Определение по дело №532/2019 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260084

 

                                                     Град Бургас, 01.02.2022г.

 

Бургаски окръжен съд                                                             граждански състав

в закрито заседание в следния състав:

                                                  

     Председател:    Иво Добрев                                        

                                         

като   разгледа докладваното  от съдията Добрев търговско  дело   № 532/2019 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адвокат С. от БАК против А.И.В., ЕГН **********,***, с която са предявени претенции за постановяване на решение за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1000 евро, представляваща част от дължимото задължение по запис на заповед от 06.01.2015г., ведно с мораторната лихва за периода 17.10.2015г. до 17.10.2019г. в размер на 595.42 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 25 500 евро, представляваща част от общо дължимите 26 500 евро по запис на заповед от 06.01.2015г. с настъпил падеж 06.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

С определение № 144/07.02.2020 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 585/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Постъпила е молба вх. № 272384/13.12.2021г. от адв. И.С.- пълномощник на ищеца А.П. за възобновяване на производството, поради приключване  с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 585/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Прилагат се доказателства. Предвид изложеното и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, производството по т.д. № 532/2019  по описа на Окръжен съд Бургас, следва да бъде възобновено.

За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му- осъждане на ответницата да заплати частично задължение по запис на заповед и установяване наличието на задължение по запис на заповед, е въведено нарочно особено исково производство  в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Постъпил е отговор от ответника в срок.

Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

            Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Ищецът А.П. твърди, че на 06.01.2015 г., ответницата А.В. издала в негова полза запис на заповед, с който поела задължението безусловно и неотменимо да му заплати сумата от 26 500 евро, който е редовен от външна страна документ. Задължението не било изпълнено на датата на падежа, посочена в ценната книга- 06.01.2016г., поради което и поемателят поискал, а на 20.04.2018г. е издадена заповед № 1406 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по частно гражданско дело №2760/2018 г. на Районен съд гр.Бургас. С посочената заповед, на ответницата било разпоредено да заплати на кредитора сума в размер на 1 000.00 евро като част от общото задължение от 26 500 евро, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски, за което бил издаден и изпълнителен лист. В тази връзка ответницата - длъжник подала възражение пред заповедния съд, но срока за подаване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК бил изтекъл.

По друго частно производство- частно гражданско дело № 3418/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, била издадена издадена заповед № 1694/11.05.2018 г.  за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, с която ответницата била задължена да заплати и другата незаплатена част от паричното задължение, а именно в размер на 25 500 евро, заедно със законната лихва върху тази главница от подаването на заявлението - 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 997.50 лв - разноски по делото, от които 997.50 лв. държавна такса и 2 000 лв. адвокатски хонорар. Против посочената заповед, длъжникът подал възражение, за което кредиторът е уведомен на 18.09.2019 г.

Изложените по – горе обстоятелства, обосновавали правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът в постъпилия отговор на исковата молба оспорва всички изложени от ищеца фактически и правни твърдения. Излага доводи, че в други водени между страните съдебни производства ищецът се е позовал на съществуващо между тях каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед- даден заем в размер на 26 500 евро на ответницата, сключен на 28.02.2013 г. По изложените съображения, счита, че последиците на процесният запис на заповед следва да се разглеждат във връзка с настъпването на правните последици на обезпечаваната заемна сделка.

На следващо място сочи, че нито един от двата документа- договор за заем  и запис на заповед, не бил подписан от ответницата. В тази връзка се оспорват двата документа като неистински- неавтентични. Подчертава се обстоятелството, че ответницата била левичар и лесно можело да бъде установено, дали действително е подписала посочените документи. Излагат се и твърдения, че договорът за заем е документ, чийто страница са сглобени от частите на два различни документа.

Ответницата оспорва обстоятелството да е получила реално сумата от  26 500 евро по заемния договор. Сочи, че от съдържанието на договора не може да бъде установено предаването на сумата, тъй като с последния само е вменено договорно задължение на заемодателя да предостави заемни суми в общ размер на 26 500 евро, в срок до 06.01.2015г. Уточнява се, че в предходно развилите се между страните съдебни производства, ищецът е излагал противоречиви твърдения, относно реалното предаване на ответницата на сумата по заемния договор, като в едно от производствата (по гр.д. № 568/2018 г. на БОС) е твърдял, че това се е случило на 28.02.2013г., а по друго производство (по гр.д. № 585/2019 г. на БОС), че това е станало на 06.01.2015г. Сочи, че датата на предаване на заемната сума е от съществено значение. Подчертава, че не са представени доказателства, установяващи реалното предаване на сумата на заемателя по договора. Твърди се и неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ищецът имал алогични твърдения по отношение на изпълнението на задълженията му по заемния договор и като кредитор по процесния запис на заповед. В предходните производства твърдял, че е дал заемната сума, тъй като бил убеден, че вземането му е обезпечено с притежавани от ответницата недвижими имоти в страната, които му били известни, като същевременно сочил, че бил предал заемната сума на 06.01.2015г., когато ответницата вече се е била разпоредила с имуществото си в България. Оспорват се и изложени от ищеца в предходна искова молба твърдения, че заемът е бил предоставен на ответницата, тъй като синът й щял да учи в Америка. Ответницата нямала нужда от парични средства, тъй като се разпоредила с недвижим имот, а сделката била обективирана в нотариален акт № 65, том I, per. № 1415, нот.д. № 57 от 28.02.2013г. на нотариус Цвета Атанасова, per. № 458 в регистъра на НК, с район на действие - района на БРС.

Като нелогично е счетено поведението на ищеца, който твърдял, че продължил да заема суми на ответница, която не само не ги връщала, но се била разпоредила и с имущество, което можело да служи за неговото удовлетворяване. Набляга се на обстоятелството, че ищецът- кредитор изчакал няколко години преди да потърси дължимата му сума.

Представени са доказателства. Направени са доказателствени искания.    

Ищецът в допълнителната искова молба изразява становище по депозирания от ответника отговор. Заявява, че с ответницата се познавали отдавна. През 2012 г., тя го помолила за заем, който й трябвал за образованието на сина й в Америка. Ищецът се съгласил, тъй като у него не се били породили съмнения, че ще му бъдат върнати заетите средства. Това се дължало на обстоятелството, че ответницата пребивавала в чужбина и показвала висок стандарт на живот, а ищецът знаел и че притежава два апартамента в гр. Бургас. Даването на средствата започнало през 2012 г., като по съвет на адвоката на ищеца, на 28.02.2013 г. между страните бил подписан договор за заем, по силата на който ищецът трябвало да предостави на ответницата сума в общ размер от 26 500 евро, които да й бъдат предадени на части в срок до 06.01.2015 г. В изпълнение на тези договорки, след предаване на последната заемна сума на 06.01.2015 г., ответницата подписала процесния запис на заповед. Сочи се още, че предадените в заем парични средства е трябвало да бъдат върнати в срок до 06.01.2016 г., но това не се било случило.

През 2017 г., когато ищецът предприел действия по събиране на вземането си, било установено, че ответницата е продала и двата си недвижими имота в гр. Бургас. Единият бил отчужден на 28.02.2013 г., а вторият на 22.04.2014 г.

В тази връзка били образувани две граждански дела с правно основание по чл.135 ЗЗД за всеки от двата апартамента, както и предприети действия за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на процесния запис на заповед.

Твърди се от ищцовата страна, че подписите под договора за заем на парични средства от 28.02.2013 г. и записът на заповед от 06.01.2015 г. са положени от ответницата А.В., което обстоятелство било установено в предходно развилите се производства. Заявява се, че договор за заем от 28.02.2013 г., нотариално заверен с рег.№ 7926/23.10.2017 г. е представен и приет като доказателство по гр.дело № 585/2019 г. на БОС, а оригинала на запис на заповед се намира в кориците на ЧГД 3418/2018 г. на БРС.

Подчертава се, че ответницата е получила сумата от 26 500 евро - в периода от 2012 г. до 05.01.2015 г., на различни части, по различни начини - както лично в брой, така и чрез паричен превод в чужбина.

За несъществени или неотносими  са счетени изявленията на ответницата, че синът й никога не е учил в Америка, за знанието/незнанието от ищеца на обстоятелството, че към момента на даване на заемните средства недвижимите имоти са били отчуждени от ответницата, както и тези за извършени от него нарушения на ЗОДФЛ и ЗМИП.

Уточнява се освен това, че за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 416/2019 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов - спряно във връзка с подаденото от ответницата В. възражение по ЧГД 3418/2018 г. на БРС.

Направено е и изявление, че по гр.дело № 585/2019 г. на Окръжен съд гр.Бургас, ответниците, включително ответницата В., били предявили и бил приет за разглеждане насрещен иск за прогласяване на нищожността на договора за заем от 28.02.2013 г., като в случай, че се приеме, че този договор е действителен, при условията на евентуалност да се приеме за установено, че А.П. няма право на парично вземане като кредитор  по договора за заем от 28.02.2013 г. за сумата от 26 500 евро.

В допълнителния отговор на исковата молба ответницата поддържа направените възражения и оспорвания. Прави преглед и анализ на практиката на съда по въпроса за обезпечаващата функция за записа на заповед при наличие на каузално правоотношение, като подчертава, че ищецът следва да докаже съществуването на вземането си и неговия размер. Акцентира се на обстоятелството, че платец по представените по делото платежни документи не е ищецът, както и че получател не е ответницата, а трети за спора лица, както и на обстоятелството, че става дума за плащания на суми от 2012 г., а договорът за заем е сключен през 2013 г., с посочване, че записаната в него сума от 26 500 евро предстои да бъде платена.

Съдът е сезиран с искове с правно основание в чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК. Исковете са осъдителен и установителен по своя характер, като в тежест на ищеца е да установи вземането си, основано на менителничния ефект, като доказването се свежда до установяване съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение и съществуването на валидно възникнало заемно правоотношение, реално предаване на заета от него сума, както и нейния размер.

          По делото не е налице признание на права и няма обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение или да са общоизвестни, поради което да се явяват  ненуждаещи се от доказване.

Съдът намира  направените от страните доказателствени искания- за приемане на представените от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява установяването на твърдените обстоятелства и факти, с изключение на представените от страните експертизи, находящи се от л.31 до 41 и от л. 98 до л. 119 от делото. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Искането на ответницата за допускане на съдебно- техническа експертиза следва да бъде уважено само по отношение на въпросите, касаещи процесния запис на заповед от 06.01.2015 г., тъй като по отношение на договора за заем, между страните е налице сила на присъдено нещо във връзка с действителността на същия, сключен на 28.02.2013г., установена с влязло в сила решение по гр. д. № 585/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи в оригинал по делото договор за заем не следва да бъде уважено, тъй като по отношение на този документ не са допуснати въпроси към назначената експертиза и неговата действителност е установена влязло в сила решение между страните. Що се отнася до искането за задължаване на ищецът да представи в оригинал записа на заповед, това искане следва да бъде уважено, тъй като приложеното по настоящото дело ЧГД № 3418/2018 г. на БРС е в заверено копие и оригинала на документа не се намира в кориците на настоящото производство.

Относимо е искането на ищеца за допускане до разпит на свидетели, като за установяване на обстоятелствата как е ставало изпращането на парите на ответницата и предаването на части от заемните суми следва да бъде допуснат по един свидетел, или общо трима от поисканите петима свидетели.

Не следва да бъде уважено искането на ответната страна за допускане до разпит на адв. Антон Стоянов, тъй като обстоятелствата, за които иска разпита на този свидетел не са предмет на доказване в настоящото производство.

По изложените съображения, на основание чл.374 от ГПК  и по доказателствата съдът

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                         

ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230 от ГПК производството по търговски дело № 532/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ДОПУСКА всички, приложени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с изключение на представените от страните експертизи, находящи се от л.31 до 41 и от л. 98 до л. 119 от делото.

ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените от ответника въпроси, касаещи записа на заповед от 06.01.2015 г.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Николай Ризов.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза в размер на 250 лева, платими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд от ответника в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА ищецът А.П. в срок до първото по делото заседание да представи в оригинал по делото запис на заповед от 06.01.2015 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи в оригинал по делото договор за заем от 28.02.2013 г.

ДОПУСКА трима свидетели в режим на довеждане на страната ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.03.2022 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

 

Определението  е окончателно.

 

                                                                      СЪДИЯ: