Решение по дело №1967/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

При участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия  Ганчева КНАХД № 1967 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, все предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна молба, депозирана от Ф.К.Ф. *** срещу Решение № 976/20.05.2019 г., постановено по НАХД № 5165/2018 г. по описа на Варненски районен съд, XLV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-57/18.07.2017 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – София, с което на Ф.К.Ф., за извършено нарушение на чл. 30а, ал. 5 от Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на стойността им (отм.), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).

В касационната жалба решението на въззивния съд се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него НП поради изтекла погасителна давност за административно-наказателно преследване по чл.81 ал.3, вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК, която е 4 години и 6 месеца от датата на извършване на нарушението. На следващо място касаторът счита, че съдът не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на издаденото НП и в решението липсва анализ на събраните доказателства и установените от тях факти и обстоятелства за конкретното нарушение. Твърди се, че съдът е преписал съдържанието на НП, без да не изложи собствени мотиви и изводи за установеното от доказателствата, поради което решението по една част от оплакванията на касатора липсват въобще изложени мотиви, а по друга част – са изложени бланкетни такива, с които, без да бъдат разгледани оплакванията във въззивната жалба, са отхвърлени. Според касатора, неясно останало какво е установил ВРС от доказателствата по АНП за това каква е изплатената сума, какъв е размерът на дължимата сума, какъв е обемът на извършените транспортни услуги и паричната им стойност, има ли и каква е разликата между заплатените и дължими суми за транспортните услуги, както и с кои от писмените документи са доказани релевантните за случая факти и обстоятелства. С това касаторът счита, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от една страна той не може да се запознае с конкретните съображения на съда и да упражни правото си на защита, а от друга – се препятства касационния контрол за законосъобразност на решението. Сочи се също, че от прочита на решението не става ясно как съдът е формирал извода си, че деянието, авторството и вината са безспорно доказани. Касаторът счита, че не е безспорно и категорично доказано, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието, за което му е наложено наказанието. Твърди, че от съдържанието на НП не става ясно какво е нарушението, с кой писмен документ е реализирал изпълнителното деяние и в какво се изразява нарушението – в неправилно определяне на стойностите или неправилно изплащане на сумите. Изтъква, че НП не съдържа реквизитите по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което съществено нарушавало правото му на защита. Поддържа, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка свързана с конкретния случай, което води до неяснотата за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Счита за недопустимо наличието на документи съставени с недостатъци, при наличие на документи, свидетелстващи за изпълнено задължение за реализиране на транспорта, да се отъждествява на липса на фактически извършена услуга, както е направено в НП. Поради това РС вместо да оцени доказателствата и да укаже на ответника, че е негова тежестта да докаже по безспорен начин извършването на нарушението, е постановил акт, основан на предположения, а не на установени факти изведени по пътя на формалната и правна логика. Пледира, че недоказаността по установения от закона начин на всички елементи от деянието по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН в случая се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. Поддържа твърденията, че в общинската администрация ежемесечно от превозвача са представяни счетоводни документи и регистрите представляващи част от тях, които са заверени от превозвача в копия; че при извършваните контролни проверки от служители на общината в офиса на дружеството са им показвани оригиналните регистри, подписани от тях и от лицата получаващи картите. Съставената книга с данни за лицата, маршрутите, по които са издадени картите, и срока им също съставлява регистър за преференциални карти, за който няма изискване за конкретна форма. Поради това неоснователно и в противоречие с доказателствата било възприето от РС и от АНО, че картите за групите лица по чл.8, чл.9 и чл.9а от Наредба № 2/2006 г. (отм.) не са получени. Оспорва извода, че абонаментните карти не са реално издадени, тъй като номиналът им не съответствал на посочената от превозвача цена за определен маршрут. Това счита, че дори да се възприеме като нарушение, не кметът на общината подлежи на контрол, а министърът на финансите, съобразно наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книги. Излагат се доводи срещу принципната позиция в решението на ВРС, че нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на ЗДФИ, не може да бъде никога маловажно. Счита, че в случая чл.28 от ЗАНН е приложим и такава преценка се дължала за всеки отделен случай с оглед неговата конкретика. По изложените съображения се иска отмяна на решението на ВРС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция – София, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за нейното отхвърляне.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт. Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно, съгласно чл. 218 от АПК.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е било НП № 11-01-57/18.07.2017 г., издадено от Директора на АДФИ – София, с което на Ф.К.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, с месторабота към датата на извършване на нарушението – Община Провадия, на длъжност Кмет, за извършено нарушение на чл. 30а, ал. 5 от Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на стойността им (отм.), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че Ф.Ф. *** се е разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на лица по чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 9 и чл. 9а от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (отм.), в размер, който не е определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база получени средства. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление, като е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също, че актът за установяване на административно нарушение е издаден в предвидения от закона срок, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е съобразено с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Счел е, че вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Приел е, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, защото след отмяната на Наредба № 2/2006 г. на МФ изискването на чл. 30а, ал.5 от същата е възпроизведено в чл. 65 от новоприетата с ПМС № 163/29.03.2015 г. Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (обн. ДВ бр. 51/07.07.2015 г.). Счел е, че правилно наказващият орган е отнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Приел е също, че така извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по реда на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая са пряко засегнати обществените отношения, свързани с изразходването на бюджетни средства.

Настоящият състав на съда намира оспореното решение на въззивния съд за незаконосъобразно.

Касаторът е наказан за това, че на 10.12.2014 г. в гр. Провадия, в качеството си на Кмет на община Провадия, се е разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатен превоз на лица по чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 9 и чл. 9а от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (отм.), в размер, който не е определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база получени средства, с което е нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от същата наредба.

От установената по делото фактическа обстановка се доказа, че между община Провадия и превозвача "Провадия – Автотранспорт" ООД има сключен договор за превоз, действал през проверявания период. Основната част от неизплатените суми представляват такива за компенсиране на пътувания деца до 7 години по вътрешноградския транспорт. При 18525 лв. утвърден годишен лимит за компенсиране на тези пътувания (видно от писмо на МФ изх.№ ФРС-1/27.02.2014 г.), от „Провадия - Автотранспорт" ЕООД са представени опис-сметки, според които за 2014 г. са дължими 4,7 пъти по-голям размер компенсации - 87176,01 лева. В така представените опис-сметки за издадени общо 504 бр. карти за 2014 г., липсва подпис на родител/настойник, удостоверяващ, че картата действително е получена, респективно - че детето е придобило право на пътуване. А при извършената насрещна проверка при превозвача е установено, че нито един от учениците, вписани в регистъра, не е закупил карта на посочената в опис-сметките стойност (70% от цената на карта за вътрешноградски линии и 80% от цената на карта за междуселищни линии). Освен изложеното, неправилно е изчислено и намалението на посочените карти за междуселищни линии от страна на транспортното предприятие в размер на 30%, която съобразно чл.8 от Наредба № 2/2006 г. (отм.) възлиза на 20 %. При това положение, настоящият състав на съда споделя становището на АНО, че тези суми не е следвало да бъдат компенсирани от страна на Община Провадия.

Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, като правилно и законосъобразно ВРС е приел, че то е извършено от страна на наказаното лице. Нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДФИ предвижда отговорност за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, за виновните длъжностни лица, както и за лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол. Съгласно чл. 38, ал. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗМСМА и чл. 7 от ЗПФ, Кметът на общината е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, контролира осъществяването на политиката на общината на територията й и организира изпълнението на бюджета. По смисъла на чл. 11 от ЗПФ, кметът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по общинския бюджет. Кметът е длъжностно лице и като такъв е субект на административно нарушение по чл. 32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.

Съдът не споделя становището на защитата за неяснота при описание на нарушението. Нарушението е описано пълно и точно от правна страна, като са посочени всички съставомерни признаци и е дадена съответна на тях правна квалификация. Нарушението е описано и от фактическа страна като са посочени всички факти, относими към съставомерните признаци. Разпоредителната част на НП съответства на обстоятелствената.

Основателно обаче се явява възражението на касатора, че в случая е изтекла абсолютната, погасяваща наказателното преследване давност. Според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото ТП: "В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал.3, във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението."

Уредената в разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири и половина години наказателното преследване се погасява по давност, независимо от обстоятелството, че не е изтекъл 5-годишния срок по чл. 34, ал.2 от ЗАНН, който е такъв единствено за образуване на административно-наказателното производство, но не и за неговото приключване във времето.

В случая административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но както е посочено в обжалваното пред ВРС наказателно постановление, нарушението е извършено на 10.12.2014 г. и считано от тази дата абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл. 81, ал.3 от НК, във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК и чл. 11 от ЗАНН, е изтекла на 10.06.2019 г. Т.е. към настоящия момент е изтекла абсолютната, погасяваща наказателното преследване давност, поради което НП следва да бъде отменено на това основание.

Водим от горните съображения, съдът

Р    Е    Ш    И  :

ОТМЕНЯ Решение № 976/20.05.2019 г., постановено по НАХД № 5165/2018 г. по описа на Варненски районен съд, XLV състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-57/18.07.2017 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – София, с което на Ф.К.Ф., за извършено нарушение на чл. 30а, ал. 5 от Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на стойността им (отм.), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: