Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 14.04.2020
г.
град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седемнадесети
февруари година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 2660 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
29 от ГПК във фаза по допускане на делбата.
В исковата молба ищцата твърди,
че с ответника са брат и сестра и са съсобственици на следния недвижим имот:
двуетажна масивна жилищна страда, построена в дворно място от 1 665 кв.м.,
представляващо УПИ и в кв. по плана на с. Д., при граници: УПИ;; и от двете
страни улици.
Заявява, че двамата притежават по
½ идеална част от сградата по
наследство от техния баща Х.П. Ч. поч. г., който е притежавал имота по нот. акт
№, т. , н.д. № г. на КРС.
Сочи, че през г., с нот. акт №, т. н.д. №, покойният им баща, със съгласието на
съпругата си, е прехвърлил на ответника само дворното място, в което е
построена жилищната сграда и подобренията срещу задължение за издръжка и
гладене. Тъй като ответникът по това време е бил в брак, то съсобственик в
мястото е станала и неговата съпруга.
Счита, че така съсобствеността и
съсобствениците в дворното място и в къщата се явяват различни, поради което
предмет на настоящото производство е само сградата в имота.
Заявява, че с ответника не могат да се поделят доброволно.
С оглед на изложеното, моли съда да допусне до делба двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в дворно място от 1 665 кв.м., представляващо УПИ и в
кв. по плана на с. Д., при граници: УПИ;; и от двете страни улици при равни
квоти между нея и ответника. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат Ц. М., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и
доказан. Излага съображения в писмени бележки по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Х.Ч., чрез пълномощника му
адв. В. А., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен.
Заявява, че с ищцата С.Х.П. са наследници на
общия им наследодател Х.П. Ч. - техен баща, починал на г. Съгласно разпоредбата
на чл. 69 от ЗНасл. всеки от наследниците може да иска извършване на делба на
съсобствени сънаследствени недвижими имоти,
поради което счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Не отрича, че през г. с нотариален акт №, т. , н.д. № г. по описа
на нотариус при Районен съд - К. баща им Х.П. Ч. със съгласието на съпругата си
и тяхна майка М.Г.Ч. му продал следния недвижим имот - Дворно място от 1 620
кв.м., находящо се в с. Д., община К., за което по плана на същото село е бил
отреден парцел III-16 в
квартал 6, при съседи: от двете страни улици и Д.С..
По сега действащия регулационен план на селото имотът е с площ от 1 665
кв.м. и включва УПИ и УПИ.
Заявява, че продажбата била оформена като
алеаторен договор, като вместо заплащане на цена той поел задължението за
гледане и издръжка на прехвърлителя Х. Ч. и неговата съпруга, докато са живи, лично
или чрез трето лице, да им осигурява правото на обитаване и на ползване на
описания недвижим имот до тяхната смърт.
Сочи, че и двамата му родители понастоящем са покойници.
Заявява, че има сключен граждански брак с Н.П.Ч.
от г., т.е. по време на прехвърляне на правото на собственост върху описания
имот. Поради наличието на граждански брак и разпоредбите на СК и двамата със
съпругата му станали собственици на недвижимия имот.
Твърди, че в процесния недвижим имот има
двуетажна жилищна сграда, която е построена още от баща им през периода 1963-64
г. От приложения нотариален акт № , т.,
д. № г. на нотариус при Районен съд – К. счита, че е видно, че при снабдяването
на баща им с документ за собственост по обстоятелствена проверка за същия имот
/преди продажбата на мен/, е
посочено, че в това дворно място има построена жилищна сграда. Т.е. налице е
неопровержимо обстоятелство, че към момента на продажбата през 1986 г.
процесната жилищна сграда е била построена. Уточнява, че жилищната сграда не е
масивна, изградена е от тухли и камъни, но не е с плоча между двата етажа, а е с гредоред. Първият етаж е
всъщност полуетаж, тъй като е вкопан в земята и се използва като избени
помещения.
Заявява, че предявеният
иск за делба от ищцата С.Х.П. на описания в исковата молба
недвижим имот -
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място от
1 665 кв. м., представляващо УПИ и УПИ в кв. по плана на с. Д. е неоснователен.
Твърди, че той и ищцата С.Х.П. не са
съсобственици на процесната жилищна сграда, а тази сграда е собственост на него
и на съпругата му Н.П.Ч. поради следните основания:
Съгласно трайно утвърдената съдебна практика
- Решение № 756/17.03.1970 г. по гр.д. № 133/1970 г. на ВС, I ГО Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр.д. №
3180/2016 г. на ВКС - „Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху
недвижими имоти, съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им
индивидуализиращи белези - вид на имота, местонахождение, означение по
кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др. В определени случаи
обаче може да възникне съмнение за действителния предмет на договора. Най-често
това са случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен
имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и
съществуващата върху нея сграда или сгради. В тези случаи в съдебната практика е изразено
разбирането, че щом като продавачът
не е изключил от продажбата сградите,
които се намират в прехвърляния имот, те също са предмет на прехвърлителната
сделка. Същото е становището на ВКС, изразено и в решение № 13 от
19.02.2013 г. по гр.д.№ 671/2012 г. , I г. о. на ВКС, в което е посочено: „При
прехвърляне на правото на собственост на дворно място, в което има построена
сграда, трябва да се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху
сградата, макар това да не е изрично посочено в нотариалния акт, а волята на прехвърлителя за запазването на
собствеността върху сградата трябва да бъде изрично заявена в нотариалния акт,
за да бъде оборено предположението на чл. 92 ЗС."
Сочи, че всички цитирани решения са
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и поради това задължителни за
правоприлагащите органи.
Счита, че в настоящия случай
прехвърлителят-продавач Х. Ч., наследодател на страните, не е изключил изрично
от сделката собствеността върху построената и съществуваща към момента на
сделката двуетажна масивна жилищната сграда, поради което следва да се приеме,
че прехвърляйки правото на собственост върху дворното място, е прехвърлил и
собствеността върху жилищната сграда. Поради това по силата на приращението -
чл. 92 от ЗС той и съпругата му Н.Ч., на основание прехвърлителната сделка,
осъществена през 1986 г. са придобили не само собствеността върху описаното в
нотариалния акт дворно място, но и собствеността върху построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда, предмет на иска. Счита, че от горното следва,
че процесният недвижим имот - предмет на иска не е останал в наследство от
наследодателя ни Х. Ч., не е съсобствен между него и ищцата С.Х.П., поради
което предявеният иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения моли съда да
приеме, че предявеният иск е неоснователен и да го отхвърлите изцяло с всички
законни последици от това.
Претендира присъждането на разноски. В
съдебно заседание адвокат В. А. моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните намира за установена следната
фактическа обстановка:
Представен е
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №,
том дело №г. на нотариус при Районен съд
– К., с който Х.П. Ч. е признат за собственик по наследство и
давностно владение на следния недвижим имот : празно дворна място състоящо се
от 1 420 кв.м., находящо се в село Д., в кв., по плана на с.село е отреден
парцал –, в кв. при съседи : улица, двор на ТКЗС и Д.С. и дворно място от 1 620 кв.м, находящо се в
село Д., за което по плана на с. село е отреден парцел в квартал при съседи : двете страни улици и Д.С., задно
с построената жилищна сграда в същото дворно място.
По делото е представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №,
т. , нотариално дело № от.
на нотариус при Районен съд - К.. От същия се установява, че Х.П. Ч. със
съгласието на съпругата си М.Г.Ч. продава на сина си П.Х.Ч. следния недвижим
имот : дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в село Д., за което по плана на
село е отреден парцел в квартал 16 при съседи : от двете страни улици и Д.С. срещу задължението
на П.Х.Ч. да поеме издръжката на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч., докато
са живи лично или чрез трето лице да осигури правото на обитаване на описания
недвижим имот до тяхната смърт.
От представения нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № , т.
, нотариално дело № от.
на нотариус при Районен съд - К. се установява, че Х.П. Ч. със съгласието на
съпругата си М.Г.Ч. продава на дъщеря си С.Х. Ч. следния недвижим имот : празно
дворно място от 1 420 кв.м., находящо се в село Д., за което по плана на с. село
е отреден парцел II - 16 , в квартал 16 при съседи : улица, И.Ч., Д.С. и
двор на ТКЗС срещу задължението на С.Х. Ч..да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч., докато
са живи лично или чрез трето лице, като им осигури правото на обитаване на
описания недвижим имот до тяхната смърт.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. №., Кметство село Д.,
от което се установява, че Х.П. Ч. е починал на., за което е съставен акт за
смърт №. След смъртта си Х.П. Ч. е оставил за свои наследници по закон М.Г.Ч.
/съпруга/ - починала на., П.Х.Ч. /син/ и С.Х.П. /дъщеря/.
Представено е удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № от. от което се
установява, че П.Х.Ч. и Н.Ч. са сключили граждански брак на.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.69 от Закона за наследството ЗН/ във вр. с чл.341 и
сл. от ГПК.
Не е спорно
по делото, че с нотариален
акт № т. , нотариално дело №
от. по описа на нотариус при Районен съд
- К. Х.П. Ч. е прехвърлил на сина си П.Х.Ч. следния недвижим имот : дворно
място от 1 620 кв.м., находящо се в село Д., за което по плана на с. село е
отреден парцел в квартал при съседи :
двете страни улици и Д.С..
Страните по делото не спорят и относно факта, че към момента на извършване
на прехвърлителната сделка с нотариален
акт №, т. I, нотариално дело № от. на нотариус при Районен съд - К. в дворното място е била изградена процесната
жилищна сграда.
Страните по делото спорят подлежи ли на делба – двуетажната масивна жилищна
сграда, построена в процесното дворно място от 1 665 кв.м., представляващо УПИ и
УПИ, в кв.32 по плана на село Д.. Твърдението на ищцата, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №,
т. I, нотариално дело №
от. на нотариус при Районен съд - К. наследодателя й е прехвърлил на ответника
само дворната място, но не й построената в него жилищна сграда. Ответника счита
твърденията на ищцата за неоснователни аргументирайки се с разпоредбата на чл.92 от ЗС
Съгласно разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността /ЗС/ собственикът
на земята е собственикът и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.
С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена презумпцията, че собственикът
на земята е собственик на постройките и насаждения върху нея, освен ако е установено друго. Договорите, с който се
прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, съдържат подробно описания на
тези имоти с всичките им индивидуализиращи белези, като вид на имота,
местонахождение означение по кадастрална карта /или друг план/, площ, съседи и др. В някой случай може да възникне
съмнение за действителният предмет на
договора като най – често това са случаите, при които се прехвърля право на
собственост върху застроен имот, без в договора да е изрично посочено, че
заедно със земята се прехвърля и
съществуващата върху нея сграда и/ или сгради, какъвто е настоящия случай. В
решение № 13 от 19.02.2013 г. по гр.дело № 671/2012 г., I г.о. на ВКС е
посочено, че при прехвърляне на правото на собственост на дворно място, в което
има построена сграда, трябва да се предполага, че се прехвърля и правото на
собственост върху сградата, макар и това да не е изрично посочено в нотариалния
акт, а волята на прехвърлителя за запазването на собствеността върху сградата
трябва да е изрично заявена в нотариалния акт, за да бъде оборено
предположението но чл. чл.92 от ЗС. При прехвърлянето на земята купувачът придобива
и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично, като
предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата отделно от
земята. Това следва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се приеме,
че презумпцията по чл.92 от ЗС се счита за оборена. След като продавачът не е
изключил изрично от продажбата вещи, които се намират в мястото : сградата, посажденията,
оградата и др. то купувачът придобива
всичко, което се намира в мястото. / в този смисъл : решение № 19/28.03.2016 г.
по гр.д. № 1600/2015 г. на ВКС; решение № 529 от 09.07.2010 г., постановено по
гр.д. № 1129/2009 г. на ВКС; решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр.д. №
2929/2014 г. на ВКС; решение № 96/01.07.2015 г. по гр.д. № 1116/2015 г. на ВКС/
Съдебната практика приема, че запазването на собственост върху сградата
отделно от мястото трябва да е изрично
уговорена в нотариалния акт, за да се приеме, че е оборена презумпцията по чл.
92 от Закона за собствеността. Налага се извода, че когато със сделка се
прехвърля земя без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се
върху нея, се счита, че и те са прехвърлени макар и да не са изрично посочени в
договора.
От гореизложеното се налага извода, че прехвърляйки през г. с нотариален акт прехвърлителят Х. Ч., ако
е имал желание и намерение за това е следвало да изключи изрично собствеността
върху жилищната сграда. Видно от представения нот. акт. №, т. , нотариално дело № от г. на нотариус при Районен съд – К.
собственикът Х. Ч. не е изявил изрично намерение за запазване собствеността
върху жилищната сграда, поради което съдът приема, че приобретателят по
прехвърлителната сделка П.Ч. е придобил собствеността освен на земята и на построеното върху нея, т.е. на
жилищната сграда, предмета на настоящото производство.
Съдът намира
за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцовата страна,
че страните по прехвърлителната сделка са имали предвид прехвърляне само на
собствеността на дворното място. Фактът, че в деня на прехвърлителната сделка
обективирана в нот. акт № г., с която ответникът е придобил процесния недвижим
имот прехвърлителят Х. Ч. е прехвърлил само дворно място и на дъщеря си С.П.,
не е довод от който се налага извода, че Х. Ч. е изключил собствеността върху
жилищната сграда т.е. не е оборена презумпцията на чл.92 от ЗС. Този извод се
налага от факта, че с нот. акт № , том , нот. дело г. Х. Ч. се е снабдил с нот.
акт за собственост по обстоятелствена проверка върху два имота и е видно, че
прехвърления на ищцата С.П. имот е представлявал празно дворно място още през 1
г. и като такъв е прехвърлен на ищцата.
Неоснователен
е и довода на процесуалния представител на ищцата, че с посочването
представената по делото данъчна декларация на собственици и
съответните идеални части е оборена презумпцията по чл. 92 от Закона за
собствеността. Това е така защото правно значение имат единствено уговорките на
страните в прехвърлителната сделка, поради което всички други уговорки,
записвания са неотносими към презумпцията по чл. 92 от Закона за собствеността.
Следва да се
приеме, че жилищната сграда е изключителна собственост на П.Х.Ч. след като с
нотариален акт от г. прехвърлителят Х. Ч.
е прехвърлил дворното място, в което е изградена процесната сграда без изрично
да изключи и да запази собствеността върху сградата за себе си.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в
размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Х.П., ЕГН **********, с адрес: *** против П.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 69 от ЗН за делба на двуетажна масивна
жилищна сграда построена в дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в село
Д., за което по плана на същото село е бил отреден парцел, в кв. , при съседи:
от двете страни улица и Д.С. по действащия регулационен план, представляващо
УПИ и в кв. , при граници УПИ, , и от двете страни улици, като неоснователен.
ОСЪЖДА
С.Х.П., ЕГН**********у с адрес: *** да плати на П.Х.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: