Присъда по дело №619/2009 на Военен съд - Пловдив

Подсъдимият  *** М.  Д.  Й. от под. ***- ***, сега ***.

С решение  *** г. на Общинската избирателна комисия на Община - ***и по подаден рапорт с Вх.*** г. от  подсъдимия Й. му е било разрешено ползването  на неплатен отпуск за времето  на мандата  му като кмет на Община- гр. ***, считано от ***г., съгласно заповед на министъра на отбраната на РБ № КВ-81 от 19.01.2004 г.

Със Заповед  *** г. на Министъра на отбраната на  подсъдимия Й. е прекратен договора му за кадрова  военна служба, като е бил освободен от длъжност и е бил зачислен  в мобилизационният резерв. Екземпляр от тази заповед му е връчена на 02.06.2008 г.

Със Заповед №  *** г. на командващия ***  подсъдимият Й. е бил отчислен  от списъчният състав, считано от *** г. Екземпляр от тази заповед му е връчена на *** г. 

От 2003 г. до настоящия момент подсъдимият Й.  - офицер от мобилизационният резерв  е кмет на Община – гр.***.

По време на военната си служба същият бил изпълнителен и дисциплиниран.

          Не е осъждан.

Женен е.

Срещу подсъдимия М.Д.Й. от под. ***- ***, сега офицер от мобилизационният резерв  Военно окръжна прокуратура - Пловдив  е повдигнала обвинение по реда на чл. 286, ал. 1, алт. 1  от  НК, за това, че на 06.03.2008 г. в гр. Пловдив е НАБЕДИЛ лицата Т.П.Д. ***  - полицейски служител при РПУ -*** и В.К. *** -  полицейски служител при РПУ - ***, като съобщил устно  пред надлежен орган на  властта – военен следовател подп. К.А.К. ***, че били извършили престъпление от общ характер по чл. 167, ал. 1 от НК,  ”който чрез насилие, измама, заплашване или по друг  незаконен начин  пречи на някого да осъществи изборното си право или да бъде избран”, което било записано в протокол по предварителна проверка № *** г. по описа на същата прокуратура, като е знаел, че са невинни.

Против подсъдимия Й.  е предявен  граждански иск от В.К.К.  за  причинените му не имуществени вреди в размер на  15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, считано от 06.03.2008 г. до окончателно изплащане на сумата.

За гр. ищец  К. се явява  адв. ***  от АК - Пловдив, която моли съда да   признание подсъдимият за виновен, тъй като от събраните  в хода на делото доказателства по категоричен начин се установява, че същият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Като по отношение на предявеният граждански иск моли съда  да го уважи в пълен размер,поради доказаният  стрес, притеснение , затваряне в себе си, депресия, увреждане на доброто му име,както  в обществото, така и сред колегите по отношение на личността К.. Моли   същият да бъде уважен в пълния му  размер, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06.03.2008 г. Претендира и за направените разноски по делото.

Гр. ищец К. изцяло подкрепя казаното от своя повереник, като излага доводи,  че именно устното съобщение пред надлежен орган на властта е една от формите  на изпълнителното деяние на престъплението по  чл. 286,  ал. 1 , предл. 1 от НК. Моли съдът да уважи предявеният граждански иск.

          Против подс. Й.  е предявен   и граждански иск от Т.П.Д.   за  причинените му не имуществени вреди,а именно  стрес, притеснение , затваряне в себе си , депресия,  увреждане на доброто му име,както в  обществото,така и  сред колегите. Моли същият да бъде уважен в пълния му  размер в размер на  15 000 лева , ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.03.2008 г. до окончателно изплащане на сумата.

За  гр.ищец Д. се явяват адв.***   от АК-Пловдив и адв. *** от АК-Пловдив.

Адв. *** моли съда да извърши цялостна преценка на всички събрани  до момента както гласни, така и писмени доказателства, като счита, че съдът след  извършен  задълбочен анализ ще  признае подсъдимият за виновен, тъй като са налице доказателства многобройни гласни и писмени, от които се доказва по категоричен начин, че именно подсъдимият е автор на противоправното деяние, за което е предаден на съд. Моли съда да уважи гражданския иск в пълен размер, с оглед причинените неимуществени вреди на св.Д..

Адв. ***, счита че от събраните  доказателства по категоричен начин се установи, че подсъдимият Й. е автор на набедяването. Същият е знаел, че св. К. и св. Д. са невинни, още при  извършените предварителни срещи преди първия тур на изборите, както и в последствие след провеждане на втория тур, в присъствието на св. *** /председател на Общинския съвет на БСП в  гр. ***/  и св. ***, но въпреки това съзнателно е разгласил тези неверни обстоятелства, както в депозираната до ВОП-Пловдив жалба от 20.02.2008 г.,така  и в последствие съобщавайки ги устно пред надлежен орган на властта - следователя от ВОП - Пловдив, който е такъв по смисъла на чл. 405, ал. 1, т. 2 от НПК. С това си действие   е  целял  неверните факти да  достигнал до знанието  на надлежния орган на властта.

По отношение на предявеният граждански иск същата моли с оглед  събраните свидетелски показания относно претърпените  неимуществени   вреди  от страна на св. Д., а именно  стрес, притеснение , затваряне в себе си , депресия, увреждане на доброто му име,както в  обществото,така и  сред колегите  същият да бъде уважен в пълния му  размер. Претендира и за направените разноски по делото.

Гр. ищец Д. изцяло подкрепя казаното от  поверениците си, като счита, че той по-никакъв начин, с никакви действия и думи  не е предизвикал и не е дал основание на подсъдимия Й. да  разгласява устно неверни факти и обстоятелства, с което е накърнил доброто му име и авторитет както сред колегите, така и  в обществото. Моли съда да приеме, че от събраните доказателства по категоричен начин се установява авторството на подсъдимия Й..

