Мотиви към Присъда № 51/07.07.2020г. по НОХД № 523/2020г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо подсъдимия К.Т.К. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 11.09.2018 г. в
гр. Пловдив при управляване на моторно превозно средство - автобус „Темса МД 9
ЛЕ“ с рег.№ * е нарушил правилата за движение - чл. 68, ал. 2 от ЗДвП: „Водачът
на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници
е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на
пътниците.“, при което по непредпазливост е причинил смъртта на *** с ЕГН **********,
настъпила на 10.10.2018 г.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес не е предявен
граждански иск от пострадалата С.И. М. /дъщеря и наследник на починалата ***.. По
нейно искане чрез повереника ѝ – адв. С.Л., същата бе конституирана в качеството
на частен обвинител в наказателния процес против подсъдимия К.Т.К..
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият К.Т.К. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Според прокурора е налице превес на смекчаващите и отговорността
на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер, близък до минимума, предвиден в закона,
което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок съгласно чл.66 от НК. Изразява се
становище, че предвид чистото съдебно минало на подс. К. не е наложително за
поправянето му да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” ефективно.
Прокурорът намира, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което предлага да е
в размер около 2 години. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия.
Повереникът
на частния обвинител – адв. * /преупълномощен от адв. Л./ изразява становище за
доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Според адв. Б., на подс. К. следва да се наложи условно наказание
лишаване от свобода в размер близък до минимума, предвиден в закона.
Защитникът
на подсъдимия – адв.
Е.Н. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Адв. Н. акцентира на
многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му
съдебно минало, направеното самопризнание, добрите характеристични данни,
оказаната помощ на пострадалата, включително чрез организиране на
кръводаряване, както и трудовата му ангажираност. Защитата посочва, че
допуснатите в миналото нарушения на ЗДвП от подс. К., на които се позовава
обвинението са малозначителни и касаят неносене на документи и непоставяне на
предпазен колан. С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия К. да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под предвидения специален минимум от две години лишаване от свобода. Иска се
това наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Защитникът изразява становище, че не следва да бъде налагано на основание
чл. 55, ал. 3 от НК кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, като мотивира това искане с обстоятелството, че подс. К. е
професионален шофьор на автобус и с това изкарва прехраната си. Цитира се и
относима съдебна практика при сходни случаи.
Подсъдимият
К.К. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Посочва, че е професионален шофьор
от 1983г. и няма нарушения на ЗДвП. Същият признава вината си, изразява
съжаление за случилото се, изказва своите съболезнования и се солидаризира с
казаното от адвоката си. Същият иска да му бъде наложено минимално наказание
без отнемане на СУМПС, за да не остане без работа. В последната си дума подс. К.
заявява, че няма какво да добави.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Т.К. е
роден на ***г***, обл.Пловдив, българин, с българско гражданство, женен, със
средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен
водач на моторно превозно средство от 1983 год. Към инкриминираната дата
притежавал СУМПС № *, издадено на 01.12.2017год. и валидно до 01.12.2027год., с
придобити категории A,B,C,M,D,TKT, АМ. Като водач на моторно превозно средство
в периода от 2009г. до 2018 год. подс. К. бил наказван няколко пъти за
нарушения по Закона за движение по пътищата.
Подс. К. *** и работел като
шофьор, към „*“ АД с ЕИК *, като съгласно сключения между него и посоченото
юридическо лице трудов договор и приложената длъжностна характеристика /л.224-228/
осъществявал превоз на пътници с автобус по линии на градския транспорт на
гр.Пловдив.
На 11.09.2018г. подс. К.
изпълнявал служебните си задължения по предвиденото в трудовия му договор и
съобразно установеното работно време в размер на осем часа, считано от 12:00
часа, като управлявал моторно превозно средство - автобус „Темса МД 9 ЛЕ”, с peг
.№ * по установения маршрут на автобусна линия № * на „Градски транспорт“ в
гр.Пловдив, който започвал от първа спирка - индустриалната зона на ЖР „Тракия“
в гр.Пловдив, преминавал през посочения жилищен район, през централна градска
част, квартал „Кършияка“ и стигал в близост до „*“ АД, където се намирала
последната спирка на маршрута, и обратно.
На посочената дата заедно с
подс. К. на смяна застъпила и свид. * /л.45-47; л.70,71, том 1/, която работела
като кондуктор в горепосоченото дружество и от месец март 2018г. изпълнявала
тази си длъжност по линия № * съвместно с подс. К..
Управляваният от последния
автобус бил технически изправен, видно от приложеното по делото удостоверение
за техническа изправност на ППС с дата 25.06.2018 г., когато автобусът е
преминал технически преглед /л.247,248/.
Времето на 11.09.2018год. било
топло, сухо, ясно и слънчево.
При пореден курс по пътя от
„Стъкларски завод“ към ЖР „Тракия“ в гр.Пловдив, в автобуса, от неустановена по
делото спирка и в неустановен момент, се качила **, която носела торба с багаж
и дамската си чанта /л.215-л.219/.И. била на 78 години към онзи момент,
обитавала апартамент в * в гр.Пловдив. Въпреки напредналата си възраст тя била
в добро здравословно състояние, живеела сама и се грижела сама за себе си. Не
ползвала помощни средства за придвижването си.
Около 15:41 ч. автобусът
пристигнал в ЖР„Тракия” в гр. Пловдив и спрял на спирка, намираща се в същия
квартал, на ул.“Съединение“ срещу № 63 и в близост до жилищен блок № 75, която
спирка била известна като „Спирка Хлебозавода“. Подс. К. спрял автобуса на
същата спирка и отворил само втората /средната/ му врата посредством бутон на
таблото с уредите за управление на превозното средство.В този момент свид. *
седяла на предна седалка до шофьора на автобуса. От втората /средната/ врата на
автобуса започнали да слизат няколко пътника, от които първа била свид. **
/л.56,57, том 1/, която се отправила веднага напред в посока „Хлебозавода“, а последна
започнала да слиза и пострадалата **. В този момент, въпреки че имал добра
видимост към вътрешната и външната страна на втората врата, без да се увери, че
всички пътници са напуснали автобуса и са се отдалечили на безопасно разстояние
от него, обвиняемият подал команда за затваряне на средната му врата чрез бутон
на таблото с уредите за управление на превозното средство, след което веднага
потеглил. В същия момент тялото на пострадалата И. не било напълно извън
автобуса и при затварянето на крилата на средната врата на превозното средство,
то било притиснато от тях При опит да се освободи от вратите, тялото на
пострадалата било повлечено от потеглящото МПС и тя паднала на земята - в
легнало положение с лице надолу и с лявата си страна към задно дясно колело на
автобус „Темса“, след което задното дясно колело на превозното средство
преминало през лявата страна на **. и вследствие на това съприкосновение, на
последната били причинени травматични увреждания: отслояване на кожата и
подкожието /травматичен деколман/ и размачкване на мускулатурата в областта на
лявото ходило с глезенната става, лявото бедро, лявата поясно-кръстна и седалищна
област и левия горен крайник. След потеглянето си от спирката, превозното
средство, управлявано от подс. К. изминало около 11 метра със скорост 8 км в
час.
Намиращ се в района на спирката
гражданин, неустановен по делото, виждайки случващото се с пострадалата,
извикал на водача на автобуса да спре. подс. К. незабавно спрял, отворил
втората /средната/ и предната врата и слязъл заедно със свид. * от предната
врата, за да видят какво става. Подс. К. се приближил до **, която лежала на
земята и около нея веднага се струпали и други хора.
Свид. *, която се била
отдалечила на около десет крачки след слизането си, чула писък откъм спирката,
обърнала се и видяла пострадалата, паднала на земята и спиращия в това време
автобус, управляван от подс. К.. Свид. * незабавно позвънила на тел. номер 112
и съобщила за инцидента.
Свид. ** /л.48-л.55, том 1/-
служител във * „*“, находящо се на ул.“*“ № * - срещу автобусната спирка, на която
настъпило ПТП, чула, че на спирката има паднала жена. Веднага отишла там с
намерение да окаже помощ. Провела разговор с пострадалата, която помолила да не
и пипат багажа и заявила,че няма на кого да се обадят, за да уведомят за
станалото. В това време неустановено по делото лице направило снимки с мобилен
телефон на ситуацията след ПТП и същите били предадени с прококол за доброволно
предаване на разследващите органи от свид. * впоследствие.
Свид. ** /л.63, 64, том 1/ се
намирал в магазин за строителни материали, находящ се срещу автобусната спирка,
посочена по-горе. Последният забелязал суматоха в района на спирката и се
приближил до нея. Видял пострадалата, която била в съзнание и лежала на лявата
си страна, като главата и била близо до задната част на автобуса. От събралите
се хора свид. * разбрал, че автобусът е прегазил **, като преминал през крака ѝ
ръката ѝ. Тъй като при отиването му на спирката на мястото все още нямало
медицински екип, а състоянието на пострадалата било тежко, свид. * набрал номер
112 с цел да провери защо не идва линейка.
На местопроизшествието след
няколко минути дошъл екип на Спешна медицинска помощ, който откарал
пострадалата И. в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив за осъществяване на
необходимите прегледи и лечение.
На мястото на транспортния
инцидент пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив в
състав свид. ** /л.57,58, том 1/ - * и неговия колега – свид. **. Полицейските
служители тествали обв.К. за алкохол с техническо средство, което отчело
отрицателен резултат.
Местопроизшествието било
запазено до пристигане на разследващ полицай за извършване на оглед. Проведен
бил такъв, за което били съставени протокол, както и окомерна скица и фотоалбум
към него.
Подс. К. бил отведен в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, където му била извършена и проба за
наличие на наркотични и/или упойващи вещества в организма му с техническо
средство – дрегер „Драг тест 5000“ със сериен номер ARJF - 0026 /л.209,том 2/. Резултатът
от пробата бил отрицателен.
На пострадалата ** била оказана
спешна медицинска помощ, като първоначално същата била прегледана и
диагностицирана, след това била настанена в КАИЛ, на 11.09.2018год в 21:00 часа
била преместена в Клиниката по ортопедия и травматология, където пролежала до
21.09.2018год., а впоследствие била преведена в Клиниката по изгаряне,
естетична и пластична хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив. Били и извършени
необходимите оперативни и други медицински интервенции, вкл. и необходимо за
подобряване на състоянието ѝ кръвопреливане.
По време на престоя и в
болничното заведение пострадалата И. била посещавана от свои приятелки – свид. **
/л.59-60, том 1/, свид. ** /л.61, 62, том 1/ и свид. ** /л.65-69, том 1/, пред
които споделила как е настъпил пътният инцидент, от който е пострадала.
След настъпването на транспортното
произшествие подс. К. се интересувал за здравословното състояние на
пострадалата. Той апелирал свои познати и колеги за даряване на кръв за **,
като в тази акция по негова молба се включили свид. ** /л.368, 369, том 3/,
свид.С. * /л.370, 371, том 3/, свид. ** /л.372, 373, том 3/, както и други лица
- *** /л.378, том 3/.Същите се явили доброволно на различни дати от
25.09.2018г. до 03.10.2018г. в Районния център за трансфузионна хематология в
гр.Пловдив и дарили кръв за пострадалата.
Около 18:30 часа на 10.10.2018
г., въпреки оказаната ѝ своевременна и ефективна медицинска помощ,
пострадалата **. починала вследствие на необратимите усложнения на здравния и
статус, до които довели множеството травми, причинени от ПТП.
Назначената съдебномедицинска
експертиза /л.76-л.83, том 1/ дава заключение, че върху трупа на ** И. се
установяват обширни участъци с отслояване на кожата и подкожието /травматичен
деколман/ и с размачкване на мускулатурата - в областта на левия горен крайник,
лява поясно-кръстна област и ляво седалище, лявото бедро и лявото ходило с
глезенната става, състояние след извършени оперативни интервенции в тези
области: хирургични разрези, некректомии, свободна кожна автотрансплантация,
умерено изразена хипертрофия на миокарда, коронаросклероза със стесняване
лумена на низходящия на лявата коронарна артерия до около 1/3,
миокардиофиброза, оток на мозъка и на белите дробове, кръвен застой във
вътрешните органи, макроскопски промени в бъбреците- увеличени размери,
мековата консистенция, бледа корова област, заличена граница между кората и
пирамидите, тежки макроскопски дистрофични и некробиотични изменения в черния
дроб, увеличена и размекчена слезка, хистологични данни за остра туболна
некроза, некротични промени с дискомплексация на чернодробния паренхим и шоков
бял с дифузна фиброза.
Причината, довела до смъртта на
** е тежката травма от притискане в областта на левият горен крайник, лявата
поясно-кръстна и седалищна област, лявото бедро и лявото ходило с глезенната
става.
В резултат от силното
притискане в посочените области от тялото са настъпили тежки травматични
увреждания с размачкване и отслояване на кожата и подкожието /травматичен
деколман/, оформени джобове с размачкване на мускулатурата, некротични
изменения и откриване на част от тазовата кост /криста илиака/. От притиснатата
и размачкана мускулатура настъпва освобождаване на разпадни мускулни продукти -
миоглобин, калий, фосфор и др., които попадат в кръвния ток и се отнасят до
всички вътрешни органи, с прояви на ендотоксичен ефект. В конкретният случай,
независимо от приложената висококвалифицирана медицинска помощ - многократни
оперативни интервенции и адекватна реанимация, от притискането и размачкването
на големи площи от тялото са настъпили тежки усложнения в бъбреците, черния
дроб и в белите дробове - като прояви на т.н. ”Краш синдром” с последвала остра
бъбречна, чернодробна и дихателна недостатъчност, а от там и остра
сърдечно-съдова недостатъчност или т.н. полиорганна недостатъчност, като
непосредствена причина за смъртта на **.
Установените тежки травматични
увреждания по лявата половина от тялото на *** се дължат на действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са
получени по начин и време така, както е отразено в предварителните сведения, а
именно - при частично прегазване с гумата на автобус - т.е. установени
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на
11.09.2018 г. В резултат от притискането и размачкването на големи площи от
тялото, независимо от оказаната висококвалифицирана медицинска помощ, са
настъпили тежки усложнения в бъбреците, в черния дроб и в белите дробове - остра
туболна некроза, некротични промени с дискомплексация на чернодробния паренхим
и шоков бял дроб с дифузна фиброза, като прояви на т.н. „Краш синдром” и това е
довело до настъпването на смъртта на И. – т.е. налице е причинно-следствена
връзка между констатираните травматични увреждания по тялото на пострадалата
при ПТП на 11.09.2018 г. *** и настъпилата смърт на същата на 10.10.2018 г.
Видно от заключението на
комплексната съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.86 - 106,
том 1/:
Прегазването на пострадала
пътничка *** от задно дясно колело на автобус „Темса“ е настъпило на около 9 -
10 м северно от ориентира, приет в протокола за оглед и на около 0,2 - 0,5 м от
западния тротоар.
Скоростта на автобус „Темса“
следва да се определи от приложената по ДП разпечатка от GPS. Скоростта на
автобус „Темса“ след потеглянето му и непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 8 км/ч.
При настъпилото ПТП на
пострадалата пътничка *** е било причинено: обширни участъци с отслояване на
кожата и подкожието /травматичен деколман/ и с размачкване на мускулатурата - в
областта на левия горен крайник, лява поясно-кръстна област и ляво седалище,
лявото бедро и лявото ходило с глезенната става.
При прегазването, тялото на
пострадалата *** е било на земята в легнало положение с лице надолу и с лявата
си страна към задно дясно колело на автобус „Темса“.
Дължината на пълния спирачен
път /опасна зона/ при движение на автобус „Темса“ със скорост 8 км/ч е била
3,89 м.
Пострадалата пътничка *** е
паднала от втора врата и е била прегазена от задно дясно колело, което се
намира на около 2 - 2,5 м от вратата. Следователно след падането си, пострадалата
била в опасната зона на автобуса.
Водачът на автобуса е имал техническа
възможност да избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил
потеглянето на автобуса до момента на пълно затваряне на вратите и отдалечаване
на пострадалата *** от дясната страна на автобуса.
Видно от приложените
фотоснимки, водачът на автобус „Темса“ е имал видимост към вътрешната и
външната страна на втората врата на автобуса и съответно към пострадалата
пътничка ***. Водачът на автобуса е имал техническа възможност да
избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил потеглянето на автобуса
до момента на пълно затваряне на вратите и отдалечаване на пострадалата *** от
дясната страна на автобуса.
Водачът е потеглил без да е
убеден, че в близост до автобуса няма хора. Телесните увреждания на
пострадалата *** са причинени по механизма на прегазване на травмираните части
от тялото от задно дясно колело на автобуса. Пострадалата *** е била прегазена
от задно дясно колело на автобуса. Прегазването на пострадалата *** е настъпило
от еднократно преминаване на задно дясно колело на автобуса през тялото ѝ.
Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
На 11.09.2018 г. около 15:42
часа, автобус „Темса“, управляван от водача К.Т.К. по платното за движение на
бул. „Съединение” в посока от север на юг е спрял на автобусна спирка.
Пътничката *** на 79 год. е слезнала от втората врата на автобуса. Около 11
сек. след като автобуса е спрял, водачът е потеглил. По свидетелски показания, ***
се е опитала да издърпа чантата си, която е била затисната от вратата и така е
паднала до автобуса, след което е била прегазена от задно дясно колело.
Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на автобус „Темса“ – подс.
К.Т.К. е потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е.
когато *** е била в близост до дясната страна на автобуса.
Видно от заключението на
изготвената допълнителна комплексната съдебна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза /л.113 - 136, том 1/:
Прегазването на пострадала
пътничка *** от задно дясно колело на автобус „Темса“ е настъпило на около 9 -
10 м северно от ориентира приет в протокола за оглед и на около 0,2 - 0,5 м от
западния тротоар.
Скоростта на автобус „Темса“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 8 км/ч.
При настъпилото ПТП на
пострадалата пътничка *** е било причинено: обширни участъци с отслояване на
кожата и подкожието /травматичен деколман/ и с размачкване на мускулатурата - в
областта на левия горен крайник, лява поясно-кръстна област и ляво седалище,
лявото бедро и лявото ходило с глезенната става.
При прегазването тялото на
пострадалата *** е било на земята в легнало положение с лице надолу и с лявата
си страна към задно дясно колело на автобус „Темса“.
Дължината на пълния спирачен
път /опасна зона/ при движение на автобус „Темса“ със скорост 8 км/ч е била
3,89 м. Пострадалата пътничка *** е паднала /сама или принудително/ при
напускане на автобуса през втора врата и е била прегазена от задно дясно
колело, което се намира на около 2 - 2,5 м от вратата. Следователно след
падането си, пострадалата е била в опасната зона на автобуса.
Водачът на автобуса е имал
техническа възможност да избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил
потеглянето на автобуса до момента на пълно затваряне на вратите и отдалечаване
на пострадалата *** от дясната страна на автобуса. Телесните увреждания на
пострадалата *** са причинени по механизма на прегазване на травмираните части
от тялото от задно дясно колело на автобуса. Прегазването на пострадалата *** е
настъпило от еднократно преминаване на задно дясно колело на автобуса през
тялото ѝ.
Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
На 11.09.2018 г. около 15:42
часа, автобус „Темса“ управляван от водача К.Т.К. по платното за движение на
бул. „Съединение” в посока от север на юг е спрял на автобусна спирка.
Пътничката ***, на 79 г., е напуснала автобуса през втората врата. Около 11
сек. след като автобуса е спрял, водачът е потеглил. Свидетелските показания за
падането на пострадалата до дясната страна на автобуса са противоречиви.
Съгласно част от свидетелски показания, *** се е опитала да издърпа чантата си,
която е била затисната от вратата и така е паднала до автобуса, след което е
била прегазена от задно дясно колело. Съгласно друга част от свидетелски
показания, при напускането на автобуса от пътничка ***, водачът е задействал
механизма за затваряне на вратата и така тялото на *** е било избутано от двете
крила на вратата навън, при което тя е паднала до автобуса, след което е била
прегазена от задно дясно колело. Пострадалата *** е паднала сама /при опит да
издърпа чанта затисната от вратата/ или принудително /при избутване на тялото и
от вратата на автобуса, която водача е започнал да затваря преди тя да е
напуснала напълно автобуса/, като не може да се определи която от двете
хипотези е най- вероятната.
Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на автобус „Темса“ – подс.
К.Т.К. е потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. без
да се убеди в пълното затваряне на втората врата, в липсата на хора около вратата
или в близост до дясната страна на автобуса.
Видно от заключението на
изготвената комплексна съдебномедицинска, физическа и автотехническа експертиза
/л.141 - 168, том 2/:
Прегазването на пострадала
пътничка *** от задно дясно колело на автобус „Темса“ е настъпило на около 9 -
10 м северно от Ориентира приет в протокола за оглед и на около 0,2 - 0,5 м от
западния тротоар.
Скоростта на автобус „Темса“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 8 км/ч.
При настъпилото ПТП на
пострадалата пътничка *** е било причинено: обширни участъци с отслояване на
кожата и подкожието /травматичен деколман/ и с размачкване на мускулатурата - в
областта на левия горен крайник, лява поясно-кръстна област и ляво седалище,
лявото бедро и лявото ходило с глезенната става.
При прегазването, тялото на
пострадалата *** е било на земята в легнало положение с лице надолу и с лявата
си страна към задно дясно колело на автобус „Темса“.
Дължината на пълния спирачен
път /опасна зона/ при движение на автобус „Темса“ със скорост 8 км/ч е била
3,89 м. Пострадалата пътничка ЕНИ е паднала /сама или принудително/ при
напускане на автобуса през втора врата и е била прегазена от задно дясно
колело, което се намира на около 2 - 2,5 м от вратата. Следователно след
падането си, пострадалата е била в опасната зона на автобуса.
Водачът на автобуса е имал
техническа възможност да избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил
потеглянето на автобуса до момента на пълно затваряне на вратите и отдалечаване
на пострадалата ЕНИ от дясната страна на автобуса.
Видно от приложените
фотоснимки, водачът на автобус „Темса“ има видимост към вътрешната и външната
страна на втората врата на автобуса и съответно към пострадалата пътничка ЕНИ.
Водачът на автобуса е имал
техническа възможност да избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил
потеглянето на автобуса до момента на пълно затваряне на вратите и отдалечаване
на пострадалата ЕНИ от дясната страна на автобуса. След потеглянето на
автобуса, водачът му вече е нямал техническа възможност да избегне настъпването
на произшествието.
Реакцията на водача на автобуса
е била след като е настъпил удара /прегазването/ т.е. реакцията е била
несвоевременна.
При прегазването, тялото на
пострадалата ЕНИ е било на земята в легнало положение с лице надолу и с лявата
си страна към задно дясно колело на автобус „Темса“.
Телесните увреждания на
пострадалата ЕНИ са причинени по механизма на прегазване на травмираните части
от тялото от задно дясно колело на автобуса.
Прегазването на пострадалата ЕНИ
е настъпило от еднократно преминаване на задно дясно колело на автобуса през
тялото ѝ.
Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
На 11.09.2018 г. около 1542
часа, автобус „Темса“ управляван от водача К.Т.К. по платното за движение на
бул. „Съединение” в посока от север на юг е спрял на автобусна спирка.
Пътничката ЕНИ, на 79 год., е напуснала автобуса през втората врата. Около 11s
след като автобуса е спрял, водача е потеглил. Свидетелските показания за
падането на пострадалата до дясната страна на автобуса са противоречиви.
Съгласно част от свидетелски показания, ЕНИ се е опитала да издърпа чантата си,
която е била затисната от вратата и така е паднала до автобуса, след което е
била прегазена от задно дясно колело. Съгласно друга част от свидетелски
показания, при напускането на автобуса от пътничка ЕНИ, водачът е задействал
механизма за затваряне на вратата и така е притиснал тялото на пътничка ЕНИ,
която при опит за се освободи от вратата, е паднала извън автобуса в близост до
него, след което е била прегазена от задно дясно колело. Не може да се отхвърли
и механизъм, при който водачът на автобус „Темса“ въпреки, че е имал видимост
към пространството от вътре и от вън на втората врата, е потеглил при отворена
врата в момент, когато пътничка ЕНИ е напускала автобуса и така тя е паднала
извън автобуса в близост до него. Пострадалата ЕНИ е паднала сама /при опит да
издърпа чанта, затисната от вратата или при опит да се освободи от вратите на
автобуса, притиснали тялото и/ или принудително /при падане на пътничката при
потегляне на автобуса с отворена врата/, като не може да се определи която от
възможните хипотези е най- вероятната.
Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на автобус „Темса“ - К.Т.К.
е потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. без да се
убеди в пълното затваряне на втората врата, в липсата на хора около вратата или
в близост до дясната страна на автобуса.
Видно от заключението на
изготвената допълнителна комплексна съдебномедицинска, физическа и
автотехническа експертиза /л.173-л.188, том 2/:
Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
На 11.09.2018 г. около 15:42
часа, автобус „Темса“ управляван от водача К.Т.К. по платното за движение на
бул. „Съединение” в посока от север на юг е спрял на автобусна спирка.
Пътничката ЕНИ на 79 год. е напуснала автобуса през втората врата. Около 11
сек. след като автобуса е спрял, водача е потеглил. От потеглянето до спирането
на автобуса, същия е изминал път около 11м, като това разстояние зависи от
точността на GPS, която е неизвестна. Свидетелските показания за падането на
пострадалата до дясната страна на автобуса са противоречиви. Съгласно част от
свидетелски показания, ЕНИ се е опитала да издърпа чантата си, която е била
затисната от вратата и така е паднала до автобуса, след което е била прегазена
от задно дясно колело. При тази първа хипотеза е възможно докато се е опитвала
да издърпа чантата си, ЕНИ да се е придвижила (сама, издърпана или и двете) на
около 4 - 4,5 м в посоката на автобуса при което да е паднала на мястото в
което е била прегазена. Съгласно друга част от свидетелски показания, при
напускането на автобуса от пътничка ЕНИ, водачът е задействал механизма за
затваряне на вратата и така е притиснал тялото на пътничка ЕНИ, която при опит
за се освободи от вратата, е паднала извън автобуса в близост до него, след
което е била прегазена от задно дясно колело. При тази втора хипотеза е
възможно падането на ЕНИ да е настъпило при потеглянето на автобуса на
разстояние по- малко от 4 - 4,5 m преди мястото на прегазването. Не може да се
отхвърли и механизъм, при който водачът на автобус „Темса“ въпреки, че е имал
видимост към пространството от вътре и от вън на втората врата, е потегли при
отворена врата в момент, когато пътничка ЕНИ е напускала автобуса и така тя е
паднала извън автобуса в близост до него. При тази трета хипотеза е възможно
падането на ЕНИ да е настъпило при потеглянето на автобуса на разстояние по-
малко от 4 - 4,5 m преди мястото на прегазването. Пострадалата ЕНИ е паднала
сама /при опит да издърпа чанта затисната от вратата или при опит да се
освободи от вратите на автобуса, притиснали тялото и/ или принудително /при
падане на пътничката при потегляне на автобуса-с отворена врата/, като не може
да се определи коя от възможните хипотези е най- вероятната.
Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е:
При първата хипотеза - водачът
на автобус „Темса“ - К.Т.К. е потеглил по начин и в момент, когато това не е
било безопасно т.е. без да се убеди в липсата на хора в близост до дясната
страна на автобуса.
При втората хипотеза - водачът
на автобус „Темса“ - К.Т.К. е потеглил по начин и в момент, когато това не е
било безопасно т.е. без да се убеди в пълното затваряне на втората врата и в
липсата на хора около вратата
При третата хипотеза - водачът
на автобус „Темса“ - К.Т.К. е потеглил по начин и в момент, когато това не е
било безопасно т.е. без да се убеди в пълното затваряне на втората врата и в
липсата на хора около вратата.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, от показанията
на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: ***, както и на допуснатият за характеристични
данни свидетел **, разпитан пред ПОС, от заключенията на всички гореописани
експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства, от
протокола за оглед на местопроизшествие и приложения фотоалбум, включително
справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за наследници и
справка за нарушител.
Съдът кредитира с доверие изготвените експертизи,
тъй като са обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в
съответните области.
Направеното
от подс. К.К. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано
от събраните в досъдебното производство доказателства. Налице са множество
свидетели, възприели затварянето на втората врата и потеглянето на управлявания
от подс. К. автобус по време на слизането на пострадалата и последващото
влачене и прегазване на тялото ѝ със задната дясна гума на автобуса.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подс. К. и настъпването
на престъпния резултат – причиняване на множество травми на пострадалата,
довели до смъртта ѝ. Не е налице разкъсване на причинно-следствената
връзка между причинените травми и настъпилия резултат. Липсват противоречия в
доказателствената съвкупност, които в условията на съкратено съдебно следствие
да налагат по-обстоен анализ на доказателствата. В тази насока няма възражения
от страните, а подсъдимият признава изцяло както фактите в обвинителния акт,
така и вината си за причиненото ПТП.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс. К. е неосъждан; от
справката за нарушител се установява, че същият е наказван за нарушения на ЗДвП,
но за незначителни нарушения. От приложената характеристична справка се
установява, че същият работи и настоящото деяние се явява изолирана проява в
живота му. Положителна характеристика за подс. К. дава и разпитания в с. з.
пред ПОС **. От удостоверението за наследници се установява, че след смъртта на
пострадалата единствен неин наследник е дъщеря ѝ С. М.
Настоящия
състав намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и допуснатото от
подс. К. нарушение на
правилата за движение. Безспорно е установено, че същият на инкриминираната
дата е затворил втората врата на управлявания от него автобус
и е потеглил без да възприеме слизащата пострадала ** и да изчака безопасното
ѝ слизане. Автобусът е бил оборудван с огледала, които са осигурявали
пряка видимост към слизащите пътници. Поради разсеяност подс. К. не е възприел
слизането на пострадалата, въпреки че принципно е могъл и в конкретния случай е
бил длъжен да го стори. Именно с тези свои действия, макар и при несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ същият е причинил престъпният резултат –
причиняването на телесни увреждания, които въпреки оказаната адекватна и
своевременна медицинска помощ са довели до смъртта на пострадалата.
С действията си подс. К.
виновно е нарушил чл.68, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да
осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.“
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
Подсъдимия К. в съдебното производство изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая,
които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че
подс. К.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“, пр. 1
вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като На 11.09.2018г. в гр.Пловдив при управляване на
моторно превозно средство - автобус „Темса МД 9 ЛЕ“ с рег.№ **** е нарушил
правилата за движение: чл.68, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да
осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.“, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на ЕНИ с ЕГН **********, настъпила на
10.10.2018год.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият К. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването им.
Бидейки водач на МПС – автобус е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ако не
погледне в огледалата за обратно виждане преди да затвори вратите на автобуса и
потегли, би могъл да постави в опасност живота и здравето на слизащи
пътници. Като не е сторил това,
подсъдимият виновно, макар и по непредпазливост, е причинил смъртта на пътничката
ЕИ..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подс. К. обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, трудовата му
ангажираност,
добрите характеристични данни, определящи се от липсата на
данни за други противообществени прояви, съдействието
му
в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност.
Настоящият състав отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство единствено че подс. К. е наказван
по административен ред за други нарушения на ЗДвП, като тези нарушения не са
тежки. Съдът
намира, че при наличие на многобройни като обем смекчаващи отговорността
обстоятелства, наказанието на подс. К.
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът
намира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, в случая – две години
лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което определи наказанието под
най-ниския предел, а именно ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК когато са
налице едновременно условията на ал. 1 – 3 и на чл. 55 от НК, прилага се само
чл. 55 от НК ако е по-благоприятен за дееца. Именно такъв е и настоящият казус,
тъй като приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК позволява да не бъде
наложено по-лекото по вид наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Налице
са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав изтърпяването
на така наложеното на подс. К. наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е
на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще
се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в
случая са настъпили тежки съставомерни последици по отношение на пострадалата,
но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на неговото изтърпяване
следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в
случая – на подс. К. и данните за личността му. Подсъдимият
до момента на пътния инцидент е имал добро поведение и изключително добри
характеристични данни. Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, подс. К. е оказал необходимото съдействие на
разследващите органи. Ето защо, предвид отчетените по-горе многобройни смекчаващи обстоятелства за подс. К., съдът е на становище, че наложеното му
наказание от една година лишаване от свобода, с подходящия
изпитателен срок от три години, в пълна степен ще изиграе поправително и
превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
Наред
с това, съдът на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвидената
санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да
управлява МПС”. Съдът отчете две групи обстоятелства. От една страна подс. К. е имал добросъвестно поведение като водач и човек по време и след пътния
инцидент – незабавно е спрял автобуса, проверил е състоянието на пострадалата,
оказал е пълно съдействие на разследващите органи; пробите му за алкохол и
наркотици са били отрицателни; посетил е пострадалата в лечебното заведение;
следил е състоянието ѝ; поради нужда от преливане на кръв е дарил такава
и е организирал колеги и познати, които също са кръводарили; до момента същият
е неосъждан, не е имал тежки нарушения на ЗДвП и настоящото ПТП е изолирана
проява в живота му. От друга страна подс. К. е професионален шофьор на автобус
и с това изкарва прехраната си. И след като самият той е проявил човечност и
загриженост по време и след инцидента, а впоследствие изрази и пред съда
искреното си съжаление за стореното, съдът намери за справедливо да не го
лишава от СУМПС, което би го лишило от работа и препитание. На последно място –
въпреки че от датата на деянието са изминали почти две години, подс. К. не е
извършвал други нарушения на ЗДвП , респ. престъпления, което затвърждава
извода, че същия е лице с ниска степен
на обществена опасност и в частност, че не е рисков водач на МПС, който
следва да бъде дисциплиниран с отнемане на СУМПС.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като прие, че 1бр. оптичен носител от Център 112, находящ се по делото, след влизане на
присъдата в сила следва да остане приложен по делото, а 1бр. дамска чанта – да
се унищожи като вещ без стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият
К. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на
досъдебното производство в размер на 2763,28 лева, представляващи
възнаграждения за назначените и
изготвени експертизи
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :