РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330108187 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* против В. Б. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.33 ЗПК, чл. 86, вр. с
чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.05.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор
„Провидент Файненшъл България” ООД бил сключен договор за потребителски кредит
№ ....., при спазване на ЗПК, с предоставена сума от 500 лева, платима ведно с
договорна лихва, в срок до 12.07.2017 г. на 60 седмични вноски.
На 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия, с който вземанията били
прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, което от своя страна ги прехвърлило с приложение № 1 от
01.12.2018 г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. на „АКПЗ“ ООД, което ги
прехвърлило с рамков договор за цесия от 03.05.2019 г. на ищеца. Ответникът бил
уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в
хода на процеса.
Поради липсата на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2560/09.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 4020/21 г. по описа на
ПРС, за следните суми: 376,29 – главница; 52,68 лева – договорна лихва за периода
27.07.2016 г. – 12.07.2017 г.; 144,60 лева – обезщетение за забава за периода 28.07.2016
г. – 01.03.2021 г., срещу която постъпило възражение за недължимост, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите претенции. Моли за
уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
1
заявлението – 02.03.2021 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал ОИМ, но във възражението в зап.
пр. заявява да не дължи търсените суми, поради изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит № ..., сключен с „Провидент
Файненшъл България” ООД, при спазване на законовите изисквания и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична
сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието
на валидни уговорки за връщане на кредита, ведно с договорна лихва, т.е. както по
основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди,
както и правомерността на начисляването им; предпоставки за начисляване на
обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и
настъпването на падежа за погасяването му; прехвърляне на вземанията в полза на
„Изи Асет Мениджмънт” АД, което ги е прехвърлило на „АКПЗ“ ООД, което ги
прехвърлило на ищеца с твърдените договори и приложения, както и, че ответникът е
уведомен за цесиите от съответните цеденти. Следва да установи и настъпването на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания,
както и да установи възражението за изтекла погасителна давност, а при доказване на
горните предпоставки от ищеца – да установи, че е платил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена тежест, исковете са неоснователни.
По делото не са ангажирани доказателства за прехвърляне именно на процесните
конкретни вземания по договора за кредит между първоначалния кредитор „Провидент
Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД с цесия от 01.07.2017 г.
Описаното в чл.1.1.1. приложение № 1 към него не е представено, за да се приеме, че
цедирането е извършено и то именно на търсените суми по процесния договор спрямо
2
ответника. Няма доказателства и за уведомяване на длъжника за сключването й от
цедента /вкл. чрез пълномощник/. Не е представено и твърдяното приложение № 1 от
01.12.2018 г. към рамков договор от 30.01.2017 г., чрез което „Изи Асет Мениджмънт”
АД да е прехвърлило вземанията на „АКПЗ“ ООД, за да се проверят твърденията на
ищеца относно и този договор, като не се установява чрез него да са цедирани
вземания спрямо ответника по процесния договор за кредит.
За липсата на доказателства за всички тези релевантни факти , част от
основанието на исковете, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото, на
ищеца са дадени точни и ясни указания. Определението е получено от страната, но в
проведените о.с.з. не бяха представени доказателства, нито бяха направени док.
искания.
Това обуславя неоснователност на претенциите, т.к. ищецът не доказва да е
носител на твърдените вземания, въз основа на договори за цесия със сочения предмет,
т.е. да е материалноправно легитимиран надлежен нов кредитор на ответника.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото
ищецът не установи посочените елементи от фактическия състав на претенциите си,
пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота, може да се посочи и следното –
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011
г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване
на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018
г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/
2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгл. чл. 22
ЗПК, поради нарушение на изискванията на: чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – поради липса на
разпоредба за условията за прилагането на посочения лихвен процент; чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК – т.к. не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването на ГПР, при което потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, не са
изрично и изчерпателно посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Имайки предвид последиците й, съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Според ССЕ, по кредита е
3
платена сумата от 300 лева. Тя трябва да се приспадне само от главницата, т.к. други
суми по кредита не са били дължими /освен това са платени и такива за такси „оценка
на досие“ и „кредит у дома“, които се основават на нищожни клаузи и са недължими,
съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК/, при което на
връщане евентуално би подлежала само остатъчна главница от 200 лева. Последното
само при пълно доказване на качеството на надлежен нов кредитор от страна на ищеца,
което не бе проведено по изложените мотиви. Дог. лихва и об. за забава не са
дължими, освен поради чл. 23 ЗПК и доколкото – клаузата за дог. лихва е нищожна,
поради надвишаване три пъти размера на зак. лихва, при което накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, т.е. е нищожна., същевременно е и изцяло
погасена по давност /с оглед своевременно въведеното възражение от ответника/, а об.
за забава е погасено от 28.07.2016 г. до 02.03.2018 г. вкл. /три години преди постъпване
на заявлението в съда/, но същото не се дължи принципно, поради недействителността
на договора.
С оглед всичко изложено, съдът приема исковете за неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* против В. Б. М., ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 376,29 – главница по договор за потребителски кредит от 16.05.2016 г., сключен
с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
01.07.2017 г. с договор за цесия на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което ги прехвърлило
с приложение № 1 от 01.12.2018 г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. на
„АКПЗ“ ООД, което ги прехвърлило с рамков договор за цесия от 03.05.2019 г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; 52,68 лева – договорна лихва за периода
27.07.2016 г. – 12.07.2017 г.; 144,60 лева – обезщетение за забава за периода 28.07.2016
г. – 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда – 02.03.2021 г. до погасяването, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2560/09.03.2021 г. по ч.гр.д.№
4020/21 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4