РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Кюстендил, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Д.а Й. К.ова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20231520200044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН
З. Р. В., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил обжалва наказателно постановление №
22-1139-002452/14.12.2022г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР
Кюстендил. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на НП.
Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва въззивната жалба и
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 03.12.2022 г. , около 19:30 ч. в ОДЧ при ОД на МВР гр. Кюстендил е подаден
сигнал за реализирано ПТП в гр. Кюстендил, на ул.“Емил Марков“. На място е изпратен
автопатрул на РУ гр. Кюстендил, в състав полицай К. И. и полицай М. К.. На мястото на
ПТП се намирал св. Ю. Б., който живее на ул.“**********“№ **, пред чиито дом сее
случило процесното ПТП. Полицаите възприели на място лек автомобил м. „КИА“,
модел“ПИКАНТО“, с рег.№ ***********, ударен в електрически стълб, точно пред дома на
св. Б.. За случилото се свидетелят разказал, че е чул силен удар, след което излязъл на
улицата , за да провери какво става. Видял Удареният в стълба автомобил . В него, на
1
шофьорското място, имало жена, на която той лично помогнал да излезе от автомобила.
След като напуснала МПС, обаче жената си тръгнала и не изчакала пристигането на
полицейския екип. Св. Б. подал сигнала на тел. 112 за реализираното ПТП пред дома му.
Полицейските служители , по номера на автомобила, чрез централата на ОД на
МВР гр. Кюстендил установили, че собственик на автомобила е жалбоподателката З. В..
Същата е установена два дни по-късно, когато Д. В., в присъствието на св. К. К. и двамата
служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Кюстендил, й съставил АУАН с
бл.№051060/05.12.2022 г. , в който са описани две самостоятелни нарушения, на които е
дадена правна квалификация - чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1 т.2, б.“в“ от ЗДвП. АУАН
е връчен на В. на 05.12.2022 г. срещу подпис на лицето и без да са отразени възражения по
констатациите в акта.
Въз основа на съставения АУАН , на 14.12.2022 г., Началник сектор Пътна
полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната
в акта фактическа обстановка.. Двайки правна квалификация на нарушенията, обаче АНО е
квалифицирал второто административно нарушение кат такова по чл. 123, ал., т.1 от ЗДвП ,
която правна квалификация е различна от дадената от актосъставителя в АУАН, с който е
започнато производството.
За описаните нарушения на В. са наложени административни наказания както
следва : по т.1 - за нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, на осн чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1,
т.5 от ЗДвП– „ глоба“ в размер на 200 лева и за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП –
на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства - показания на св. В., К. , Б., И. и К. и писмени такива,
приложени в административнонаказателната преписка. Показанията на свидетелите не са
противоречиви и съдът ги кредитира изцяло .
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено
атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до
надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима.
Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, допуснати съществени нарушения на правилата по
съставянето им.
На първо място, видно от посоченото в АУАН същият е съставен от св. Д. В., в
присъствието на неговия колега – св. К. К.. Безспорно се установи , както от разпита на
двамата свидетели, така и от разпита на останалите свидетели о делото, че те не са
възприели извършването на нарушенията от В.. Очевидно актът е съставен по данни на
други лица, които са присъствали при евентуалното извършване на нарушението от З. В..
ЗАНН в чл. 40 / ал.1 и ал.3/ изчерпателно е изброил в присъствието на кои лица може да
2
бъде съставен законосъобразно АУАН. Според ал.1 на тази норма „ АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението.“ Несъмнено К. К., посочен за свидетел в АУАН не е от кръга
на тези лица. Според ал.3 на чл. 40 от ЗАНН „ при липса на свидетели , присъствали при
извършване или установяване на нарушението , или при невъзможност да се състави АУАН
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в акта.“ Несъмнено, видно от процесния АУАН, актосъставителят не
се е възползвал и от тази възможност за законосъобразно закрепване на изложените в акта
факти.
Горното мотивира съда да приеме, че административнонаказтелното
производство срещу З. В. е започнало със съставянето на незаконосъобразен АУАН, при
неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Законодателят е въвел изискване за съставяне на АУАН в присъствието на
свидетели, за да обезпечи вярно отразяване от актосъставителя на фактите и
обстоятелствата обуславящи признаците на административно нарушение. Единственото
изключение от общия принцип е дадената възможност в чл. 40, ал.4 от ЗАНН АУАН да се
състави без свидетели, но въз основа на официални документи. Последната хипотеза, обаче
е неприложима в конкретния случай.
На второ място налице е пълно несъответствие между обстоятелствената част на
НП и правната квалификация дадена на нарушенията . По отношение на първото
административно нарушение е посочено, че водачът е загубил контрол над управлявания от
него автомобил, докато е извършвал маневра – завой надясно, като е излязъл вляво от пътя
и се е блъснал в стоманообетонен стълб. Няма данни дали в момента на ПТП наблизо е
имало други участници в движението, за да се изследва въпросът дали с тази маневра
жалбоподателката е създала опасност за тях, каквото е нарушението, което й е вменено във
вина с атакуваното НП.
По отношение на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съдът констатира
при извършената от него служебна проверка на издаденото в тази част НП наличието на
съществени процесуални нарушения. Отговорността на жалбоподателката, в частта на
подлежащото на съдебен контрол НП по т. 2 нарушение е ангажирана затова, че като водач
на МПС след възникналото ПТП го е напуснала , без да изчака на място пристигането на
органите на МВР, квалифицирано правно от актосъставителя като нарушение по чл. 123,
ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП , а от административнонаказващият орган – като нарушение по чл.
123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Значимо процесуално нарушение, само по себе си, е и даването на
различна правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП. Отделно от това, обаче
както в АУАН, така и в наказателното постановление описанието на нарушението не
съответства на нито една от равните квалификации дадени от актосъставителя и от
административнонаказващия орган. Т.е. словесното описание на нарушението не отговаря
на правната квалификация, която е посочена, доколкото се сочи единствено, че водачът "не е
останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР. При така описаното
3
схематично нарушение и при разминаване с посочената правна квалификация за съда е
невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в
процесния случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са пострадали хора,
както вече бе посочено – и в двата акта се твърди обратното – няма пострадали лица..
Поради изложеното съдът намира, че дори да бе доказано съставомерно поведение на
жалбоподателката, то същото не е било подведено под правилния състав на законовата
разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му
част. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното
НП следва да бъде отменено и в тази му част.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея
наказателно постановление - незаконосъобразно изцяло.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 23-
1139-002452/14.12.2022 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Кюстендил, с което на
жалбоподателката З. Р. В., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил са наложени следните
административни наказания : на осн чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП– „ глоба“ в
размер на 200 лева и на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4