гр. София, 28.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в
публично заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието
на секретаря Цветанка Делова, разгледа докладваното от съдия Чочкова ВНОХД № 723 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.10.2017 г. по НЧХД № 19496/2015
г. Софийски районен съд, НО, 95 състав е признал подсъдимата К.Т. П. - Д. за невиновна в това, че на
10.06.2015 г., в печатно произведение - вестник „Галерия“, брой 23 /295/,
година VII, 10.06 - 16.06.2015 г. на 4 и 5 страница, в статия със заглавие
„След разкритията на „Галерия“ и Е-вестник Върховният съд поряза схема с
адвокат менте“, като под заглавието е публикувана снимка на тъжителя с надпис
„Адвокатът менте К.Ч.“, е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя К.Г.Ч., използвайки неколкократно в статията определението „адвокатът
менте К.Ч.“, като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно
произведение, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по
повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК.
Със същата присъда Софийски районен съд,
НО, 95 състав е признал подсъдимата К.Т. П.
-
Д. за невиновна в това, че на 10.06.2015 г. в печатно произведение - вестник
„Галерия“, брой 23 /295/, година VII, 10.06 - 16.06.2015 г. на 4 и 5 страница,
е публикувала статия със заглавие „След разкритията на „Галерия“ и Е-вестник
Върховният съд поряза схема с адвокат менте“, като под заглавието е публикувана
снимка на тъжителя с надпис „Адвокатът менте К.Ч.“, и съдържание „....адвокатът
менте К.Ч....“, „Адвокат К.Ч. представи фалшиво пълномощно от фирмата“, с което
е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя и му е приписала престъпление,
като клеветата е нанесена публично и да е разпространена чрез печатно произведение,
поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал и по повдигнатото ѝ
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
вр. чл. 147, ал. 1 НК.
На основание чл.190 ал.1 и 2 от НПК с
присъдата първоинстанционният съд е осъдил тъжителя К.Г.Ч. да заплати в полза
Софийски районен съд направените по делото разноски в размер на 170 /сто и
седемдесет/ лв. и 5 /пет/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист за
принудителното им събиране, и да заплати на К.Т. П. - Д. направените по делото
разноски за адвокатска защита в размер на 1 000 /хиляда/ лв., и в полза на СРС
- сумата от 5 /пет/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Против постановената присъда е постъпила
жалба от К.Г.Ч., в която се излагат
доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. С жалбата се прави
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна.
В
съдебно
заседание пред въззивния съд процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд по
отношение субективната страна на деянието. Счита, че от становище на
изпълнителния директор на собственика на вестника, категорично се установява
авторството на деянието от подсъдимата, като последващото му оттегляне е
единствено с цел да защити главния си редактор. Повереникът на жалбоподателя
изразява несъгласие и с изводите на районния съд за незнание от страна на
подсъдимата, че публикува неверни факти, като намира за установено, че
свидетелят Б. е получил първата експертиза в момент, предшестващ публикуването
на статията. Моли въззивната жалба да бъде уважена, като подсъдимата П. бъде
призната за виновна по повдигнатите ѝ обвинения за извършени престъпления
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 148, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимата моли съда да потвърди
първоинстанционния акт като законосъобразен и правилен. Намира направения от
Софийски районен съд извод за липса на доказаност на авторството на двете
деяния за добре мотивиран въз основа на задълбочен анализ на събраните
доказателства. Наред с това счита, че изводите на първоинстанционния съд за
липсата на субективната съставомерност по отношение на клеветата и обидата са
правилни.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил
своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и
проверка доказателствен материал.
При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата К.Т. П. - Д., ЕГН **********,
е родена на *** г. в гр. София. Същата е българка, българска гражданка, с висше
образование, работи като главен редактор на вестник „Галерия“, омъжена,
неосъждана, с адрес гр. София, ул. „*****№ *********
На 10.06.2015 г. в печатно произведение
- вестник „Галерия“, брой 23 /295/, година VII, 10-16.06.2015 г„ на 4-та и 5-та
страница, била публикувана статия със заглавие „След разкритията на „Галерия“ и
Е-вестник Върховният съд поряза схема с адвокат менте“ и под заглавието била публикувана
снимка на тъжителя К.Г.Ч. е надпис „Адвокатът менте К.Ч.“. Съдържанието на
публикацията преразказвало съдържанието на предходни материали, публикувани в
медийното пространство по същата тема, и
представлявало кратко изложение на случилото се в проведено съдебно заседание
по въззивно търговско дело № 584/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,
11-ти състав. Твърдяло се, че в същото се явил тъжителят Ч. и представил
пълномощно, подписано от Е.М., изпълнителен директор на „М.В.“ АД, по силата на
което оттеглил иска на дружеството срещу „И.“ АД, вследствие на което
производството по делото било прекратено, а първоинстанционното съдебно
решение, постановено по т.д. № 6028/2012 г. по описа на Софийски градски съд,
било обезсилено. В публикацията се сочело също, че Е.М. е категорична, че не е
упълномощавала адв. Ч., че произнасянето на САС било отменено от ВКС и делото -
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При изложението на
въпросните обстоятелства били използвани изразите „....адвокатът менте К.Ч....“
и „Адвокат К.Ч. представи фалшиво пълномощно от фирмата“.
Като автор на статията бил посочен
„Симеон Аспарухов“, който всъщност не е реално лице, а творчески псевдоним,
използван от екипа на вестник „Галерия“ в случаите, в които дадена публикация е
резултат от техен съвместен труд, а не авторска статия на конкретен журналист.
Така било и в конкретния случай, като въпросната публикация била изготвена
съвместно от дежурния екип. Дежурен редактор на процесния брой на вестник
„Галерия“ бил свидетелят П.М., а главен редактор - подсъдимата П..
При така установената фактическа
обстановка първата инстанция обосновано е приела, че липсват доказателства за
това, подсъдимата П. да е извършила престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1 и
т. 2 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
вр. чл. 147, ал. 1 НК, като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен
начин.
Както фактическите констатации, така и
правните изводи на районния съд по отношение на повдигнатите обвинения се
споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Първата
инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина по делото, като след коректен и аргументиран
анализ на доказателствените източници, е достигнала до верни крайни изводи, с
които настоящият въззивен състав изцяло се съгласява.
В резултат на
извършено самостоятелно доказателствено изследване въззивният съд намира, че
ангажираните в производството гласни доказателствени средства, които имат основно
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, са били правилно
интерпретирани от страна на контролираната инстанция, като след тяхната
съвкупна преценка не се установява по безспорен и категоричен начин, че именно
подсъдимата П. е извършила вменените ѝ престъпни посегателства срещу
честта и достойнството на тъжителя К.Ч..
Правилно
първоинстанционният съд е извел от показанията на свидетелите Б. и М. – колеги
на подсъдимата в редакцията на вестника, механизма на работа при изготвяне на
материалите, а именно че когато дадена публикация не е авторска на определен
журналист, а представлява преразказ на предходно публикувани статии в други
медии, или когато е резултат от колективната дейност на екипа, а не е съставена
само от един журналист, се подписва с псевдоним. При преценка на достоверността
на показанията им въззивната
инстанция, също както контролирания съд, констатира последователност и взаимна
корелация в показанията на двамата свидетели. Въззивният съд намира, че същите
са изключително детайлни и се подкрепят от останалия събран доказателствен
материал, като липсват съмнения за възможната заинтересованост на свидетелите. С
оглед горното въззивната инстанция счита, че показанията на двамата свидетели
са обективни и
добросъвестно изнесени, като от тях се установява категорично, че подсъдимата
не е била едноличен автор на публикуваната статия.
Не могат да бъдат
споделени доводите на повереника на жалбоподателя относно това, че от становище
на изпълнителния директор на собственика на вестника, категорично се установява
авторството на деянието. Въззивната инстанция, също като първостепенния съд,
кредитира показанията на свидетеля М., дадени в съдебно заседание, че няма
отношение към редакционната политика на печатното издание. Показанията на
свидетеля относно обстоятелството, че същият не е възлагал изготвяне на
конкретна публикация и не е контролирал журналистите относно изпълнението на
служебните им задължения, настоящият състав намира за логични, предвид
обстоятелството, че същият не е журналист и вестникът има главен редактор,
който да изпълнява тези задължения. Наред с това свидетелят подробно разяснява,
че единствено е подписал молбата, изготвена от юристите на „К.“ АД, в отговор
на адресираното до него запитване от съда, от което въззивният съд достига до
същите изводи като първоинстанционния, а именно, че от въпросната молба не може
да се направи категоричен извод за авторството на деянието. За пълнота, следва
да бъде отбелязано, че въпросната молба се явява втора поред, депозирана от
свидетеля И.М. по първоинстанционното дело, като още в първата, депозирана
повече от два месеца преди това, свидетелят е отговорил, че изпълнява
единствено административни функции и няма отношение към редакционната политика
на вестника, поради което не разполага с информация относно авторството на
публикуваните в него статии. Това
обстоятелство опровергава тезата на обвинението, че дадените от свидетеля
показания представляват опит за защита на служител на вестника.
Правилно
Софийски районен съд е приел, че липсва субективният елемент от състава на престъпленията,
основавайки изводите си на показанията на свидетелката М. и приложените
експертни справки и материали по прокурорска преписка 16730/2015 г., като
второстепенният изцяло се солидаризира с доказателствения анализ, направен от
него. В тази насока настоящият състав намира възражението на обвинението, че
подсъдимата е знаела, че публикува неверни факти, тъй като
свидетелят Б. е получил първата експертиза в момент, предшестващ публикуването
на статията, за неоснователно. На първо място липсват каквито и да е
доказателства, за наличието на изготвена експертиза преди публикуването на
инкриминирания материал, доколкото от показанията на свидетеля Б. се
установява, че тъжителят се е свързал с него и му е изпратил такава едва след
излизането на броя. Освен това, дори и свидетелят Б. да е разбрал за
заключението на експертизата, в събрания и проверен доказателствен материал не
се съдържат данни той да е довел информацията за заключението ѝ до
подсъдимата. Така единствените експертни справки, установяващи неистинността на
публикуваните факти и известни на съда, са от дати, следващи тази на
публикуване на материала, поради което правилно първоинстанционният съд е
обосновал изводите си на тях.
При преценка за
достоверност на обясненията на подсъдимото лице, следва да се отчита обстоятелството,
че те са както важен източник на доказателства, така и основно средство за
защита. Принципът е, че подсъдимият има право да депозира обяснения, каквито
намери за нужно, без да държи сметка за тяхната истинност, като посоченото
обстоятелство не е основание за безкритичното им отхвърляне. Предвид горното за
съда възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено това
доказателствено средство в контекста останалите събрани обективни доказателства
по делото. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети
за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства.
В настоящия
случай по делото не е събрана убедителна и категорична информация в подкрепа на
обвинителната теза, че именно подсъдимата на инкриминираната дата и място в
печатно произведение е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя, разгласила е позорно обстоятелство за него и му е приписала
престъпление. Напротив, казаното от подсъдимата намира подкрепа в цялата
събрана и проверена доказателствена съвкупност, поради което въззивният съд,
също като първоинстанционния, кредитира обясненията ѝ като източник на
доказателствена информация, а не като израз на защитна позиция.
Предвид горното
въззивната инстанция намира, че анализът на доказателствените материали
поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за несъмнена
доказаност за извършване от подсъдимата на вмененото ѝ престъпно
посегателство. По делото не се доказа по безспорен начин, че подсъдимата П. е
автор на статията, съдържаща обидни и клеветнически твърдения за тъжителя Ч..
Недоказано остана и наличието на субективната съставомерност в поведението
ѝ, предвид факта, че тя е била убедена в истинността на изложените
твърдения.
За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че
извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. В
конкретния случай анализът на доказателствените източници и установените въз
основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и
единствено възможен извод, че подсъдимата П. е осъществила на инкриминираната
дата и място конкретно вменените ѝ действия, доколкото от показанията на свидетелите
Б. и М. се установи, че зад творческия псевдоним, посочен във вестника като
автор на статията, стои авторски колектив, а не конкретно лице. Не се установи
по несъмнен начин и обстоятелството, че подсъдимата е знаела, че разгласените в
печатното издание факти са неистински, поради което и липсва субективният
елемент на състава на престъплението.
С оглед горните
съображения въззивният съд намира за законосъобразен крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че по делото не се установява по категоричен начин подсъдимата
П. да е осъществила инкриминираните деяния, поради което в съгласие с
процесуалния закон правилно районният съд с обжалваната присъда е признал
подсъдимата за невиновна и я е оправдал изцяло по повдигнатите ѝ обвинения
за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл.
146, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147,
ал. 1 НК.
По изложените съображения атакуваната присъдата се явява
правилна и законосъобразна, а депозираната срещу нея жалба, с която се иска
нейната отмяна, въззивната инстанция намира за неоснователна.
Предвид горното, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, или необоснованост, въззивният съд счита, че
протестираната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 10.10.2017 г. по НЧХД № 19496/2015 г. на Софийски районен съд, НО, 95
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.