№ 642
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20205330207964 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16–
002959/27.11.2020г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив, с което на „Б.” ООД, ЕИК *******, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. Н. Б. – *****
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на
чл.177 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.414 ал.1 от КТ.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени
мотиви, жалбоподателят „Б.” ООД, чрез процесуалния си представител адв. Р.
К., моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
необосновано и в нарушение на материалния и процесуалния закон,
алтернативно да намали размера на наложената административна санкция.
Редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Н. К., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.08.2020г. и на 12.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда” /Д
„ИТ“/ гр. Пловдив била извършена проверка по документи на „Б.” ООД. От
представена ведомост за заплати за м. август 2020г. св. Б. Д. Д. - ****** към
Д „ИТ“ установил, че от страна на дружеството-работодател не било
изплатено в срок до 25.09.2020г. начисленото възнаграждение за ползван през
м. август 2020г. платен годишен отпуск в размер на 21 работни дни на
служителя М.М. Д., ЕГН **********, на длъжност „*********“ в
дружеството. Отпускът бил разрешен със заповед на работодателя, а в
трудовия договор на служителя било посочено, че трудовото възнаграждение
се изплаща в срок до 25-о число на следващия месец.
Въз основа на резултатите от извършената проверка, *****ят Д. приел,
че „Б.” ООД е извършило нарушение по чл. 177, ал.1 от КТ, за което на
15.10.2020г. съставил срещу дружеството Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16-002959/15.10.2020г. Актът бил
подписан от упълномощено от дружеството лице, което вписало че има
възражения, но такива не били представени в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което на „Б.”
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на
чл.177 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ.
В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на св. Д. –
*****, от които се установява, че на 17.08.2020г. и 12.10.2020г. от
дружеството-жалбоподател са му били предоставени ведомост за заплати и
заповед за ползване на платен годишен отпускт, от които било видно, че М.Д.
е ползвала платен годишен отпуск, като във ведомостта липсвал подпис за
изплащане на възнаграждение за ползвания отпуск, както и липсвали
документи то да е било изплатено по друг начин, включително по банков път.
Показанията на св. Д. се подкрепят и от тези на св. М.М. Д.-К., от които
става ясно, че тя е работила в „Б.” ООД до 06.02.2017г., след което е излязла в
болнични, а впоследствие от 22.06.2017г. е била в отпуск по майчниство. На
28.04.2020г. подала заявление за ползване на платения си годишен отпуск,
който й бил разрешен от работодателя, но не получила никакво заплащане за
него в продължение на месеци, поради което и сигнализирала Д „ИТ” гр.
Пловдив, а на 25.09.2020г. прекратила трудовия си договор с дружеството.
Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като обективни,
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото – Заповед № 1541/16.11.2020г., АУАН № 16-
002959/15.10.2020г., ведомост за м. август 2020г., трудов договор №
82/17.07.2014г., заповед на основание чл.155 ал.1 от КТ, Заповед № З-
2
0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, протокол за извършена проверка от
15.10.2020г.,
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкциониран.
На база на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства настоящият състав намира, че действително от
„Б.” ООД, като работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, е било
извършено нарушение на чл.177 ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба за
времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника
или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при
същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Видно от
приложената по преписката платежна ведомост за м. август 2020 г., изходяща
именно от „Б.” ООД, срещу името на М.М. Д. липсва подпис за получено
трудово възнаграждение за ползвания от нея годишен отпуск през този месец,
като изплащане на това възнаграждение не е доказано по какъвто и да било
начин от страна на работодателя. Предвид горното и с оглед разпоредбата на
чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното и доколкото в
настоящото производство не бяха оборени констатациите на *****я,
възприети и от наказващия орган, следва да се приеме за извършено от
дружеството-жалбоподател нарушение на чл.177 ал.1 от КТ.
Относно възраженията за процесуални нарушения при извършената
служебна проверка съдът не констатира да са допуснати такива, които да
съставляват основание за отмяна на НП. В случая са били издадени две
наказателни постановления, защото е намерила приложение нормата на чл.18
от ЗАНН, съгласно която, когато едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях.
3
Неоснователно е и възражението, че правилната квалификация на
нарушението следвало да бъде по чл.177 ал.2 от КТ, съгласно който, когато
няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10
работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал.1 се определя
от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер. Тази разпордба се прилага тогава,
когато служителят не е имал нито един месец, през който да е положил поне
10 дни труд при конкретен работодател, а в случая св. Д. е работила преди да
излезе в отпуск по болнични и майчинство през 2017г., видно от приложения
по преписката Трудов договор № 82/17.04.2014г. Естествено, че през време на
отпуск по болнични и майчинство служителят няма да има и един работен
ден, защото това е и целта на отпуска, но преди излизането й в такъв св. Д. е
изпълнявала редовно задълженията си по трудовия договор, поради което
задължението на работодателя попада в хипотезата именно на чл.177 ал.1 от
КТ.
Твърдението, че не било посочено нито в АУАН, нито в НП за коя
година се отнасяли тези 21 работни дни платен годишен отпуск, настоящият
състав намира също за неоснователно, тъй като изрично е посочено и в акта и
в постановлението, че става въпрос за ползван от служителя платен годишен
отпуск през м. август 2020 година, а това че възнаграждението се дължи за 21
работни дни, а не за 20 произтична от счетоводната ведомост, която изхожда
от самия работодател, като именно той е счел, че това е полагаемият отпуск
на служителя през този месец. Действително съгласно представения трудов
договор полагащият се платен годишен отпуск е в размер на 20 дни, но в
случая на св. Д. е разрешено ползването на отпуск в размер на 85 работни дни,
считано от 25.05.2020г. до 23.09.2020г., представляващи отпуск за предходни
години.
Колкото до предписанието, това е съвсем отделна административна
мярка, която не е свързана с издаването на АУАН и се прилага, за да се укаже
на нарушителя да не допуска занапред нарушения, но за вече извършените
такива следва да понесе отговорност, като същевременно с него се предписва
на същия този нарушител да си изпълни конкретното задължение, за което му
се дава и определен срок, което обаче в случая така или иначе не е било
сторено от работодателя.
Според настоящия съд, нарушението, за което е санкционирано
дружеството, не представлява маловажен случай и чл.28 ЗАНН е
неприложим, доколкото това е тежко нарушение на трудовото
законодателство. Освен това срещу дружеството е бил издаден АУАН, респ.
НП и за неизплащане на дължимото на св. Д. възнагрждение за ползвания от
нея платен годишен отпуск за м. юли 2020г.
Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
4
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. Санкционната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ е правилно
посочена от наказващия орган, като наложеното наказание е съобразено с
вида на нарушителя – юридическо лице. Що се касае до размера на
наложената имуществена санкция, то същият е минималният, предвиден в
закона, поради което и не подлежи на редуциране, като според съда същият е
съответен на нарушението.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
между 80 лева и 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16–
002959/27.11.2020г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив, с което на „Б.” ООД, ЕИК *******, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. Н. Б. – *****
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на
чл.177 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.” ООД, ЕИК *******, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. Н. Б. – *****,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6