Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 25.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 175/2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е
по чл. 346 и сл. ГПК - втора фаза на делбата.
По настоящото дело е допусната да бъде извършена съдебна
делба между съделителите И.П., П.П. и М.П. ***,
представляващ жилище № .., заедно с принадлежащото му избено помещение 2, при квоти 7/9 ид.ч. за първата и по 1/9
ид.ч. за всеки от останалите двама. Допусната е делба и на гаражна клетка
№ 1 между същите
съделители, заедно с Й.П., при квоти 8/12 ид.ч. за Й. П.,
2/12 ид.ч. за И. П. и по 1/12 ид.ч. за всеки от другите двама съделители. След
влизане в сила на съдебното решение, във втората фаза от делбеното дело, е
починала Й. П. – на ……. г., като неин единствен
наследник е И. П.. При това положение делът на последната в гаражната клетка е
10/12 (5/6) ид.ч.
В първото съдебно заседание след
допускането на делбата, проведено на 30.01.2018 г., не са предявявани искания
по сметки и за възлагане. Искане за възлагане на апартамента е направено от И. П.
в съдебно заседание проведено на 19.03.2019 г., което е четвърто поред. Тя, в качеството
си на правоприемник, не може да поддържа направеното
с исковата молба искане за възлагане от страна на наседодателката ѝ, тъй като последната не е съсобственик в апартамента. Следователно
искането за възлагане следва да се остави без разглеждането, като недопустимо,
тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок.
Във втората фаза от производството са
събрани писмени доказателства. Приета и изслушана е съдебно-техническа
експертиза, основна и допълнителна, която съдът счита за обективна и
компетентно изготвена.
В открито съдебно заседание пълномощникът
на И. П. поддържа, че жилището трябва да се възложи на нея. Довереникът на П. П.
и М. П. настоява, че се касае за два отделни апартамента, като по-големият от тях
следва да се постави в дял на другата страна, а по-малкият в общ дял на неговите
доверители. Подробно се аргументира в писмена защита.
Свогенският районен
съд, първи състав, приема следното :
Апартамент № … е реално поделяем на
две жилища, като не е нужно да се прилага процедурата предвидена в чл. 203, ал.
1 ЗУТ, защото както правно, така и фактически се касае за два отделни
апартамента. Безспорно е установено по делото, че на 10.10.1978 г. е одобрен архитектурен
проект, който предвижда обединение на двата апартамента в един. Също така е
безспорно, че този проект никога не е реализиран фактически. Изложеното е видно,
както от заключенията на вещите лица – на първа и втора фаза от делото, така и
от приложените към делото писмени доказателства. След като един проект не е
реализиран, няма издадено и разрешение за строеж, то на практика се касае за
два отделни апартамента. Правното основание, по силата на което е отпаднало
действието на одобрения архитектурен проект е посочено в констативния нотариален
акт от 05.10.2018 г. Също от горепосочените доказателствени източници е видно,
че мазе № е принадлежност към апартамент
№ и без последния няма самостоятелно
значение. По тези причини, според съда, то трябва да следва съдбата на главната
вещ, като независимо че не е посочено в решенията с които се допуска делбата трябва
да принадлежи на този, на когото е и апартамент № , защото в противен случай ще
остане без апартамент, към който да принадлежи. Мазе № не е присъединено към мазе № , а и това няма
как да това да стане, тъй като те са срещуположни – Приложение № 3 от експертизата
в първата фаза на делбата. Следователно посоченото, че мазе № е с площ от 10,51 к.м., не отговаря на
фактическото положение, защото се касае за две отделни мазета, а това е общата
им площ. Също така апартаментите са на четвърти етаж, а не на трети, което
трябва да се отрази в крайния съдебен акт.
При тези условия, след като са налице
два отделни апартамента, съдът счита, че делбата трябва да се извърши чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 ГПК. По този начин И. П. ще може да получи по-големия апартамент,
а другите двама съделители да получат по-малкия апартамент в общ дял. Гаражната
клетка няма пречка да се разпредели на И. П., а неравенството да се уравни с
пари. Вещото лице е изчислило стойността на всеки апартамент поотделно, като
отделен имот, следователно оценката е съобразена с фактическото положение. Не така
е подходено в нотариалния акт от 18.01.1979 г., в който е определена цената за
доплащане, както и в удостоверенията за определяне на данъчна оценки,
включително и при съставяне на констативния нотариален акт от 05.10.2018, тъй като стойността на два отделни апартамента е по-голяма от стойността
на един, макар и с по-голяма площ.
По тези съображения в дял на И. П. следва да се постави
апартамент № .. и мазе № , както и гаражната клетка, а в общ дял на другите двама
съделители да се постави апартамент № .. и мазе № . Така ще се постигне целта
на делбата, а именно страните ще получат реален дял, макар и общ за П. П. и М. П.. Поради разликата между
паричната стойност на поставените в дял имоти и паричната стойност на дяловете
на съделителите, съдът намира, че следва да бъде присъдено парично уравнение
между тях, заедно със законната лихва считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане – съгласно приетото по делото заключение на вещото лице. Пазарната
стойност на апартаментите е 40495 лева, от които 7/9 са 31496,10 лева, а 2/9 са
8998,90 лева. При гаражната клетка, 5/6 са 3076,67 лева, а 1/6 е 615,33. Следователно
П. П. и М. П. трябва да заплатят на И. П. сумата от 5159,77 лева, като изчисленията
са направени от съда, на основание чл. 162 ГПК.
Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса върху стойността на дяловете си. Разноските са заплатени съгласно
разпоредбата на чл. 355 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без разглеждане направеното на
19.03.2019 г. искане от И.П.П., ЕГН **********, за възлагане на апартамент в гр. С., С.
област, находящ се на ул. „…” № , вх. , представляващ жилище № ….
На основание чл. 353 ГПК поставя в дял на И.П. ***, ЕГН **********, недвижим имот в гр. С., С. област, находящ се на ул. „…” № , на ет. от секция , вх. , представляващ апартамент № .., с площ от 65,43
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № , с площ от 6,03 кв.м., както и с 5,48 идеални части от общите части на сградата – секция
„А” и от правото на
строеж върху мястото : УПИ I – „За жилищно строителство” в кв. 87 по ПУП на гр. С. Пазарната стойност на имота е 25721 лева.
На основание чл. 353 ГПК поставя в дял на И.П. ***, ЕГН **********, недвижим имот намиращ се в
гр. С., С. област, представляващ гаражна клетка № , изградена в УПИ I – „За жилищно строителство” в кв. 87 по ПУП на гр. С., одобрен със Заповед №
АБ-332/01.09.1983 г. на председателя на ИК на ОНС - София, изменен със Заповеди № № 160/05.06.1992 г., 381/27.10.1999 г. и 376/21.04.2008 г. на кмета на Община Своге, с площ
17,52 кв.м., при граници : изток - УПИ VІ-870, запад – гаражна клетка № , север и юг – УПИ І - за жилищно строителство, заедно
с терена, върху който е построена гаражната клетка,
представляващ част с площ от 17,52 кв.м. от УПИ I – „За жилищно строителство”. Пазарната стойност на имота е 3692 лева.
На основание чл. 353 ГПК поставя в общ дял на П.И.П., ЕГН **********, и М.Д.П. ЕГН **********,***, недвижим имот в гр. С., С. област, находящ се на ул. „…” № , на ет. от секция , вх. , представляващ апартамент № .., с площ от 37,62
кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № , с площ от 4,48 кв.м., както и с 3,40 идеални части от общите части на сградата – секция
„А” и от правото на
строеж върху мястото : УПИ I – „За жилищно строителство” в кв. 87 по ПУП на гр. С. Пазарната стойност на имота е 14774 лева.
Осъжда П.И.П., ЕГН **********, и М.Д.П. ЕГН **********,***,
да заплатят за уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение, на И.П. ***, ЕГН **********, сумата от 5159,77 лева, заедно със законната лихва считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Осъжда
И.П. ***, ЕГН **********, да заплати държавна
такса върху уравнената стойността на дела си в размер на 1382,91 лева - в полза на държавата, по сметка на Свогенския
районен съд.
Осъжда П.И.П., ЕГН **********, и М.Д.П. ЕГН **********,***, да заплатят държавна такса върху уравнената стойността
на дела си в размер на 384,57 лева - в полза на
държавата, по сметка на Свогенския районен съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а в частта относно оставянето без разглеждане на искането за възлагане, същото има характер на определение,
и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :