МОТИВИ по НЧХД
№ 3471/2014 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
Д.В.К. *** е
подал частна тъжба срещу П.Й.Г. с оплакването, че в качеството й на длъжностно
лице – *****, на 18.02.2014 год. му е приписала престъпление, като клеветата е
била разпространена чрез печатно произведение – вестниците „ПРЕСА” и „НОВИНАР”
/ броеве от 18.02.2014 год./ и вестник „МАРИЦА” /броеве от 18.02.2014 год. и
22.02.2014 год., както и по друг начин - чрез публикация в електронно издадени
на агенция „БЛИЦ” и в информационни емисии на „ДАРИК РАДИО”, състояли се на
18.02.2014год. и 20.02.2014год.
Според съда
обвинението е за чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане и граждански иск от страна на тъжителя К. против
подс. П.Г. за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от увреждането до изплащането.
Частният
тъжител не се явява пред съда и лично не взема отношение по повдигнатото от
него обвинение. В последно съдебно заседание неговият повереник адв. Г.
пространно развива обвинителната теза, като аргументира наличието на обективно
и субективно извършена клевета от страна подсъдимата против неговия доверител. В
тази връзка внася уточнение към частната тъжба. Според същата преписаното на К.
престъпление от страна на Г. е такова по чл.206 от НК, а именно „обсебване на
недвижима собственост”. Адвокат Г. променя това твърдения в такова, че в
действителност преписаното престъпление е „самоуправство”
по смисъла на чл.323 от НК, доколкото такова обсебване на недвижими вещи не
може да съществува. Повереникът пледира за справедливо наказание на подсъдимата
и за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер.
Подсъдимата Г.
дава обяснения, с които признава инкриминираните факти, но отрича те да са
съставляват от обективна и субективна страна преписаната й клевета. Това е
тезата и на защитникът й адв. Ч.П., който пледира за безусловното й
оправдаване. В пледоарията си той аргументира тезата, че инкриминираната
реплика обективно не е клевета и още, че подзащитната му е действала без
съзнанието, че твърди неверни обстоятелства.
Съдът въз
основа на доказателствата по делото прие за установено следното:
Частният тъжител Д.К. е
членкооператор в ТПК „Бутилираща компания Хисар”. По делото е установено, че
независимо от обстоятелството, че К. не заема в тази кооперация ръководна или
друга длъжност, всъщност е водещо лице в същата, което обществено се свързва с
нея.
Подсъдимата П.Й.Г. ***– Х.,
в която си битност представлява длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”А”
от НК.
Кооперацията стопанисва имот
в гр. Х. на ул. „Г.М.”, който е със значителна площ. Този имот е заграден и се
охранява от външна фирма, която е собственост на тъжителя К.. Част от същия е
някогашна общинска улица, която е предадена на кооперацията по регулация, но до
момента не е платена. Във връзка с това се водели дела между общината и същата.
Под този бивш общински терен преминавали подземни съоръжения в това число
канализация. Във връзка с проект за модернизацията на водния цикъл на общината
трябвало водопроводната и канализационни съоръжения, преминаващи под земята на
стопанисвания от кооперацията имот да бъдат подменени. Във връзка с това
кооперацията била уведомена от страна на общината, но между тези страни
възникнал спор с размяна на кореспонденция, основан на несъгласие от страна на
ТПК „Бутилираща компания Хисар” по формални въпроси. Тъй като съгласие от
страна на кооперацията за извършване на
съответната дейност на своята територия не било дадено, подс. П.Г., в
качеството й на ****, издала Заповед от 28.01.2014 год., с която нареждала ТПК
„Бутилираща компания Хисар” да осигури свободен достъп за период от
тридесет работни дни, считано от
03.02.2014 год. Тази заповед била обжалвана пред АС – Пловдив с искане за
спиране на предварителното изпълнение, но нито едното, нито другото искане били
уважени от съда.
На 18.02.2014 год. *** П.Г.
организирала принудителното влизане в имота на кооперацията, за която цел била
повикана и полиция за съдействие. Въпреки заповедта и съзнанието за
съществуването й от страна на ръководното тяло на ТПК „Бутилираща компания
Хисар”, охраната на имота, осъществявана от фирмата на тъжителя К., категорично
отказала да допусне явилите се от името на общината лица. Напрежението
ескалирало и кулминирало в миг, когато един от охранителите застанал физически
пред работник с ъглошлайф, изпълняващ нареждане да реже оградата на имота.
Така или иначе общинските лица
не били допуснати и за възникналите събития били уведомени както управителката
на кооперацията - свид. М., така и тъжителят Д.К., който в този момент се
намирал в чужбина.
На мястото на събитията била
и журналистката от вестник „Марица” - свид. Ц.Г.. Тя провела разговор с
тъжителя К., както и с подс. П.Г., от която потърсила информация за случващото
се.
Пред свид. Г.Г. заявила следното: „Преди повече от десет години, когато купил
ТПК – Хисар, Д.К. заградил част от улицата и я превърнал в двор на
предприятието си.” . В разговор със самия К. той заявил на журналистката Г.,
че: „Имотът е частен, а полицията гази из
двора, както турците са мачкали българите през робство.” Още същият ден тези изявления на страните
били отразени в медиите. Това станало чрез вестник „Марица” в броеве от 18.02.2014
год. и 22.02.2014 год., както и чрез вестниците „Преса” и „Новинар” в броевете
им от 18.02.2014 год. Изявлението на Г. било публикувано още в електронното
издание на агенция „БЛИЦ” и било отразено също в информационни емисии на „Дарик Радио”, състояли се на 18.02.2014 год. и 22.02.2014
год.
Описаната фактическа
обстановка реално не е спорна между страните. В своите обяснения, които съдът
кредитира като достоверни и ясни, подс. Г. пресъздава описаната по-горе
фактология и признава, че действително пред журналистката Г. е заявила, че К. е
заградил част от общинската улица приобщавайки я към имота на кооперацията. не
отрича медийното разпространение на нейното заявление. последното обстоятелство
се доказва и с представените разпечатки от вестници и електронни издания, по
отношение на чиято истинност не са направени никакви възражения. Фактите се
изясняват и чрез показанията на разпитаните свидетели в лицето на М. и К..
Както се каза, обаче, по
инкриминираните факти няма спор. Осъществяващият се пред съда спор е правен и е
концентриран върху въпроса дали заявлението на Г. по адрес на К. е
клеветническо за него чрез преписване на престъпление.
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и разглеждането на спора в дълбочина, налагат на съда
да даде отрицателен отговор на така поставения въпрос.
Предварително трябва да се каже
следното:
Част от имота, стопанисван от
ТПК „Бутилираща компания Хисар” действително е бивша общинска улица, която,
обаче, в рамките на осъществена административна процедура в миналото е била
закрита и предадена като терен по регулация към терена собственост на
кооперацията. Известно е, че така нареченото „предаваемо място” става част от
терена, към който е предадено, но по отношение на него възниква собственост
едва когато бъде определена неговата цена, респективно заплатена същата от
страна на бенефициента. Такова събитие по делото не е доказано да се е случило.
Изглежда именно във връзка с това са и имотните съдебни спорове между общината
и кооперацията. Въпреки това, обаче, след като де юре един терен е предаден към
друг и става част от него, възниква правото на бенефициента да го стопанисва. Ето
защо ограждането на целия терен, ползван от ТПК „Бутилираща компания Хисар”, в
това число предадения, не е нарушение на законовите норми. Именно във връзка с това подобно действие не
би могло да се разглежда като самоуправно, още
по-малко пък, като обсебващо по смисъла на погрешно посочения с частната тъжба
чл.206 от НК.
С оглед на горното съдът дава
становището си, че действията на ТПК „Бутилираща компания Хисар”, против които
е възразила със заявлението си подс. Г. и касаещи ограждането на целия имот, не
са незаконосъобразни.
На въпроса защо подс. Г. е отъждествила
кооперацията с личността на тъжителя Д.К. отговорът е в обществено известното
обстоятелство, че той е водещо лице в кооперацията, бизнес инициатор и дивгател
на дейността й, а това не само, че не се оспори, а дори и се призна в
пледоарията на повереника му, който подчерта изключителната инициативност лично
на тъжителя към благотворителност чрез
кооперацията.
Вече се заяви, че обсебване на недвижим
имот не може да има, поради което и преписване на такова престъпление също не
може да има. Съдът изразява съгласие с адв. Г., че промяната в квалификацията
на преписаното престъпление /ако такова изобщо е налице/ не е съществено
изменение на фактите по едно обвинение за клевета и не изисква осъществяването
на изричната процедура за това в чл.287, ал.6 от НПК.
Първият ключов въпрос за решаване на
правния спор е - налице ли е преписано самоуправство
по отношение на тъжителя.
За да бъде
извършено престъплението по чл.323 от НК е необходимо деецът самоволно и не по
установения правов ред да е реализирал едно право, което е оспорвано от друго
лице. В случая и това вече се каза, кооперацията е заградила имота не просто
законосъобразно, а без наличието на каквото и да е оспорване от страна на
общината. Създадено е било едно трайно фактическо положение, по отношение на
което не е имало никакъв спор. Независимо от спорът за собственост над бившия
уличен терен, спор за наличието на
оградата около него, не е бил легитимиран по никакъв начин – нито
административен, нито съдебен.
С оглед на
горното подс. Г. обективно няма как да твърди самоуправни
действия с адресат К., но по същество
визиращи кооперацията. Нейното твърдение, че той е заградил общински
терен – част от общинска улица, не е невярно. То може да не се харесва на
неговия адресат в лицето на К., но почива на обективната истина установено по
делото, защото тази улица е предадена на кооперацията, но не е нейна
собственост, а в действителност е заградена.
Ето как се
оказва, че няма незаконосъобразно поведение както от страна на кооперацията /
още по-малко пък от страна на тъжителя/, така и от страна на **** Г., която е
заявила една истина чрез думи, в които липсва предаденият им от тъжителя и
неговите повереници смисъл. Обвиняващата страна се опитва да внуши на съда, че
глаголът „заграждам” е равносилен на „заграбвам”, а оттам позорящ, неверен и
представляващ изпълнително деяние на самоуправство,
но според съда това е изкуствено и дори насилствено тълкуване на смисъла в
заявлението на Г.. В тази връзка е коректно да се спомене фактическият контекст
в който инкриминираното изказване е било направено. Това е станало в момент,
когато **** е предприел в изпълнение на своята / както се оказва чрез съдебното
признание на АС – Пловдив/ законосъобразна заповед за навлизане в имота на ТПК
„Бутилираща компания Хисар”. В същия този момент отказът на кооперацията да
осигури задължителни достъп чрез една подлежаща на безусловно изпълнение
заповед е кулминирал чрез категоричното упорство на охраната, заставена към
това от ръководното й тяло. Субективните представи на едно задължено лице за
законосъобразното възникване на неговото задължение нямат абсолютно никакво
значение за изпълнението на това задължение щом то е създадено с подлежат на
изпълнение акт, издаден по надлежния ред от съответното компетентно лице. Ако
реакцията против всичко това на подс. Г., синтезирана в нейното изказване, че К.
е заградил част от общинска улица превръщайки я в собственост на кооперацията,
може да бъде разгледана на емоционална плоскост, то тя се явява оправдана с
оглед на всички съществуващи към онзи момент и доказани по настоящото дело
факти. Неоправдано по никакъв начин би било преписването на престъпление , но
както се каза вече съдът не открива подобни признаци в инкриминираното
заявление.
На последно място,
съзнанието на подсъдимата, че говори истината, твърдейки, че заградената част
съществува общински терен, е оправдано отново с оглед доказателствата по
делото. Независимо, че на същата са и били известни всички документи
регламентиращи правото на кооперацията да владее този имот, то тя е действала с
убеждението, че той все още е собственост на общината и именно това е заявила в
своето изказване.
С оглед на
всичко изложено до тук съдът намира, че не са необходими повече аргументи, за
да се отрече както обективната, така и субективната съставомерност
на вмененото с частната тъжба на К. престъпление на подс. П.Г. по смисъла на
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК. За същото престъпление
тя следва безусловно да бъде оправдана на основание чл.304, предл. последно от НК – деянието й не съставлява престъпление.
Горното отрича
и деликтния характер на поведението й, поради което
гражданския иск за причинени на тъжител неимуществени вреди, предявен за сумата
от 80 000 лв., заедно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този
резултат и с оглед изричната претенция в този смисъл, тъжителят Д.К. следва да заплати на подс. П.Г. сумата
от 1100 лв., направени от същата разноски за договорна адвокатска защита.
По
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.