Номер 129203.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100501848 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 37254/15.06.2020г. на Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309,
ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез ст. юрисконсулт С. П. , адрес за съобщения и призоваване гр.
Варна, бул. „Сливница“ № 159, срещу решение № 2054 от 01.06.2020г., постановено по
гр.дело № 21044/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, с което въззивникът е
осъден да заплати на К. Т. К. , ЕГН **********, от гр. Долни чифлик, сумата от 1701.58
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 243 часа
за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 23.12.2019г., до окончателното изплащане, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд за непълнота в правната уредба, регламентираща преизчисляването на положен нощен
труд към дневен, както и определения от него коефициент за превръщане, като излага
подробни доводи в тази насока. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивната жалба е отправено и искане за спиране на производството по делото
до приключване на тълкувателно дело № 1/2020г. по ипса на ВКС. Съгласно чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Практическото
значение на посоченото основание е да се спре обусловеното дело, за да се изчака
формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото
дело. По тълкувателните дела върховните съдилища постановяват задължителна
тълкувателна норма относно приложението на правни норми, по които е налице
противоречива съдебна практика. Посоченото тълкувателно дело не касае конкретно
1
правоотношение, поради което няма обуславящо за спора значение, по смисъла на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК /в този смисъл и ТР № № 8/07.05.2014 г., постановено по тълк. дело №
8/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По изложениео съображения, настоящият съдебенсъстав
намира, че не са налице основания за спиране на производството по делото, поради което
искането следва да бъде оставено без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. Преди съдебно заседание е депозирано становище, с което се моли да се отхвърли
въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /изменен по размер в хода на
роизводството/ от К. Т. К. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1701.58 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 243 часа за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал
труд като младши инспектор в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР. Посочва, че е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1975.10 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 243 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1701,58 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищецът е бил държавен служител
по служебно правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва предявения иск, като твърди, че е
заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Поддържа, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР
е 8 часа на всеки 24 часа, като общите норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение
на ищеца. Счита, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Твърди, че за исковия период са действали Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. за определяне размера на
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд, което е платено.
С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните наличието на служебно правоотношение между тях за
процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., по силата на което ищецът е заемал
длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Долни чифлик към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението в МВР.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-
2
счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. От него става ясно, че за процесния период /от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г./ ищецът е положил общо 1698 часа нощен труд. Вещото лице изрично посочва,
че ответникът не е извършвал преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143.
Изчислено е, че при извършването на такова приравняване се получава разлика от 243 часа,
които не са заплатени на ищеца. Дължимото възнаграждение за тях е в общ размер от
1701.58 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. –
началото на процесния период (01.04.2015 г.), е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
3
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен
това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се
приложи общото равило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно,
отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното
работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1,143.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод
за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С
цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията
по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено
регистрацията на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен,и в претендирания размер, се явява доказана по основание и размер, поради което
следва да се уважи.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед липса на отправено искане от въззиваемата страна и доказателства за сторени
разноски, такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2054 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №
21044/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, с което Главна Дирекция „Пожарна
4
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А е осъдена да заплати на К. Т. К. , ЕГН ********** от гр. Долни
чифлик, сумата от 1701.58 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 243 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2019г., до окончателното
изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5