходката Г.Р., за които при
липса на други данни по изложените съображения, се установяват от св. В.В., който
я възприел преди и след настъпването на удара, вещото лице по повторната експертиза
изяснява, че при спокоен и бърз ход на пешеходката водачът на процесния
автомобил е имал възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да
предотврати удара и произшествието, независимо дали асфалтът на пътното платно
е бил сух или мокър. Изяснява се и че пешеходката е предприела пресичане на
около 7 – 8 метра след маркираната пешеходна пътека, който извод съдът
възприема за достоверен по съображенията, изложени при обсъждане на свидетелските
показания и останалите изводи на вещите лица, като тя е имала възможност преди да предприеме пресичане на платното за движение
да се огледа и да види завиващия към нея наляво автомобил Нисан Примера и да не
предприеме пресичането.
Безпротиворечиво се установява от експертизите, че в
резултат от процесното ПТП пешеходката Г.Р. е получила счупване на външния
кондил на лявата голямопишцялна кост, счупване на главичката на дясната
малкопищялна кост (двете увреждания около нивото на коленете съответно на 44 –
46 см) и сътресение на мозъка, а поради усложнение от травматичните увреждания,
изразяващо се в тромбоза на венозни съдове в лява подбедрица, довело до масивна
белодробна емболия, на 30.10.2014 г. към 14.00 часа е настъпила смъртта й.
Вещите лица изясняват, че намирането на увреждания по две повърхности категорично
позволяват извод, че същите не могат да се получат при еднократно падане върху
терена. Вида и характера и локализацията на уврежданията по задната повърхност
на тялото са получени при падане върху терена, а останалите увреждания са получени
при контакт с части на автомобила. Изяснява се, че в терапевтичната схема в
болницата е отразено приемането от Г.Р. на Фраксипарин, а слез изписването й е било
предписано да продължи профилактиката с НМХ (ниско молекулен Хепарин) още 15
дни (поставян от пострадала в домашни условия, установено от показанията на св.
Ж.Р.), като профилактика с антикоагуланти не изключвала настъпването на
белодробна тромбоемболия, която да е и причина за смърт. За да се образува
тромб в кръвоносен съд са необходими едно или по-вече от три условия: 1.
нараняване на съдовата стена; 2. забавяне на кръвния ток; 3. промяна във
вискозитета на кръвта, известни в медицината като Вирхова триада. В случая е имало:
травма със счупване на кости, при която несъмнено са увредени и кръвоносни съдове;
поставена имобилизация на крайник, което само по себе си води до забавяне на
кръвния ток, като такова забавяне има и от постелния режим, обусловен от затруднените
движения на долните крайници на пострадалата. Според вещите лица изложеното
обяснява образуване на тромби в долните крайници, а когато се откъсне фрагмент
(парче) от тези тромби същото върви по венозните пътища и запушва белодробните
съдове, и дават категоричен извод, че е налице непосредствена
причинно-следствена връзка между получените при процесното ПТП увреждания и
причината за смъртта на Г.Р..
Пред
настоящата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства за
установяване на връзката на ищцата с Г.Р. и претърпените от нея неимуществени
вреди чрез разпита на свидетелите Ж.Р. – съпруг на Г.Р. и в съдебни спорове с
ответника и третото лице помагач, и Д.Т.– дъщеря на ищцата Ю.Г.. От свидетелските
показания се установява, че ищцата и Г.Р. са израснали заедно в родния си гр.
Нови Пазар в патриархално семейство. Заради по-голямата разлика във възрастта
им, която била около седем години, Г.ежедневно била обгрижвана и подпомагана от
своята сестра – ищцата Ю.Г., и помежду им се създало отношение на приятелство и
взаимна закрила. Тази връзка помежду им продължила и през време на студентството
им и обвързването на всяка от двете сестри. Планирали посещенията при
родителите си в родния им град всеки месец и почивките им през лятото на
морето, така че да бъдат заедно. Имали нуждата да си споделят случилото се с
тях и се чували всеки ден, за да може да си разкажат преживяното. Ищцата
получила голяма подкрепа през време на тежкия й брак и развод именно от своята
сестра. Подкрепа, включително и за отглеждането на детето й – св. Д.Т., ищцата
получавала до смъртта на сестра си Г.Р.. Тя трудно приела и преживявала смъртта
на сестра си. Затворила се и продължавала да скърби за загубата й. Винаги в
разговори с близки роднини говорила за сестра си Г.и продължавала да разговаря
с нея чрез снимка, поставена в дома й. Съдът цени тези показания на свидетелите
при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото,
като отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче
така изложеното от същите почива на непосредствените им възприятия и не се опровергава
от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и
се подкрепят помежду им.
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове. Представените от страните протоколи за разпит на свидетели
и заключения на експертизи от досъдебното производство по поставени в
настоящото производство задачи не събрани непосредствено от съда с участието на
страните, поради което и въз основа на тях не са установявани релевантни за
разглеждания спор факти.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.).
За
възникването на имуществената отговорност на Г.Ф.по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ (отм.), който е приложимият в случая закон, трябва да бъде осъществен
следният фактически състав: делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното му поведение; отговорността на
собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС да е следвало
задължително да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка
Гражданска отговорност; да са настъпили твърдяните неимуществени вреди и в
момента на настъпване на вредоносните последици деликтната отговорност на виновния
за настъпването на ПТП-то водач да не е била обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.
По
делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства,
че при настъпилото на 23.10.2014 г. ПТП водачът на автомобил Нисан Примера – Ж.М.,
е извършила противоправно деяние поради допуснато от нея нарушение на чл. 5,
ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП относно задълженията й да бъде
внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, и да осъществява непрекъснат контрол на управляваното превозно средство,
който да позволява да спре при възникване на препятствие, тъй като в резултат
от осъществяването от нея управление на автомобил Нисан Примера, при което не е
задействала своевременно спирането му, се е поставила в невъзможност да спре
при възникването на предвидимо и преодолимо препятствие в лентата за движение
на автомобила - пресичащата в близост до кръстовището пешеходка Г.Р., и да
предотврати удара и произшествието като спре преди мястото на удара. Установи
се, че при настъпване на процесното ПТП водачът на автомобил Нисан Примера –
третото лице помагач Ж.М., е имала видимост в района на кръстовището, на което
управлявайки процесния автомобил е предприела завиване наляво, поради което тя
е могла и е била длъжна да предвиди пешеходката Г.Р. като препятствие и да спре
автомобила. Именно управлението от водача на автомобил Нисан Примера при завиването
наляво в кръстовището е препятствало възможността й своевременно да задейства
спирачната уредба на автомобила за преодоляване на намиращото се в лентата й движение предвидимо
препятствие по пътното платно, каквото е представлявало пресичащата пътното
платно пешеходка Г.Р., и което тя е могла да преодолее при управление на
автомобила, позволяващо й своевременно задействане на спирачната му система, поради
което осъщественото от нея несъмнено обосновава извод за наличие на извършено
противоправно деяние. Виновното
му извършване съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, като тази презумпция
не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника и
третото лице помагач.
От
съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства
по делото се установи по несъмнен начин и че смъртта на сестрата на ищцата,
макар и настъпила на 30.10.2014 г. в резултат от усложнение на причинените й от
произшествието травматични увреждания, е в причинно-следствена връзка с
противоправно поведение на водача на процесния автомобил, като възраженията на
ответника и третото лице помагач възражения в обратния смисъл са неоснователни.
Ищцата
Ю.Г. притежава и материалноправна легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на нейната сестра Г.Р.. Съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните
свидетели наличието на създадена от съвместното им израстване и подкрепа в
семейството съществувала през времето до настъпилата смърт на Г.Р. силна
емоционална близост между нея и ищцата Ю.Г.. Те поддържали постоянен (ежедневен)
контакт помежду им и планували пътуванията си поради местожителството им в
различни населени места, така че да имат възможност да бъдат заедно и да
споделят взаимно преживяното. Внезапната и неочаквана смърт на сестра й, която
е лишила ищцата Ю.Г. от така установената помежду им трайна и дълбока емоционална
връзка, й е причинила продължителни мъка и страдания. Загубата на така близкия
й човек я направили затворена, а в разговорите си с близки ищцата не преставала
да говори за загубената си сестра и да говори със самата нея. Предвид
изложеното, съдът намира, че ищцата търпи болки и страдания по-големи по
интензитет от нормално присъщите за тази родствена връзка, поради което и ответникът
следва да я обезщети за действително претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на сестра й Г.Р..
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС). Отчитайки че към датата на процесното
произшествие починалата е била на 44-годишна възраст, а ищцата на 50 години, както
и че между тях е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, от която
ищцата е била лишена с настъпилата смърт на сестра си и загубата от която й причинили
продължителни болки и страдания, съдът намира, че справедливостта, залегнала
като принцип в чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, изисква на ищцата да й бъде определено обезщетение в размер на 25000
лева.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възражението на ответника относно размера на обезщетението,
предвид чл. 493а, ал. 4 от КЗ във вр. с пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн.,
ДВ - бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), с който е въведен лимит до 5000
лева за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на
техен роднина. Тази законова разпоредба е неприложима в случая, тъй като
застрахователното събитие е настъпило на 23.10.2014 г., т. е. преди влизане в
сила на действащия към момента КЗ, в сила от 01.01.2016 г., съответно преди
посоченото изменение на закона, и няма обратно действие за случаи, в които приложимия
закон е отмененият Кодекс за застраховането. В този смисъл решение № 70 от
03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., решение от 06.02.2019 г.
по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 57/25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018
г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Доказа
се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.) на ищеца срещу ответника, а именно липсата на
застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на
процесното ПТП договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. В
случая не се установи наличието на сключен договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност, обезпечаваща деликтната отговорност на виновния водач,
поради което и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че към
деня на настъпване на процесното ПТП не е имало такъв застрахователен договор
(а и липсата на такъв е признат за безспорен между страните релевантен факт).
Настоящият
състав на съда обаче намира за основателно направеното от ответника Г.Ф.възражение
за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди в резултат от
пресичането на платното за движение на ул. *******в гр. Стара Загора от пешеходката
Г.Р. извън определените за това места и при несъобразяване с приближаващия
автомобил. Ответникът, който има доказателствената тежест по правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, установи по категоричен начин, че пострадалата пешеходка Г.Р.
със своите действия е нарушила правилото за движение при пресичане на платното
за движение от пешеходците по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с предприетото от
нея пресичане извън определените за това места и при несъобразяване с
приближаващия я автомобил, а именно през светлата част на денонощието на
участък от пътното платно в населеното място, в близост до което (на около 7 –
8 метра) е имало обозначена пешеходна пътека за неговото пресичане, и в резултат
от предприетото по този начин пресичане на пътното платно, при възможност да
възприеме автомобила и да го пропусне, е създала условия за настъпването на
вредоносния резултат. Несъмнено водачът на процесния автомобил - Ж.М., е била
длъжна да осигури безопасността на най-уязвимите участници, каквито са
пешеходците, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и фактът, че тя е предприела
маневра в района на кръстовище при управление, което не й е позволило до спре
своевременно при възникналото на пътното платно препятствие – пешеходката Г.Р.,
е довело до настъпването на вредите. Отговорността на водачите на превозни средства,
като участници в движението за осигуряване на безопасност на движението, е значително
по-голяма в сравнение с тази на другите участници в движението, в разглеждания
случай обаче осъщественото пресичане извън определените за това места и несъобразяването
с приближаващия автомобил, където е настъпило произшествието, обосновават
значителен (макар и не преимуществен) фактически принос за произшествието на
пострадалия – починалата Г.Р..
След
преценка на причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е
налице 40 % съпричиняване, поради което обезщетението за неимуществени вреди,
възлизащо на сумата от 25000 лева, следва да се намали с посочения процент на
съпричиняване. Следователно ответникът Г.Ф.дължи на ищцата Ю.Г. за причинените
й неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 15000 лева, задължението
за която сума противно на наведеното от ответника възражение не е погасено
поради изтекъл срок на погасителна давност от 5 години (считано от настъпването
на смъртта на 30.10.2014 г.) и за която сума предявеният на 23.10.2019 г. иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част - за
разликата над тази сума до сумата от 26000 лева искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По
акцесорната претенция за законната лихва.
Частичната
основателност на иска води до основателност на акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 11.01.2019 г. (деня
на поканата за плащане, доколкото ответникът Г.Ф.не е застраховател, нито пряк
причинител на вредата, а законът му е възложил отговорност за чуждо задължение)
до окончателното му изплащане – арг. от чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.).
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Г.Ф.следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2388.46 лева, представляваща сбора
на реално заплатените по производството разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част на
иска. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата
453.85 лева, представляваща разноски за възнаграждения за свидетели и вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлена част на иска.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г. фонд, ЕИК********, с адрес: ***, да заплати на Ю.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) сумата 15000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата
смърт на 30.10.2014 г. на нейната сестра Г.С. Р. в резултат от осъществено на 23.10.2014
г.
в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Цар И. ***. Столетов пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на автомобил Нисан Примера с ДК *******– Ж.Н.М., деликтната отговорност на
който не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност, заедно със законната лихва върху тази сума
от 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2388.46 лева – разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 15000 лева до пълния
предявен размер от 26000 лева.
ОСЪЖДА
Ю.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. фонд, ЕИК********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 453.85 лева – разноски
по производството.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на Ж.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** - трето
лице помагач на Г. фонд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова