РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Аделина В. Борисова-Алексиева
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231700600047 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 6/ 25.11.2022 г., постановена по НОХД № 25/2022 год. по описа на
районен съд Трън е признат подсъдимия И. П. ( I.P. ), със снета самоличност за ВИНОВЕН в
това, че на ***, около 12.00 часа, в с.***, общ.***, обл.***, на път II - 63 км. 63+700, с
посока на движение от гр.*** към ГКПП- ***, след разклона за с.***, общ.***,
управлявайки моторно превозно средство- товарен автомобил, марка и модел „Мерцедес
Актрос" с рег. № *** с прикачено ремарке, марка, „Шмиц", модел „SGF S3" с рег. № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са водачите на двуколесни пътни превозни средства"; чл.20, ал. 1 от ЗДвП — „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.20,
ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", в резултат на
което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средна
1
телесна повреда на велосипедиста М. Б. Й. с ЕГН ********** от ***, изразяваща се в
закрита черепно - мозъчна травма, което й е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б" пр. 2-ро, във вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3-то от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. чл.78а, ал.1 НК
ОСВОБОДИЛ ПОДСЪДИМИЯ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛОЖИЛ
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
На основание чл. 343г вр. чл.343, ал.1, б. "б", пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК
съдът ЛИШИЛ подсъдимия И. П. от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) МЕСЕЦА.
Със същата присъда съдът уважил приетия граждански иск на пострадалата М. Б.
Й., чрез баща й Б. М. Й., като неин законен представител до сумата от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието
по чл.343, ал.1, буква „б" пр. 2- ро, във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху посочената главница считано от деня на увреждането ***
до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛИЛ гражданския иск в останалата част
до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева.
С присъдата са присъдени и съответни разноски.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия. В жалбата се сочи, че по делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита и съществено нарушение
на материалния закон изразяващи се в следното:
По отношение на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила,
които ограничават правото на защита на подсъдимия:
1. Образуване на съдебното производство по общите правила с обвинителен
акт вместо по реда на глава двадесет и осма от НПК, при условие, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.78а от НК.
В тази връзка се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.375 от НПК, когато
прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той
внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което
прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Тази разпоредба има императивен, а не диспозитивен
характер, от което следва извод, че прокурора е задължен да я приложи, тъй като е по-
благоприятна за подсъдимия. Отклонението от приложението на чл.375 от НПК спрямо
подсъдимия представлява съществено процесуално нарушение, което рефлектира негативно
спрямо правото му на защита. От наша страна бяха изложени възражения в тази насока и
искане делото да бъде върнато на прокуратурата за изготвяне и внасяне на мотивирано
постановление по реда на глава XXVIII от НПК, но същите не се уважиха от съда.
2. Сочи се, че формулираното обвинение не е ясно, поради непълнота на
обстоятелствената част на обвинителния акт и логическо противоречие в нарушените норми
от ЗДвП попълващи бланкетния състав на престъплението.
2
3. Неуважаване на надлежно направено искане по реда на чл.248, ал.1, т.4 от НПК
за разглеждане на делото по специалните правила на глава 28 НПК и незаконосъобразно
конституиране в производството на частен обвинител и граждански ищец.
По отношение на допуснатите съществени нарушения на материалния закон.
1. Защитата счита, че е обективно невъзможно един водач да е извършил
едновременно нарушения по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.1 и чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, които да
са в пряка причинно следствена връзка с възникване на ПТП, тъй като те са самостоятелни и
донякъде взаимоизключващи се хипотези.
2. Счита, че по отношение на подсъдимия неправилно не е приложена
разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като от събраните и проверени по делото доказателствени
материали е видно, че същия няма вина за възникване на ПТП, тъй като не е имал обективна
възможност да възприеме велосипедистката преди навлизане в района на кръстовището, а
когато я е възприел като опасност за движението доверителя ми не е имал обективна
възможност да предотврати възникване на ПТП, тъй като отстоянието на товарния
автомобил от мястото на удара е било много по- кратко от опасната зона за спиране.
С оглед на така изложеното се иска отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова оправдателна такава и алтернативно отмяна на постановената
присъда и връщане на делото на прокурора.
Гражданския ищец и частен обвинител, чрез своя повереник изразява становище,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да
се отмени.
В хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия, които не могат да бъдат отстранени чрез инстанционния въззивен контрол.
Основателни са доводите в жалбата за това, че производството пред районния съд
е следвало да протече по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Престъплението за което П. е привлечен като обвиняем- чл.343, ал.1 б.“б“ НК е
непредпазливо и се наказва с наказание лишаване от свобода до три години или пробация. В
обвинителния акт е посочено, че подсъдимия е неосъждан, което се потвърждава от
приложената справка за съдимост. При всичко това първия съд е следвало да съобрази, че са
налице всички императивни предпоставки по чл.78а НК.
Разбира се, тези съждения, на общо основание са били задължителни и от
3
относно прокурора. Последният е следвало да изготви и внесе постановление по реда на
чл.375 НПК.
Въпреки това изготвяне и внасяне на обвинителен акт, вместо предложение по
чл.375 НПК при наличие предпоставките по чл.78а НК, макар и нарушение не е от
категорията на съществените такива, които са довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемия. Поради това няма и не може да има за последица връщане на делото на
прокурора по реда на чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1 т.3 НПК.
Всичко това е така, тъй като наличието на предпоставките по чл.78а НК или не и
свързаното с това задължение на прокурора да изготви предложение по чл.375 НПК или
обвинителен акт е свързано единствено и само с реда по който трябва да протече съдебното
производство. Не се променят нито фактите предявени на обвиняемия с повдигнатото
обвинение, нито правната квалификация на последното, нито реда и правилата по които е
проведено досъдебното производство. Затова, така допуснатото нарушение може да бъде
поправено от съда чрез предприетите от него процесуални действия по насрочване.
Ако за съда е било изначално ясно, че са налице формалните предпоставки по
чл.78а, ал.1 НК и не е налице никое от изключенията по ал.7 на същия текст то, той е
следвало да насрочи делото по реда предвиден в чл.376 НПК независимо от това, че акта
внесен от прокурора е наименован обвинителен акт, а не предложение по чл.375 НПК.
Грешното формулиране на един акт не може да промени действителната му правна същност
в ущърб на която и да е от страните.
В случай, че независимо от горното съдът е насрочил делото в разпоредително
заседание, то за него отново е било налице императивното задължение по чл.248, ал.1 т.4
НПК, а именно да обсъди дали са налице предпоставки за разглеждане на делото по
особените правила. Ако такива основания са налице то, съгласно чл.252, ал.1 НПК съдът
разглежда делото незабавно след разпоредителното заседание по съответния ред- глава 27,
28 или 29 НПК.
В конкретния случай, районния съд в проведеното разпоредително заседание
вместо да изслуша всички страни относно въпросите по чл.248, ал.2 НПК е изслушал само
прокурора и се е произнесъл позитивно по направеното искане за конституиране на частен
обвинител и граждански ищец. След това безмотивно и погрешно е приел, че не са налице
предпоставки за разглеждане на делото по особените правила и е насрочил и разгледал
делото по общия ред.
Всичко това в конкретния случай е довело до ограничаване на правата на
подсъдимия по начин който не може да бъде отстранен пред въззивния съд.
Производството по реда на чл.375 и сл. НПК предвижда специален ред за
неговото провеждане /чл.378 НПК/, ограничения по отношение на страните, които може за
участвуват в него /чл.376, ал.3 и 4 НПК/, както и специални правила при установяване на
нови фактически положения /чл.378 ал.3 НПК/. В нарушения на всичко изложено първия
съд е конституирал пострадалата, като частен обвинител и граждански ищец и е приел за
4
съвместно разглеждане предявения граждански иск. От защитата на подсъдимия в хода на
производството е правено възражение за наличие на нови факти, невключени в
обвинителния акт. При евентуалното им уважаване районния съд разгледал производството
по общия ред сам се е поставил в невъзможност да приложи евентуално разпоредбата на
чл.378, ал.3 НПК.
Всичко така изложено непоправимо е ограничило правото на защита на
подсъдимия, поради което обжалваната присъда следва да се отмени, а делото върне обратно
на районен съд Трън за ново разглеждане от друг състав.
С оглед на това, че присъдата се отменя на процесуално основание настоящият
съд не се произнася по направените възражения по същество. Относно правното естество на
разпоредбата на чл.5 ЗДвП и едновременно приложение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП е налице
константна практика на ВКС, която следващия състав следва да вземе предвид.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 6/ 25.11.2022 г., постановена по НОХД № 25/2022 год. по
описа на районен съд Трън.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
На основание чл.340, ал.2 НПК решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5