№ 1185
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110165140 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П. М. Д. срещу Л. В. Д., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 5 496, 50
лв. - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им имот - апартамент № 93,
находящ се в ********************** за периода от 26.08.2020 г. до 11.05.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 28.11.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 1 983, 78 лв., представляваща сбор от следните суми 199, 67 лв. -
обезщетение за забава върху главницата от 1 250 лв. за периода от 27.11.2020 г. до 24.06.2022
г. и 1 784, 11 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5 496, 50 лв. за периода от
27.11.2020 г. до 27.11.2023 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г. във връзка с писмена
уточнителна молба на ищеца е направен частичен отказ от иск по отношение на претенцията
за мораторна лихва и с влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание
на 05.11.2024 г. производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата над 1 598, 44 лв. до предявената с исковата молба сума от 1 983, 78 лв. е
прекратено.
В отговора на исковата молба ответната страна Л. В. Д., действаща чрез адв. К. П.
с изрично пълномощно, е признала иска за главницата, а в открито съдебно заседание на
05.11.2024 г. е признала и иска за мораторна лихва.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д. е
1
поискал да бъде постановено решение при признание на иска.
Ответникът също е поискал да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК
и е възразил срещу претенцията за присъждане на разноски в полза на ищеца, като е заявил,
че не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Ответницата е признала иска, а ищецът
е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание
чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание
на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК. В случая между страните е постановено влязло в сила решение по частичен иск, по
силата на което ответницата вече е била осъдена да заплати част от претендираното
обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот, т.е. между страните
спорен е бил единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение. Конфликтни
отношения между страните, почиващи и на реализирането на родителската отговорност по
отношение на родените от брака им деца, за които отношения са наведени твърдения не
рефлектират върху реализирането на отговорността за разноски в настоящия процес.
Ответницата е била поканена да заплати дължимото обезщетение и не го е направила,
поради което е дала повод за завеждане на делото. Приложен по делото е списък на разноски
на ищеца видно от който се претендира сума от 770 лв., представляваща сбор от заплатена
държавна такса в размер на 270 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. В
открито съдебно заседание адв. Д. е поискал присъждане и на допълнително платената такса
от 13, 79 лв. Видно от приложения към исковата молба договор за правна помощ хонорарът е
изплатен в брой, поради което и в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума от общо
783, 79 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес в **********************, ап. 93
да заплати на П. М. Д., ЕГН **********, с адрес в *************************** на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5 496, 50 лв. - обезщетение за лишаване от правото на
ползване върху съсобствения на страните имот - апартамент № 93, находящ се в
********************** за периода от 26.08.2020 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 598, 44 лв., представляваща обезщетение за забава
върху вземането за главница за периода от 17.09.2021 г. до 28.11.2023 г.
2
ОСЪЖДА „Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес в **********************, ап. 93
да заплати на П. М. Д., ЕГН **********, с адрес в *************************** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 783, 79 лв. разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3