О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 05.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
закрито заседание на пети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4739 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по постъпила искова молба от Й.И.М. срещу ТД на НАП Велико Търново за
признаването за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 3064,25 лв., за която е образувано изпълнително дело за
неплатени публични вземания № 1608/2014 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново. В исковата молба е обективирано и искане за допускане на обезпечение
чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.
Съдът е приел за разглеждане делото,
като с Разпореждане № 9140/22.11.2019 г. е указал на ищцата да отстрани
констатирани нередовности. Като е приел, че нередовностите са отстранени с
депозирана от ищцата молба с вх. № 21307/29.11.20.19 г., съдът с Разпореждане №
9393/02.12.2019 г. е разпоредил размяна на книжата с ответника.
При повторно извършена от съда
проверка на допустимостта и редовността на исковата молба, съдът констатира, че
делото не е подсъдно на гражданския съд. Съображенията за това са следните:
Както от твърденията в исковата
молба, така и от приложените към нея доказателства, се установява, че ищцата
оспорва дължимостта на претендирани от нея публични задължения. Съдебната
практика категорично приема, че от публичноправния характер на вземанията
следва и че изобщо липсва гражданскоправен спор относно дължимостта им (в този смисъл Решение № 64 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3283/2013 г., IV г. о.,
ГК). Спорът за недължимост на претендирано публично задължение не е
гражданско дело по смисъла на чл. 14, ал. 1 ГПК (в този смисъл напр. Решение № 615
от 28.03.2012 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 170/2012 г.). В
тази връзка следва да се посочи, че по отношение на недължимо платени местни
такси ВАС е имал възможност да се произнесе, че претендираното недължимо
платено е по едно публично правоотношение, а не по едно гражданско
правоотношение. За регулиране на публичните публични правоотношения
законодателят е създал специален процесуален ред, който изключва приложението
на гражданското съдопроизводство (в тази смисъл Решение № 8145 от 4.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 6839/2015 г., VII о.). Следва да се приеме като
принципно правилно становището, че разрешаването на спорове, произтичащи от
регулирани от закон властнически правоотношения, какъвто е настоящият случай, е
от компетентността на административните съдилища (Тълкувателно постановление № 1 от
29.09.2016 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд). Споровете
между равноспоставени субекти на частното право за недължимост на претендирано
вземане следва да се реализират по реда на ГПК пред гражданските съдилища,
какъвто не е обаче настоящият случай.
Прието е с цитираното по-горе
Тълкувателно решение, че съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен
по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и
административните съдилища, ще бъде недопустим.
Със свое Определение № 4 от 15.01.2013
г. на ВКС по гр. дело № 42/2012 г. по предявен иск за недължимост на
държавни публични вземания, установени с ревизионни актове, поради погасяване
на вземанията по давност, съставът при ВКС е приел, че споровете във връзка със
съществуването на задължението, породено от административния акт, представляващ
изпълнително основание, са от компетентността на административните съдилища.
В настоящия случай от данните по
делото се установява, че избраният ред за събиране на вземането от страна на
публичния изпълнител е предвиденият в ДОПК, а не в ГПК. При публичните държавни
вземания, които се събират принудително по реда на ДОПК, исковете за
недължимостта им са подсъдни на административните съдилища, като в АПК са
предвидени иск по чл. 292 АПК, аналогичен на разпоредбата на чл. 439 ГПК, и иск
по чл. 128, ал. 2 АПК, която разпоредба е съпоставима с разпоредбата на чл.
124, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното по-горе може да
се приеме като правило, че споровете за недължимост на публични вземания са
подсъдни на административните съдилища в общия случай. Не налага друг извод и
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Предвиденото в тази норма инцидентно
произнасяне от гражданския съд по валидността на административни актове и по
законосъобразността на такива, когато те се противопоставят на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването им, се отнася само за случаите по образувани пред този съд дела
за защита и съдействие във връзка с граждански правоотношения (Решение № 3 от 30.04.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 5553/2016 г.).
Според чл. 118, ал. 1 ГПК, всеки съд сам
решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че
делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд /чл. 118, ал. 2 ГПК/.
Съобразно правилата за родовата и местната подсъдност, съдът намира, че делото
следва да се изпрати на Административен съд гр. Враца.
Поради това и на основание чл.118,
ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 4739 по описа за 2019 г. на
Районен съд Враца.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Административен съд гр. Враца.
Определението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Враца в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: