РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Бургас, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100102050 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. А.,
ЕГН********** от ******, чрез адв. Деян Стойков от БАК, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Вардар№27, ет.3, с която е предявила против Г. Д. П.,
ЕГН********* и К. А. М., ЕГН**********, и двамата с адрес *******, искове
за приемане за установено, че ищцата е собственик на самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори 67800.502.32.1.5 и 67800.502.32.1.6 по КККР на гр.
Созопол, представляващи жилища-апартаменти с площ от 101,87 кв.м. и
съответно 125,81 кв.м. и находящи се в ****** и за осъждане на Г. Д. П. да
предаде владението на ищцата върху първия недвижим имот и за осъждане на
Г. Д. П. и К. А. М. да предадат на ищцата владението върху втория недвижим
имот, иск за осъждане на ответника Г. Д. П. да заплати на ищцата обезщетение
за лишаване от право на ползване на самостоятелен обект в сграда с
идентификатори 67800.502.32.1.5 по КККР на гр. Созопол в размер на
1250лв., предявено като частично вземане от вземане в пълен размер на
3700лв. за периода 02.05.2023г.-14.12.2023г., иск за осъждане на ответника Г.
Д. П. да заплати на ищцата обезщетение за лишаване от право на ползване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.32.1.6 по КККР на
гр. Созопол в размер на 1250лв., предявено като частично вземане от вземане
в пълен размер на 2220 лв. за периода 02.05.2023г.-14.12.2023г. и иск за
осъждане на ответницата К. А. М. да заплати на ищцата обезщетение за
лишаване от право на ползване на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол в размер на 1250лв.,
предявено като частично вземане от вземане в пълен размер на 2220 лв. за
периода 02.05.2023г.-14.12.2023г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба- 15.12.2023г.
до окончателното плащане.
1
Ищцата твърди, че на 02.05.2023г. е придобила правото на собственост
върху процесните недвижими имоти от Е. А. и М. С. чрез договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт №81/2023г. по нот. дело №81/2023г.
на нотариус, рег.№255 на НК. Поддържа, че праводателите й са придобили
собствеността по договор за покупко-продажба, сключен с В. Л. на
17.12.2021г. съгласно нотариален акт№186 по нот. дело №174/2021г. на
нотариус, рег.№255 на НК. Заявява, че Л. е закупил процесните имоти от
ответника Г. Д. П. на 21.05.2020г. съгласно нот.акт №44 по нот.дело
№41/2020г. на нотариус рег.№255 на НК. Според изложеното от ищцата
посочените недвижими имоти са лична собственост на П., чийто брак с
ответницата М. е прекратен с развод. Поддържа, че с влязло в сила решение
на БОС по в.гр.д.№2101/2019г. след развода е разпределено ползването на
самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.32.1.6 по КККР на гр.
Созопол между двамата ответници. Посочва, че от момента, в който е
придобила собствеността върху двата недвижими имота до настоящия момент
те се държат и ползват неправомерно от ответниците. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника Г. П., чрез адв. Бисер Костадинов от БАК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Възразява, че договорът за покупко-продажба, сключен между него и
праводателя на ответницата В. Л. е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД
като симулативен и не е породил правни последици. В тази връзка посочва, че
страните изрично са уговорили чрез подписано от тях обратно писмо, че
сделката е абсолютно симулативна, като П. е бил принуден да прехвърли
имотите на В. Л. и посочената в нотариалните актове продажна цена не е
заплащана на продавача от купувача. Твърди се, че продажбата е сключена за
обезпечаване на предоставен заем в размер на 15 000лева от бащата на ищцата
С.А. на ответника П., като последният следвало да върне сумата в размер на
60 000лева на заемодателя. На 17.12.2021г. по настояване на бащата на ищцата
С.А. имотите били прехвърлени от Л. на майката на С.А. по договор за
покупко-продажба, а впоследствие на ищцата. При изповядване на сделките
пред нотариуса бил нарушен Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Ангажира доказателства Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор в срок от ответницата К. М. чрез адв. Калин
Яянев от БАК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че за
първи път научава, че процесните имоти са собственост на трето лице, не е
уведомявана, включително писмено, че препятства ползването на ищцата.
Посочва, че, считано от 2023г. до настоящия момент живее и работи в друго
2
населено място, където има регистриран настоящ адрес и не държи и ползва
имотите. Претендира разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се по делото, че по силата на нотариален акт №82 по
нотариално дело №81/2023г. на нотариус Иван Кожухаров, рег.№255 на НК, на
02.05.2023г. Е. Д. А. и М. С. А. са продали срещу продажна цена в размер на
100 000лева на своята внучка М. С. А. самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 67800.502.32.1.5 и 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол,
представляващи жилища-апартаменти с площ от 101,87 кв.м. и съответно
125,81 кв.м. и находящи се в ******.
В нотариалното производство продавачите са се легитимирали като
собственици с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №186
по нотариално дело №174/2021г. на нотариус Иван Кожухаров, рег.№255 на
НК, съгласно който на 17.12.2021г. Е. Д. А. е придобила правото на
собственост по договор за покупко-продажба, сключен с продавача В. Д. Л..
На 21.05.2020г. В. Д. Л. е придобил правото на собственост върху
процесните недвижим имоти от ответника Г. Д. П. съгласно приложения
нотариален акт №44 по нот. дело №41/2020г. на нотариус Иван Кожухаров,
като е посочена обща продажна цена на двата имота в размер на 60000лв.,
която сума продавачът е заявил пред нотариуса, че е получил в брой на 12
месечни вноски в периода месец април 2019г.-месец април 2020г.
С влязло в сила решение №III-41 от 28.02.2020г. по в.гр.д. №2101 по
описа на БОС за 2019г. след частична отмяна на решение №2692/24.10.2019г.
по гр.д.№6820/2018г. на БРС след допуснат развод между Г. Д. П. и К. А. М. е
разпределено ползването на самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол , като източната спалня с баня,
тоалетна и тераса към нея предоставена на К. П.а и детето М., родено на ****г.
и друга източна спалня, тоалетна и тераса към нея предоставена на Г. П. и
детето А., родено на ****г.
По делото с отговора на исковата молба от ответника Г. П. е представено
3
двустранно подписано обратно писмо от 21.05.2020г., в който същият и
праводателя на ищцата В. Л. разкриват действителната си воля по повод
сключването на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт
нотариален акт №44 по нот. дело №41/2020г., като не желаят настъпването на
правните му последици. Посочено е, че постигнатото съгласие в нотариалния
акт е привидно и симулативно. Купувачът Л. е заявил в обратното писмо, че
никога не е искал да придобие описаните в нотариалния акт недвижими имоти
и не е заплащал посочената в него продажна цена в размер на 60 000лв.,
съответно продавачът П. е заявил, че никога не е искал да продаде имотите и
не е получавал от Л. продажната цена.
В становище на стр.78 по делото ищцата чрез процесуалния си
представител оспорва изцяло твърденията, изложени в отговора на исковата
молба от ответника Г. П.. Оспорила е като антидатирано и съставено за целите
на процеса обратното писмо от 21.05.2020г.
С протоколно определение в първото по делото съдебно заседание съдът
е указал на ответника П., че негова е тежестта да установи с допустимите по
ГПК доказателствени средства достоверността на датата на представеното
обратно писмо.
В настоящото производство в тежест на ответника Г. П. е да установи в
съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че оспорения от него
договор за покупко-продажба е симулативен и страните не са целели
предвидените в договора правни последици. Допустимо е разкриване на
симулацията да се извърши чрез свидетелски
показания, само когато ответната страна по делото е съставила документ,
който удостоверява индиции за привидност, но не разкрива пряко
симулацията.
По принцип процесуалният закон забранява опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със
свидетелски показания (чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, чл.133 ал.1 б.”е” от отменения
ГПК), т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват
с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165,
ал.2, изр.1, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели,
когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ,
изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие
4
на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията и
не съдържа признание за нея, но от текста му може да се съди, че е възможно
страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са
направили волеизявленията привидно. Начало на писмено доказателство е
този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други
изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.
Когато симулативната сделка се противопоставя на трети лица по
смисъла на чл.181 от ГПК, каквото е ищцата е недопустимо чрез свидетелски
показания да се установява привидността на сделката, от която третото лице
черпи субективни права. Свидетелските показания са допустими единствено,
за да бъде установена привидността на сделката по отношение на насрещната
страна по нея, а не по отношение на трето на правоотношението лице, като
тази допустимост е обусловена и от наличието на начало на писмено
доказателство, изходящо от насрещната страна по привидната сделка. В чл.
165, ал. 2 ГПК е предвидена възможността чрез свидетелски показания да се
установи привидността на сделката и действителната воля на страните, в
случай че писменият документ, изходящ от насрещната страна по сделката
представлява начало на писмено доказване и създава вероятност за
привидност, но не и когато представлява обратно писмо и пълно
доказателство за привидност. Недопустимо е със свидетелски показания да се
установи привидност, когато в процеса участва трето на оспорената сделка
лице и то черпи субективни права от нея. БОС приема, че изявленията в
приетото по делото обратно писмо не могат да се противопоставят на третото
лице по оспорената сделка- ищцата и нейните праводатели, които не са
участвали в съставянето на частния свидетелстващ документ, съдържащ
изгодни за ответника факти. Предвид недопустимостта на свидетелските
показания за установяване на датата на съставяне на документа, съдът намира,
че спрямо ищцата като трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК
ответникът не установява, че оспореният документ – обратно писмо е
с достоверна дата. Действително обратното писмо може да бъде съставено
преди, по време или след сключването на сделката, но след като този документ
е без достоверна дата, предхождаща подаването на исковата молба, не е
изключена възможността той да е съставен единствено за целите на процеса и
увреждане правата на ищцата.
На следващо място в практиката на касационната инстанция е направено
5
ясно разграничение между основанията за недействителност на привидните
съглашения по чл. 17 ал.1 ЗЗД , при които порокът на волята е израз на
липсата на съгласие /воля с обратен знак/ относно настъпване на правните
последици на договора и недействителността по чл. 152 ЗЗД , която е резултат
на конкретно съглашение между страни - кредитор и длъжник по друго
облигационно правоотношение, за удовлетворяване на кредитора за вземането
му по начин , различен от този установен със закона, т.е. уговорка,
противоречаща на императивните правни норми. В случая съдът е сезиран с
възражение за привидност на поредица от договори покупко-продажба по чл.
17 ал.1 ЗЗД, които прикриват абсолютно нищожна сделка по чл. 152 ЗЗД.
По делото не са ангажирани никакви доказателства за наличие на
заемни правоотношения между ответника и праводателите на ищцата, както и,
че договорите за продажба прикриват съглашение за удовлетворяване на
кредитора по забранен от закона начин. Разпитният по делото свидетел Л.
единствено установява, че е участвал в сделките по прехвърляне на имота, за
да направи услуга на ответника и по тях е нямало плащане на продажна цена.
С оглед обстоятелството, че спорът между страните е относно наличието на
съществуващите договорни правоотношения по двата договора за покупко-
продажба, а не относно смисъла на постигнатите уговорки е недопустимо със
свидетелски показания да се установяват обстоятелства, различни от тези, за
които се изиска писмен акт и плащане на писмено установени задължения.
Освен това неплащането на продажната цена само по себе си не води до
нищожност на сделката. Нарушаването на разпоредбите на Закона за
ограничаване на плащанията в брой би могло да доведе до ангажиране на
административно-наказателната отговорност на виновното лице, като няма за
последица невалидност на договора за покупко-продажба.
Липсва обратно писмо, съдържащо волеизявление на праводателката
на ищцата Е. Д. А., за която се твърди, че е страна по прикритото съглашение
по чл. 152 от ЗЗД. Не е представено по делото и начало на писмено
доказателства, изходящо от страната, на която привидността се
противопоставя или това е документ, материализиращ или удостоверяваш
изявлението й пред държавен орган, който прави вероятно твърдението на
ответника за симулативност. От събраните по делото доказателства не се
установява, че придобиването на имотите от Е. А. е привидно и прикрива
6
споразумение между сина й С.М. А. и ответника по чл.152 от ЗЗД .
Когато има цяла поредица от последователни сделки, чиято цел е
прикриване на дадено в нарушение на чл. 152 ЗЗД обезпечение, е необходимо
изявление на последния приобретател или начало на писмено доказателство
изхождащо от него, че става въпрос за обезпечение на дълга, за да е допустимо
събиране на гласни доказателства /в този смисъл Решение № 706 от 9.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1394/2009 г., IV г. о., ГК./ В допълнение съдът счита, че
от ответника не е оборена презумпцията по чл.17, ал.2 от ЗЗД за
добросъвестно придобиване на правата от третото лице - пpиoбpeтaтeл пo
пpивиднoтo cъглaшeниe, които ce зaпaзвaт, ocвeн при пpaвa въpxy нeдвижими
имoти, пpидoбити cлeд впиcвaнeтo нa иcĸa зa ycтaнoвявaнe нa пpивиднocттa.
При горните мотиви БОС приема, че ответникът Г. П. не установява, че
оспорените договори за покупко-продажба са сключени привидно с
намерение да прикрият обезпечителна сделка, поради което е неоснователно
възражението му по чл. 17 ал.1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД.
С оглед на това предявените ревандикационни искове спрямо ответника
Г. Д. П. са основателни и следва да бъдат уважени.
По предявения ревандикационен иск с предмет самостоятелен обект с
идентификатор 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол срещу ответницата
К. А. М. съдът съобрази следното:
От приложената справка за адресна регистрация се установява, че
настоящият адрес на ответницата е в гр. Елин Пелин, като от показанията на
доведените по делото свидетели Д. и Л. безпротиворечиво се доказва, че М. е
напуснала семейното жилище в гр. Созопол през есента на 2020г. и работи
като учителка в гр. Елин Пелин. Разпитаната свидетелка Д. посочва, че къщата
в гр. Созопол се ползва само от бившия съпруг на К..
