№ 132
гр. Враца, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200179 по описа за 2022 година
М О Т И В И :
КО & СИ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Враца, ул.Лукашов №10, офис №501 представлявано от управител ****
с ЕГН: ********** е обжалвало НП 26-0000033, от 01.02.2022год. на Директор на
РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2
от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.7б, ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. В жалбата и
чрез процесуален представител адв.В.Христов се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на
наказателното постановление.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното
писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 13.01.2022г. служителите на ДАИ – Враца, св.К. Д. КР. и Т.
Д. Г., инспектори в РД „АА“ - Враца извършили комплексна проверка в офиса на
дружеството превозвач КО&СИ“ ЕООД, с ЕИК:*********. При проверката било
констатирано, че фирмата притежава лиценз на Общността за превоз на товари №
12434. Въз основа на представената документация проверяващите констатирали, че
фирмата жалбоподател е допуснала на 04.04.2021г., водачът, като член на екипаж -
****, ЕГН:********** - да извърши превоз на товари от Р. България до Р. Полша с
товарен автомобил, марка „МАН“, кат.ІІ, с рег.№ ****, което е видно от
международна товарителница CMR и фактура №********** от 12.04.2021г., като
1
водача не е притежавал валидна карта квалификация на водача, за времето, когато е
извършил превоза. Била извършена и проверка в информационната система на ИА
„АА“ - София, при което се установило, че на името на водача **** няма издадена
валидна карта за квалификация на водача към дата на извършения превоз - 04.04.2021г.
За констатираното нарушение свидетеля К. Д. КР. в присъствието на свид.Т. Д.
Г. съставил Акт за административно нарушение бланков №310506 от 13.01.2022 г. за
извършено нарушение, за това че: Фирмата - превозвач КО&СИ“ ЕООД, е
допуснала извършване на обществен международен превоз на товари от Р. България
до Р. Полша с начало на 04., и на 05.04.2021г. видно от с товарен автомобил, марка
„МАН ТГА“, кат.ІІ, с рег.№ **** като водачът, като член на екипаж - ****,
ЕГН:********** не отговаря на изискванията за квалификация на водача, тъй като
не притежава валидна карта за квалификация на водача за категория „С“, при
извършване на превоза, видно от справка от информационната система на ИА АА и
разпечатка от програма TDCS - 3 на ИА „АА“ -София.
Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на фирмата
жалбоподател на същата дата, без възражения. Деянието било квалифицирано от
актосъставителя, като нарушение по чл.7б, ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № 26-
0000033 от 01.02.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“София, в което почти дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.7б, ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН №310506 от
13.01.2022 г. , НП 26-0000033 от 01.02.2022год.,показанията на свидетелите Т. Д. Г. и
К. Д. КР., както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща:
жалба, придружително писмо, становище, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.на
Министъра на ТИТС;Становище на директор РД АА Враца, Жалба - per. № 52-00-52-
622/1/23.2.2022 г.,Разпечатка от програма TDCS-3, фактура №********** от
12.04.2021г., международна товарителница CMR, Копие на протокол от комплексна
проверка, длъжностна характеристика, пълномощно, Лиценз на Общността за превоз
на товари № 12434/13.01.2020г., заверено копие от СУМПС и Удостоверение за
професионална компетентност за автомобилен превоз на товари.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. и Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г.на Министъра на ТИТС компетентност, но при извършената
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:Съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.1 изр.1 от ЗАвПр. „Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача.... .“От друга страна в
разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., е предвидено, че: Който назначи на
2
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно, за да се понесе административно-наказателна отговорност по този
текст е необходимо да се установи по безспорен начин административно нарушение по
закона, за което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира правилно
административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона наказание за
това.
В разглеждания случай административно-наказващия орган е приел, че е
извършено административно нарушение по чл.7б, ал.1 изр.1 от ЗАвПр. изразяващо се
в това, че превозвача е допуснал извършване на превоз на товари от водач не
притежаващ - карта за квалификация на водача към дата на извършения превоз.
От друга страна настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето и на
АУАН и на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани от
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Не са
установени, отразени и доказани дата и място на извършване на административно
нарушение, не са описани в необходимата пълнота обстоятелствата при които е
извършено.
На практика и акта и НП страдат от липсата на основни реквизити какъвто
например е датата на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Действително необходимите факти в тази насока макар и да се извличат от
доказателствата по делото не са отразени в АУАН и НП, а - датата на извършване на
нарушението, като един от основните реквизити на Акта и НП е обстоятелство, което
не може да се санира, при положение, че в тях изобщо не са записани обстоятелства
досежно този реквизит.
Това е така, защото освен значението й за безспорното индивидуализиране на
деянието, законът обвързва с нея редица други правни последици. Тази дата най-вече е
отправен момент при изчисляване на давностните срокове и без нея не може да бъде
извършена преценка за спазване на сроковете за образуване на
административнонаказателно производство по чл.34 от ЗАНН.
В контекста на изложеното следва да се отбележи, че както в АУАН, така в НП е
отбелязана датата на извършване на комплексната проверка в офиса на дружеството
превозвач, а именно 13.01.2022г. Законът обаче изисква и в АУАН и в НП да се посочи
конкретната дата на извършване на нарушението, в случая в акта е посочено, че
визирания превоз е осъществен на дати 04., и 05.04.2021г., /тоест твърди се
нарушението да е извършено в период от време/ докато в НП е посочено, че
нарушението е извършено само на 04.04.2021г.
Същевременно от показанията на свидетеля актосъставител св.К. Д. КР. се
установява, че извършения превоз на товар от Р България до Полша, е започнал на:
„04.04.2021г. видно от международна товарителница ЧМР и е продължил на
05.04.2021г………По направена справка за автомобила л.10-12 това е разпечатка за
04.04.21г. от 10:48 започва период на управление от страна на Конов. Вижда се, че и
на дата 05.04.21г. водач също е Конов. Вижда се продължителността на управление
на автомобила и продължителността на каране, съответно изминати километри.
3
На л.13 се намира месечна разпечатка от дейността на автомобила от дигиталният
тахограф, от която се вижда, че на дата 05.04.21г. е приключил управлението на
автомобила до пристигане в Р Полша.“
Тези твърдения на актосъставител св.К. Д. КР. безспорно установяват, че
нарушението е извършено в периода от време от 04.04.2021г. до 05.04.2021г. В случая
такова изписване в НП изобщо липсва, касателно визирания реквизит. В конкретния
случай, е без значение факта, че жалбоподателя се е досетил за датата/периода/ на
извършване на нарушението, установено от органите на АА, като е ирелевантна
причината поради, която тя не е отразена коректно доколкото законът не предвижда
никакви изключения в тази посока. Отделно от изложеното до тук следва да се
отбележи и че дори и свидетелите в показанията си да сочат факти и обстоятелства
досежно датата на нарушението, респективно да са единни в твърденията си относно
този задължителен реквизит на нарушението то, това не санира допуснатото
нарушение.
На следващо място в издадените АУАН и НП не е посочено място на
извършване на нарушението. Посочен е адреса на наказаното лице, както и че е
извършен превоз на товар от Р България до Р.Полша, но дали това е и мястото на
извършване на нарушението прието от наказващият орган отново не става ясно.Не се
изяснява и къде точно по територията на страната конкретно е извършено нарушението
/като на съвсем отделна плоскост стои въпросът до колко органите на наказващият
орган имат правомощия да установяват и санкционират нарушения извършени извън
територията на Р България./
При това положение единственият възможен извод, е че направеното описание в
АУАН и НП не изпълва изискванията на закона, конкретно на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочване на място на извършване на
нарушението. Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на НП,
тъй като същото е определящо както по отношение на това кои са лицата,
оправомощени да съставят АУАН, така и по отношение на компетентността на АНО да
издава НП за такива нарушения, а в последствие и компетентността на съда,
разглеждащ производства във връзка с депозирани жалби против издадени НП.
Датата и мястото на извършване на нарушението, като елементи от състава
на административното нарушение и като основни реквизити на НП следва да бъдат
ясно и конкретно посочени, по начин небудещ съмнение. Тези реквизити немогат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат
извличани по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало, за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на конкретно посочени дата и място
на извършване на нарушението в НП, като основен реквизит от същото,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма.
Едновременно с това, липсата на отразяване на датата/периода/ и място на
4
извършване на нарушението, наред с констатираните други неточности касателно -
модела на товарният автомобил с които се твърди да е извършено нарушението и
наименованието на фирмата по същността си водят и до непълнота по отношение и на
описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които
пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН/стар/ и на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 и 3 от
ЗАНН/стар/, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели
по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.
Допуснатите съществени процесуални нарушения водят до невъзможност на
наказаното лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е
нарушило, защо и при какви обстоятелства, както кога и къде е извършено това
нарушение, което от своя страна води до нарушаване правото на защита, което е
основание за отмяна на НП.
Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да бъдат
присъждани.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000033 от 01.02.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000033, от
01.02.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на КО & СИ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Враца, ул.Лукашов №10, офис №501
представлявано от управител **** с ЕГН: ********** за извършено нарушение на
чл.7б, ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ/ЗАвПр/, е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
3000/три хиляди/лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5