           Прокурорът в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото обвинение, така както е посочено в обвинителния акт. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен, като моли наказанието да бъде определено при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед факта, че самото деяние е с висока степен на обществена опасност, а и обществено опасните последици са значителни. Предлага на съда, макар подсъдимият да не е осъждан да постанови определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно с цел превенция и поправяне на лицето. Предлага на съда по отношение на гражданските искове същите да бъдат уважение по справедливост, като предоставя размера да бъде определен от съда.

Подсъдимият  се възползва от предоставеното му право по закон да не дава обяснения, съгласно разпоредбата по реда на чл. 115,  ал. 4 от НПК.

В защитната си позиция той изрази, че не се чувства виновен и моли съда за оправдателен съдебен акт.

За него се явяват като защитници адв. *** от АК - ***и адв. *** от АК - Пловдив. Като в последното съдебно заседание подс. Й.  бе представляван от адв. ***.

Адв. ***  моли съда да приеме, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, защото липсват доказателства  деянието  да е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Поради, което моли съда да признае подзащитният му за невинен и да бъде  постановен оправдателен съдебен акт. По отношение на предявените граждански искове  предоставя на съда.

Съдът,  след като се запозна с доказателствата по делото и изслуша становищата на страните, намира  за  установено, че подсъдимият  е извършил  следното:

Подсъдимият  ***  М.Д.Й.  сега от мобилизационният резерв на БА е роден на *** ***. Живее е в с. ***  общ. ***, българин, български гражданин, с **

Той е  завършил  ***„В. *** ***

         След това е бил назначаван на различни длъжности в ***.

Последната била заместник началник на отдел в Главния Щаб на *** със званието „*** год.,  като след тази дата е бил в неплатен отпуск до *** год., когато е освободен от кадрова военна служба.

От *** од.  и до настоящия момент е кмет на Община  -  гр. ***.

По време на военната си  служба бил изпълнителен и дисциплиниран, ползващ се с авторитет.

         По време на службата си като кмет, но офицер в неплатен отпуск той  попада в разпоредбата по реда на чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК  и  е  извършил следното: 

Подсъдимият М.Д.Й. към *** г., както и  към настоящият момент е кмет на Община -  гр. ***. На територията на същата община като полицейски служители служат свидетелите гр.ищец  Т.Д. *** В.К., обслужващи ПУ - ***. Те участвали при извършвани проверки по преписки и досъдебни производства срещу подс. М.Д., като по този повод подсъдимият  се намирал в конфликт с тези полицейски служители. Същите, както самите те показаха в показанията си, са били и свидетели по наказателни дела  образувани срещу подс. Й. ***.

         На 20.02.2008 г. във  Военно-окръжна прокуратура – гр. Пловдив била получена жалба с Вх. № 346 от подсъдимия М.Д.Й., подписана от упълномощения от него адв. *** *** от АК -***срещу  св. Т.П.Д. и св. В.К.К.. В нея се изнасят данни, че двамата полицейски служители обикаляли с полицейския автомобил селата на територията на Община – гр. ***и заплашвали лица, предимно от ромски произход, да не гласуват за подсъдимия при провеждане на изборите през 2007 г., а за неговия опонент, чийто имена не били посочени в жалбата. За потвърждаване на горните обстоятелства  подсъдимият Й. поискал да бъдат разпитани лицата, вписани в жалбата, а именно св. И.А. ***,  св.  Т.К.А., св. Я. *** К.,   св. А.Й.Й.,  св. С.Й.Й., св. *** М.А., св. И.М.А.,  св.  К.Т.К.,  св. А.М.А.,  св. А.М.А.,   св. М.С.А.,  св. А. *** А.,*** чийто имена не посочил. Жалбата била подписана и подадена от адвокат *** *** от АК – гр.***.  В хода на назначената проверка били разпитани всички лица имащи отношение към случая. Наблюдаващ прокурор по преписката бил *** *** И. ***, а обясненията по преписката били снемани от военен следовател под*** К.А.К.. Подс. М.Й. бил призован за 06.03.2008 г. в гр. Пловдив  като повода бил  снемане на обяснения във връзка с въпросната жалба.   На посочената дата той се явил пред подп. К.  / надлежен орган  на властта по смисъла на чл. 405,  ал. 1, т. 2 от НПК/. Подсъдимият дал обяснения  по случая.Същият  съобщавал устно данни , които били вписвани в изготвените обяснения,  л.21   от  пр. № 346/2008 г. по описа на ВОП - Пловдив. Като приключил същите му   били предоставени, за да се запознае с тях. Положил своя подпис, но без възражение  /виж показанията на св. К./. В  тези обяснения той  заявил устно, че на неустановена дата между 28.10.2007 г. и 04.11.2007 г. /времето между първия и втория тур на местните избори/   отишъл  около обяд  в с. ***,  община ***. Там той  видял полицейския автомобил „***”, управляван от полицай  св.Н.А.,  като вътре в  автомобила били и полицаите  св. Д. и св. К.. В обясненията си заявил,че провел разговор с избрания на първия тур кмет на с. *** - св. ***. От него  разбрал, че посочените полицаи са се занимавали с ромското население на селото. Причината била,  че търсели  списък на лицата,  които организирано са водени  до РПУ - *** да им бъдат  изваждани лични карти. Подсъдимият  Й. в обясненията си, твърди, че е  провел  разговор,  но като  извикал  и  св.  И.А. ***,  както и че провел разговор с хората, които е  посочил в жалбата от 20.02.2008 г., а  именно: св. Т.К.А., св.  Я. *** К., св. А.Й.Й., св.  С.Й.Й., св. *** М.А., св. И.М.А., св. К.Т.К., св. А.М.А., св.А.М.А., св. М.С.А. и св. А. *** А.. От разговора с тези хора разбрал, че    ”... полицаите са им заявявали да не гласуват за мен, като са ги заплашвали и агитирали да не правят това....”.  По време на втория тур на самите избори, на 04.11.2007 г.  отново в обясненията  си е заявил  устно,  че”...полицейската кола беше в циганската махала в гр. ***. От роми съм чул, че полицаите са ги спирали и са ги питали къде отиват и за кого ще гласуват....”.

По този повод  била извършена проверка срещу полицейските служители св. Т.П.Д.  и св.В.К.К. за  престъпление по чл. 167,  ал. 1 от НК. Преписката приключила с отказ да се образува досъдебно  производство,  поради  липса на данни от страна на полицейските служители К. и Д. да са заплашвали и агитирали хората от ромската махала, както в с. ***, така и в гр. ***да не гласуват за подс. Й. /постановление за отказ  да се образува досъдебно производство  от 27.03.2008г./.  В действителност подсъдимият Й. знаел,  че свидетелите Т.Д. и В.К. са невинни, тъй като той въобще не е разговарял  с нито едно от лицата посочени в самата жалба - св. И.А. ***, св. Т.К.А., св.  Я. *** К., св.  А.Й.Й., св.  С.Й.Й.,  св. *** М.А., св. И.М.А., св.  К.Т.К., св.  А.М.А., св.  А.М.А.,  св. М.С.А., св.  А. *** А.. След като няма разговор ,с които и да е от тях няма как да  му бъде споделено,че  именно полицейските служители  св.Д. и св.К. са им отправяни заплахи , като са ги агитирали да не гласуват за подс. Й. или са им  указвали  насилие при упражняване на избирателното им право.

От събраните по делото доказателства е видно,че от  постъпила докладна записка от  31.10.2007 г. от св. В. К.  на л.5 от д. пр.№ 08/ 08г.  по описа на  РПУ - ***, относно : получени оперативни данни „за купуване на гласове за избор на кмет”  , с резолюция от страна на началника на РПУ - *** - св. *** от  01.11.2007 г.е възложено на св.К. да извърши проверка  в ромската махала в с. ***.

Така св. К., ведно със св. В.  факт,  който и двамата не оспориха в показанията си,  на 02.11.2007 г. /видно от протокола, изготвен за доброволно предаване на  л. 25 от  ДП № 08/08 г. по описа на РПУ - ***/ са посетили с. ***.  За целта са осигурили и съдействие  и от районният  инспектор на селото – св. А.Г.. Те тримата посетили ромската махала на с. ***, без присъствието на св.Д.,  като търсели св.И.  Д.А.. Същият ден той се намирал на  зеленчуковата борса, която е на края  на  селото. Те го  намерили на борсата. На място присъствали св. Т.А., св. Я.Т. и св. Ст. Й.. След проведен разговор  със лицата, както всеки един от тях  показа   -  св. И.А.,  ”...не са ме питали за кого ще гласувам...”, св. Т.А. ”...не казаха лоша дума за Й. и ***...”, св. Я.Т. ”...полицаите  на   нас не са ни казвали да не гласуваме, а и  ....лоша дума за Й. и *** не са казвали...”, а и  св. Ст. Й. показа ”...че не са ни се карали....”, бил иззет от дома на св. И.Д.А.  списък с лица, които  били вписани от св. И. Д. А.. От разговора се установило, че този списък бил изготвен по искане на И. ***, като същият предлагал лични карти на лицата срещу глас за подс. Й. и св. ***. Факт безспорно установен от показанията на св. Т.А., св. И.А.,  св. К.К., св. Ст. Й., св. Я.Т.,  св. А.А., св. И.А.,  св. А.Й.,***. Като дори последният  в показанията си бе категоричен, че ”...когато  бяхме закарани пред РПУ - ***  да ни изкарат карти там беше и подс. Й.,  който каза на И. виж да оправиш тези момчета, че като минат изборите  зор ще има,  ако не са гласували....”.  В резултат на извършените служебни задължения от страна св. К.,  св. В. и оказаното съдействие от районният инспектор св. А.Г., както и от извършените след приключване на изборите разпити от страна на св. Д.  е   било установено лицето,  което  е предлагало „...глас срещу лична карта...”. Спрямо, същото в последствие бил постановен съдебен акт  по НОХД № 274/2009 г. по описа на РС - ***  -   И.  Петков К.  за престъпление по реда на чл. 167,  ал. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По време на извършване на служебните си  задължения от страна на св. К., св. В. и св. Г. ***, св. *** в показанията си заяви, че ”...видях св. К. и св. Г. на въпросния ден, макар домът ми да се намирал на 300 м. от борсата и да няма видимост...”.  Същият твърди, че при него дошли  група роми и са се оплакали от поведението на полицаите, като били заплашване.  Св. *** сигнализирал, на избирателната комисия за допуснато нарушение, а подс. Й. по телефона. Като отново по показания на св. *** твърди, че подс. Й. пристигнал , а и видно от дадените обяснения на л. 21 ”...около обяд  бях в с. ***... и видях  полицейският автомобил  управляван от св. Н.А. , като в колата бяха и св. К. и св. Д....”. Там на място самият подс. Й., видно от съобщените данни в обясненията на л. 21 твърди, че  е разговарял с всички  вписани в жалбата лица. По негови данни ,той посочва,че са му  съобщили, че  полицаите са ги заплашвали и  са ги агитирали да не гласуват за мен.

Видно от показанията на св. В. и от показанията на районният инспектор св. А.Г., проверката е извършена единствено  в присъствието на колегата им св.К., но не и в  присъствали св. Д. и св. Н. *** , като се установи,че никои не е заплашвал ромите и не били агитирани да не гласуват за подс.Й..  Поради, което няма как подс. Й. да възприеме, че  в полицейският автомобил е видял посочените от него лица – св. Н. А., св. *** и св. Д.. Безспорно се установено, че на 02.11.2007 г. св. Н. А. е бил нощна смята от 22.00 ч. на 01.11.2007 г. до 08.00 часа на 02.11.2007 г.

По дадените устни данни от страна на подс. Йосифво била извършена и проверка относно депозираните факти, че и на 04.11.2007 г. св. К. и св. Д. с полицейски автомобил били видени в гр. ***. От приложените по делото писмени доказателства,  няма и как в изборния ден    на  04.11.2007 г. /ІІ-ри тур/  свидетелите Д. и К.  да са оказвали каквото и да е било въздействие, тъй като   те двамата изобщо не са били в гр. ***. Факт установен по категоричен и необорим начин  от  справката изискана от  Началника на РУ на МВР – ***  /намираща се на л. 8, от пр. № 346/2008 г. по описа на ВОП – гр. Пловдив/. По време на втория тур на изборите – на 04.11.2007 г. служителите от ПУ -  гр. ***са охранявали изборни секции на територията на  Община -  ***, а изборните секции в Община  -   гр. ***са били охранявани от служители работещи на територията на гр.***. Това е безспорно установено от  издадената Заповед  рег.  №  *** г. на Началника на  РУ на МВР – ***  /намираща се на л. 11 – 13 от пр. № 346/2008 г. по описа на ВОП – гр. Пловдив/ . На 04.11.2007 г. полицейските служители Д. и К. са охранявали  ОУ „Н. ***.

По време на първия тур за избори на кмет на Община – гр. ***от своя страна св.К.  е охранявал изборната секция в с. Кочово, а св. Д. ***, факт безспорно доказан от изисканата и приложената в хода на досъдебното производство 6оризовдство Заповед  рег. № ЯЗ/А-843 от 18.10.2007 г.  издадена от началника на РПУ - ***, св. *** /л. 14 - л. 16 от пр. № 346/2008г. по описа на ВОП - Пловдив/.

Във връзка с изнесените твърдения за извършено престъпление по чл. 167,  ал. 1 от НК от страна на Д. и К. надлежния орган на властта подп. К. предприел всички действия за разкриване на обективната истина. Разпитал всички свидетели посочени в жалбата, събрал необходимите писмени доказателства и  изпратил преписката на наблюдаващия прокурор *** ***.  На 27.03.2008 г. той  се произнесъл с постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу св. К. и св. Д.. След като постановлението влязло в законна сила, макар и да е бил уведомен подс. Й. ***, той не се възползвал от правото на жалба.Постановлението  влязло в законно сила. На 09.05.2008 г. свидетелите Т.Д. и св. В.К. подали жалба до Районна прокуратура  - гр.Пловдив срещу М.Д.Й. за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. В хода на образуваното срещу подс. М.Й. досъдебно производство били разпитани отново  свидетелите *** А., И.Д., К.К., Я.К., С.Й., А.Й., М.И., И.А., А.А. и А.А., които посочили,  че изобщо не са разговаряли  с подс. М.Й. по какъвто и да е повод, когато полицаите търсили списъка, както и че полицейските служители не са им оказвали никакъв натиск за кого да гласуват, не са били обиждани, заплашвани или запитвани от полицаите за кого ще гласуват.

След като  досъдебното производство било приключило  бил изготвен обвинителен акт и изправено в РС - Пловдив за разглеждане. Там било образувано НОХД № 1069/2009 г.  по описа на РС - Пловдив, ХХІ н.с.

В хода на разглеждането му било установено, видно от изисканите и приложени писмени доказателства,  че подс. Й. е лице, попадащо в разпоредбата по реда на чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК. По тази  причина производството  е прекратено  и делото е изпратено  по компетентност на ВОП - Пловдив. Тя с постановление от 25.05.2009 г. приела всички  действия по разследването, като било образувано  досъдебно производство №  109-сл.д./2009 г. по описа на ВОП - Пловдив. Били извършени множество допълнителни следствени действия. Като на 23.11.2009 г.  бил внесен обвинителен акт срещу подс. М.Д.Й.,който бил предаден на съд за престъпление по реда на чл. 286, ал. 1, предл. 1 от НК.

Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена изцяло от оформилата се първа група свидетелски показания на  всички лица, посочени от страна на подс. Й. , както в обясненията, така и тези, които били вписани  по имена в депозираната жалба на  20.02.2008г., а именно  св. И.А. ***, св. Т.К.А., св.  Я. *** К., св.  А.Й.Й., св. С.Й.Й., св. А.М.А., св. И.М.А., св. К.Т.К., св. А.М.А., св.  А.М.А., св. М.С.А., св.  А. *** А.. Всеки един от тях бе подробно разпитан по  отношение на поведението на полицейските служители при посещението им на 02.11.2007 г. в ромската махала  на с. ***. Всеки един от тях бе категоричен, че св. И.А. ”...не са ме питали за кого ще гласувам...”,  св. К.Т. ”...не са  ме заплашвали....”,   св. Т.А.”...не са ни  питали за кого ще гласуваме...”, св. Ст. *** ”...полицаите не ни се караха...”, св. Я.Т., ”...полицаите не са ни казвали да не гласуваме за Й. и ***...”, св. И. Д. А. ”... полицаите не са ни казвали да не гласуваме...” , св. М. И. ”...не са ни плашили...”.   Показанията на тази група свидетели относно поведението на служителите на реда се подкрепя изцяло от показанията на св. В. /полицейски служител/ , който  в показанията си бе категоричен, че ”...не нито аз, нито колегите сме им казвали да не гласуват. ...” . Факт потвърден и от св. А.Г., който показана, че ”...не им е викано и не им е повишаван тон...”. Съдът дава вяра изцяло на показанията на тези свидетели, тъй като по категоричен начин се установи, че повода за посещението на служителите на реда е да намерят списъка с лица  изготвен по искане на И. от *** и да снемат обяснения от св. И.Д.А., от св. Я.Т. и от св. Ст. Й.. В тази насока са  показанията на св. В. който показа, че „...при извършване на  проверката са снети  обяснения от  три лица...”,  а  другите бяха търсени след изборите...”. Тези му показание се подкрепят и от показанията на св. А.Г., както и от показанията на св. В. Костаднив и от показанията на св. Д., който показа, че ”...след изборите аз единствено снех в ПУ - ***обяснения, на някои от лицата....”. Техните показания са последователни и взаимодопълващи се, тъй като са  категорични, че по никакъв начин не са въздействали и не са агитирали  проверените лица  да не гласуват за подс. Й.. Напротив установи се, че никои от полицаите лоша дума не  каза за Й. и  за ***...”, св. И.А., а  и ”...те не ни казваха да не гласуваме...” -  св. Я.Т., св. И.А. и св. Т.А.. Установи се от показанията им, че полицаите не са ги агитирани да не гласуват,  не са ги заплашвали, а и не са използвали  други незаконни начини да из пречат, дори   „...полицаите не ни се караха.....” - св. Ст. Й.. Никои от тези свидетели не посочи, че полицаите  са ги  агитирали  да не гласуват за Й.. Всички до един  посочиха, че никои от полиците не ги е питал за кого ще гласуват, а се доказа,че единствената причина за тяхното идване е  да установят какви неправомерни действия е извършил  И. ***,  който е предлагал  т. нар. услуга „глас   срещу лична карта”. Като този глас е следвало да бъде даден в полза на кандидата за кмет на гр. ***. Факт потвърден в показанията на всички посочени свидетели от първата група свидетелски показания /които лица бяха наречени ...”простовати...” от св. ***, но са били ползвани/, а и е очевидно действията на Й. по време на провеждане на изборите за кмет през 2007 г. от показанията на  св. М. И., който бе категоричен, че ”...пред РПУ-то  като ни закараха дойде Й.  и каза на И. „....виж оправи тези момчета, че като минат изборите зор ще има ако не са гласували...”. Това показва какви са били именно постъпките  на подсъдимият като кандидат за кмет  по време на изборите през 2007 г. - непозволени, а не изложените от него неверни факти касаещи полицейските служители, конкретно св. К. и св. Д., които съвестно и в съответствие със законовите рамки са изпълнявали възложени им служебни задачи.

 Налице е  и друго обстоятелство, че по време на проверката извършена от страна на св. К. и св. В., с участието на районният инспектор на с. *** – св. А.Г. по категоричен начин се установи, че св. Д. не е бил с тях в селото. Няма как тези разгласени неверни факти относно неговата личност от страна на Й., че го е видял да са верни. Това е доказано не само от  показанията на полицейските  служители, но и от показанията на разпитаните свидетели от  по-горе посочената  първа група свидетелски показания. Те единствено показаха , че са видели в ромската махала единствено св.К.,но не и св. Д.. Той  /св. Д./ ”...ни пита после в районното...” -  св. И.А.. Това налага извода, че няма как подс. Й., така както твърди в обясненията си ”...около обяд...” да е бил в селото и да е видял в полицейският автомобил именно  св. Н. А., св. К. и св. Д.. Няма как с категоричност, тези негови данни да са верни. Съдът изцяло дава вяра и  кредитира  показанията както на оформилата се първа група свидетелски показания, поради факта, че всеки един от тях показа, че не са се оплаквали на Й., а и дори не го познават. Установи се, че единствено лицата св. И.А., св. Т.А., св. Ст. Й.  и св. Я.Т. са ходили до св. ***, но те в показанията отново заявиха, че не са  се оплаквали на Й.. Факт който бе потвърден и от показанията на св. Йордан Димов, който като се прибирал от борсата ”...привечер....”, а подс. Й. твърди, че ”...около обяд бях в селото...” минал през св. ***  и показа, че ”...по време на проверката от господина / в залата посочи единствено св. К., но не и св. Д./  не чух да е споменавал имената на Й. и ***...”, което е още едно потвърждение, че служителите на реда единствено са изпълнявали служебните си задължения, а не  са  извършвали каквито е да е действия в разрез със службата им.

Това е още едно потвърждение,че изнесените данни от страна на подс. Й. са неверни, за което той е знаел,но е целял те да бъдат разгласени.

От показанията на по-горе посоченият свидетел /Димов/ се доказа отново, че единствено св. К., а не и св. Д. *** и то по възложена служебна задача, от страна на св. ***. За св. Д., че  не е присъствал по времето на тази проверка  се установи от показанията на св. ***, който показа, че са му били възложени разпити на свидетели по тази проверка  след приключване на изборите, което той е  извършил в ПУ - ***. Ето защо няма как първо св. Д. да извърши агитиране срещу  подс. Й. ***, тъй като не е бил там. Като по този начин се оборват изнесените от страна на подс. Й. неверни данни,че го е видял в полицейският автомобил. По отношение на изложените неверни данни, касаещи св. К., че е извършвал агитиране срещу подс. Й. и че е заплашвал лицата посочени в жалбата не се събраха данни за това. Установи, че подс. Й. след като не е  разговарял с нито един от тези свидетели, то се доказва за пореден път, че изложените устно данни  и за св.К. са неверни.

Този разговор, за който той твърди в обясненията си,че е  провел  не се доказа т.е. излагайки  тези  факти устно пред св. К. ***/, той е съзнавал, че  в тях излага неверни данни относно - факта, че той лично няма как да се убеди с точност, че именно лицата Н. А., св. В. К. и св. Т. Д. са били в полицейския автомобил, отивайки както той казва ”...около обяд....”.  Факта, че изнесените от него данни не са верни се потвърждава и от обстоятелството, че ”...след като се заинтересувах извиках  И.А....”. Напротив св. И.А.  показа, че ”...не го познавам  Й., а и не съм му се оплаквал...”.   Така съдът счита,  че подс. Й., след като не е установил  причината за посещение на служителите на реда съблюдавайки неговите действия по време на предизборната кампания водена  през 2007 г.  /конкретно действията, извършвани от лицето И. *** / , той  още от самото начало е изнесъл  данни,  които са неверни с оглед създадените лоши отношения  именно между него и св. К. и св. Д.  с една единствена цел  набедяване  - уронване на престижа им, както пред обществото,  така и пред колегите им. Доказа се обаче противното от показанията на св.***, че те са дългогодишни служители без наказания.

От показанията на св. ***, се установи, че той е видял в полицейският автомобил св. К. и  св. Г. и ако реално подс. Й. *** и твърди, че е видял полицейският автомобил с лицата в него и е разговарял  с св. ***, то отново се оборват изложените от него неверни данни относно възприятието точно кои лица е видял в селото. Единствено в тази част от показанията на св. *** съдът им дава вяра, но в  другата останала част същите са вътрешно противоречиви, а и се установи, че през 2007 г. и св. *** е бил кандидат за кмет, но на с. ***, както и се доказа, че той и подс. Й. са близки приятели. Чрез показанията си той се  стреми  да укаже, каквато и да е подкрепа на подс. Й.. Ето защо остава открит въпроса дали дадените показания от св. *** са достоверни, тъй като св. А.Г. показа, в  показа, че ”...*** не ми е  казвал, че хората от ромската махала са му се оплаквала, че са имали натиск от полицаите....”. Това налага извода, че  показанията на св. *** са вътрешно противоречиви и лишени от всякаква последователност, защото никои от свидетелите от оформилата се първа група  свидетелски показания  било то  св. И.А., св. Т.А., св. Ст. Й., които са посетили св. ***,  показаха, че  са  оплакали от полицаите , че са ги агитирали да не гласуват за подс. Й.. От това следва извода, че още от този момент след като св. *** е уведомил подс. Й. той  е знаел, че служителите на реда са посетили  ромската махалата, но не да агитират ромите  да не гласуват за него, а са изпълнявали своите  служебни задължения, съблюдавайки поведението и действията си   като кандидат за кмет на гр. ***/виж показанията на св. М. И., както и защо лицето И. *** е бил осъден  от  НОХД № *** г. по описа на РС - ***/. Това налага извода, че още от този момент действията на служителите на реда са били правомерни, но с цел уронване на престижа им, подс. Й. е счел, че единствено по този начин би могъл да се защити сам себе си от непозволените си действия,като изложи неверни данни, че  именно св. К. и св. Д. чрез заплаха или по друг начин са агитирали лицата да не гласуват за него.

Ето защо  още с депозирането на  жалбата от 20.02.2008 г. до ВОП -Пловдив  подс. Й., изписвайки титулната й част е посочил,че същата е срещу св. К. и св. Д., като и към този момент той е знаел,че те са невинни, но въпреки това  и пред св. К.  е потвърдил тези неверни факти. От показанията на  всяко едно  лице,  което е посочено от подс. Й. в жалбата  се установи, че те не са били разговаряли с него, а и се доказа в показанията им дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство,че   не са били питани от полицаите  в частност от св. К., за кого ще гласуват. Категоричен е св. Ст. Й. ”...не ни се караха...”,  ”...не са говорили  нищо лошо за Й. и за ***...” св. И.А.. От тук се налага извода,че не може без да си сигурен и  си убеден в нещо да се съобщават факти, които са не потвърдени от нито едно от посочените в жалбата лица, да се стремиш да набедиш лица,за които знаеш, че са невинни,като ги потвърдиш тези неверни данни и пред св. К./ надлежен орган на властта, съгласно чл. 405, ал. 1, т. 2 от НПК/. Именно и за това не бяха представени и писмени доказателства които да уличават  св. К. и св. Д., че са допуснали подобно неправомерно поведение. Напротив видно от писмо- отговор  от ОД на МВР - Пловдив,  с рег. №  *** г. е посочено, че в личните кадрови дела и на св. В. К. и на св. Д.  не е установено наличие на  материали срещу тях  от Кмета на ***.

На следващо място съдът не дава вяра и на  прочетените   показания на св.Борис *** на осн. чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК на л. 44 от сл. д. № 109 - Сл./2009 г., том ІІ  и на показанията на св. ***, относно посочените в  тях имена на полицейските служители „*** и Т....”, за които те са  разбрали от хората, които са били спирани да не гласуват ... по време на провеждане на  изборите през 2007 г. Тези показания са лишени от всякаква последователност, тъй като първо се установи, че  св. *** и св. *** са близки приятели на синовете на подсъдимият, второ и двамата са от  гр. ***, а и  както св. *** показа, ”...не познавам града..., но хората казаха имената....”. Поради,  изразеното от него съмнение относно липса на  спомен за някой факти, на осн. чл. 281,  ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК бяха  му прочетени показанията на л. 48, том 2 и той  в съдебно заседание потвърди,че именно тези две имена е чул  на  В. и Т.. Съдът от своя страна след като съпостави тези им показания с приложените по делото писмени доказателства  - заповед на  №  *** г. на л. 11 от преписка № *** по описа на ВОП - Пловдив не кредитира показанията  им. Това е така, защото св. К. и св. Д. няма как по време на втория тур на изборите през 2007 г. да са били в гр. ***, напротив същите са охранявали избирателна секция в гр. ***  – ОУ ”Н. ***”.

На следващо място съдът счита,че  и изложеното от страна на подс. Й. твърдение, че и на 04.11.2007г. в гр. ***полицаите са агитирали против него са неверни, защото  видно от показанията на св. И.  ***, св. *** и св. И.А. не е установено  именно полицаите ”...*** и Т....” да са купували гласове. Напротив гражданите са уведомявали, че  нещо ”...нередно става момчета /полицаите/...” -  св. *** *** в ромската махала, а и се установено, че св. *** ”...със спортния червен автомобил, с един от синовете на Й. е превозвал хора  по молба на Й. до изборните секции...”. От това следва извода, че както показанията на св. ***, които бяха прочетени,  така и показанията, дадени от страна на св. *** пред съда следва извода, че те са пряко заинтересовани от  изхода на делото, с оглед близките  и приятелски взаимоотношения.

На следващо място съдът не приема и  показанията на св. *** и св. Зл. П., тъй като и за двамата се установи, че и  те са  в близки приятелки отношения с подс. Й. и са пряко  заинтересовани от изхода на делото. Установи се, че и двамата са ходили при св. ***,  но ”...след като той стана кмет...” - св. П., но за да се оплачат от полицаите, без да сочат те двамата имена. Това налага извода, че отново няма как подс. Й. да е сигурен, че именно св. *** и св. Д. са ”...заплашвали и са агитирали хората от ромската махала да не гласуват за него...”, защото не може след като не си видял  да излагаш неверни факти и обстоятелства  именно срещу св. К. и св. Д., че  са ”...им оказвали  натиск за кого да гласуват, че са били обиждани, заплашвани и били агитирани да не глусуват за него...”, т. е. той е знаел, че те са невинни, но  въпреки това съзнателно съобщава неверни данни пред надлежен орган на властта  с цел  уронване набедяване.

Фактът, че подс. Й. е знаел, че са невинни  се потвърди и в показанията на св. *** - председател на Общинския съвет на *** в гр. ***, показа,че ”...ако имах данни конкретно за *** и Д., че водят политика срещу Й. щях веднага да докладвам..”. Установи се, че и на  проведената среща между св. ***, св. *** и подс. Й. както св. *** показа , че ”...имаше среща и преди първия тур и след втория тур ...то пред мен  Й. не е изразил каквито й да е претенции срещу К. и  Д....”. Това налага категоричният  извод, че при извършените проверки преди първия тур и след втория тур, така както  посочи св. ***, подс. Й.  е още към онзи момент, че св. К. и св. Д.  и се е убедил чрез присъствието си на тези срещи не са допуснали нарушение по служба, касаещо намеса в ”...политиката, водена  от Й....” - св. ***. До знанието на подс. Й. е сведено, видно от показанията на св. ***, че са водени разговори  и  със  св. К. и със св. Д., не само от  страна на св. ***, но и от страна на св. ***, относно липса на  констатирани нарушения от тях двамата по време на предизборната кампания на подс. Й..

От горното следва извода, че подс. Й. е знаел, че изложените данни, които съобщава срещу св. К. и св. Д. са неверни, но въпреки това осъществявайки правото си на защитата   ги съобщава с цел набедяването им. Това съобщаване самият той изнася пред св. К. който е от кръга на лицата  визирани в разпоредбата  по реда на чл. 405, ал. 1, т. 2 от НПК. Така изнесените пред него устни данни   са скрепени в протокол, който  попада в хипотезата по реда на  чл. 209, ал. 2 от НПК. Самите те по своята същност са достатъчно основание съдът да приеме, че престъплението по реда на чл. 286, ал. 1, предл. 1 от НК е осъществено  чрез устно изнасяне на данни, за лицата К. и Д., че са извършили определено престъпление, каквото всъщност те не са осъществили, така както твърди подс. Й. по реда на чл. 167 от НК. Налице са многобройни доказателства, както  гласни, така и  писмени, че св. К. и св. Д. не са реализирали каквото е да е неправомерно, престъпно  поведение1 изпълнявайки служебните  си задължения. Установи се по категоричен начин, че  изложените от подс. Й. данни са неверни и той е знаел, че нито св. К., нито св. Д. са извършили някакво правонарушение, а са изпълнявали служебните си задължения, защото не те двамата са вършили  нещо нередно, а се установи от показанията на св. М. И., че ”...пред РПУ-то беше  Й. *** виж оправи тези момчета, че като минат изборите  зор ще има, ако не са гласували...” Не може едно свое  неправомерно поведение да се вменява други му. В заключение съдът стига до извода, че излагайки тези свои неверни данни срещу св. К.  и св. Д., подс. Й. е  засегнал не само авторитета им като служители на реда, не само пред колегите, но е засегнал тяхното достойнство и като хора, както и се установи  от показанията на св. ***  и св. Д. ***.

С оглед  на гореизложеното, съдът намира, че по делото се доказа както от   обективна и от субективна страна,  а именно, че  подс. М.Д.Й. е осъществил състава на престъпление по чл. 286, ал.1, предл. 1 от НК.

За да се осъществи това изпълнително деяние от ОБЕКТИВНА СТРАНА  се доказа  по категоричен начин, че извършеното от подс. Й.  е осъществено чрез устното изнасяне на неверните факти пред надлежен орган на властта  спрямо св. К. и св. Д., за които е знаел, че са невинни  още от първата среща проведена преди  първи тур на изборите, на която е станало ясно, че нито К., нито Д. са нарушили политическият неутралитет чрез агитиране на хора от ромската махала да не гласуват за Й.. Налице са показанията на св. ***, който е категоричен, че ”...пред нас той не е изразил претенции към полицаите....”. От това следва извода, че още  преди да  уведоми надлежният орган на властта той е знаел, че  набедените /св. К. и св. Д./ са били невинни, защото не са допуснали неправомерни действия чрез поведението си като служители на реда, изпълнявайки своите служебни  задължения.

С  това си поведение  –  съобщавайки неверни данни самият подсъдим  е допуснал  и реализирал обективният състав на набедяването, защото макар и да е съзнавал, че не са невинни, съзнателно е целял    надлежният орган на властта да узнае тези факти,които които е съобщил.

От СУБЕКТИВНА страна престъплението е осъществено  при наличието на ПРЯК УМИСЪЛ, тъй като той  е съзнавал обществено опасният  характер на деянието, предвиждал  е настъпване на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване, защото самият той е съобщил, че К. и Д. са ходили в ромската махала и ”...от разговора с хората  посочени в жалбата разбрах, че полицаите са им заявявали да не гласуват за мен,  като са ги заплашвали и агитирали да не правят това...”. Действията му са извършени при строга последователност, което показва, че в съзнанието му се е оформила ясна представа, че  макар и невинни, е целял да ги набеди.

Доказа се, че никои от полицаите не са агитирали хората да не гласуват, а те  свидетелите посочени от страна на подсъдимият в показанията си посочиха, че нищо лошо не са чули за подс. Й. от полицаите и не са били заплашвани или агитирани да не гласуват за него.

Именно с тези ясно оформени представи в съзнанието му, че те са невинни, той цели да  накърни авторитета на набедените, съобщавайки устно и съзнателно неверни данни за тях.

Не са основателни и твърденията на защитата, че съдебното производство е било проведено на база незаконосъобразно изготвен обвинителния акт. Безспорно внесения в съда акт на прокурора не е твърде обширен по своя обем, но в него се съдържа описание на всички факти, обстоятелства и доказателства, изброени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК. Отделен е въпросът, че защитата е имала възможност многократно да направи подобни възражения – след връчването на обвинителния акт и преди да се приключи съдебното следствие.

По индивидуализация на наказанието.

          За престъплението по чл. 286, ал. 1, предл. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода ОТ ЕДНА ДО  ШЕСТ години и  ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Деянието НАБЕДЯВАНЕ  се отличава с висока степен на обществена опасност и е твърде често разпространено явление, което се доказва  трудно,  поради специфичния му характер. Самият подсъдим не е обикновено длъжностно лице, а кмет на Община - ***и като такъв същият следва да бъде за пример, а не видно от показанията на св. *** и на св. Д. *** да се  явява лице, което не следва да заема този пост с оглед постъпките и поведението му.  В резултат на това съдът приема и самият извършител на това престъпление приема като  лице с висока степен на обществена опасност, тъй като  той самият следва да уведомява органите на реда за допуснати нарушения, а не да цели да набеждава и да посяга на авторитета на служителите на ред, за които конкретно се установи, че нямат наказания и че изпълняват служебните си задължения съвестно. САМИЯТ той е извършил укорима  постъпка, с която е уронил  престижа и достойнството на  св. К. и св. Д.. Наред с горното  съдът отчете и проявената упоритост, стремежа му в действителност да набеди тези служители на реда с оглед начина  на извършване на самото престъплението и  замисъла му. С това си поведение той дава облик  и на своята личност , която съдът приема,че  е с висока степен на обществена опасност, а и се събраха недобри характеристични данни. Наред с горните отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и факта,че същият се възползва от правото си да не дава обяснения, което е явно негова защитна позиция.

Като  смекчаващи  отговорността обстоятелства съдът отчете факта,че той  не е осъждан до настоящият момент,  семеен е с две деца.

Ето защо, след извършена преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите предвидени по реда на чл. 36 от НК, съдът счита, че наказанието на подс. Й. ще следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Поради, което наказание в размер на  ЕДНА ГОДИА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода би постигнало  целите на генералната и личната превенция за поправяне на подсъдимият, както и ще следва да му бъде наложено наказани и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Налице са кумулативно дадените предпоставки  по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание от подсъдимия: наложено му е наказание лишаване от свобода под три години, не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и поправянето му не е наложително да го изтърпява ефективно. В случая е подходящо да му се определи минимален изпитателен срок от ТРИ години,считано от влизане на присъдата в законна сила.

По отношение и  на наложеното му   наказание  ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ съдът счита, че съгласно  чл. 52 от НК същото ще следва да бъде изпълнено чрез прочитане  на присъдата по месторабота на подсъдимият  цел постигане на генералната и личната превенция. 

По отношение на гражданските искове.

Наред с наказателната отговорност против автора на набедяването, по чиято инициатива е възбудено наказателното преследване, наред с нея  е налице и гражданската такава.

Предявеният граждански иск от страна на В.К. следва да бъде уважен по справедливост с оглед търпените неимуществени вреди, а именно   -  в конкретния случай в действителност се установи, че той като служител на реда  търпи неимуществени вреди,като с неправомерното поведение на подсъдимия се  засяга авторитета му  не само в колектива, в който работи, но и като личност. Накърнено е доброто му име и престиж.Търпи  безпокойство и несигурност в работата с оглед уроненият авторитет, настъпила е промяна в поведението му – затворен  и подтиснат.Налице е загубата на самочувствие, което е довело до накърняване на авторитета му и като личност.

Поради, което  размера на този иск ще следва да бъде определен по справедливост като израз в паричен еквивалент съдът счита,че сумата от 3000 лв. би репарирала причинените неимуществени вреди,  ведно със законната лихва от датата на деянието 06.03.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила. Като за разликата от 3000 лв. до пълният предявен размер на гражданския иск  15 000 лв., съдът счита,  че не е доказан  по основание и размер и ще следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

Предявеният граждански иск от страна на Т.Д. следва да бъде уважен по справедливост с оглед търпените неимуществени вреди, а именно   -  в конкретният случай в действителност се установи, той като служител на реда  търпи неимуществени вреди, като с неправомерното поведение на подсъдимият се  засяга авторитета му  не само в колектива, в който работи, но е като личност. Накърнено е доброто му име и престиж. Търпи  безпокойство и несигурност в работата с оглед уроненият авторитет, настъпила е промяна в поведението му – затворен  и подтиснат.Налице е загубата на самочувствие, което е довело до накърняване на авторитета му и като личност.

Поради, което  размера на този иск ще следва да бъде определен по справедливост като израз в паричен еквивалент съдът счита,че сумата от 3000лв. би репарирала причинените неимуществени вреди,  ведно със законната лихва от датата на деянието 06.03.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила. Като за разликата от 3000 лв. до пълният предявен размер на гражданския иск  15 000 лв., съдът счита,  че не е доказан  по основание и размер и ще следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

 ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ: Незачитане на човешката личност, достойнство и авторитет на лицата К. и Д., в частност и на служителите на реда, които осигуряват ред и сигурност в страната ни.

По отношение на разноските

         На основание чл. 189,  ал. 3 от НПК,  тъй като подсъдимият  е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, следва да заплати  и сумата от 240 лв. явяваща се ДТ върху уважената част на гражданските искове по бюджета на съдебната власт, както и сумите от 2000лв. адвокатско възнаграждение за адв. *** и сумата от 4000 лв.за адвокатско възнаграждение на адв. ***, /които суми са вписани като реално получени в представените договори за правна помощ/.

С оглед на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

28.04.2010 г.,                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГР.ПЛОВДИВ