Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 07. 02. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8183
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1- 3 от КТ.
Постъпила е искова
молба от Р.Д.Д.
от *** против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Д- р Г. Странски“
ЕАД *** В
молбата се твърди, че със
заповед № 229/ 04. 09. 2017 год.
на изпълнителния
директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено. Ищцата счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, като от страна
на работодателя е било извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ. В
заключение ищцата моли съда да
отмени заповед № 229/ 04. 09. 2017
год. на
изпълнителния директор на „УМБАЛ Д- р Г. Странски“ ЕАД, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност и да й присъди обезщетение
по чл. 225
ал. 1 от
КТ в размер на сумата от общо 3 985, 14 лв.
за периода
от 13. 09. 2017 год. до 13.
03. 2018 год. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищцата Р.Д.Д. е работила в „УМБАЛ Д-
р Г. Странски“ ЕАД ***/с място на работа „Отделение за диспансерно
наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно- диагностични
кабинети и дневен стационар“/ на длъжността „санитар“ до 13. 09. 2017 год., когато
със заповед № 229/ 04. 09. 2017 год. на изпълнителния директор на ответното
дружество е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал.
1 т. 2 пр. 2 от КТ /поради съкращаване на
щата/.
Спорен между страните остава въпросът законосъобразно ли
е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
Прекратяването на
трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ предполага
премахването за в бъдеще на определена длъжност /щатна бройка/ от щатното
разписание, което е извършено по законоустановения ред от компетентния за това
орган. В конкретния случай е безспорно, че по повод на постъпил рапорт вх. №
5289/ 11. 05. 2017 год.
от д- р Л.Т. с решение, обективирано в протокол № 5/ 22. 05. 2017 год., Съветът
на директорите на „УМБАЛ Д- р Г. Странски“ ЕАД ***е дал разрешение да се
съкрати една щатна длъжност „санитар“ в „Отделение за диспансерно наблюдение на
болни с психични заболявания“. Безспорно е, че в изпълнение на взетото решение
със заповед № РД 16- 316/ 28. 08. 2017 год. на изпълнителния директор на „УМБАЛ
Д- р Г. Странски“ ЕАД е разпоредено, считано от 29. 08. 2017 год. да се съкрати
и закрие в щатното разписание на дружеството една щатна длъжност „санитар“ с
код на длъжността 5321 1002, клас персонал по НКПД- обслужващ персонал в „Отделение
за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания“. По делото са приложени
и две поименни длъжностни щатни разписания в посоченото по- горе отделение. От
първото щатно разписание, в сила от 01. 03. 2017 год., се установява, че в
отделението е имало общо 15 щатни бройки, от които една бройка за длъжността „санитар”,
заета от ищцата Р.Д.Д.. Видно е също така, че извършените на основа на заповедта
на изпълнителния директор от 28. 08. 2017 год. промени в структурата на
отделението са довели и до утвърждаването на ново щатно разписание. Видно от
приложеното ново длъжностно разписание е, че към 29. 08. 2017 год. в отделението
са останали общо 14 щатни бройки, сред които длъжността „санитар” не фигурира.
Твърдението на ищцата, че така извършеното закриване на длъжността е фиктивно и
че при ответника са назначавани нови служители не се подкрепя от събраните по
делото писмени доказателства. Към датата на уволнението ищцата е изпълнявала
определени функции, общият обем на които съставлява работата й по заеманата
длъжност. Доказа се от съпоставката на щатните разписания към 01. 03. 2017 год.
и 29. 08. 2017 год., че заеманата от ищцата длъжност е премахната, като в
новото разписание липсва длъжност, която да е аналогична от гледище на обема от
трудови функции на закритата. От изложеното става ясно, че в процесния случай е
извършено реално съкращаване на длъжността „санитар” в „Отделение за
диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно-
диагностични кабинети и дневен стационар“. Касае се за длъжност, която е
заемана само от ищцата Р.Д.Д., а съгласно константната съдебна практика /срв.
решение № 810- 92- ІІІ г. о., решение № 251- 94- ІІІ г. о., опр. № 136- 2010- ІV
г. о. и много други/, обобщена с тълкувателно
решение № 3 от 16. 01. 2012 год., ОСГК, ако длъжността, която се съкращава, е
заета само от една щатна бройка, работодателят не е задължен да прави подбор.
Той може да упражни или не правото на подбор, като решението му за това не
подлежи на съдебен контрол. Следователно при уволнението на ищцата ответникът
не е имал задължението да извърши подбор по чл. 329 ал. 1 от КТ и последният не
е бил част от законовите изисквания при прекратяването на трудовото
правоотношение.
Неоснователен е и вторият
от релевираните доводи- за нарушаване от страна на работодателя на разпоредбата
на чл. 333 от КТ. Не се спори между
страните, а това се установява и от приложените по делото многобройни
медицински документи, че ищцата Р.Д.Д. страда от ***- заболяване по смисъла на чл.
