Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
гр. П., 18 октомври
2024 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря:
Мая Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 927 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правна квалификация по чл. 50 във вр. чл. 45, във вр. чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът „*****“
ЕООД – с. *****, представлявано от М. А. С., твърди в исковата си молба, че на
28.09.2020 г., около 19:55 ч. управлявал л.а. „*****“, рег. № *****, който бил собственост на дружеството по път II-51км.44+643, движейки
се в посока от гр. П. за гр. Б.. При движението по прав участък на пътя, след
язовир „*****“, преди разкопките, със скорост около 65-70 км/ч, внезапно от
лявата му страна по посока на движението от храсталаците между тополите, на
пътното платно пред автомобила с големи скокове изскочило диво животно – елен.
Използвал спирачките и се опитал да избяга наляво в лентата за насрещно
движение, за да пропусне животното, което пресичало пътното платно отляво
надясно с големи скокове точно пред автомобила. Въпреки това блъснал животното,
което се хвърлило на предния капак и при сблъсъка се прехвърлило през предния
капак и купето, и паднало на пътя вдясно, след което спрял веднага. Уведомил
органите на полицията, които дошли на място, както и дошли служители на ДЛС „***“,
които прибрали убитото животно.
Бил съставен Протокол за ПТП с № 1715834/28.09.2020 г. от
полицай С.П.Р. – мл. автоконтрольор в РУ-П. при ОДМВР Т., от който било видно,
че ПТП е настъпило поради внезапно изскачане на диво животно пред автомобила.
Оглед на местопроизшествието не бил извършван и протокол за такъв не бил
съставен от органите на полицията. По лекия автомобил били причинени множество
щети от сблъсъка, било счупено предното стъкло, предното странично дясно
стъкло, бил смачкан предният капак, било счупено предното дясно огледало от
рогата на животното, били смачкани предната броня, предният калник вдясно,
предната маска, заден десен стоп и др. такива части.
Щетите по автомобила били отремонтирани в сервиза на „****“ ЕООД – гр. П.,
като неподлежащите на отремонтиране части били заменени с такива втора употреба
и било извършено боядисване. За извършения ремонт и боядисване от сервиза била
издадена фактура с № 40/11.11.2020 г. на обща стойност 1762.37 лв.
Тъй като съгласно чл. 79 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча
обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони, се
заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, а пък собственик на дивите животни е
държавата съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, която по силата на Договор №
780/07.08.2009 г. (сключен от ДЛС „***“ - гр. П. с ответника), който действал
към момента на ПТП и според който на стопанисването на дивеча било възложено на
„****“, включително и в района на с. К., на основание чл. 50 от ЗЗД ищецът
изпратил писмо до ответника, като го поканил извънсъдебно да заплати
причинените от дивото животно щети по автомобила, собственост на ищцовото дружество.
Впоследствие същият получил писмо от ответника, с което му се отказвало
заплащането на обезщетение.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „****“ да заплати на ищцовото дружество сумата от 1762.37 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на собствения на дружеството лек
автомобил „*****“ с per. № *****вреди от настъпилото на 28.09.2020 г. ПТП, в резултат на внезапно
излязло на пътното платно диво животно – елен, ведно с лихвата за забава от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа предявения иск.
В едномесечния
срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „****“, чрез
пълномощник: адв. Б.К. от ТАК, в който е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Ответникът
счита, че тъй като дивечът е частна държавна собственост (чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД)
и тъй като обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони,
се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, в конкретния случай като ответник,
наред със СЛРП, следвало да бъде конституирано и ТП ДЛС „***“ – П., което
носело солидарна отговорност с настоящия ответник.
Оспорва
твърденията на ищеца, че дивото животно е излязло внезапно на пътя, че ищецът,
макар че използвал спирачките, не могъл да избегне удара. Счита, че водачът е
могъл да спре и да избегне удара в случай, че се е движил със съобразена
скорост и при положение, че е имал добра видимост. Освен това в този район
имало повишена концентрация на едър дивеч и установени преходи, поради което
били поставени съответните знаци, предупреждаващи за опасност от диви животни,
с които ищецът не се бил съобразил.
Освен това ПТП
било настъпило в пътен участък, който не бил „ловна площ“ по смисъла на чл. 66
от ЗЛОД, за която ответникът да носи отговорност като стопанин на дивеча.
Освен това не
била спазена процедурата по чл. 82 от ЗЛОС и чл. 117 ППЗЛОД.
Предвид
изложените съображения, молбата е искът да бъде отхвърлен и на ответника да му
бъдат присъдени разноски.
В
съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по
делото, а и от приложеното на л. 5 заверено копие на свидетелство за
регистрация, част I, №
*********/14.01.2019 г., издадено от МВР – Т. е видно, че ищецът „***“ ЕООД -
гр. П., е собственик на лек автомобил „*****“, рег. № Т 4476 АК.
Няма спор по
делото и че на 28.09.2020 г., около 19:55 ч. управителят на ищцовото дружество
управлявал горепосочения лек автомобил по път II-51,
в посока гр. П. – гр. Б., като след язовира и преди крепостта „*****“, на лек
завой, внезапно от лявата страна на пътя, където имало тополи и било обрасло с
храсти, папур и др., на пътното платно изскочило диво животно–благороден елен.
Водачът на автомобила се опитал да избегне удара, като направил маневра вляво и
използвал спирачната система на автомобила, но въпреки това последвал сблъсък –
челен десен кос, при който животното е паднало на предния капак на автомобила,
завъртяло се и се прехвърлило от дясната страна на автомобила. Паднало в
дясната канавка на пътя по посока на движението П.-Б..
Вследствие
удара животното умряло, а по автомобила на ищеца настъпили материални щети,
описани в протокол за ПТП
За инцидента
били уведомени както органите на полицията, така и ответното сдружение.
Местопроизшествието било посетено от автопатрул, който го запазил, а
впоследствие пристигнал и автоконтрольорът – св. С.Р., който установил
фактическата обстановка, констатирал настъпилите материални вреди по автомобила
и смъртта на дивото животно, след което съставил протокол за ПТП №
1715834/28.09.2020 г. (заверено копие приложено по делото). Същият съставил и
АУАН № 849/28.09.2020 г., въз основа на който било издадено и НП №
20-0321-000814/19.10.2020 г. на началника на РУ-П., с което на водача му било
наложена глоба за това, че не избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност аз движението.
Настъпилите
вследствие удара материални щети са били основно по предната и дясната част на
автомобила и се изразявали в счупено предно стъкло, предна броня, преден капак,
задно дясно стъкло, калник, стоп, огледало, капак, дясна конзола.
Щетите по
автомобила са отремонтирани в сервиз на „*****“ ЕООД – гр. П., представлявано
от Й. П.(последният свидетел по делото) и същите са на стойност 1762.37 лв., за
която сума е издадена фактура № 49/11.11.2020 г. (заверено копие приложено по
делото). По делото няма спор относно
вредите по автомобила на ищеца като вид и размер.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Д.П. ***. Относно механизма
на ПТП в заключението на в.л. е посочено, че водачът променя траекторията на
автомобила – наляво, активира спирачната система. Ударът е челен десен кос, при
който автомобилът е под ъгъл спрямо посоката на движение. Скоростите на
масовите центрове преди удара не са успоредни на общата нормала към
контактуващите повърхнини и повърхнината на контакта. Това предполага описаните
щети челно и в дясната част на автомобила.
По отношение
на евентуалната скорост на автомобила вещото лице посочва в заключението си, че
същата не може да се определи, тъй като в данните по делото липсват основни
параметри – спирачен път или друг маркер. При височината на животното и тегло
около 300 кг, и тегло на автомобила по регистрация – 1367 кг, е напълно
възможно щетите по автомобила да са нанесени от животното – трупът е ударил по
височина 70-90 см., а не ниско долу – масовият център на животното е над контактната повърхност и при ниска скорост на движение тялото се
завърта или попада на предния капак, а при по-висока скорост може да се завърти
и да попадне в зоната на предното стъкло или над автомобила.
Според вещото
лице, при направените съпоставки и при указаното място водачът не е могъл да забележи движение от
левия скат преди животното да излезе на банкета – т.е. на около 2-3 м. от
неговото платно на движение. При указаната от водача скорост около 65-70 км/ч,
непревишаваща разрешената такава, водачът използва спирачките и и се опитва
да избяга наляво в лентата за насрещно
движение, рискувайки при ограничена видимост (има завой), като опит да пропусне
животното,което пресича пътното платно от ляво надясно с големи скокове точно
пред автомобила, но не успява. Заключението е, че водачът не е могъл да избегне
удара ли да спре.
Според вещото
лице, отремонтираните части на автомобила са в причинна връзка с настъпилото
ПТП.
Заключението
на вещото лице е прието и приложено по делото, като обективно и компетентно
изготвено и като неоспорено от нито една от страните.
Според
представената по делото информация от АПИ в района на ПТП не е имало поставени
пътни знаци, обозначаващи „възможна е поява на диви животни“. Такива са
монтирани на път II-51 за целия
участък от км 41+150 до км 43+900, на 30.05.2021 г.
Няма спор по
делото, а и от приложеното на л. 33-37 заверено копие на Договор за
предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД
от 07.08.2009 г. е видно, че с посочения договор, на основание чл. 29, ал. 8 от
ППЗЛОД и Заповед № 491/09.04.2009 г. на Председателя на Държавната агенция по
горите, „Сдружение на ловците и риболовците“ – гр. П. е приело да извършва
стопанисването и ползването на дивеча в
конкретно посочени ловностопански райони, като мястото на ПТП попада в тях.
През м.
ноември 2020 г. ищецът е отправил искане до ответника да му заплати щетите по
автомобила вследствие ПТП, но ответникът е отказал (видно от приложената по
делото писмена кореспонденция между
страните).
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът е
сезиран иск по чл. 50 във вр. чл. 45, във вр. чл. 51 от ЗЗД.
Искът е
предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от
предявяването му, поради което е допустим, а разгледан по същество, настоящият
състав го намира за основателен по следните съображения:
Според
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД: „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило”.
Отговорността
по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна отговорност, за ангажирането на която отговарят
солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор се намира то, за
вредите – пряка и непосредствена последица от увреждането. При наличие на
доказана вреда и причинна връзка между нея и действието на животното, както и
при доказано качество на ответника – на собственик, респ. лице, под чийто
надзор се намира животното, отговорността на това лице/лица, се ангажира.
В настоящия
случай съдът приема, че за ищеца, като собственик на лек автомобил „*****“ с peг. № Т 4476 АК, са налице имуществени вреди по
автомобила на обща стойност 1762.37 лв., изразяващи се в счупване и повреди по
предно стъкло, предно странично дясно стъкло, преден капак, предно дясно
огледало, предна броня, преден десен калник, предна маска, заден десен стоп и
др. Вредите и тяхната стойност от една страна не са оспорени от ответника, а от
друга страна са доказани по категоричен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебна автотехническа експертиза.
Съдът приема
за доказан и фактът, че уврежданията по автомобила са настъпили именно в
резултат на ПТП на 28.09.2020 г. вследствие внезапно изскачане на диво животно
– елен от лявата страна на пътното платно, при челен десен кос удар, при който
животното се ударило в предния капак на автомобила, прехвърлило се през него,
ударило е дясната част на автомобила и паднало вдясно на пътя в канавката.
Механизмът на
ПТП е доказан от свидетелските показания на св. С. М.и С.Р., които съдът
кредитира с доверие, от неоспореното от страните заключение на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза, както и от протокола
за ПТП.
Що се отнася
до това кой носи отговорност за обезщетяване на настъпилите вреди, съдът приема
следното:
Както бе
посочено по-горе, общата норма на 50 от ЗЗД предвижда собственикът и лицето,
под чийто надзор се намира едно животно, да отговарят за вредите, причинени от
това животно“.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД): „Дивечът в Република
България е частна държавна собственост, с изключение на случаите, определени с
този закон“. Ал. 2 на същия член гласи: „Дивечът се стопанисва по
ловностопански райони на популационен принцип“.
Съгласно чл.
5, ал. 1 от ЗЛОД: „Дивеч
по смисъла на закона са всички бозайници и птици – обект на лов, които живеят
на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с
ловностопанска цел“.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗЛОД: „Организацията на ловната площ, управлението на ловното
стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра
на земеделието и храните“. Ал. 2 на същия член гласи: „При осъществяване на
държавната политика в ловното стопанство Изпълнителната агенция по горите се
подпомага от ловните сдружения по чл. 30, ал. 1.“
В конкретния
случай няма спор по делото, а и от приложения Договор за предоставяне на
стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009
г., е доказано по категоричен начин, че ответникът „****“, е лице, което е
приело да осъществява дейности по стопанисването и ползването на дивеча в
района, където е настъпило процесното ПТП, поради което и следва да се приеме,
че това е лицето, осъществяващо надзор върху дивеча в посочения район.
Изложеното
по-горе мотивира настоящия състав на съда да приеме, че отговорността за вредите, причинени от
процесното животно – благороден елен, което безспорно се явява дивеч по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 50 от ЗЗД следва да бъде понесена от
„****“, като лице, осъществяващо надзор върху дивеча в района, където е
настъпило ПТП (в подобен смисъл Търговищкият окръжен съд е имал възможност да
се произнесе по идентични казуси по в.гр.д. № 199/2017 и по в.гр.д. № 161/2019
г., макар и решенията му да не е задължителни за настоящата инстанция).
Съдът приема
за неоснователно възражението на ответника, че не дължи обезщетение поради
неспазване на процедурата по чл. 82 от ЗЛОД, тъй като настоящият случай не
попада в хипотезата на чл. 79 от ЗЛОД, поради което и процедурата по чл. 82 от
ЗЛОД е неприложима.
И тъй като
отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, а в случая са доказани вредата,
причинната връзка между нея и действието на животното, както и качеството на
ответника – лице, осъществяващо дейности по стопанисването и ползването на
дивеча, то са налице всички елементи от състава на чл. 50 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, причинени от дивото
животно – елен при настъпилото на 28.09.2020 г. ПТП.
По повод
възражението на ответника за отчитане наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на процесното МПС, съдът приема следното:
Съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице или ако именно поведението на УВРЕДЕНИЯ е
станало причина, или ако то е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата. Т.е. не всяко поведение на пострадалия – действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди.
Съобразявайки
се с конкретните обстоятелства по делото, в т.ч. с времето на настъпване на ПТП
(в тъмната част на денонощието), с участъка от пътя – лек завой с намалена
видимост, с обстоятелството, че животното е излязло от лявата страна на пътя,
обрасла с храсти, тополи и скат надолу, с обстоятелството, че към датата на ПТП
на този пътен участък не е имало предупредителен знак, обозначаващ възможна
поява на диви животни, както и със заключението на вещото лице, че за водача не
е могло възможно да избегне удара или да спре, настоящият състав на съда
приема, че в конкретния случай водачът на МПС е управлявал същото съобразно
правилата за движение по пътищата и същият няма принос за настъпването на ПТП,
респективно – за осъществяването на вредоносния резултат. Този извод не се
променя от факта, че на водача на МПС е съставен АУАН и впоследствие НП. Това е
така, тъй като, както бе посочено по-горе, скоростта на движение на автомобила
не е установена, поради което е неясна констатацията на
административнонаказващият орган, че водачът е управлявал с несъобразена
скорост, още повече след като е доказано категорично, че появата на животното е
внезапна и същото не е могло да бъде забелязано преди излизането му на банкета,
т.е. на около 2-3 м. от платното на движение на автомобила.
По изложените
по-горе съображения съдът приема, че не следва да се отчита съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на процесното МПС.
Всичко
гореизложено мотивира настоящия състав на съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения размер.
При този изход
на делото ответникът дължи на ищеца и сторените в производството разноски в общ
размер 705.50 лв., в т.ч.: 70.50 лв. – заплатена държавна такса, 355.00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 280.00 лв. – заплатено възнаграждение на
вещо лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ****, ЕИК ******, със седалище: гр. ******,
представлявано от председателя на управителния съвет Д. М. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. *****, обл. ******, представлявано от
управителя М. А. С., СУМАТА 1762.37 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и два лева и 37 ст.), представляваща обезщетение за
причинени на собствения на ищеца лек автомобил „*****“, рег. № *****вреди от
настъпило ПТП на 28.09.2020г., на път ІІ-51 – в посока гр. П. – гр. Б., в
резултат на внезапно излязлото на пътното платно диво животно – елен, ведно с
лихвата за забава върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ****,
ЕИК ******, със седалище: гр. ******, представлявано от председателя на
управителния съвет Д. М. Д., ДА ЗАПЛАТИ
на „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. *****,
обл. ******, представлявано от управителя М. А. С., СУМАТА 705.50 лв. (седемстотин и пет лева и 50 ст.)–за направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Т..
СЪДИЯ: