Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 24.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря
Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 880 по описа на
ДРС за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен на
30.04.2020г. от И.М.И. с ЕГН ********** против Р.Й.И. с ЕГН ********** иск по
чл. 49 от СК за прекратяване на сключения между страните на ***г. граждански
брак, по вина на ответница, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал.2 от СК.
При служебна проверка съдът е установил, че ответницата в настоящото производство е
подала искова молба, вх. рег. №7111/12.05.2020г., с която против И.М.И. е
предявила иск по чл. 49 от СК за прекратяване на сключения между страните на ***г.
граждански брак, по вина на съпруга, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал.2
от СК.
На осн. чл. 213 от ГПК ДРС е присъединил за съвместно
разглеждане гр. дело № 880/2020г. по описа на ДРС, IX с-в, и гр. дело
№919/2019г. по описа на ДРС, XIX с-в, в производството по гр. дело № 880/2020г.
по описа на ДРС, XIX с-в, за постановяване на общ съдебен акт, като е
прекратил отделното производство по
гр.дело №919/2020г. по описа на ДРС, IX с-в.
В
съдебно заседание съпрузите се явяват лично, изразяват желание съдът да
прекрати съществуващия между тях брак по взаимно, сериозно и непоколебимо
съгласие с одобряване на постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 от СК.
Поради това и на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК производството е
трансформирано от исково по чл. 49 от СК в охранително по чл. 50 от СК.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от представеното удостоверение, издадено от Община град Д. въз основа на акт за граждански брак №***/***г.,
страните са сключили граждански брак на ***г. в гр. Д., като съпругата е променила
предбрачното си фамилно име от Б. на И..
От
брака си страните имат едно дете – М.И.И. с
ЕГН ********** .
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата
за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Между
съпрузите, с оглед заявеното от тях в съдебното заседание по делото, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, съгласно чл. 50 от СК, поради което съдът не следва да
ги издирва. Наред с това съпрузите - молители в настоящото производство, са представили
споразумение по чл.51, ал.1 от СК. Страните имат едно родено от брака
ненавършило пълнолетие дете, поради което постигнатото споразумение третира
въпросите за родителските права, личните отношения на детето с родителя, който
няма да упражнява родителските права,
неговата издръжка и местоживеене. Съдът счита, че представеното
споразумение не противоречи на морала и на закона и е в интерес на роденото от
брака дете.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, бракът между молителите
следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено.
Относно
разноските за производството:
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК вр. чл.6,
т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
/ТДТССГПК/ съдът определя държавна такса при допускане на развода по взаимно
съгласие в размер на 25,00 лв, която е внесена предварително от съпрузите.
На основание чл. 7, т.2
от ТДТССГПК съпругата следва да плати държавна такса в размер на 2% върху
тригодишните платежи по споразумението за издръжката на непълнолетното дете в
размер на , възлизаща на общо на 115,20 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на ***г. в гр. Д. граждански брак
между И.М.И. с ЕГН ********** и Р.Й.И. с ЕГН **********, за който е съставен
Акт за граждански брак №***/***г. на Община град Д. ПОРАДИ СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между И.М.И. с ЕГН **********
и Р.Й.И. с ЕГН ********** споразумение по чл.51, ал.1 от СК, както следва:
1. Родителските
права по отношение на роденото от брака дете М. И. И. с ЕГН ********** ще се
упражняват от бащата И.М.И. с ЕГН **********,
като майката Р.Й.И. с ЕГН ********** ще осъществява режим на лични контакти с
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, половината от Коледната и Пролетната ваканция,
както и двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск.
2.
Местоживеенето на детето М.И.И. с ЕГН ********** ще бъде в дома на бащата И.М.И. с ЕГН ********** на адрес: ***.
3.
Майката Р.Й.И. с ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка на своето малолетно
дете – М.И.И. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.М.И.
с ЕГН **********, в размер на 160 лева, начиная от 01.09.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на законови
причини за нейното изменяване или прекратяване.
4.
Семейното жилище по смисъла на закона съпрузите
не притежават.
5.
Съпрузите заявяват, че по време на брака не сме придобивали недвижими имоти или
движими вещи на значителна стойност, за които да спорят, а личните такива са си
поделили.
6.
След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно
име - И..
7.
След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка.
8.
Разноските по настоящото производство се поемат по равно от двамата съпрузи.
9.
При така описаното споразумение страните заявяват, че уреждат напълно всички
отношения помежду си, включително и имуществените такива, напълно са
удовлетворени и нямат никакви претенции един към друг.
ОСЪЖДА Р.Й.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ДРС
сумата в размер на 115,20 лв. - държавна такса по чл. 7, т.2 от ТДТССГПК върху издръжката на детето.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: