Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД НИКОПОЛ в публично съдебно заседание на осми
февруари през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при участието на секретаря Поля Видолова, като разгледа
докладваното от съдия НАУМОВА, АНД № 230 описа за 2219 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано въз основа на жалба от
З.М.Т. *** против Наказателно постановление №20-0270-000630/21.10.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Плевен - на РУ Гулянци.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление – жалбоподателя твърди, че
не е управлявал автомобила, както и че
при обжалване на НП са нарушени императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5,6,
и 7 от ЗАНН.Твърди, че в обжалваното НП са визирани обстоятелства, които
не отговарят на обективната фактическа
обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв.Е., който поддържа жалбата. Развива доводи за
незаконосъобразност, едва в хода по същество, в смисъл, че: актосъставителят издал
АУАН не е констатирал нарушението; при проверката били съставени 2 броя АУАН,
единият от които бил унищожен, без за това да е уведомен жалбоподателя и не по
надлежният ред; няма доказателства, че водача на автомобила бил жалбоподателя,
както и че същият отказал да даде проба с дрегер и не на последно място, че автомобила бил със сгрешен номер.
Ответната страна не се представлява
в съдебно заседание, и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 23.08.2020г.,
около 16.05ч. в с.Брест, на кръстовището образувано от ул.“Стадиона“ и
ул.“Крали Марко“, в посока ул.„В.Априлов“,
жалбоподателят управлява лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ******, белгийска регистрация, когато бил спрян за проверка от
полицейските служители в РУ Гулянци – В.Лазаров
и Л.Панайотов. При извършената проверка същите установили, че управлявания от
жалбоподателят автомобил Ситроен Джъмпер с рег. № ******, белгийска регистрация, който не е негова
собственост, е без включени къси светлини или светлини за движение през деня;
не представя СУМ и СУМПС или друг заместващ го документ; водача отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер алкотест 7510 със
соченият фабр. № за наличие на алкохол в издишани от водача
въздух. На водача бил талон за медицинско изследване № 0036439 и 8 бр. холограмни стикери за
сигурност на пробата с № А012729. При проверката било установено също, че
водача е сам в автомобила.
За
установеното В.Лазаров съставил на жалбоподателя АУАН, серия GA, бл. № 298415/23.08.2020г., за нарушения по чл.100, ал.1, т.1, чл.100,
ал.1, т.1, по чл.174, ал.3, пр.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП, което жалбоподателят подписал без възражения.
Въз основа на издаденият талон за
изследване, приложен на л.8 по делото, жалбоподателят се явил в ЦСМП гр.Гулянци,
още същата вечер. От взетата кръв за химичен анализ, с
протокол за химическо изследване рег.№
299/26.08.2020г. по описа на ЦСМП гр.Плевен, се установява съдържание на етилов алкохол в
количество 0,81 промила.
За така установеното, с протокола за
химическо изследване, бил съставен от св.Д.И., в присъствието на св.Н.Н. и
в присъствието на жалбоподателя, АУАН , серия
АА, бл.№ 771638 на 09.10.2020г., който е предявен и подписан от жалбоподателя
Т. без възражения. Въз основа на този акта
е съставено процесното НП, предмет на настоящата проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от
разпита на свидетелите Д.И. и Н.Н. както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св.Д.И.
и Н.Н., изцяло. Същите са
последователни, логични и незаинтересовани.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на
нарушител в законоустановения 7-дневен срок, поради което същата е допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
При съставяне на АУАН серия АА, бл.№
771638 на 09.10.2020г., въз основа на който е издадено обжалваното на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми.В случая, видно
от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставянето
на АУАН и издаването на НП.Същите отговарят на формалните изисквания на чл.42,
т.4 и чл.57 от ЗАНН и изхождат от компетентните органи.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за допуснатите нарушения на материалния закон
поради следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото се установява по безспорен начин, че в качеството на водач на МПС е управлявал
същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила – 0,81% промила,
установено по надлежния ред, съгласно протокол № 299/26.08.2020г. от химическа
експертиза.
От процесуална страна, съдът намира, че не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя,
включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него, което в случая е и сторено.
Не
е налице соченото от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в несъставяне на АУАН от лица които не са били
очевидци на нарушението. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН е дадена възможност АУАН
да се състави в присъствието на свидетели, които са присъствали при
установяване на нарушението, каквито безспорно са актосъставителят и вписаният
свидетел.
Конкретното нарушение, видно от даденото в
акта словесно описание на деянието, същото е изчерпателно посочено както
относно, време, място, така също и с конкретно поведение – управление на л. а.
под въздействие на алкохол – с показания на протокола /номер и дата/ на
химическото изследване - 0, 81 %. Правилно е посочена и нарушената от водача
правна норма, възпроизведена като задължение в чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На водача на пътно превозно средство е забраненода
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“
В
конкретния случай, изложените от жалбоподателя възражение, относно непосочване
в АУАН, факта, че жалбоподателя е отказал, проба с техническо средство, не
представлява според настоящият състав отменително основание и не влияе на резултата от извършения химически анализ и на
санкционната норма на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, и най – малкото пък влияе на съставомерността на деянието.
Проверката с техническо средство и
медицинското изследване за установяване употребата на алкохол са две различни
алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали превозното средство се
управлява с или без концентрация на алкохол в кръвта. От съществено значение в
настоящия случай за съставомерността на деянието е да се установи дали по
делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила. Такова доказване безспорно е налице. Освен това следва да се
отбележи, че талона за медицинското изследване, е предоставен лично на
нарушителя, той го е подписал и собственоръчно е написал, че отказва, тест с
техническо средство, Дрегер. В АУАН не се посочени възражения от жалбоподателя.
Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана
възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача и такива в
законосутановениятя 3 дневен срок, не са постъпили.
Основен принцип в
административнонаказателния процес е, че отговорността на отговорните лица се
ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни
нарушения.
Съгласно чл. 174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който
се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на
техническото средство или теста или когато физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В настоящия
случай, видно от подписаният Талон за изследване № 0036439/23.08.2020г., с
поискването да се направи проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с
фаб. № 0257, водачът на МПС е отказал, изпробване с техническото средство, който
отказ е изписан собственоръчно на същият талон, за което жалбоподателя се е
подписал/л.8/ по делото.. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето
на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната
служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият
екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис, като в него се посочват
лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за
изследване и срокът, в който трябва да стори това. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на
чл. 3 от Наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са
именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези
резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в
границите на установения в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в диапазон за налагане
на наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията
на алкохол в кръвта на водача – 0,81 промила.
От
материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното
превозно средство под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по
делото, съдът приема, че ответникът е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение. Безспорно установено е, че на
посочената в акта, послужил за издаване на обжалваното НП, на 23.08.2020г.,
жалбоподателят е управлявал автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, което е установено по
надлежния ред – с химическа експертиза,
резултата от който не е оспорен. Ето защо и съдът намира, че за така
установеното, правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
За
пълнота на изложените мотиви, следва да се посочи, че за разлика от
наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и
санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни
нормативни разпоредби, като концентрация на алкохол в кръвта в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която
ирелевантно от точния размер на концентрацият е една и съща, стига отчетеното
да надвишава размера от 0,5 промила. т.е. фактите въз основа на които е
установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието
са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2
от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно
постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението (на материалноправната норма, бел.авт.),
самоличността на нарушителя и неговата вина.В този смисъл е без значение, че в
АУАН и НП е допусната техническа грешка, като е изписана грешно последната
цифра от рег. № на автомобила, доколкото безспорно се установи, че
жалбоподателят е бил водач на същият.Наред с всички разгледани от съда
доказателства трябва да се има предвид, че доказателство за извършеното от
настоящи жалбоподател нарушение е и
цитираният в НП, АУАН. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила
до доказване на противното, като от страна на жалбоподателя не е оборена тази
доказателствена сила с допустимите процесуални способи.В тази връзка, предвид
събраните по делото доказателства, се налага несъмненият фактически извод, до
който достига и настоящата инстанция, че в случая по безспорен начин се
установява извършено от жалбоподателя нарушение на изискването да не се
управлява ППС след употреба на алкохол над определена стойност. Несъмненост е
налице и относно вината на така установения деец.
Не
на последно място, в случаят, законосъобразността на съдържащият се в
административната преписка АУАН, серия GA, бл. № 298415/23.08.2020г. , за нарушения по чл.100, ал.1, т.1, чл.100,
ал.1, т.1, по чл.174, ал.3, пр.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП, не може да се отрази
на законосъобразността на АУАН, послужил за съставяне на обжалваното НП,
доколкото не се установи да е било проведено административно-наказателно
производство за същото деяние.
АУАН, серия GA, бл. № 298415/23.08.2020г. не е
предмет на съдебен контрол в настоящото
производство, и наведените възражения по отношение на неговата
законосъобразност, от жалбоподателя по
отношение на неговото съставяне, унищожаване и т.н., не следва да се обсъждат
от настоящата инстанция.
В случая по надлежния начин е било
установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в на издишания въздух 0.81 промила, с което безспорно е бил в
нарушение, като установеното количество концентрация на алкохол попада в
границите определени с нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП (Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.), поради което правилно се
оказва приложена и посочената законова норма.
В случая е наложено и наказание, съответстващо на регламентираното в
закона за съответното наказание, поради което настоящата инстанция счита, че
същото е правилно определено в съответният размер.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
процесният случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е от тези, които носят висок риск за
допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не
само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, като в
случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни
нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Не е без значение и
обстоятелството, че жалбоподателя е нарушител от региона с нарушения, по ЗДвП
посочени на 7 страници.?!
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, Наказателно постановление №20-0270-000630/21.10.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Плевен - на РУ Гулянци, с
което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на З. М. Т. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, както и са му били отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, общо 10 точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: