№ 35
гр. Търговище , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101259 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК по предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 344,ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата С. Д. Ц. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. Й.К.-АК Разград, твърди в исковата молба, че от 01.03.1990г. работела
по трудов договор с ответника-Детска градина № 9 „Приказка” гр.Търговище първоначално
на длъжност „готвач” до края на 2014г., а след това-на длъжност „работник кухня”. Твърди
още, че поради наличие на здравословни проблеми, вкл. прекаран мозъчен инсулт, в
последните години й се налагало да ползва отпуски по болест, поради което била уволнена
със Заповед № 24/14.03.2019г. на директора на осн. чл. 325,ал.1,т.9 от КТ, като уволнението
й било признато за незаконосъобразно и отменено с Решение № 450/31.07.2019г.,
постановено по гр.д.№ 729/2019г. по описа на РСТ, потвърдено с Решение №
177/2.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 312/2019г. по описа на Окръжен съд Търговище,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 547/22.07.2020г., постановено по
гр.д.№ 954/2020г. на ВКС, IV г.о., ищцата била възстановена на предишната си длъжност и
й било изплатено дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ. Посочва, че след получено
съобщение за възстановяването й на предишната работа, на 07.08.2020г. се явила на работа,
като й била връчена Заповед № 344/07.08.2020г., с която е възстановена на работа.Сочи, че
веднага след това й била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността й
„работник кухня”, която й била прочетена от директора, при което ищцата установила, че в
нея са включени редица нови задължения, нехарактерни за длъжността й, въведени били и
нови изисквания относно образованието и необходимата квалификация за длъжността.
1
Поради това, ищцата отказала да подпише новата длъжностна характеристика, като отказът
й бил удостоверен от присъстващите в кабинета свидетели, след което й било връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение № 345/07.08.2020г., съгл. което
поради липса на необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността,
считано от деня, следващ връчването, започва да тече 30-дневен срок, след изтичането на
който трудовото правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.6 от КТ вр. чл.
326 от КТ. Излага, че отказала да подпише и предизвестието, което обстоятелство било
удостоверено отново от присъстващите трима свидетели, след което дошла и директорът на
детската градина, която й връчила Заповед № 346/07.08.2020г., с която, считано от същата
дата, трудовото правоотношение е прекратено, на осн. чл. 328,ал.1,т.6 вр. чл. 259,ал.1 от
ЗПУО, чл. 31,ал.1,т.13 от Наредба № 15/2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и съгл. ПВТР в Д № 9
„Приказка”, гр.Търговище, утвърден със Заповед № 60/26.09.2019г. на директора на ДГ,
въвеждащ нови изисквания в длъжностната характеристика за длъжността „работник кухня
(разливочна)” .Ищцата посочва, че тъй като не била запозната с настъпилите по време на
съдебния спор по предходното й уволнение промени в ПВТР и с оглед на допълнителните
трудови функции, съдържащи се в новата длъжностна характеристика, отказала да подпише
и уволнителната заповед, което също било удостоверено от посочените трима свидетели.
Поради изложеното, ищцата приема, че уволнението й не е извършено в противоречие със
закона, като излага следните съображения: На първо място, счита, че не е налице
изискуемата се промяна на нормативните изисквания за длъжността „работник кухня”, която
да обоснове изменение и в длъжностната характеристика относно посоченото в нея
изискване за средно специално образование в областта на хранителната промишленост или
професионален бакалавър/бакалавър в областта на педагогиката и образованието и
задължителна квалификация”помощник-възпитател”.Счита, че посочените в уволнителната
заповед други разпоредби- чл. 259,ал.1 от ЗПУО, чл. 31,ал.1,т.13 от Наредба № 15/2019г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, са неотносими към нейната длъжност.На следващо място, ищцата приема, че с
новите трудови задължения, включени в длъжностната й характеристика по подпомагане на
педагогическия персонал и в рамките на същото работно време и заместване на помощник-
възпитателите, й се възлагат несвойствени функции за длъжността „работник кухня
(разливочна)”, изискващи и различно образование, и поради това посочената промяна
съставлява злоупотреба с право от страна на работодателя по чл. 8 от КТ, като излага, че
счита това за проява на недобросъвестно поведение на работодателя, имащо за цел ищцата
да бъде уволнена веднага, след явяването й на работа, с оглед и на обстоятелството, че
всички посочени документи били предварително подготвени. На следващо място, ищцата
твърди, че с така направената промяна в длъжностната й характеристика е извършена
незаконосъобразна едностранна промяна на трудовото правоотношение от страна на
работодателя, като не е налице нейно съгласие за това по реда на чл. 119 от КТ, цитира
съдебна практика.Поради изложените съображения и като счита, че уволнението й е
извършено в нарушение на закона, ищцата моли съда да признае същото за
2
незаконосъобразно и да го отмени, като я възстанови на предишната длъжност и й се
присъди обезщетение за оставане без работа за шест месеца от 07.08.2020г. до 07.02.2021г. в
размер на 4704лв.; претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание
исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв. Й.К.-АК Разград,
която пледира за уважаването им, ведно със законните последици, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез
процесуален представител и съдебен адресат адв. С.И.-АК Шумен, исковете се оспорват
като неоснователни, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение между страните поради промяна в изискванията за заеманата длъжност,
извършена преди възстановяването на ищцата на работа след предходно уволнение;
претендират се разноски. В условията на евентуалност е въведено възражение за
прихващане между евентуално присъденото обезщетение по чл. 225,ал.21 от КТ и сумата от
784лв., изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие.Излагат се следните
възражения: на първо място се излага, че поради започнал през 2017г. процес на повишаване
на изискванията към работещите с деца, през 2018г. Кметът на Община Търговище
изпратил изрични писма за наложените от ДАЗД изисквания за актуализиране на
длъжностните характеристики на служителите, работещи с деца в детските градини, в която
връзка, работодателят осигурил на непедагогическия персонал в детската градина
възможност да придобият квалификация като „помощник възпитатели”, но само ищцата
категорично отказала и единствена останала без посочената квалификация. Излага се, че
предвид изискванията по чл. 15,ал.6 от наредба № 5/03.06.2019г. за предучилищно
образование, съобр. която при целодневна организация на една група в детска градина
задължително се назначава най-малко един помощник възпитател, на директора се налагало
да обезпечава работния процес съобразно тези изисквания.Доколкото се случвало при
внезапно отсъствие на помощник-възпитател, неговите функции да се поемат от
единствения присъстващ служител-работникът в кухнята, а той също при раздаването на
храната имал пряк контакт с децата, това наложило и измененията в Правилника за
вътрешния трудов ред(ПВТР), одобрен със заповед на директора № 60/26.09.2019г., които
изменения касаят изискванията за заемане на длъжността „работник кухня (разливочна)” в
частта относно изискванията за образование и професионална квалификация. Изтъква се, че
посочените разрешения били оправдани и с оглед възникналата през 2020г. пандемична
обстановка, като ответникът твърди, че при налагащо се отсъствие на определени служители
би било нецелесъобразно и натоварващо бюджета на ДГ да се назначават нови хора.На
следващо място, ищецът възразява срещу твърденията за незаконност на уволнението, като
счита, че същото е извършено от компетентен орган и при спазване на изискванията на
закона. Излагат се съображения за определянето на длъжността при наличие на
съвместителство, като според ответника, в тези случаи длъжността се класифицира само с
един код-този на единичната група с най-висок относителен дял от времето, необходимо за
изпълнение на задачите.Излага, че в новата длъжностна характеристика на ищцата са
детайлизирани задачите, които тя изпълнява като работник кухня, както и новите такива,
3
които са й възложени със същата. Позовава се на съдебната практика, съобразно която
работодателят може съобр. нуждите на производствената и служебна работа да предявява
нови изисквания към образованието и квалификацията на служителя и след сключването на
трудовия договор, а ако последният не отговаря на тези изисквания, работодателят може
законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.6 от КТ,
както е процедирано в случая. На следващо място, ответникът оспорва твърденията на
ищеца за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, като се сочи липса на
доводи и доказателства, оборващи презумпцията по чл. 8,ал.2 от КТ, излага подробни
съображения. Поради изложеното и като счита, че уволнението на ищцата е изцяло
съобразено със закона, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни; в условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане със сумата
на изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 784лв.; претендира
разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на
ответника адв. С.И.-АК Шумен, която пледира за отхвърлянето на исковете, поддържа
заявеното в евентуалност възражение за прихващане, претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че между ищеца и ответника е било
налице трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор
01.03.1990г., по силата на който ищцата била назначена първоначално на длъжност „готвач”
до края на 2014г., а след това-на длъжност „работник кухня” (разливочна), като със Заповед
№ 24/14.03.2019г. на директора трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл.
325,ал.1,т.9 от КТ, като уволнението й било признато за незаконосъобразно и отменено с
Решение № 450/31.07.2019г., постановено по гр.д.№ 729/2019г. по описа на РСТ, потвърдено
с Решение № 177/2.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 312/2019г. по описа на Окръжен съд
Търговище, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 547/22.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 954/2020г. на ВКС, IV г.о., ищцата била възстановена на предишната
си длъжност и й било изплатено дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ.Всички тези
обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства, вкл.
преписи на посочените съдебни актове, както и от приложеното копие на трудовото досие
на ищцата. Видно от Заповед № 344/07.08.2020г. на работодателя, ищцата е възстановена на
предишната длъжност „работник кухня” (разливочна) с шифър по класификатора на
длъжностите 9412-0003, считано от 08.08.2020г. По делото са представени двете
длъжностни характеристики на ищцата, като видно от съдържанието на новата такава, в
съдържанието й са детайлизирани отделните трудови задължения на ищцата във връзка с
приемането и разпределянето на храната за децата, както и относно хигиенизирането на
определени помещения, касаещи пряката й работа като работник кухня. Със същата са
въведени и нови отговорности, а именно-в „Обобщено описание на работата”, в т.3 е
посочено, че работникът кухня:”При необходимост поема функциите на помощник-
възпитателите в групите на детската градина, а в раздел „Трудови задачи и задължения” в
4
т.14 е посочено”При необходимост при отсъстващ работник/помощник-възпитател или
служител се включва в графика за изпълнение на дейностите по обслужване на групите в
детската градина по предварително изготвен график...”, като са изброени конкретните
задачи, вкл. „Активно помага на учителя при организацията на педагогическия процес с
децата, като 1.Участва в организирането на педагогически ситуации, като съдейства за
създаването на условия за постигане на оптимален резултат в конкретната ситуация; 2.
Подпомага дейността на учителя/старши учителя при организацията на работа с малки
групи или индивидуални занимания с децата; изброени са и конкретни задачи в тази
връзка.В раздел V.Изисквания за длъжността, в.т.1Вид, специалност на образованието е
посочено: средно специално образование в областта на хранителната промишленост или
професионален бакалавър/бакалавър в областта на педагогиката и образованието, както и
задължителното наличие на допълнителна квалификация „Помощник-възпитател”; въведени
са и изисквания за познаване на повече нормативни разпоредби.Посочените задължения
отсъстват от съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността на ищцата,
действала преди промяната през 2019г., като видно от същата задълженията на ищцата са се
заключавали в приемането и разпределянето на храната, както и в определени задължения
по почистване, като изискването за образователен ценз е било средно образование. От
представените писма от ДАЗД до Кмета на Община Търговище от 2018г. се установява, че в
изпълнение на приет План за действие за периода 2017г.-2018г. към Националната програма
за превенция на насилието и злоупотребата с деца, в същия е въведено изискване на
актуализиране на длъжностните характеристики на професионалистите, работещи с деца,
включващо изискване за познаване и спазване на относимите разпоредби на ЗЗДет, Етичен
кодекс и др. и видно от писмо рег.№ 24-00-420/02.032018г. на Кмета на Община Търговище,
със същото са уведомени директорите на детски градини, вкл. и ответната, за
необходимостта от актуализиране на длъжностните характеристики на служителите,
работещи с деца. На това основание е издаден и Правилника за вътрешния трудов ред на
ответното детско заведение, утвърден със Заповед № 60/26.09.2019г. на директора, с който в
чл. 22 и чл. 23 е въведено вътрешно заместване на отсъстващ помощник-възпитател, при
което задълженията му се поемат от други служители, вкл. и от работника кухня при
условията на чл. 259,ал.1 от КТ. Въз основа на него е издадена и новата длъжностна
характеристика за длъжността на ищцата.Не е спорно между страните по делото, че ищцата
не притежава необходимите съобр. новата длъжностна характеристика образование и
професионална квалификация. От Предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение № 345/07.08.2020г., се установява, че поради липса на необходимото
образование за заемане на длъжността, считано от деня, следващ връчването, започва да тече
30-дневен срок, след изтичането на който трудовото правоотношение ще бъде прекратено на
осн. чл. 328,ал.1,т.6 от КТ вр. чл. 326 от КТ, а от Заповед № 346/07.08.2020г. на работодателя
се установява, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от същата дата, на осн.
чл. 328,ал.1,т.6 от КТ вр. чл. 259,ал.1 от ЗПУО, чл. 31,ал.1,т.13 от Наредба № 15/2019г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти и съгл. ПВТР в Д № 9 „Приказка”, гр.Търговище, утвърден със Заповед №
5
60/26.09.2019г. на директора на ДГ, въвеждащ нови изисквания в длъжностната
характеристика за длъжността „работник кухня” (разливочна). От представената медицинска
документация на ищцата се установява, че същата е претърпяла тромбоемболичен мозъчен
инсулт през м. февруари 2015г.,, вследствие на което в издадената Епикриза от 16.02.2015г.,
изд. от МБАЛ Търговище е посочено, че ищцата е изписана с десностранна латентна горна
монопареза, но с подобрение и в добро общо състояние, а от ЕРТЕЛК № 3701 от 193 от
07.12.2017г., изд. от МБАЛ Търговище се установява, че ищцата страда от
неинсулинозависим захарен диабет, тип II и диабетна невропатия.От извършената
констатация на трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание, съдът е констатирал, че
от прекратяването на трудовото правоотношение на 07.08.2020г. и до датата на съдебното
заседание на 21.01.2021г., ищцата не е започнала работа по друг трудов договор.От
заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че обезщетението по чл.
225 от КТ за периода от 07.08.2020г. до 07.02.2021г. е в размер на 4490,70лв.(без доп. сума
за храна) и в размер на 4754,70лв.(със сумата за храна), а за периода от 07.08.2020г. до
21.01.2021г. размерът на това обезщетение е съотв. 4123,59лв.(без сумата за храна) и
4366,02лв.(със сумата за храна).Установява се също, че работодателят е изплатил на ищцата
сумата от 784лв. обезщетение за неспазено предизвестие, като това е отразено във фиш за
заплата за м. август 2020г. и вещото лице е установила, че сумата е изплатена по банков
път.От разпита на св.С.Й.С. и св. М.С.Н., служители в ответната детска градина се
установява, че двете свидетелки са присъствали на връчването на възстановителната заповед
на ищцата, както и на останалите документи на 07.08.2020г., като твърдят, че ищцата е
имала достатъчно време да се запознае с документите, както и да се консултира с адвокат и
същата е отказала за подпише новата длъжностна характеристика, предизвестието и
уволнителната заповед. Излагат, че само ищцата е отказала да придобие квалификация за
длъжността „помощник-възпитател“, като в последните години често отсъствала по болест, а
когато била на работа постоянно искала други да й помагат.Съдът, съобразявайки
обстоятелството, че свидетелите са в трудово-правни отношения с ответника, приема, че
следва да кредитира показанията им, като еднопосочни и отговарящи и на останалите
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По обуславящият иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ:Оспорва се прекратяване на
трудов договор на осн. чл. 328,ал.1,т.6 от КТ, обосновано с доводи за липса на
предпоставките за законосъобразното му прекратяване, а именно- твърди се от ищцата, че не
е налице изискуемата се промяна на нормативните изисквания за длъжността „работник
кухня”, а посочените в уволнителната заповед други разпоредби- чл. 259,ал.1 от ЗПУО, чл.
31,ал.1,т.13 от Наредба № 15/2019г.са неотносими към нейната длъжност, твърди, че с така
направената промяна в длъжностната й характеристика е извършена незаконосъобразна
6
едностранна промяна на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като не е
налице нейно съгласие за това по реда на чл. 119 от КТ, излага доводи, че посочената
промяна съставлява злоупотреба с право от страна на работодателя по чл. 8 от КТ, имаща за
цел ищцата да бъде уволнена веднага, след явяването й на работа, с оглед и на
обстоятелството, че всички посочени документи били предварително подготвени.Ответната
страна оспорва тези доводи, като излага, че необходимостта от промяна в длъжностната
характеристика възникнала с оглед нуждата от заместване на отсъстващи помощник-
възпитатели, както и с оглед завишените изисквания към работещите с деца, а и е предмет
на суверенната преценка на работодателя, която е по целесъобразност.
Уволнението на ищцата е с посочено основание чл. 328,ал.1,т.6 от КТ, а именно-
когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.Последователно съдебната практика,
вкл. и приетото Решение № 4/01.02.2021г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС приема,
че когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са
предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с
длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на
конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да
приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са
достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция., т.е. в общия случай се касае до
преценка на работодателя по целесъобразност и същата принципно не подлежи на съдебен
контрол, няма пречка и това да се извърши в хода на висящ съдебен процес, какъвто е
настоящия случай, но посочените доводи са приложими само когато изменението в
определената длъжност не включва въвеждане и на друга, различна трудова функция. От
събраните доказателства по делото е установено обстоятелството, че при възстановяването
на ищцата след отмяна на предходното уволнение, вече е била налице промяна в
длъжностната характеристика за длъжността й „работник кухня”(разливочна), извършена
със Заповед № 60/26.09.2019г. на директора, а именно- въведено е образователно изискване
за средно специално образование в областта на хранителната промишленост или
професионален бакалавър/бакалавър в областта на педагогиката и образованието, както и
задължителното наличие на допълнителна квалификация „Помощник-възпитател”,
включени са и допълнителни задължения, свързани със заместване на отсъстващ
„помощник-възпитател” и предполагащи преки грижи за децата. При така установеното,
съдът приема, че с изменението в длъжностната характеристика на ищцата е въведено
вътрешно съвместителство по см. на чл. 259,ал.1,изр. второ от КТ, представляващо
изпълнение на повече от една длъжност (трудова функция) в рамките на нормалното
работно време, а когато има отсъстващ титуляр на длъжността и тя временно се изпълнява
от друг работник или служител (какъвто е настоящият случай), се касае до вътрешно
заместване по съвместителство ( в този см.Решение №92/12.06.2019 по дело №2876/2018 на
7
ВКС, ГК, III г.о.). Вътрешното заместване е нормативно уредено и независимо от
обстоятелството дали работникът изпълнява само трудовите функции на отсъстващия
работник или служител или наред с тях продължава да изпълнява и трудовите функции по
своето индивидуално трудово правоотношение, разпоредбата на чл.259,ал.3 от
КТ предвижда, че заместването следва да е резултат от съгласуваната воля на двете страни
по трудовото правоотношение, т.е следва да е налице писмено съглашение между страните
по трудовото правоотношение, с което те са изразили своята воля и съгласие да се полага
труд по т.нар. вътрешно заместване.В случая такова не е налице, а задължението за
заместване е установено с длъжностната характеристика за длъжността на ищцата.
Длъжностната характеристика е акт на работодателя и в нея се поставят определени
изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответстващи на изискванията
за нея, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат. Същата, обаче, не
представлява съглашение между работник и работодател по смисъла на чл.259, ал.3 КТ и не
може да се тълкува като такова споразумение, отразяващо волята на страните за вътрешно
заместване, независимо от обстоятелството, дали работникът е подписал длъжностната
характеристика или не, а доколкото ищцата е изразила несъгласие с предвиденото в
длъжностната характеристика, то съдът приема, че новите изисквания в длъжностна
характеристика, включващи изисквания за вътрешно заместване не представлява постигнато
съгласие между страните по трудовото правоотношение за вътрешно заместване, отразено в
писмена форма, съгласно разпоредбата на чл.259, ал.3 КТ, а липсата на такова писмено
съгласие между страните по трудовото правоотношение, води и до липса на задължение за
служителя/работника да извършва трудова дейност по такова заместване на отсъстващ
работник или служител (в този см.Решение №263/17.06.2015 по дело №1124/2015 на ВКС,
ГК, IV г.о.). В случая данните по делото несъмнено сочат, че към трудовите функции на
заеманата от ищцата длъжност, за която е сключен договорът между страните, са прибавени
нови функции и отговорности и на практика е създадена нова смесена длъжност,
комбинираща длъжността „работник кухня”( клас 9 , подклас 94 от НКПД-работници по
приготвяне на храни), която предполага неквалифициран труд с длъжността „помощник-
възпитател”(клас 5 подклас 53 по НКПД-персонал, полагащ грижи за хора), за която има
изисквания за съответна квалификация и втората е определено различна и като сфера на
дейност, а именно- в областта на социално-педагогическите дейности, поради което съдът
приема, че уволнителното основание, посочено в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е
налице. Последното е така, доколкото посочената разпоредба предпоставя запазване на
съществуващата трудова функция към изпълнението на която по определени обективни
причини работодателят поставя нови изисквания за образование или професионална
квалификация, а в случая към трудовите задължения на ищцата по разпределяне на храната
и хигиенизиране, са прибавени и такива, които са характерни за друга длъжност-тази на
„помощник-възпитател”, мотивиращо съда да приеме, че извършеното уволнение на ищцата
на посоченото основание не е съобразено със закона, обуславящо основателността на
предявения иск за отмяна на уволнението и неговото уважаване, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от
КТ(в този см. Решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г., III г. о. и
8
решение № 730/29.11.2010 г., по к. гр. д. № 28/2010 г. на ВКС, III г. о.). Що се отнася до
доводите на ищцата за злоупотреба с право по см. на чл. 8 от КТ от страна на работодателя,
съдът приема, че такова не се установява по делото.Това е така, защото при злоупотребата с
право чрез законни средства се цели постигане на непозволен от закона резултат, а в случая
е налице нарушение на закона, поради което доводите на ищцата в тази връзка съдът приема
за неоснователни.
По обусловените искове по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ:Доколкото прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата не е законосъобразно извършено, то уважаването на
иска по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ обуславя основателността и на иска за възстановяването й на
предишната длъжност „работник кухня” (разливочна) и неговото уважаване, на осн. чл.
344,ал.1,т.2 от КТ. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без
работа, съдът приема следното: Видно от изложеното по-горе, доколкото е прието, че
уволнението на ищцата е незаконосъобразно извършено, то работодателят й дължи
заплащане на обезщетение за оставане без работа, което се определя по реда на чл. 225,ал.1
от КТ, предвиждащ, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.От
извършената от съда констатация в съдебно заседание на 21.01.2021г. е установено, че към
датата на същото, ищцата все още е била без работа. Съгл. разпоредбата на чл.3 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се
състои от: основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и
прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения,
определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов
договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в
индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2, а съгл. чл.6 от същата, като съдът
приема, че начисляваните на ищцата суми за храна не следва да бъдат включвани в
дължимото обезщетение, тъй като нямат характер на възнаграждение, а на предвидено
материално осигуряване.От заключението по назначената СИЕ е установено по делото, че от
датата на уволнението до датата на съдебното заседание, т.е. от 07.08.2020г. до 21.01.2021г.,
дължимото обезщетение за оставане без работа на ищцата е в размер на 4 123,59лв., като
съдът приема, че претенцията е доказана по основание, при което съдът следва да се
произнесе по възражението за прихващане, въведено от ответника, за извършване на такова
между сумата на присъденото обезщетение на ищцата и платеното обезщетение от
ответника за неспазено предизвестие.От заключението по назначената СИЕ е установено, че
при уволнението на ищцата, ответникът й е изплатил обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 784лв. с която сума следва да се извърши прихващане на сумата на
присъденото обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ до размера на по-малката, при което
ответникът дължи на ищцата обезщетение за оставане без работа в размер на 3 339,59лв., в
който размер претенцията следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -06.10.2020г. до изплащане на задължението, като за разликата над този
9
размер и до сумата от 4 123,59лв. следва да се отхвърли, като погасена чрез прихващане, а
над тази сума и до пълния предявен размер от 4 704лв., следва да се отхвърли, като
неоснователна, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 от КТ вр. чл. 298,ал.4 от ГПК.
По разноските: И двете страни са претендирали разноски, като ищцата е сторила
такива в размер на 610лв. платено адв. възнаграждение, а ответникът- 900лв. платено адв.
възнаграждение и 40лв. депозит за вещо лице.Ищцата има право на разноски съобразно
уважената част от исковете, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а ответникът-съобразно отхвърлената
част от тях, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК. Доколкото липсват данни каква сума е определена за
защита на ищцата по всеки иск, съдът приема, че адвокатското възнаграждение е определено
по равно за всеки иск, при което ищцата има право на разноски по уважените искове по чл.
344,ал.1,т. и т.2 в размер на по 203,33лв., а по третия иск съобразно степента на уважаването
му- 144,16лв. на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Аналогично, ответникът не е уточнил размера на
адв. възнаграждение по всеки иск, при което съдът приема, че и то е определено по равно-по
300лв. за всеки, при което ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, или в размер на 60,30лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, както и
на сумата от 40лв. депозит за вещо лице, с оглед основателността на възражението за
прихващане, при което и след извършена служебна компенсация, ответникът дължи на
ищцата разноски в размер на 450,52лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РСТ държавна такса върху уважените искове в размер на по 50лв. по неоценяемите искове и
133,58лв. по третия иск или общо 233,58лв., както и сумата от 56,72лв. възнаграждение на
вещото лице, определено по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО уволнението на С. Д. Ц. с ЕГН
********** от *************** извършено със Заповед № 346/07.08.2020г. на работодателя
Детска градина № 9 „Приказка” гр.Търговище, представлявана от директора Д.Д., на осн. чл.
328,ал.1,т.6 от КТ вр. чл. 259,ал.1 от ЗПУО, чл. 31,ал.1,т.13 от Наредба № 15/2019г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти и съгл. ПВТР в Д № 9 „Приказка”, гр.Търговище, утвърден със Заповед №
60/26.09.2019г. на директора на ДГ и го отменя, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Д. Ц. с ЕГН ********** от *************** на предишната й
длъжност „работник кухня” (разливочна) в ответната Детска градина № 9 „Приказка”
гр.Търговище, представлявана от директора Д.Д., на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
10
ОСЪЖДА Детска градина № 9 „Приказка” гр.Търговище, представлявана от
директора Д.Д., да заплати на С. Д. Ц. с ЕГН ********** от *************** сумата от
3 339,59лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
07.08.2020г. до 21.01.2021г., ведно със законната лихва от 06.10.2020г. до изплащане на
задължението, като за разликата над него и до сумата от 4 123,59лв., отхвърля претенцията
като погасена чрез прихващане, а над тази сума и до пълния предявен размер от 4 704лв.,
отхвърля същата, като неоснователна, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 от КТ вр. чл. 298,ал.4 от
ГПК.
ОСЪЖДА Детска градина № 9 „Приказка” гр.Търговище, представлявана от
директора Д.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ
държавна такса върху уважените искове в размер общо на 233,58лв., както и сумата от
56,72лв. възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Детска градина № 9 „Приказка” гр.Търговище, представлявана от
директора Д.Д., да заплати на С. Д. Ц. с ЕГН ********** от *************** разноските по
делото в размер на 450,52лв., определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл.
78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните
– 04.02.2021г., пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11