Искът с правно основание чл.108 от ЗС спрямо ответницата К. А. М. е
основателен в частта за установяване правото на собственост на ищцата, но
следва бъде отхвърлен в осъдителната му част.
Вещото лице Б. К. в приетото по делото заключение по назначената
съдебно-оценъчна експертиза, неоспорено от страните, е определило за
периода 02.05.2023г.-14.12.2023г. средната наемна цена за самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 67800.502.32.1.5 и 67800.502.32.1.6 по
7
КККР на гр. Созопол, която възлиза на 4000лв. за първия недвижим имот и
4400лв. за втория недвижим имот.
Предвид неправомерно упражняваната от ответника М. фактическа
власт върху недвижимите имоти, без да е техен собственик ищцата има право
на обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД в размер на средния пазарен наем за
процесния период.
С оглед на това предявените частични искове с правно основание чл.59
от ЗЗД спрямо ответника Г. П. са установени по своето основание, като
техният размер е изцяло доказан от заключението на вещото лице К., поради
което следва да бъдат уважени.
Предвид липсата на ангажирани по делото доказателства ответницата К.
М. да е препятствала ползването на имот с идентификатор 67800.502.32.1.6 по
КККР на гр. Созопол в периода 02.05.2023г.-14.12.2023г. предявеният спрямо
нея иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от ищцата е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Г. М. следва да заплати на
ищцата направените в настоящото производство разноски 9624,79 лева. Съдът
счете за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение с оглед обема на предоставената
процесуална защита, както и фактическата и правна сложност на делото.
С поведението си ответницата не е дала повод за завеждане на делото,
поради което на основание чл.78, ал.2 от ГПК следва да бъде оставено без
уважение искането на ищцата за осъждането й да заплати направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3225лева.
Ищцата следва да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на
2000лева.
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. П.,
ЕГН*********, с адрес ******, че М. С. А., ЕГН********** от ****** е
собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
8
67800.502.32.1.5 и 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол, представляващи
жилища-апартаменти с площ от 101,87 кв.м. и съответно 125,81 кв.м. и
находящи се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор 67800.502.32.1
по КККР на гр. Созопол, с адрес в ******.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН*********, с адрес ****** да предаде
владението на М. С. А., ЕГН********** от ****** върху самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 67800.502.32.1.5 и 67800.502.32.1.6 по
КККР на гр. Созопол, представляващи жилища-апартаменти с площ от 101,87
кв.м. и съответно 125,81 кв.м. и находящи се на първи жилищен етаж в сграда
с идентификатор 67800.502.32.1 по КККР на гр. Созопол, с адрес в ******.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. М.,
ЕГН**********, с адрес ******, че М. С. А., ЕГН********** от ****** е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.32.1.6
по КККР на гр. Созопол, представляваща жилище-апартамент с площ от
125,81 кв.м. и находяща се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор
67800.502.32.1 по КККР на гр. Созопол, с адрес в ******.
ОТХЪВЪРЛЯ предявения спрямо ответницата К. А. М.
ревандикационен иск в осъдителната му част за осъждането й да предаде на
ищцата владението върху описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН*********, с адрес ******, да заплати на М. С.
А., ЕГН********** от ******, обезщетение за лишаване от право на ползване
на самостоятелен обект в сграда с идентификатори 67800.502.32.1.5 по КККР
на гр. Созопол в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/,
предявено като частично вземане от вземане в пълен размер на 3700лв. за
периода 02.05.2023г.-14.12.2023г., както и обезщетение за лишаване от право
на ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол в размер на 1250 лв. /хиляда двеста
и петдесет лева/, предявено като частично вземане от вземане в пълен размер
на 2220 лв. за периода 02.05.2023г.-14.12.2023г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба -
15.12.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. А., ЕГН********** от ****** за
осъждане на ответницата К. А. М., ЕГН**********, с адрес ****** да й
заплати обезщетение за лишаване от право на ползване на самостоятелен
9
обект в сграда с идентификатор 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. Созопол в
размер на 1250 лева, предявено като частично вземане от вземане в пълен
размер на 2220 лева за периода 02.05.2023г.-14.12.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-
15.12.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН*********, с адрес ******, да заплати на М. С.
А., ЕГН********** от ****** направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 9624,79 лева.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН********** от ****** да заплати на К. А. М.,
ЕГН**********, с адрес ****** направените в направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 2000лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10