РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. гр. Хасково, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640101849 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр.с чл.124, ал.1 от
ГПК – отрицателен установителен, от А. К. С., действащ лично и със
съгласието на майка си С. Д. Т., двамата от *********, против Национално
бюро за правна помощ - гр.София, а именно да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 100 лева,
представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ, съгласно
изпълнителен лист от 14.06.2017г., издаден по ЧНД № 1234/2012г. по описа
на Районен съд - Ямбол.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил единствен наследник по
закон на К. Й. С., ЕГН **********, негов баща, починал на 13.01.2020г. в
гр.Ямбол. С издаден Изпълнителен лист от 14.06.2017г. по Определение №
478/15.05.2017г. по ЧНД № 1234/2012г. по описа на PC-Ямбол, К. Й. С. бил
осъден да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ - София,
сума в размер на 100 лева, представляваща направени разноски по делото -
предоставена правна помощ на последния. След издаване на изпълнителния
лист кредиторът предприел изпълнителни действия възоснова на
изпълнителното основание. Изпълнително дело № 420/2022г. по описа на
1
ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС-Хасково било образувано по
молба на Национална агенция за приходите, с изх. № 94-3-208 от 22.06.2022г.
до ЧСИ, след представен от НБПП изпълнителен лист от 14.06.2017г.,
издаден от PC - Ямбол за сумата от 100 лева. Молбата за образуване била
получена от ЧСИ на 12.07.2022г. с вх. № 21296/12.07.2022г. В молбата НАП
посочил като длъжник А. К. С., ЕГН **********, тъй като той бил наследник
на починалия длъжник К. Й. С. – негов баща. С Разпореждане от 13.07.2022г.
ЧСИ Захари Запрянов образувал ИД № 20228750400420 по описа на ЧСИ
против К. Й. С., съгласно представения изпълнителен лист. След извършване
на необходимите справки, отново с Разпореждане от същата дата, по
изпълнителното дело бил конституиран като длъжник А. К. С., ЕГН
**********. След образуването на изпълнителното дело на длъжника А. К.
С., действащ чрез С. Д. Т., майка и законна представителка на последния,
била изпратена Покана за доброволно изпълнение, изх. № 24060/13.07.2022г.,
получена от длъжника на 04.08.2022г. На 15.07.2022г. бил наложен Запор на
банковата сметка на длъжника, открита в „Алианц Банк България“ АД, като
други изпълнителни действия не били извършвани. В настоящия случай
правният интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 от ГПК бил обусловен от предприетите от ЧСИ изпълнителни
действия и с твърдения за изтекла погасителна давност на вземането по
издадения изпълнителен лист, още на 14.06.2022г., т.е. преди образуване на
изпълнителното дело на 13.07.2023г. В случая било безспорно, че вземането в
размер на 100 лева по горепосоченото изпълнително дело с взискател НАП по
издаден изпълнителен лист в полза на НБПП представлявало частно
държавно вземане, съгласно чл.162, ал.4 от ДОПК и като такова било
предадено за събиране от НАП. По отношение на публичните вземания
намирали приложение разпоредбите на ДОПК, по-конкретно посочения
чл.171, относно т.н. „относителна“ и „абсолютна“ погасителна давност, а по
отношение на частните вземания намирали приложение разпоредбите на ЗЗД.
Като частно държавно вземане, същото било изпратено за събиране от ЧСИ
по реда на ГПК. На основание чл.163, ал.2 от ДОПК, частните държавни и
общински вземания се събират по общия ред. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Посочва се още в исковата молба, че
първите, предприети действия от ЧСИ за принудително изпълнение, след
2
образуване на ИД № 420/2022г., били от 15.07.2022г. - тогава бил наложен
запор на банковата сметка на длъжника. Така, от издаването на
изпълнителния лист на 14.06.2017г. до 15.07.2022г. били изтекли повече от
пет години, поради което била настъпила давността по смисъла на чл.110 от
ЗЗД. Всички останали действия, извършени след тази дата, били без правно
значение. В случая, на основание чл.110 от ЗЗД, давността за това вземане
започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт - Определение
№ 1591/19.11.2012г., постановено по ЧНД № 1234/2012г. на PC - Ямбол,
влязло в законна сила на 05.12.2012г., с който съдебен акт приключило
производството по делото, и до датата на образуване с Разпореждане от
13.07.2022г. на ЧСИ на ИД № 420/2022г., била изтекла погасителна давност
повече от пет години, независимо от предприетите изпълнителни действия,
които действия не можели нито да прекъснат, нито да спрат вече изтеклата
петгодишна давност по отношение на вземането на ответника. Нещо повече,
всички изпълнителни действия, извършени след образуване на
изпълнителното дело, били невалидни. Твърди се още, че дори и да се
приеме, че давността е започнала да тече от издаването на изпълнителния
лист на 14.06.2017г., а процесното ИД № 420/2022г. е образувано на
13.07.2022г., до извършване на първото изпълнително действие по делото на
15.07.2022г. - налагане на запор на банковите сметки на длъжника, отново
била изтекла петгодишната давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД Предвид
изложеното, моли за решение, с което съдът да уважи така предявения иск,
като приеме, че вземането е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД.
Претендира разноски.
Ответникът Национално бюро за правна помощ – гр.София подава
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като изразява становище
за недопустимост на предявения иск, както и за неговата неоснователност и
моли съда да отхвърли същия. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че е постановено Определение №
478/15.05.2017г. по ЧНД № 1234/2012г. по описа на Районен съд - Ямбол,
3
влязло в сила на 09.06.2017г., възоснова на което е издаден Изпълнителен
лист на 14.06.2017г. от Районен съд - Ямбол на основание чл.416 от НПК.
Според посочения изпълнителен лист К. Й. С., ЕГН **********, е бил осъден
да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ сумата от 100
лева, представляващи направени по делото разноски.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници от
20.02.2020г., издадено от Община Ямбол, е, че К. Й. С., ЕН **********, е
починал на ******., като е оставил за законен наследник своя син А. К. С.,
ЕГН ********** – ищецът по делото, който като непълнолетен действа лично
и със съгласието на своята майка С. Д. Т. /Удостоверение за раждане от
19.06.2009г., издадено от Община Хасково/.
С Молба, вх. № 21296/12.07.2022г. Национална агенция за приходите е
образувала изпълнително дело № 420/2022г. по описа на ЧСИ Захари
Запрянов, рег. № 875, с район на действие – Окръжен съд - Хасково.
Безспорно е, че съгласно чл.27б от Закона за правната помощ във вр. с чл.3,
ал.7, т.8 от Закона за Национална агенция за приходите, задължението
представлява частно държавна вземане и се събира от Национална агенция за
приходите, като на основание чл.163, ал.2 от ДОПК, редът за неговото
събиране е общият ред по ГПК.
С Разпореждане от 13.07.2022г. ЧСИ Захари Запрянов е конституирал
като длъжник по изпълнителното дело А. К. С., чрез майка си С. Д. Т., като
наследник на починалия длъжник К. Й. С..
След образуване на изпълнителното производство частният съдебен
изпълнител е пристъпил към проверка за налични публични задължения,
наличие на банкови сметки и др., като на 15.07.2022г. е наложен запор върху
банковата сметка на длъжника, открита в „Алианц Банк България“ АД.
На 13.07.2022г. на длъжника е била изпратена Покана за доброволно
изпълнение, като същата е била връчена на 04.08.2022г.
Видно е, че не е настъпило изпълнение по посоченото дело, поради
което взискателят не е удовлетворен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт,
4
настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна
давност на процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая няма спор, че вземането, предмет на
принудителното изпълнение, е установено с влязло в сила определение, като в
случая следва да се сложи знак на равенство между тези два съдебни акта –
решение и определение, в смисъл на постановен съдебен акт. Или, давносттта
е започнала да тече от датата на влизане в сила на определението –
Определение № 478/15.05.2017г. по ЧНД № 1234/2012г. по описа на Районен
съд - Ямбол, по което е издаден изпълнителният лист, възоснова на който е
образувано изп. дело № 420/2022г., е влязло в сила на 09.06.2017г. Само по
себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността. В този смисъл съдът намира за
основателно твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност на
процесното вземане. Давността за вземането, обективирано в посочения по-
горе изпълнителен лист, е започнала да тече, считано от 09.06.2017г. и е
изтекла на 09.06.2022г.
Предвид така установеното, съдът счита, че след изтичането на пет
години, считано от 09.06.2017г., вземането за сумата от 100 лева се е погасило
по давност към датата 09.06.2022г., към която дата все още не са били
предприети действия по образуване на валидно изпълнително производство,
доколкото изпълнителното дело е образувано на 12.07.2022г. Нужно е да се
отбележи още, че всички, извършени действия по изпълнителното дело, са
такива, предприети след погасяване на вземането по давност.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото,
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
5
адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира за основателно по
следните съображения: Ищецът е реализирал разноски в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна защита
и съдействие се доказва по категоричен начин заплащането на посочената
сума /платена е в брой/. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: /чл.7, ал.2, т.1/ - „ при интерес до 1 000 лева – 400 лева. Настоящото
дело е с интерес 100 лева, поради което заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Следователно възражението, направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е
неоснователно и заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат не следва
да бъде намалено. Следва да се присъдят и направените разноски за платена
държавна такса в размер на 50 лева, или ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 450
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по
отношение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/ - София, със
седалище и адрес на управление - гр. София, ул.“Развигор“ № 1, че А. К. С.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си С. Д. Т., ЕГН
**********, двамата с адрес – *********, със съдебен адрес – **********, не
дължи сумата от 100 лева, за която сума е издаден Изпълнителен лист от
14.06.2017г. от Районен съд - Ямбол по ЧНД № 1234/2012г. по описа на
Районен съд – Ямбол възоснова на влязло в сила на 09.06.2017г. Определение
№ 478/15.05.2017г.
6
ОСЪЖДА Национално бюро за правна помощ /НБПП/ - София, със
седалище и адрес на управление - гр. София, ул.“Развигор“ № 1, да заплати на
А. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си С. Д.
Т., ЕГН **********, двамата с адрес – *********, със съдебен адрес –
**********, направените по делото разноски в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
7