Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Велико
Търново, 03.06.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, IV състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 66/2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 215, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ)
Същото е образувано по жалба на И.М.Г.
*** против Заповед № РД22-2409/08.12.2015 г. на кмета на община Велико Търново,
с която на основание чл. 150 от ЗУТ е одобрено ЧИ на ПУП – ПЗ за ПИ 035031 в
местността Устито в землището на гр. Дебелец, като част от комплексен проект за
инвестиционна инициатива (КПИИ), както и срещу одобрения инвестиционен проект
на фаза технически проект и издаденото едновременно с тях Разрешение за строеж
№ 356/08.12.2015 г. на гл. архитект на общината Великото Търново за строеж на
производствена сграда на „Тремол Ес Ем Ди“ ООД в същия имот.
С жалбата до съда, в съдебното
заседание и писмените бележки по делото, КПИИ се оспорва като нищожен и незаконосъобразен,
като се излагат съображения за немотивираност на ЧИ на ПУП и противоречието на
същия и инвестиционния проект с правилата относно височините на сградите и
отстоянията, както и на тези относно техническата безопасност по повод
изкопните и изравнителните дейности, които се налагат във връзка със строежа на
новата сграда. Съответно, поради връзката на ПУП с инвестиционния проект и
строителното разрешение, жалбоподателят счита, че незаконосъобразността на първия
налага отмяната и на последващите, основани на него актове. По тези мотиви
претендира за обявяването на нищожни или отмяната на оспорваните актове и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на
община Велико Тръново, чрез процесуалният си представител юк Д.В., оспорва
жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за валидност и
законосъобразност на КПИИ в неговата цялост както в хода на делото, така и в
писмени бележки по делото.
Заинтересуваната страна „Тремол Ес
Ем Ди“ ООД, гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Ив. Н., оспорва
жалбата като неоснователна, като счита, че оспореният комплексен проект е
законосъобразен и това се доказва от приетата по делото без оспорване СТЕ. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.
Заинтересуваната страна „Бета
Трейд“ ЕООД, гр. Дебелец счита жалбата за неоснователна, като не взема
становище по конкретните спорни въпроси по делото. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на обжалване са Заповед № РД22-2409/08.12.2015
г. на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 150 от ЗУТ е
одобрено ЧИ на ПУП – ПЗ за ПИ 035031 в местността Устито в землището на гр.
Дебелец, одобрения инвестиционен проект на фаза технически проект, като части
от КПИИ и издаденото едновременно с тях Разрешение за строеж № 356/08.12.2015
г. на гл. архитект на общината Великото Търново за строеж на производствена
сграда на „Тремол Ес Ем Ди“ ООД в същия имот.
По смисъла на чл. 150 от Закона за устройство на територията КПИИ
съдържа: проект за подробен устройствен план; инвестиционен проект, които се
одобряват заедно с издаването на строителното разрешение, което също е неразделна
част от комплексния проект. По същество всеки от посочените три акта имат
статут на индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма
на чл. 150, ал. 8 и чл. 215, ал. 7 от ЗУТ те подлежат на обжалване в едно производство.
Наличието на тези индивидуални административни актове – ПУП – ПЗ, инвестиционен
проект и разрешение за строеж в КПИИ определя кръга на заинтересуваните страни да
ги оспорват – лицата, посочени в чл. 131, ал. 1 и съответно - в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, като съдът приема, че практически легитимацията да се оспорва КПИИ в
цялост (вкл. и в частта за строителното разрешение) се определя от нормата,
определяща по-широк кръг заинтересувани лица – тази на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и
одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план. По правилото на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните
имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба
№ 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони (Наредба № 7) за поземлени имоти с
определено конкретно предназначение по чл. 4, ал. 7 с ПУП се определя конкретен
режим на устройство за всеки имот, който се изразява с нормативи, означавани на
плана. В конкретния случай за ПИ – предмет на плана се отрежда ново
предназначение – за производствени дейности, вместо досегашното предназначение
- за складови дейности, и в тази връзка се предвижда и нова застройка – на
производствена сграда, с нови строителни параметри.
Предвид горното съдът намира, че е налице промяна в застрояването на
имота предмет на плана и на това основание жалбоподателят е заинтересувано лице
по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
По делото не е спорно, че оспорения комплексен проект и строително
разрешение са съобщени на жалбоподателя на 15.01.2016 г., когато е получил по
пощата писмото, възпроизвеждащо крайните решения.
Ето защо съдът намира, че подадената от него жалба против КПИИ и
строителното разрешение на 28.01.2016 г. е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че производството по процесния КПИИ и строително
разрешение е инициирано от заинтересуваната страна „Тремол Ес Ем Ди“ ООД, гр.
Велико Търново, което е подал Заявление с вх. № 5300-6496/03.11.2015 г. с
искане за изменение на ПУП – ПЗ за ПИ 035031 в местността Устито по реда на чл.
150 от ЗУТ, като е представил техническо задание и проект на ПУП, което проектното
предложение е съгласувано с РИОСВ - Велико Търново, с „БТК“ ЕАД и с Областна
дирекция на МВР - Велико Търново.
Не е спорно, че заявителят е собственик на имота – предмет на проекта,
видно от приложения към заявлението и по делото Нотариален акт № 671, том IV, peг. № 4135, дело № 324/2014 г. Този
имот е бил образуван от предходно съществувалите ПИ № 035007 и ПИ № 035024 по
КВС на гр. Дебелец, като по настоящото дело са представени Заповед № РД 22-
760/25.04.2007 г. и Заповед № РД 22-323/11.03.2009 г. на Кмета на Община Велико
Търново за одобряване на ЧИ на предходни ПУП - ПЗ за всеки от тях, от които се
установяват заварените параметри.
Въз основа на становище на Главния архитект на Община Велико Търново и
Заповед № РД 22-2302/19.11.2015 г. на Кмета на Община Велико е допуснато проектирането
на искания КПИИ по реда на чл. 150 от ЗУТ.
Със Заявление вх. № 5300-7039/20.11.2015 г. е представено за одобряване
окончателния проект за частичното изменение на процесния подробен устройствен
план, съответно - на процедирания комплексен проект за инвестиционна инициатива
в неговата цялост.
С Решение № 96 по Протокол № 9/25.11.2015 г. ЕСУТ е предложил на Кмета
на Община Велико Търново да издаде заповед за ЧИ на ПУП - ПЗ за ПИ № 035031,
местност Устито, землище на гр. Дебелец.
Същевременно,
на основание чл. 142 от ЗУТ е изготвен Комплексен доклад с изх. № 31п-11-
15/23.11.2015г. за оценка на съответствието на проектната документация със
съществените изисквания за строежите от лицензирано дружество, несвързано с
проектанта – „Стройконсулт“ ЕООД, гр. Велико Търново (съгласно Удостоверение №
РК-0359/12.01.2015г. на МРРБ, Дирекция за национален строителен контрол).
Установеното съответствие на проектните части (Архитектура, Конструктивна,
Електро, СУДТ, Машинно-технологична, В и К, ОВК, EE, Инжерено-геоложки доклад,
Вертикална планировка, ПУСО, ПБЗ, Озеленяване, ПБ, ПГС, ПИС, СГУ, Пътна) с
нормативните изисквания е мотивирало одобряването на доклада от главния
архитект, а като е отчел положителното становище на съвета, кметът на община
Велико Търново е одобрил предложените изменения на ПУП за ПИ по реда на чл. 150
от ЗУТ. В този смисъл е издадената Заповед № РД22-2409/08.12.2015 г. от кмета
на община Велико Търново, с която на основание чл. 150 от ЗУТ е одобрен ПУП –
ПЗ за ПИ 035031 в местността Устито в землището на гр. Дебелец, като част от
КПИИ. Имотът е с отреждане за „производствени дейности“, като е предвидена нова
застройка - производствена сграда, при следните показатели: етажност - 1-4
етажа; плътност на застрояване - 60%; коефициент на интензивност - 2,0;
минимална озеленена площ - 20%; начин на застрояване - свободно и ограничителни
линии на застрояване.
Съответно издадено е и Разрешение за строеж № 356/08.12.2015 г. от
Главния архитект на Община Велико Търново, едновременно с процедирането на
комплексния проект на основание чл. 150, ал. 2 от ЗУТ във връзка със строителството
на производствената сграда.
Заповедта на кмета за одобряване на ЧИ на ПУП и техническия инвестиционен
проект, като и издаденото строително разрешение са съобщени на жалбоподателя с
писмо изх. № 9100-1565/10.12.2015 г. на кмета на общината, в което изрично са
посочени всички издадени актове в рамките на производството по чл. 150 от ЗУТ,
като същите според съдържанието му са приложени към него. Това писмо е получено
от жалбоподателя на 15.01.2016 г., видно от обратната разписка за доставянето
му.
Недоволен от одобрения КПИИ жалбоподателят го е оспорил пред настоящия
съд с жалба от 28.01.2016 г., като въз основа на нея е образувано това дело.
В хода на съдебното дирене като доказателства по делото е приета пълна административна
преписка, която включва цялата проектна документация за изработване и
одобряване на КПИИ и строително разрешение.
По искане на жалбоподателя е назначена и СТЕ, която е отговорила на поставените
въпроси, която ще бъде обсъдено по-долу в мотивите на решението на съда.
При така установените факти и доказателства съдът намира следното от
правна страна:
По тълкувателен път съдът счита, че оспореният ПУП се претендира от жалбоподателя
да е незаконосъобразен, от една страна като немотивиран, вкл. по въпроса кое
налага изменение на предходните ПУП, а от друга страна - като материално незаконосъобразен.
В тази връзка жалбоподателя има три групи възражения, обосноваващи противоречието
на предвижданията на плана с правилата за проектиране и застроявана относно: 1.
Височината на сградата, която се предвижда да се изгради в имота-предмет на
плана, 2. Отстоянията спрямо границата с жалбоподателя и 3. Спазване на
изискванията за техническа безопасност. Относно инвестиционния проект и
строителното разрешение лисват конкретни доводи за невалидност и незаконосъобразност,
като същите се оспорват доколкото са производни и се основават на незаконосъобразния
предходен акт – ПУП.
Съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорваните актове, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:
На първо място, Заповед № РД22-2409/08.12.2015 г. е издадена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразно установеното в
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл.150 от ЗУТ и в писмена форма.
Съдът не намира, че са налице и каквито и да е други толкова съществени
пороци при издаването й, които да обосноват претендирания в жалбата най-тежък
порок на акта – нейната нищожност.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта;
2). Порокът във формата е основание
за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно
изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана
от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез
конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;
3). Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос („Административно право“, издание 2009 г., проф. К. Лазаров);
4). Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност
води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата
унищожаемост;
5). Превратното упражняване на
власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност.
Съобразно тези критерии съдът намира, че нито едно от наведените
основания в жалбата, съдебно заседание или писмените бележки на процесуалния
представител на жалбоподателя по делото относно пороците в оспорваната заповед на
кмета не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна
на акта като унищожаем.
Обстоятелството,
че евентуално заповедта за одобряване на изменението на ПУП не отговаря на
изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК обуславя само нейната незаконосъобразност, но не
води до нищожност.
Съдът обаче
намира за неоснователно подробно аргументираното в писмените бележки по делото
възражение за немотивироност акта и счита, че същото се опровергава от
съдържанието на процесната заповед.
Мотивите на акта представляват фактическите и правните основания, които
обуславят неговото издаване и съдържание. Съществено процесуално нарушение
представлява само липсата на фактически основания, не и на правни, доколкото
правната квалификация на фактите е вторична дейност, която може да извърши и
съдът. В конкретния случай обаче заповедта съдържа както правни, така и
фактически основания за издаването си.
Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично право. Според акта, одобреното изменение на ПУП се
налага поради наличието на инвестиционни намерения на собственика за създаване
на нова градоустройствена основа за проектиране и изработване на инвестиционен
проект за изграждане на производствена сграда, свързана с дейността на
дружеството възложител - „Тремол Ес Ем Ди“ ООД, като тези намерения са
квалифицирани като обстоятелства по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Съгласно
чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от ЗУТ,
влезлият в сила ПУП може да бъде изменен когато настъпят съществени промени в
обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил одобрен
планът при доказване на някоя от хипотезите по ал. 2. В обстоятелствената част
на административния акт е посочено, че е налице промяна на
обществено-икономическите и устройствените условия в периода след одобряването
на действащия ПУП последно през 2009 г., тъй като се налага актуализиране на
параметрите и начина на застрояване на ПИ, който е бил образуван от сливането на
два самостоятелни парцела при предишното проектиране, като същевременно се
отговори на новите инвестиционни намарения на собственика – вместо складова,
новата сграда да е производствена. Съответно промяната в самото застрояване от
складово на производствено налага от само себе си и промяна в параметрите на
застрояването, която не може да се реализира по друг начин, освен чрез
изменение на застроителния план в тази му част. Тези конкретни съображения са
изложени и в одобреното техническо задание, което изрично сочи, че
проектирането цели да приведе в съответствие с инвестиционните намерения на
собственика конкретното предназначение на имота, като промени същия от складов
терен в производствена база.
Така изложените в съпровождащите заповедта актове и в самата заповед
фактически и правни съображения, кореспондират от друга страна и с безспорно установената
от СТЕ нужда от изменение на ПУП за привеждането му в съответствие с предвижданията
на ОУП на община Велико Търново, който за описаната територия определя смесена
многофункционална зона, включваща както производствени, така и обслужващи зони.
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението за нарушение по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК на жалбоподателя и счита, че фактическите и правните
основания се съдържат, както в оспорваната заповед, така и в преписката по
издаване на акта.
На следващо място, съдът намира, че одобреното ЧИ на ПУП отговаря на
изискванията на ЗУТ и приложимите подзаконови актове относно параметрите на
застрояването, в това число на Наредба № 7/2003 г. и Наредба № 1/2008 за обема
и съдържанието на устройствените схеми и планове.
Съответно и одобрения инвестиционен проект на фаза технически проект
има обхватът и съдържанието, пореден в Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата
и съдържанието на инвестиционните проекти, като предвижданията му за в съответствие
с правилата и нормативните на ЗУТ и подзаконовите актове за прилагането му.
На първо място, неоснователно е възражението за незаконосъобразно
намаленото отстояние от границата на имота на жалбоподателя на проектираната
сграда в процесния имот-предмет на плана. Доколкото в случая се касае за
нежилищна сграда, относимата разпоредба по въпроса за необходимото разстояние е
тази на чл. 35, ал. 2, предложение първо от ЗУТ, съгласно която „разстоянието
на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при
свободно застрояване не може да бъде по-малко от З метра“. Видно от графичната част на одобреното
частично изменение, разстоянието към ПИ № 035005, собственост на жалбоподателя,
е 5 метра, което дори надвишава минимално изискуемото такова.
Следва обаче да се отчита, че дори това разстояние не е определено с
процесния ПУП, защото то е фиксирано от предходния такъв (този, отреждащ имота
за складово застроявана) и то остава непроменено и спрямо действащия подробен
устройствен план, одобрен със Заповед № РД 22-323/11.03.2009г. на Кмета на
Община Велико Търново).
Още в по-малка степен са застрашени правата на жалбоподателя то
техническия проект по тази му част. Предвижданията на техническия проект са за
значително по-голямо „отдръпване“ на сградата – до 21 метра от границата с
имота на жалбоподателя. Т.е. предвижданият на плана и на техническото задание
не само че не намаляват недопустимо необходимото отстояние, но е създават
значително по-голямо (7 пъти) от минимално изискуемото. В този смисъл е и
категоричното становище на приетата без оспорване СТЕ, която констатира, че
техническият проект за сградата не използва максимално възможностите, които
дава ПУП.
На второ място, неоснователни са и възраженията за недопустимата
височина сградата, предвидена в имота – предмет на плана. Преди всичко, следва
да се има предвид, че се касае за проектиране и строителство в чисто производствена
територия по смисъла на чл. 22 и 24 от Наредба № 7/2003. Съгласно чл. 24, ал. 3
от Наредбата, при застрояване на урегулираните имоти на предприятията в
територии от разновидност „чисто производствена зона” се спазват само следните
нормативи:
1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 50 до 80 на сто;
2. озеленена площ (П озел.) - от 20 до 40 на сто, като една трета от
нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност;
3. интензивност на застрояване (К инт.) - от 1,0 до 2,5.
Процесният ПУП съобразява тези лимити, като определя плътност на застрояване
60%, озеленена площ 20% и интензивност 2.
Видно е, че сред тези нормативи изобщо липсва височината на
сградата. Всъщност единственото
съществено изменение, което процесния ПУП въвежда спрямо заварения е именно отпадането
на ограничението за височина, поради производствения характер на застрояването.
Същият определя етажност на застрояването – 1-4 етажа, като следва да се
отчита, че сред нормативите за застрояване на имоти с производствени и складови
функции липсва изрично изискване за определяне на височина на сградите и
съоръженията. Това е така, защото няма единна норма за височина на
производствено помещение. Съществуват много норми в зависимост от технологията,
която ще се случи в производственото помещение и всички те се определят от
специфичните санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания към конкретното
производство и архитектурно-техническите възможности на сградата като цяло.
Ето защо само по себе си възражението за несъответствие между
текстовата и графичната част на инвестиционния проект относно височината на сградата
е до голяма степен лишено от смисъл, защото ограничения относно тези въпроси
няма, а техническия проект установява еднозначно този въпрос.
В тази връзка трябва да се отчита и следното: Техническият проект и в
графичната, и в текстовата си част предвижда три етажност на сградата.
Неправилно ответникът счита, че е налице несъответствие между графичната и
текстовата му част относно височината на отделните етажи, доколкото котите в
текстовата и графичната част са показани еднакво - първи етаж – кота 0, това е
нивото на пода на първия надземен етаж (първия или приземен етаж), втори етаж
кота 5.40 (т.е. начало на втория етаж е от 5.40 м. над кота 0) и съответно -
трети етаж – кота 10.80 м (което ще рече, че подът на третия етаж е +10.80 над
нивото на пода първия етаж), а крайните точки на помещенията са посочените от
вещото лице, както са показани и графично на плана (между 14 и 15 м. за
последния етаж).
На трето място, неоснователни са възраженията и относно нарушения на
изискванията за безопасност към проекта с оглед изкопните и изравнителните
работи, които бъдещото строителство ще наложи. Преди всичко следва да се уточни, че предмет на настоящата
проверка са само КПИИ и строителното разрешение, но не и тяхната последваща
реализация, поради което не са предмет на настоящото производство строителните
дейности, които ще са една следваща фаза на инвестиционната инициатива,
подчинена на различни нормативни правила. Все пак, за пълнота, може да бъде
посочено, че част от одобрената проектна документация са Инженерно-геоложки
доклад, Вертикална планировка, Паркоустройство и др., от които се установява пълното
обследване на особеностите на терена от към неговата денивелация,
физико-геоложки характер на почвата, начините за залесяване с дървесна и
храстова растителност и т.н. Предвидена е възможност за изграждане на подпорни
стени, които да обезопасят терена, поради естествения му наклон в посока север-юг,
североизток-югозапад, чието реализиране е допустимо и без предварително
означаване на конкретни височини. Видно от приложената Ситуация на подпорни
стени (част „Конструкции“), същите съобразяват съществуващата денивелация, а
самите подпорни стени е предвидено да се изпълнят до повърхността на прилежащия
терен (т.е. същите няма да имат очакваната жалбоподателя височина).
Извън горните конкретни възражения съдът счита, че процесния ПУП
отговаря и на всички други изисквания на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, вкл. Наредба № 7/2003 г., като и одобреният инвестиционен проект
съдържа всички необходими елементи, като те също имат допустимо и съответно на
закона съдържание.
Както се посочи при изработване проекта за изменение на ПУП са
направени необходимите съгласувания с експлоатиращите предприятия, в изпълнение
на нормата на чл.
108, ал. 2 от ЗУТ.
Одобреният инвестиционен проект от своя страна е разработен в пълен обхват
по Наредба № 4/2001 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Той съответства
на ПУП, както и на правилата и нормативите за устройството на територията. Проектите
са изготвени от проектанти с пълна проектантска правоспособност, като всяка
част от проекта е съгласувана от останалите проектанти, които са положили
подписи в съответната графична част.
Оценката за съответствието на част Конструктивна на инвестиционния
проект, съгласно чл. 142, ал. 10 от ЗУТ е извършена от оторизирани лица.
Положителната оценка за съответствието на конструктивния проект с
действащите нормативни актове е дадена с доклада за съответствие по част „Конструктивна“,
подписите и и печатите на техническия контрол по Част Конструктивна върху
обяснителните записка, статистическите изчисления и графичните части.
Спазени са изискванията за безопасност при пожар по Наредба Із-1971, хигиенните
и противопожарните изисквания. Проектът изпълнява и изискванията за енергийна
ефективност, като оценката за съответствие по чл. 1698, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е
извършена от оторизирано дружество.
Както е
установил и експертът, предвиденото застрояване (с ПУП и инвестиционния проект)
е допустимо и съобразно предвижданията на действащия Общ устройствен план.
Ето защо и
по изложените съображения до тук съдът намира, че одобрения КПИИ е
законосъобразен в своите части.
В жалбата не
се излагат конкретни възражения за незаконосъобразност на Разрешението за
строеж № 356/08.12.2015 г. на Главния архитект на Община Велико Търново, а се
претендира неговата функционална незаконосъобразност, произтичаща от
незаконосъобразността на основата, върху която то почива – ПУП и инвестиционния
проект. Както вече съдът посочи, ПУП и инвестиционния проект са законосъобразни
и тъй като не се констатират никакви пороци при изработването, съгласуването и
одобряването на тези актове, то и строителното разрешение, което е в пълно съответствие
с тях е законосъобразно. В този смисъл е и уточнението на вещото лице по делото
в последно съдено заседание, което сочи, че строителното разрешение съответства
на предвижданията на ПУП и на инвестиционния проект. Строителното разрешение
също е валиден акт, като издаден от компетентен орган в кръга на правомощията
му, издаден в предписаната форма, при спазване на установената процедура в чл.
150 от ЗУТ.
По
изложените мотиви, съдът намира, че оспорваните в настоящето производство
актове са валидни и законосъобразни и жалбата против КИПП и издаденото едновременно с него строително разрешение е
неоснователна.
При този изход
на делото основателни са претенциите на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а са
неоснователни претенциите на жалбоподателя за разноски. Заинтересуваните страни
не са претендирали разноски и за това съдът не им присъжда такива.
Доколкото предмет на настоящето дело е одобряване на комплексен проект
за инвестиционна инициатива това решение, по силата на изричната разпоредба на
чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, е окончателно. С § 42 от Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ е изменена разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, съгласно
което изменение решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу
индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени
планове, на комплексни проекти за
инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителството за изграждане
на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение
са окончателни. В този смисъл вж. напр. Определение № 2910/16.03.2016 г. по
адм. д. № 2802/2016 г. на ВАС, ІІ отд. и редица други в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл.
215, ал. 1 от ЗУТ съдът,
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.М.Г. *** против Заповед № РД22-2409/08.12.2015 г. на кмета на община
Велико Търново, с която на основание чл. 150 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПЗ за ПИ
035031 в местността Устито в землището на гр. Дебелец, като част от КПИИ, както
и жалбата му против инвестиционния проект от същия КПИИ и едновременно
издаденото с тях Разрешение за строеж № 356/08.12.2015 г. на гл. архитект на
общината Великото Търново за производствена сграда на „Тремол Ес Ем Ди“ ООД в
същия имот.
ОСЪЖДА И.М.Г.
***, с ЕГН **********,*** Търново сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
На основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ
настоящето решение НЕ ПОДЛЕЖИ на
касационно обжалване и е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: