Мотиви
към присъда №5 от 15.01.2020г., постановена по НЧХД № 1596/2019г.
по описа на Великотърновски районен съд.
ОБВИНЕНИЕТО е повдигнато по тъжба на тъжителя С.М.М. ***
срещу подс. В.К.К. - родена на ***г***,
българка, българска гражданка, неосъждана, с основно образование, неомъжена, не
работи, ЕГН ********** за това, че
- на 07.03.2018 г. в гр. ****при условията на
продължавано престъпление причинила на тъжителя лека телесна повреда -
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с
чл. 26 от НК.
- на 07.03.2018 г. в гр. ****при условията на
продължавано престъпление с думите „кучка“, „лесбийка“,
„беззъба мърша“, „курва“, публично
нанесла обида на тъжителя С.М.М. *** -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26 от НК.
- на 07.03.2018 г. в гр. ****при условията на
продължавано престъпление публично
разгласила позорни обстоятелства – ча са и били причинени телесни
увреждания и е била нападната с маркуч,
от тъжителя С.М.М. *** - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1 , т. 1,
вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
26 от НК.
Предявен е граждански иск от тъжителя С.М.М., срещу
подсъдимата В.К.К. за сумата от 5лв. – обезщетение за причинените от деянието
по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, неимуществени вреди.
Тъжителят М. поддържа
тъжбата и гражданския иск. Прави обстоен анализ на събраните доказателства и
намира обвинението за доказано. Моли съда да признае подсъдимата за виновна, да
и наложи наказание в максимален размер и
уважи изцяло предявения граждански иск. Защитникът –
адв. Б., счита повдигнатото обвинение за недоказано и моли съда да оправдае
подсъдимата или алтернативно да приеме, че е налице реторсия.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното :
Подс. В.К.К. е родена на ***г***, българка, българска
гражданка, неосъждана, с основно образование, неомъжена, не работи, ЕГН **********.
От показанията на
свидетелите К., Й. и Л. се установи, че на 07.03.2018г., в 16.20 часа / според
отразеното в дневника на РУ-Г.Оряховица/ бил подаден сигнал в РУ-Горна
Оряховица, за конфликт между две жени на ул.“Вичо Грънчаров“, в гр.****– „
Г.О., ул.“В.Грънчаров“, пред „Макс Марк“ – спречкаване между ве клошарки“. Св.К. – по това време работел като мл.
полицейски инспектор в РУ-****и бил на смяна като оперативен дежурен. Приел
сигнала и изпратил патрул – свидетелите Каленедеров и св.Б., двамата също
служители на РУ-Г.Оряховица, да посетят местопроизшествието.
Като пристигнали на
място на ул.“В.Грънчаров“ пред хранителен магазин „Макс Марк“, забелязали
тъжителката М. и подсъдимата К., които се карали. Подсъдимата К. обяснила на
пристигналите полицаи, че била ударена от тъжителката с метален маркуч от душ
за баня по главата. Същата имала имала рана на главата, в областта на скалпа, а
косата и била намокрена. И двете жени се обиждали една друга, но от показанията
на свидетелите не може да се установи точното съдържание на произнесените
реплики. Свидетелите разтървали двете жени, а на място пристигнал и кварталния
полицай – св.Л.. За да не преустанови конфликта двете жени били разделени.
Тъжителката М. била поканена в приемната на св.Л., която се намирала в близост
за да даде обяснения, а подс.К. в патрулния автомобил при св.Б.
и св.К..
В полицейската приемна се намирал св.Й. – мл.
полицейски инспектор. Пред него тъжителяката М. заявила, че с бившата си
приятелка се били скарали пред контейнер в който изхвърляли отпадъци от
обезкостяването на месо от близкия хранителен магазин. Заявила също, че подс.К.
я била ударила с камък. Тъжителката М. имала рана на челото и следа от кръв.
От
показанията на св.К. се установи, че познава тъжителката М. и подс.К.. Същият
не е присъствал на инцидента от 07.03.3018г., но бил срещнат в последствие,
седмица по-късно, от подс.К. която му
споделила, че била ударила тъжителката М. с камък по главата.
Видно от приложеното
медицинско свидетелство издадено от д-р Генче и съставения амбулаторен лист, на
08.03.2018г., е бил извършен преглед на тъжителя М. при който са
установени - разкъсно контузна рана на челото, с хематом и оток на околните тъкани – 3 на 3 см.,
ериорбитален хематом в дясно, изразен. Оток и хематом на основата на носа.
Състояние след епистаксис. Хематом на дясна склера. Оток и хаматом окципитално
– 3 на 4 см.. Хематом темпорално в дясно.
Във връзка с инцидента,
след подадена жалба от тъжителката било
образувано и водено досъдебно производство за нанесена лека телесна повреда по
хулигански подбуди на С.М.М. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. След извършено разследване от разследващи органи
при РУ - Горна Оряховица, материалите по ДП са били изпратени на РП - Свищов. На
основание чл. 242 ал. 1 от НПК и чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК е спряно наказателното
производство по ДП № 420/2018 год. по описа на РУ - ****(прокурорска преписка №
586/2018 год. на РП - Свищов), като е дадено указание тъжителката М. да бъде
уведомена за правата си по чл. 80 от НПК и правото да подаде тъжба по реда на
чл. 81 от НПК в шестмесечен срок от деня на получаване на съобщението за
спиране на ДП.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от показанията на посочените по–горе
свидетели и цитираните писмени доказателства. Останалите материали свързани с
проведеното досъдебно производство и фактическите констатации на разследващите
органи по съществото на обвинението не са доказателствен източник на информация
за съда в настоящото производство.
С оглед на установеното
се налагат следните правни изводи :
Обвинението
е недоказано по отношение на всички деяния.
По
отношение на обвинението за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1,
вр. с чл. 26 от НК.
От обективна страна не
се доказа основния факт и основния признак на престъплението – изпълнителното
деяние.
Всички свидетели и разгледаните
писмени доказателства – медицинското свидетелство, фотоснимката, дават
възможност да се установи, че на тъжителят М. е било причинено телесно
увреждане. Каква е формата на увреждането, според медицинския критерий не бе установено,
поради невнасянето от страна на тъжитела на разноските необходими за допусната
експертиза. В тази връзка следва да се отбележи, че по делата от частен
характер, в общия случай, обвинението се
повдига, води и поддържа от частния тъжител, който съгасно нормата на чл.187,
ал.2 от НПК, е длъжен и предварително да внесе необходимите разноски.
Бездействието на частния тъжител и липсата на процесуална възможност за съда да
разходва бюджетни средства не даде възможност за извършване на необходимата по
делото експертиза. Данните от медицинското свидетелство могат да се ползват
само относно обективните находки, но не и досежно експертното становище, което
не е част от извършена съдебномедицинска експертиза. Определянето на вида и
степента на телесната повреда е от изключително значение при обосноваването на
обвинението, тъй като престъплението е резултатно. Необходимо е да се прецени
налице ли е разстройство на здравето или са пречинени само болки и страдания.
Необходимо е също се установи механизмът на причиняването, оздравителния процес
и неговия период. Макар и съдът да е
задължен да разкрие обективната истина, то по делата от частен характер това не
може да се случи против волята на тъжителя, който инициира процеса, длъжен е да
проведе пълно и главно доказване – чл.103, ал.1 от НПК, като поеме и разноските
за това. Липсва възможност на база събрания доказателствен материал да се
направи безспорен и недвусмислен извод, че констатираните увреждания по тъжителят
М., са пряка и непосредствена последица от увреждащи действия на подс.К..
Съдебната практика приема, че само в
хипотезата на чл.130, ал.2 от НК, е възможно установяването на причинените
болки и страдания да се извършва без употребата на специални знания от областта
на медицината.
Освен за отговорността на подсъдимия
определянето на вида на телесната повреда е от изключителан важност и за
прилагането на института на реторсията –
с оглед Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК.
По
отношение на изпълнителното деяние – увреждащото действие не се събраха преки
доказателства, а наличните косвени доказателства, не дават възможност да се
направи категоричен и безспорен извод, за деянието и неговия автор.
Безспорно се установи, че между подс.К. и тъжителят М.
е имало конфликт и някакво съприкосновение. Установи се също, че и по двете
страни е имало следи от физически
интервенции. Подсъдимата К. също е имала
следи от удари в областта на главата, като е твърдяла, че е ударена от
тъжителката М. с метален маркуч, а тъжителката от подсъдимата с камък. Освен
твърдения и показания за последиците от тези съприкосновенията, липсват преки
доказателства за увреждащите действия. За това как е протекъл конфликтът и
каква е поредността на причиняване на уврежданията. Последното е от
изключителна важност за да се прецени било ли е налице противоправно нападение
от кого и срещу кого, има ли защитни действия или последващи покриващи
института на реторсията. Липсата на
доказателства за тези обстоятелства, изключва възможността съда да приеме
твърденията на тъжителя за достоверни и да обоснове фактически изводи за
наличието на увреждащо деяние, като част от фактическия състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
На следващо място не се установи и последващо деяние,
твърдяно от тъжителя, с което подс.К. същия ден, минути след предходно дение,
по време докато тъжителката М. се прибирала към домът си, с мнокогратни удари със
същото циментово паве, да и е причинена телесна повреда - кървава дупка в областта на лицето.
Напротив по делото се установи, че след като са се
намесили органите на полицията двете страни са били разделени, като подс.К. е останала в патрулния
автомобил, а тъжителката М. е отведена в приемната на районния инспектор за
даване на обяснения.
Поради изложените основания, съдът достигна до извода, че обвинението за
извършено на 07.03.2018г., продължавано
престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.26 от НК, е недоказано по несъмнен начин
и призна подс.К. за невинна.
По отношение обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1 , т. 1, вр. чл. 147, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 26 от НК.
Съдът допусна до разглеждане обвиненията за обида и
клевета, като прецени, че твърденията за
тези деяния са били обхванати от разследването по досъдебното производство, тъй
като е била налице квалификация за извършена лека телесна повреда по хулигански
подбуди. Разследването и изходът на досъдебното производство не се ограничава
само от първоначалната квалификация, която определя първоначалния предметен
обхват, а покрива всички събития – действия и бездействия, част от
разследваното престъпно поведение. Ето защо, съдът прецени, че срокът по чл.81,
ал.3 от НПК е спазен и за тези две престъпления, включени в обвинението.
По същество :
За да е налице
състава на престъплението обида по чл.148, ал.1, т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК,
употребените от подсъдимата следва да е употребила унизителни от гледна точка
на господстващия морал епитети, които съдържат отрицателна оценка за личността
и накърняват достойнството на тъжителят М.. Следователно за да е съставомерно
деянието, оценките трябва да достатъчно
персонифицирани, отправени към определено и установени по съдържание.
В настоящото производство не се доказа и не се
установи подс.К. да е изрекла нито една от репликите твърдяни в тъжбата и да е
употребила епитетите – „кучка“, „лесбийка“,
„беззъба мърша“, „курва“ по отношение на тъжителя М..
На следващо
място, клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността,
което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински
и позорни, или в приписване на престъпление, което не е извършено от
пострадалия. Според повдигнатото обвинение формулирано от тъжителката М., се
касае до разгласяване на позорни обстоятелства.
Установи се действително, че подс.К. е обяснила на
полицаите, че е била ударена с метален маркуч от душ. Но това обстоятелство
независимо дали ще се квалифицира само, като позорно или като приписване на
престъпление ако е налице такава конкретизация, то е направено пред надлежен
орган, в хода на полицейска проверка в
процеса на разрешаване на конфликта между страните. В тази връзка съдебната практика е константна,
като се приема, че не може да се третира като клевета, направено в качеството
на свидетел волеизявление, съдържащо дори неверни или клеветнически твърдения. При
установяване неистинността на изложените обстоятелства, субекта следва да носи
отговорност за лъжесвидетелстване, а не за клевета. В случая макар и да няма
това качество подс.К. е направила изявлението пред органите на полицията в
реализация на правото си на защита. Липсвата основание да са приеме, че се
касае за твърдение за неистински обстоятелства, с оглед установеното по делото.
Съгласно нормата на чл.303 от НПК, присъдата не може
да почива на предположения, като подсъдимият може да бъде признат за виновен,
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая поради
недоказаност на обвинението съдът призна за невинна подс.К. и по тези два
пункта от предметана производството.
По отношение на предявения
граждански иск.
Освен престъпния състав, по делото не се доказа и осъществяването
на общия състав на деликт / непозволено
увреждане/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД. -
противоправното деяние на подс.К., причинените вреди и причино-следствената
връзка. Ето защо, съдът отхъврли като недоказан и неоснователен предявеният
граждански иск за сумата от 5лв. – обезщетение за причинените от деянието по
повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, неимуществени вреди.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: