Определение по дело №281/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 547
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20204300500281
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №…..

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на двайсет и девети юни през две хиляди и двайсета година,в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       СЕВДА ДОЙНОВА,

                                         ЧЛЕНОВЕ:       ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 281/2020г., за да се произнесе, съобрази:

 

     

 Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Люлин”,бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,Офис-сграда Лабиринт,ет.2,оф.4,представлявано от Д.Б.Б.-изп.директор,чрез юрисконсулт Албена Благоева, против Разпореждане № 333/25.02.2020г., пост.по ч.гр.д.№ 85/2020г.на РС-Троян, в частта, в която  заявлението  по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение вземането за възнаграждение по Договор за допълнителни услуги с „Микро Кредит”АД. излага,че съгласно т.3.1 от договора „Микро Кредит”АД се е задължило да предостави на клиента пакет допълнителни услуги,описани подробно в Приложение 1,а именно-посещение в къщи или на удобно за събиране на вноската място,като услугата се предоставя за срока на договора в рамките на населеното място по местоживеене на клиента; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента, предварително събрани от кредитен консултант или служител на „Микро Кредит”АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит”АД-приемане на плащане на каса,което се обработва от  служител в офис на „Микро Кредит”АД след предварителна уговорка; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема-предоговаряне на сроковете заплащане на вноските или друга промяна по условията за плащане на заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни Пакетът от допълнителни услуги се предоставя на клиента и той сам преценява кога ще ги ползва.Услугата се предоставя след конкретно искане от кредитополучателя. Възникването на задължението на „Микро Кредит”АД за допълнителни услуги зависи единствено и само от волята на потребителя. Твърди,че се касае за отделен договор за предоставяне на услуги,поради което счита за неоснователни мотивите на първоинстанционния съд,че клаузите противоречат на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част и се уважи,като се присъдят и направените в настоящето производство разноски от 15лв.-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 11.03.2020г., а жалбата е подадена на 17.03.2020г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 85/2020г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 03.02.2020г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 852020г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е предявила вземане срещу В.Ц.Д. с ЕГН ********** за- главница 576лв., договорна лихва по Договор за заем- 58.96лв. за периода от 27.02.2019г.(падеж на първа неплатена вноска) до 27.09.2019г.(падеж на последна погасителна вноска), сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги- 63.36лв.,дължима за периода от 27.02.2019г.(падеж на първа неплатена вноска) до 27.09.2019г.(падеж на последна погасителна вноска), Застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 475.20лв.за периода от 27.02.2019г.(падеж на първа неплатена вноска) до 27.09.2019г.(падеж на последна погасителна вноска), законна лихва  от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, лихва за забава по Договор за заем- 22.54лв. за периода от  27.02.2019г. до подаване на заявлението, лихва за забава по Договор за допълнителни услуги- 19.12лв. за периода от 27.02.2019г.до подаване на заявлението. Като основание е посочен Договор за заем CrediHome+ с № 1191-10184928  и Договор за допълнителни услуги към заема,сключен между „Микро Кредит”АД и В.Ц.Д.. Посочено е,че в последствие вземанията са прехвърлени от „Микро Кредит”АД в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД(чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания”АД),по силата на Приложение №01/10.06.2019г. към Рамков договор за продажба на вземания/цесия/ от 16.01.2015г. Посочено е,че по силата на цесията на „Агенция за събиране на вземания”АД са прехвърлени вземанията към В.Ц.Д.,произтичащи от двата договора,изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.Твърди,че длъжникът е уведомена за прехвърляне на вземането към нея с уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР/1191-10184928 от 13.06.2019г.,изпратено й с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания”АД-като пълномощник на цедента.

По силата на сключения на 27.09.2018г. Договор за заем CrediHome+ с № 1191-10184928,  сключен между „Микро Кредит”АД и В.Ц.Д., дружеството й е предоставило заем в размер на 900лв.Договорът е сключен и въз основа на Общи условия,представляващи неразделна част от  договореностите им. С подписване на договора заемополучателят е удостоверил,че е получил заемната сума,задължил се е да я върне в сроковете и при условията на договора и ОУ,в общ размер на 1057.68лв.,представляващ стойността на заема заедно с дължимата договорна лихва. При сключване на договора на заемополучател предварително и безвъзмездно е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация,които той е приел.Съгласно ОУ се е задължил да върне заема заедно с договорната лихва в размер на  157.68лв., на 12 равни месечни вноски в размер на 88.14лв.,първата платима на  27.10.2018г.По този начин се формира общият дължим размер от 1057.68лв.

Между страните е подписан и Договор за допълнителни услуги от 27.09.2018г.,съгласно който  се предоставят и допълнителни услуги,подробно описани в Приложение 1 към договора.Съгласно него клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителните услуги в размер на 95.04лв.,която може да заплати на 12 бр. равни месечни вноски ,всяка от 7.92лв.,при първа погасителна  вноска  платима на  27.10.2018г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит”АД, като застрахователен посредник,предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството му застраховка „Защита” към ЗК”УНИКА Живот”АД, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя. Съгласно договора се дължат 12 броя равни месечни застрахователни премии, на падежните дати на основния договор за заем, всяка в размер на 59.40лв., платими  от 27.10.2018г. или обща сума за застрахователна премия 712.80лв.,която покрива следните застрахователни рискове-смърт в следствие на злополука,трайна пълна неработоспособност на 50% в следствие на злополука и временна неработоспособност, смърт в резултат на ПТП. Съгласно т.4 от  договора за допълнителни услуги и чл.28 от ОУ сключването им не е задължителна предпоставка за  отпускане на заема и те се предоставят само при изразено от заемополучателя писмено искане с попълване на формуляр.

Сочи ,че на длъжника е начислена и лихва за забава по Договора за заем  от 22.54лв.,за периода от 27.01.2019г.(датата на изискуемост на първата неплатена вноска) до подаване на заявлението в съда. По договора за допълнителни услуги е начислена лихва в размер на 19.12.лв.за периода от 27.01.2019г.(датата на изискуемост на първата неплатена вноска) до подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава,начислени за всяка падежирала неплатена вноска.

Срокът на договора е изтекъл на 27.09.2019г. с последната погасителна вноска и не е обявен за предсрочно изискуем.

Твърди,че заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем, поради което заявителят предявява настоящето си искане. Отправено е искане за присъждане и на разноски-25лв.-държавна такса и 50лв.-разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е оставил заявлението без движение с указания за  уточняване как е формирана лихвата за забава по всеки от допълнителните пакети. В срок заявителят пояснява,че претендираната лихва от 19.12лв.се разпределя-2.25лв.-за вземането по договора за допълнителни услуги и 16.87лв.-начислена застрахователна премия.

С обжалваното Разпореждане № 333/25.02.2020г. РС-Троян е уважил заявлението в частта за претендираните по Договора за заем- главница, лихва- договорна и за забава, законна лихва от подаване на заявлението, за застрахователната премия и лихвата за забава по него,внесената такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за сумата 63.36лв.-допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги и 2.25лв.-лихва за забава по този договор за времето от 27.02.2019г.до 27.09.2019г. Съдът е приел,че в тази част претенцията противоречи и цели заобикаляне на чл.33,ал.1 от ЗПК.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Заявлението е подадено след изменението на чл.410,ал.3 от ГПК (ДВ бр.100/2019г.) и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит,приложенията му и общите условия. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявлението следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3 и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. В съответствие с тези си правомощия в случая първоинстанционният съд е извършил проверка и е приел,че заявлението е редовно,с който извод се съгласява и въззивната инстанция. Установява се,че в заявлението е налице ясна и точна индивидуализация на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви и такси. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, ясно е от какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на вземанията за лихви и как са формирани. Основанието на претенциите се откриват и в представените към заявлението договор,приложения и ОУ към него.

В проверката по отношение противоречие със закона и добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, за която съдът е служебно задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК, съставът констатира, че претенциите за заплащане на стойност на допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги,сключен към основния договор за заем,  не отговарят на въведените законови критерии.

При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на  такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

При съобразяване на горните критерии съставът намира,че клаузата за дължима стойност на  пакет „Комфорт”, представен като допълнителни услуги, е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят услуги, става ясно, че са  предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се внесе или приеме месечната вноска, да се предоговаря и разсрочва заемът,да не се начислява наказателна лихва при просрочие до 15 дни, или все дейности насочени към реорганизиране на правоотношението, с цел да се адаптира към променените условия, които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да са предоставилият заем и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани с договорните правоотношения. В този смисъл е несъстоятелен опитът на жалбоподателя терминологично да ги разграничава, определяйки ги незадължителни, дължими по отделен договор и т.н. Всички действия, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани-пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Ясно е,че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод ползването на заема и не попада в категорията на такси и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна.

По изложените съображения съставът изцяло се съгласява с извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението в частта по отношение претендираната допълнителна сума по Договор за допълнителни услуги и лихва за забава по него.Разпореждане №333/25.02.2020г.,пост.по ч.гр.д.№85/2020г.на РС-Троян следва да се потвърди в обжалваната част.

Съдът констатира,че към заявлението не са представени доказателства за твърдението за цедиране на вземането и легитимацията на заявителя, също за надлежно уведомяване за това на длъжника. Установяват се и противоречия на ангажимента за застраховка с изискването за добросъвестност и съразмерна обезпеченост на задължението. С оглед принципа на reformatio in pejus, обаче съдът не може да се произнесе по тях, дори и в границите на признатия пълен обхват на възизвна проверка, съгласно ТРеш.№6/2017г. от 15.01.2019г.,пост.па т.д.№6/2017г.на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения ОС-Ловеч

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №333/25.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№85/2020г.на РС-Троян, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Люлин”,бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,Офис-сграда Лабиринт, ет.2,оф.4,представлявано от Д.Б.Б.-изп.директор, чрез юрисконсулт Албена Благоева, срещу В.Ц.Д. с ЕГН ********** ***, вземане за сумата 63.36лв.-допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги и 2.25лв.-лихва за забава по този договор за времето от 27.02.2019г.до 27.09.2019г.,претендирани по Договор за допълнителни услуги от 27.09.2018г., като правилно и законосъобразно.

  Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

 

 

 

                                                                                      2.