Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 28.06.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 668/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.Ч. от гр. Русе, в качеството му на управител на “ПОЛИ ЧАКАЛОВ”ЕООД гр.Русе, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-001348 от 14.03.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Дружеството, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000.00лв. за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява управителя К.Ч., който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 27.02.2019г., около 16.20 ч. свид. И.Д. и Р.Р.- инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – изграждаща се жилищна сграда, на площад „Света Троица“ № 3, в гр. Русе, със строител „Поли-Чакалов“ ЕООД гр. Русе. В хода на проверката на строителният обект, проверяващите установили няколко работници, които изпълнявали трудовите си задължения, сред които и свид. В.И.М.. В Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, В.М. отразил, че е започнал работа на длъжност „Общ работник“ в „Поли-Чакалов“ ЕООД гр. Русе в на 01.04.2018 г., като посочил също така, че полага труд от 07.30 ч. до 17.00 ч. Посочил, че има сключен трудов договор с работодателя и уговорено трудово възнаграждение в размер на 600.00 лв. След приключване на проверката свид.Д. връчил на управителя на Дружеството призовка за явяване в Дирекция “Инспекция по труда” Русе и представяне на изчерпателно посочени документи. Към момента на приключване на проверката проверяващите констатирали, че свид. В.М. бърка бетон на строителният обект.

Впоследствие, на 28.02.2019 г. била извършена документална проверка, при която управителя на „Поли-Чакалов“ ЕООД гр. Русе представил пред свид.Д., документи относно трудовите правоотношения с работниците в Дружеството, в това число и Трудов договор № 14/27.02.2019г. сключен между В.М., в качеството на работник - „работник строителство“ и “ПОЛИ ЧАКАЛОВ”ЕООД гр.Русе в качеството на работодател; Описание на длъжността от същата дата и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ на ТД на НАП гр.Варна, от която ставало ясно, че на 27.02.2019г. в 17.57ч. от “ПОЛИ ЧАКАЛОВ”ЕООД гр.Русе е прието уведомление за сключеният с В.М. трудов договор.

С оглед установеното, свид. И.Д. приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, за което съставил акт срещу „Поли-Чакалов“ ЕООД гр. Русе.

Въз основа на този акт, Директора на “Инспекция по труда”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Поли-Чакалов“ ЕООД гр. Русе “Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв.

Впоследствие, със жалбата срещу наказателното постановление, управителя на „Поли-Чакалов“ЕООД гр.Русе представил копия на два броя нотариално заверени декларации – от В.М. и от Н.М., както и копие от саморъчна декларация от В.М..

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда е осъществен от обективна страна от „Поли-Чакалов“ ЕООД гр. Русе.

Съгласно цитираната разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ /за сключения договор/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че сутринта на 27.02.2019г., свид.В.М. бил допуснат до работа като работник строителство /общ работник/ на строителен обект на площад „Света Троица“ № 3, в гр. Русе, със строител „Поли-Чакалов“ЕООД гр.Русе.

Към този момент М. имал сключен трудов договор с работодателя „Поли-Чакалов“ЕООД гр. Русе /от 27.02.2019 г./ и към момента на проверката, около 16.20ч. изпълнявала служебните си задължения.

В тази насока Съдът възприема като достоверни показанията на свид.Д., от които става ясно, че в момента, в който той приключвал проверката, В.М. се намирал на работното си място и бъркал бетон на строителната площадка. В подкрепа на тези показания са и показанията на свид.В.М., който макар да твърди, че не е работил на датата на проверката, не отрича че участвал при бъркането на бетона на строителната площадка, като заявява: „…може да съм помогнал с две, три лопати.“ Тези показания се подкрепят и от приложеното и прието от Съда писмено доказателство – Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена и подписана лично от В.М., в което последния отразил, че работи на обекта на съответната длъжност и със съответното работно време, както и това, че има сключен трудов договор.

До приключване на проверката от инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ обаче, на М. не било връчено уведомление за регистрацията на трудовия му договор в ТД на НАП. Такова  уведомление, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и на практика не съществувало, тъй като същото било подадено от работодателя към ТД на НАП в следобедните часове, а справката за приемането му от НАП била изведена в 17.57 ч. на 27.02.2019 г. – повече от час след приключване на проверката. Едва след това е било обективно възможно свид.В.М. да бъде запознат с уведомлението и да му бъде връчен препис от същото.

Поради това Съдът намира, че състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от „Поли-Чакалов“ЕООД гр.Русе, за което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съдът възприема за неотносима към настоящият казус нотариално заверената декларация /копие/ от Н.М. /приложена към жалбата/, в която е отразено че на 07.03.2019 г. В.М. не е работил на обекта, а дошъл само да се запознае с работата, да подпише нов трудов договор и само изчаквал да подпише и други документи, тъй като безспорно датата на проверката и установяването на нарушението е 27.02.2019 г.

Съдът не кредитира и изложеното в нотариално заверената декларация /копие/ от В.М. /приложена към жалбата/, в която е отразил че на 27.02.2019 г. не е работил на обекта, доколкото това твърдение се опровергава както от показанията на свид.И.Д., така и от показанията на В.М., от които става ясно, че все пак, към момента на проверката последният е полагал труд на строителният обект.

Съдът счита, че в настоящият случай не са налице и предпоставките за налагане на наказание по реда на чл.415в от КТ, а не по 414, ал.3 от КТ.

Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, в една от които хипотези попада и настоящият случай. Поради това, с оглед конкретното нарушение, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима и административнонаказващия орган правилно не приложил тази санкционна норма, тъй като предпоставки за това не била налице.

Съдът намира, че правилно АНО индивидуализирал размера на имуществената санкция в границите между минимума и средата на санкционната норма, като явно взел предвид превеса на смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства.

По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001348 от 14.03.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, с което на “ПОЛИ-ЧАКАЛОВ” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: