№ 909
гр. Варна , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 288658/11.12.2020г., депозирана от В.
Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Д.Д." № 24, ет.4, ап.З, действаща
чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Решение № 261188 от
13.11.2020г., постановено по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, в частта, с
която е уважен предявеният от Г. З. Н., ЕГН **********, срещу въззивницата, иск с правно
основание чл. 23, ал.2 от СК и е прието за установено по отношение на В. Х. Н., ЕГН
**********, че Г. З. Н., ЕГН **********, е собственик на придобити с лично имущество
26 870/81 636,34 идеални части от ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с идентификатор
10135.5506.129.2.10, находящо се в град Варна, жк. „Аспарухово“, ул. „Д.Д.“ № 24, с обща
застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж –
10135.5506.129.2.9, под обекта: 10135.5506.129.2.7 и 10135.5506.129.2.8, над обекта – няма,
ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м.
идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973 идеални части от
общите части на сградата, който е придобит по време на брака, сключен на 27.08.2005г. и
прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по гр.д. № 7165/2009г. по описа на
Районен съд – Варна, чрез договор за покупко–продажба, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 1, том III, рег. № 5739, дело № 355/22.06.2006 г. на нотариус
П. Д., и гореописаният недвижим имот е допуснат до делба между страните при следните
квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части за Г. З. Н., ЕГН **********, от които
27 383,17/81 636,34 идеални части – придобити в режим на СИО и 26 870/81 636,34
идеални части – придобити с лично имущество по дарение, и 27 383,17/81 636,34 идеални
части за В. Х. Н., ЕГН ********** - придобити в режим на СИО.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост и
1
неправилност. Застъпва се, че ВРС е приел, че действителната продажна цена на делбения
имот е в размер, различен от обективирания в нотариалният акт за покупко-продажба (28
000 евро), а именно - 41 740 евро, въпреки че това обстоятелство не е установено при
условията на пълно и главно доказване. Сочи се, че съдът е приел безкритично
представените договори за дарение, въпреки че по силата на чл.181, ал.1 от ГПК, частните
документи имат достоверна дата за трети лица от деня, в който са заверени, докато
процесните договори нямат такава нотариална заверка, като се излага в тази връзка и че
ВРС не е обсъдил в мотивите си, въведеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на договорите за дарение поради липса на форма. Излага се, че
извършеният превод по сметка на "РУНИК" ООД може да се приеме за реално предаване на
сумата във връзка с дарение от родителите на въззимваемия, но с дарствено намерение по
отношение на семейството. Дори да се приеме, че родителите на ищеца са имали дарствено
намерение единствено спрямо него, се застъпва, че следва да се приеме, че последният е
извършил дарение спрямо въззивницата на тази парична сума, с оглед участието и на
двамата в покупко-продажбата на делбения имот. Твърди се също така, че съдът не е
обсъдил възражението на ответницата, че преведените суми в размер на 21 000лв. и 5 780лв.
не са част от покупко-продажната цена на недвижимия имот, а са суми заплатени за
подобрения в същия. В заключение се излага, че за да приеме предявения иск по чл.23, ал.2
от СК за основателен ВРС се позовал само на свидетелските показания на майката на ищеца,
която е заинтересована от изхода на делото, предвид близката родствена връзка, както и на
писмени доказателства, представляващи частни диспозитивни документи, неносещи подписа
на ответницата. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба
между страните при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, като
предявеният иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Моли се и за присъждане на съдебно-деловодните разноски по установителния
иск по чл.23, ал.2 от СК в полза на въззивницата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. З. Н., чрез пълномощника си адв. Р. М.а, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който моли за оставянето без уважение, за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано, както и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Излага се, че ВРС е обсъдил всички
събрани по законния ред доказателства по делото – както писмените, така и гласните такива,
и е постановил решението си в унисон с утвърдената постоянна съдебна практика. Застъпва
се, че посочените в жалбата документи, за които се твърди да са оспорени, произхождат от
продавача по сделката и обвързват страните по делото. Във връзка с твърдението, че
заплатените от родителите на ищеца средства са за подобрения в имота, се излага, че към
момента на преводите на паричните средства имот все още е имало изграден, за да може да
се говори за подобрения в него, както и че пред първата интанция не са посочвани
конкретно извършени подобрения в имота. Застъпва се също така, че самият предварителен
договор в случая е този обратен документ, удостоверяващ действителната цена по сделката.
Оспорва се като несъстоятелно твърдението, че с участието на съпругата в покупката на
имота, ищецът е извършил дарение по отношение на нея на подарените му средства.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба с вх. № 262298/12.01.2021г.,
депозирана от В. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Д.Д." № 24, ет.4,
ап.З, действаща чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Определение
№ 264895/21.12.2020г. по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, с което
постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като ответницата –
частен жалбоподател е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 1899,77 лева,
представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението се обжалва с твърдения за необоснованост и неправилност. Застъпва се,
че доколкото представеният по делото Договор за правна помощ, защита и съдействие е
нечетлив, то следва да се приеме, че липсват представени от насрещната страна
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
разноски не следва да се присъждат на ищеца.
2
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната
жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата В.Н. се представлява от
пълномощника си адв. И.Д., която поддържа депозираните въззивна жалба и частната жалба,
съответно оспорва отговора на въззивната жалба.
Въззиваемият Г.Н. се представлява от адв. Р. М.а, която оспорва въззивната жалба,
поддържа депозирания отговор на същата и застъпва становище за неоснователност на
частната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваните решение и определение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, е
образувано по предявени от Г. З. Н. срещу В. Х. Н. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 23, ал. 2 СК и чл. 34 ЗС за приемане на установено по
отношение на ответницата, че ищецът е вложил лични средства в размер на 26 873,10 лева,
поради което притежава по трансформация 26 873,10/81636,34 идеални части следния
недвижим имот, закупен по време на брака с ответницата: ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с
идентификатор 10135.5506.129.2.10, находящо се в град Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул.
„Д.Д.“ № 24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия
етаж – 10135.5506.129.2.9, под обекта: 10135.5506.129.2.7 и 10135.5506.129.2.8, над обекта –
няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м., 9 кв.м. идеални
части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973 идеални части от общите
части на сградата, както и за допускане до делба на описания недвижим имот при следните
квоти: 27 381,62/81 636,34 идеални части придобити в режим на СИО от ответницата и
54 254,72/81 636,34 идеални части за ищеца, от които 27 381,62/81 636,34 идеални части – в
режим на СИО и 26 873,10/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество по
дарение.
В исковата молба се излага, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът
им е сключен на 27.08.2005г. и съотвтно е прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г.,
постановено по гр.д. № 7165/2009г. по описа на Районен съд – Варна. Сочи се, че на
27.02.2006г. същите сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, а именно жилище – ателие с идентификатор 10135.5506.129.2.10, находящо се в град
Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул. „Д.Д.“ № 24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., като на
същата дата бащата на ищеца превел на продавача сумата от 21 000 лева. С оглед
закупуването на имота, на 20.06.2006г. страните сключили договор за банков кредит за
сумата от 28 000 евро, като на 22.06.2006г. бил сключен и окончателният договор за
покупко-продажба на процесния имот, в който, ищецът твърди, че като цена на имота била
посочена равностойността на банковия кредит, а не действителната цена по предварителния
договор. Сочи се, че окончателните задължения по предварителния договор в размер на
5 780 лева също били преведени на продавача от родителите на ищеца. Поради изложеното
последният твърди, че е вложил в закупуването на посочения недвижим имот лични негови
средства, дарени от родителите му, в размер на от 26 900 лева.
С депозирания отговор на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си адв.
И.Д., оспорва реалната покупна цена на процесния имот да е различна от посочената в
нотариалния акт, а именно – 28 000 евро. Твърди се, че сумата от 26 873 лева е заплатена за
подобрения в имота, осъществени от „Руник“ ООД по силата на устен договор със страните.
Ответницата излага, че родителите и на двете страни са им дарили парични средства по
повод на сключения от тях граждански брак, като намерението било да се надари
семейството. Отправя се искане за допускане до делба на процесния недвижим имот при
равни квоти, като се моли за отхвърляне на иска с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
3
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от представения по делото Договор № 606/27.02.2006г. за включване в ново
строителство, сключен между Г. З. Н. (като купувач) и „Руник“ ООД (като продавач), цената
на процесния имот е уговорена като левовата равностойност на 41 740 евро по фиксинга на
БНБ към деня на плащането, като е предвидено сумата да се изплати, както следва: 21 000
лева – до седем работни дни след подписване на договора и остатъка до два месеца след
издаване на Протокол Образец № 14, по посочена в договора банкова сметка на продавача.
От приетите като писмени доказателства Платежно нареждане от 27.02.2006г. за
сумата от 21 000 лева и Преводно нареждане от 13.07.2006г. сумата от 5 780 лева, двете с
наредител З.Г. Н. /баща на ищеца/ се установява, че последният е превел цитираните суми
по посочената в Договор № 606/27.02.2006г. за включване в ново строителство банкова
сметка. Посоченото и за двата превода основание е "покупка на жилище".
По делото са представени два договора за дарение, съответно от 27.02.2006г. за
сумата от 21 000 лева и от 13.07.2006г. за сумата от 5 780 лева, първият от които сключен
между родителите на ищеца като дарители и последния като дарен, а вторият - между
бащата на ищеца като дарител и последния като дарен.
От приобщения като писмено доказателство по делото Договор за жилищен кредит от
20.06.2006г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (като кредитор) и Г. З. Н. и В. Х. Н. (като
кредитополучатели) за сумата от 28 000 евро, се установява, че същата е отпусната на
страните за покупката на процесния недвижим имот.
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
1, том III, рег. № 5739, дело № 355/22.06.2006г. по регистъра на нотариус П. Д., „Руник“
ООД, като продавач, е прехвърлил на Г. З. Н. и В. Х. Н. правото на собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се към момента на сделката в новопостроена жилищна
сграда със степен на завършеност „груб строеж“, като за цена на имота е посочена сумата от
28 000 евро, равняващи се на 54 763,24 лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетелката Р. Панайотова Н., преценени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед
обстоятелството, че същата е майка на ищеца, се установява, че по повод сключения между
страните брак, тя и съпругът решили да помогнат на сина си с парични средства за
закупуване на жилище. Свидетелката сочи, че сумата от 21 000 лева била преведена от
сметка на съпруга по сметка на фирмата – строител „Руник“ ООД през месец февруари
2006г., като било предвидено тази сума да служи като първоначална вноска за теглене на
ипотечен кредит, а сумата от 5 780 лева била преведена по-късно по същия начин. Излага,
че съставените договори за дарение не са заверени нотариално, тъй като никога не са
смятали, че може да се стигне до такива дела, като посочените суми са дарени на сина им за
закупуване на жилище, в което да свие семейно гнездо.
От показанията на свидетеля Х.П.Х., преценени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед
обстоятелството, че същият е баща на ответницата, се установява, че страните са изтеглили
кредит от 28 000 евро за закупуване на жилище. Свидетелят заявява, че лично е участвал в
обзавеждането на апартамента, помагайки на семейството, като е вложил около 15 000 – 20
000 лева, както и че сватовете му също са помагали с парични средства, но не знае точно с
колко.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
4
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен
състав, не се установява.
Оплакванията на въззивницата съставляват оспорване на изводите на районния съд, че
действителната продажна цена на делбения имот е различна от посочената в нотариалният
акт за покупко-продажба, както и че преведените от бащата на ищеца по сметка на строителя
– продавач суми, съответно в размер на 21 000лв. и 5 780лв са дарени единствено на ищеца –
въззиваем с оглед закупуването на процесния недвижим имот.
Настоящият съдебен състав намира така релевираните оплаквания за неоснователни.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 38 от 19.05.2017г. на
ВКС по гр. д. № 3438/ 2016г., II г. о., ГК и др., твърдението на страна по сделката, че
вписаната в нотариалния акт продажна цена е симулативна представлява такова за факт с
правно значение, за установяването на който са допустими всички доказателствени средства.
В разглеждания случай по делото е приет като писмено доказателство Договор №
606/27.02.2006г. за включване в ново строителство, сключен между Г. З. Н. и „Руник“ ООД,
видно от който цената на процесния имот е уговорена като левовата равностойност на 41 740
евро по фиксинга на БНБ към деня на плащането, който договор, според настоящия съдебен
състав, следва да бъде ценен като обратен документ, удостоверяващ действителната цена по
сделката. Като частен диспозитивен документ, носещ подписите на договарящите страни,
същият се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
обективираните в него изявления, а съдържанието му следва да се преценява от съда по
вътрешно убеждение и наред с останалите доказателства по делото, които по настоящото
дело също сочат по-висока продажна цена на имота от отразената в нотариалния акт. В
показанията си свидетелката Р. Н. изрично заявява, че сумата от 21 000 лева е била преведена
от съпруга по сметка на фирмата – строител с цел да послужи за първоначална вноска за
теглене на ипотечен кредит за закупуване на жилище, като датата на превода – 27.02.2006г.
(видно от представеното по делото платежно нареждане с основание „покупка на жилище“)
съвпада с датата на сключване на горепосочения договор за включване в ново строителство, в
който същата сума е изрично посочена като първа вноска от общата цена за закупуване на
процесния недвижим имот в размер на 41 740 евро по фиксинга на БНБ към деня на
плащането. Доколкото посочената в преводното нареждане от 13.07.2006г. (също с основание
„покупка на жилище“) сума в размер на 5 780 лева представлява (при отчитане на различната
валута) разликата между цената на процесния имот, посочена в договора за включване в ново
строителство (41 740 евро, съответно 81 636,34 лева) и останалите заплатени на продавача
„Руник“ ООД суми, както следва: 21 000 лева (преведена на строителя като първоначална
вноска от цената на процесния имот) и 54763,24 лева (посочена като цена на имота в
процесния нотариален акт и съответстваща на размера на отпуснатия на страните ипотечен
кредит), настоящият съдебен състав намира, че действителната продажна цена на процесния
имот е тази, посочена в Договор № 606/27.02.2006г. за включване в ново строителство – 41
740 евро.
Що се касае до показанията на свидетелката Р. Н. – майка на ищеца и като такава
5
заинтересована от изхода на делото, съдът намира, че няма основание същите да не бъдат
кредитирани. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, обективирана в
Решение № 159 от 22.02.2016г. по т. д. № 1871/2014г. на II т. о. и др., съдът не може да
игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля
само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. В настоящия случай показанията на
свидетелката са логични, последователни и кореспондират с посочените по-горе писмени
доказателства по делото.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, е провел упешно доказване на твърденията си за
извънсемейния, личен характер на процесните парични средства в размер на 26780 лева,
както и че същите са вложени при покупката на процесния недвижим имот.
Основателно е възражението на въззивницата, че представените по делото договори
за дарение са нищожни, доколкото поради липсата на нотариална заверка на подписите на
страните, същите не отговарят на изискванията за форма по чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Последното
обаче не разколебава извода, че сумата в общ размер на 26780 лева е дарена на ищеца от
неговите родители, доколкото поради обстоятелството, че се касае за дарение между
роднини по права линия от първа степен, ограниченията по чл. 164, ал. 1 ГПК са
неприложими, съответно е допустимо дарението на посочената сума да се доказва чрез
свидетелски показания. В настоящия случай фактът на т.нар. косвено дарение в полза на
ищеца от неговите родители се установява от показанията на свидетелката Р. Н., които съдът
кредитира по изложените по-горе съображения и в които същата изрично заявява, че сумите
съответно в размер на 21 000 лева и 5 780 лева са били преведени от бащата на ищеца по
сметка на „Руник“ ООД с цел подпомагане на сина им в закупуването на жилище.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че е
налице дарствено намерение по отношение на семейството като цяло. Последователна е
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 279/15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на
ВКС, ГК, I г.о, Решение № 71/13.05.2019г. по дело № 2835/2018г. на ВКС, ГК, I г.о. и др., че
до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не
за двамата съпрузи, като по настоящето дело тази презумпция не е оборена. Нещо повече –
от показанията на свидетелката Р. Н. се установява безспорно дарствено намерение
единствено по отношение на ищеца.
Следва да се отбележи, че посочването и на двамата съпрузи като купувачи в
нотариалния акт за покупко-продажбата на процесния имот е ирелевантно за успешното
провеждане на доказването на твърдяната трансформация на лично имущество, доколкото
от значение е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът (в този см.
са и задължителните разяснения по т.4 от ТР № 5/ 2013 от 29.12.2014г. по т. д. № 5/ 2013г.
на ОСГТК на ВКС). В тази връзка не може да се сподели становището във въззивната жалба,
че предвид участието и на двамата съпрузи в покупко-продажбата на делбения имот, следва
да се приеме, че е налице дарение от страна на ищеца по отношение на ответницата на
дарените нему суми. Такова дарение не се презюмира, а следва да бъде доказано по делото,
като в настоящия случай това не е сторено от ответницата.
Обстоятелството, че дарените парични средства са вложени именно в закупуването
на делбения имот се установява безспорно от приетите като писмени доказателства
Платежно нареждане от 27.02.2006г. за сумата от 21 000 лева и Преводно нареждане от
13.07.2006г. сумата от 5 780 лева, видно от които същите суми са преведени от бащата на
ищеца по сметката на строителя – продавач „Руник“ ООД, посочена в Договор №
606/27.02.2006г. за включване в ново строителство с предмет процесния недвижим имот, с
основание за преводите "покупка на жилище". В тази връзка следва да се отбележи, че
изцяло недоказано от ответницата – въззивник, чиято е доказателствената тежест за това, е
твърдението , че посочените суми са заплатени за подобрения в процесния недвижим имот
и в този смисъл не са част от продажната му цена.
Поради всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира за доказано
6
обстоятелството, че ищецът е вложил в закупуването на процесния недвижим имот лични
средства, дарени му от неговите родители, в размер общо на 26 870 лева, с оглед на което
предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК се явява частично основателен до
размера на идеалните части от имота, съответстващи на преобразуваното лично имущество
на ищеца – 26 870/81 636,34 идеални части. Останалите 3,10/81 636,34 идеални части
представляват придобита от двамата съпрузи в режим на СИО собственост, доколкото за
тази част презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК не е оборена, съответно в тази част искът по чл.
23, ал.2 от СК следва да се отхвърли.
Предвид това и обстоятелството, че в режим на СИО са придобити още 54 763,24/81
636,34 идеални части, процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба между
страните в настоящото производство при следните квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части
за Г. З. Н., от които 27 383,17/81 636,34 идеални части – прекратена СИО и 26 870/81 636,34
идеални части – придобити с лично имущество по дарение и 27 383,17/81 636,34 идеални
части – прекратена СИО за В. Х. Н..
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е уважен
предявеният от Г. З. Н., ЕГН **********, срещу въззивницата, иск с правно основание чл.
23, ал.2 от СК и е прието за установено по отношение на В. Х. Н., ЕГН **********, че Г. З.
Н., ЕГН **********, е собственик на придобити с лично имущество 26 870/81 636,34
идеални части от ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с идентификатор 10135.5506.129.2.10, находящо се
в град Варна, жк. „Аспарухово“, ул. „Д.Д.“ № 24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на
две нива, при граници: на същия етаж – 10135.5506.129.2.9, под обекта: 10135.5506.129.2.7 и
10135.5506.129.2.8, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с
площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293
кв.м. и 13,8973 идеални части от общите части на сградата, който е придобит по време на
брака, сключен на 27.08.2005г. и прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по
гр.д. № 7165/2009г. по описа на Районен съд – Варна, чрез договор за покупко–продажба,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том III, рег. № 5739,
дело № 355/22.06.2006 г. на нотариус П. Д., и гореописаният недвижим имот е допуснат до
делба между страните при следните квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части за Г. З. Н.,
ЕГН **********, от които 27 383,17/81 636,34 идеални части – придобити в режим на СИО
и 26 870/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество по дарение, и 27 383,17/81
636,34 идеални части за В. Х. Н., ЕГН ********** - придобити в режим на СИО.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в
договора следва да е вписан и начинът на плащане – ако същото е по банков път следва да се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
настоящия случай сторените от ищеца разходи за процесуално представителство и защита в
производството пред ВРС са надлежно удостоверени в приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие от 17.01.2020г. (л. 4 от гр.д. № 2228/2020г. по описа на ВРС), в
който е отразено, че договореното възнаграждение в размер на 1900 лева е заплатено в брой.
Това вписване, според настоящия съдебен състав, удовлетворява изцяло изискването за
реалност на разхода, поради което и с оглед изхода на делото пред първата инстанция
правилно, съразмерно на уважената част от иска, в тежест на ответницата са възложени
7
сторените от ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар, като възражението в частната
жалба, че процесният договор за правна защита и съдействие е представен по делото в
нечетливо копие не променя този извод.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски за настоящото
производство има само въззиваемият. Доколкото обаче по делото няма представени
доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред
ВОС така, както изисква т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК на ВКС, разноски за въззивното производство не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261188 от 13.11.2020г., постановено по гр.д.№
2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Г. З. Н.,
ЕГН **********, срещу въззивницата, иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК и е прието
за установено по отношение на В. Х. Н., ЕГН **********, че Г. З. Н., ЕГН **********, е
собственик на придобити с лично имущество 26 870/81 636,34 идеални части от ЖИЛИЩЕ
– АТЕЛИЕ с идентификатор 10135.5506.129.2.10, находящо се в град Варна, жк.
„Аспарухово“, ул. „Д.Д.“ № 24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при
граници: на същия етаж – 10135.5506.129.2.9, под обекта: 10135.5506.129.2.7 и
10135.5506.129.2.8, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с
площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293
кв.м. и 13,8973 идеални части от общите части на сградата, който е придобит по време на
брака, сключен на 27.08.2005г. и прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по
гр.д. № 7165/2009г. по описа на Районен съд – Варна, чрез договор за покупко–продажба,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том III, рег. № 5739,
дело № 355/22.06.2006 г. на нотариус П. Д., и гореописаният недвижим имот е допуснат до
делба между страните при следните квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части за Г. З. Н.,
ЕГН **********, от които 27 383,17/81 636,34 идеални части – придобити в режим на СИО
и 26 870/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество по дарение, и
27 383,17/81 636,34 идеални части за В. Х. Н., ЕГН ********** - придобити в режим на
СИО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 262298/12.01.2021г., депозирана от
В. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Д.Д." № 24, ет.4, ап.З, действаща
чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Определение №
264895/21.12.2020г. по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, с което
постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като ответницата –
частен жалбоподател е осъдена да заплати на ищеца Г. З. Н. сумата от 1899,77 лева,
представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9