1 ал. 1 т. 1 от Наредба № 5 на министъра на здравеопазването /ДВ, бр. 33 от
1987 год./. Съгласно разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. Касае се за така наречената предварителна
закрила при уволнение на работници или служители в неравностойно социално
положение- в случая на лица, боледуващи от тежки трайни заболявания, които
значително ограничават възможностите за намиране на друга подходяща работа при
евентуално уволнение. Горното е мотивирало работодателя „УМБАЛ Д- р Г.
Странски“ ЕАД ***с молба изх. № 7886 от 13. 06. 2017 год. да поиска мнението на
ТЕЛК на основание чл. 333 ал. 2 от КТ. Видно е, че по повод така депозираната
молба ТЕЛК за общи заболявания- ІІІ състав *** се е произнесъл с експертно
решение № 2451 от 30. 06. 2017 год., в което е посочено, че ищцата Р.Д.Д. не
попада под закрилата на Наредба № 5/ 1987 год. Тук е мястото да се отбележи, че
даденото мнение на ТЕЛК във формата на експертно решение има само информативен
характер и съдържанието на същото не обвързва по задължителен начин нито
работодателя, нито инспекцията по труда /така: решение № 168- 2012- IV г. о., решение №
61- 2013- IV г. о.,
определение № 541- 2014- III г. о. и други/. Явно предвид тази особеност на
мнението на ТЕЛК и съобразявайки данните за наличието на *** с писмо изх. № 10656
от 30. 08. 2017 год. работодателят е отправил писмено искане до Дирекция
„Инспекция по труда” *** за предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата. Видно е, че с писмо изх. № 17246483/ 01. 09. 2017 год. Дирекция „Инспекция по труда”
*** е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ. По делото липсват данни, че ищцата е била и
трудоустроена, което представлява самостоятелно основание за предварителна
закрила. Основанието
за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който не обвързва трудоустрояването
с процента на намалената трудоспособност. Поради това некоректно е мнението на
ТЕЛК, че след като на ищцата не са определени 50 или повече процента трайно
намалена работоспособност същата не попада под закрилата на чл. 333 ал. 1 т. 2
от КТ. Същественото е другото: в предходните издадени експертни решения на ТЕЛК
№ 3811/ 02. 11. 2015 год. и № 0163/ 01. 03. 2017 год. липсват предписания, че
предвид заболяванията на ищцата последната не може да изпълнява посочените в
длъжностната й характеристика трудови функции, а от друга страна не е налице и произнасяне
на съответния орган по въпроса за трудоустрояването. Горното потвърждава
извода, че ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ, поради което работодателят не е бил
длъжен да иска разрешение от Инспекцията по труда на това основание. Независимо
от това, с писмо изх. № 10655 от 30. 08. 2017 год., работодателят е отправил
писмено искане до Дирекция „Инспекция по труда” *** за предварително разрешение
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и на това основание, като
с писмо изх. № 17246485/ 01. 09. 2017 год. такова разрешение е било дадено. В
изпълнение на императивната разпоредба на чл. 333 ал. 4 от КТ работодателят с
писмо изх. № 7887/ 13. 06. 2017 год. е поискал от синдикалната организация,
чийто член е ищцата, да даде съгласие за прекратяване на нейното трудово
правоотношение поради съкращаване в щата и с писмо изх. № 49/ 26. 06. 2017 год. на председателя на НС на МУ
такова съгласие е било дадено.
С оглед на изложеното
съдът приема, че в хода на съдебното дирене работодателят е доказал, че е
налице реално съкращение на щата, т. е. че е осъществено основанието дало повод
за прекратяване на трудовото правоотношение на Р.Д.Д., и че са спазени
съответните процедурни правила, произтичащи от ползваната от ищцата
предварителна закрила. Горното води до извода, че уволнението на ищцата не е
незаконно и не са налице предпоставките за отмяна на заповед № 229/ 04. 09. 2017
год., поради което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ
следва да бъде отхвърлен. Идентично е положението и с исковете по чл. 344 ал. 1
т. 2 и т. 3 от КТ, доколкото същите имат акцесорен характер и основателността им
е обусловена от основателността на главния иск.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество направените разноски за вещо лице в размер на 50
лв. Съдът счита, че разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника
не следва да се присъждат. В приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 14. 11. 2017 год. не е отразено дали уговорената сума за адвокатско възнаграждение
е платена в брой или по банков път, т. е. липсва надлежно удостоверяване, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, с
което не са изпълнени изискванията на т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 год., ОСГТК.
По тези съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Р.Д.Д. *** против
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- Д- Р Г. СТРАНСКИ“ ЕАД
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-
3 от КТ: за отмяна на уволнението на ищцата, извършено
със заповед № 229/ 04. 09. 2017
год., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа и за
присъждане в нейна полза на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на
3 985, 14 лв. за периода от 13. 09. 2017 год. до 13.
03. 2018 год.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- Д- Р Г. СТРАНСКИ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Ц.Х.Л., направените
деловодни разноски в размер на 50 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: