гр. Велико Търново, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря С.Ф. и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното
от съдия Данаилова касационно НАХД № 10045/2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 260055 от 26.11.2020г. по НАХД №
1020/2020г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление №
2019-0046451 от 03.10.2019г. на директора на РД за областите Габрово, В.
Търново, Русе, Ловеч и плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към
КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 222а и чл. 231 от ЗЗП
и дружеството осъдено да заплати на КЗП сумата 80лв. съдебни разноски.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна
жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощник *** С.К., с което
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че РС
неправилно се е произнесъл относно датата и мястото на извършване на
нарушението в НП. Счита, че претендираното за извършено нарушение на чл. 114,
ал. 3 от ЗЗП, е несъставомерно. При четири от предявените рекламации не били
извършвани ремонти на апарата. Теленор не бил извършител на нарушението, защото
договор за покупко-продажба на мобилния телефон не бил сключван, а имало
договор за лизинг. По делото нямало доказателства, които да обосновават
повторност на нарушението. На последно място, в обжалваното решение нямало
мотиви и не отговаря на процесуалните изисквания за издаването му. По тези съображения
моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се
отмени. Алтернативно моли да се намали до минимума размерът на наложената
имуществена санкция. Претендира разноски.
Ответникът по касация – Комисията за защита на
потребителите Регионална дирекция – Русе, гр. Русе, чрез ***В.Б., заема
писмено становище вх. № 870/04.03.2021г. за неоснователност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВТОП дава становище
за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на
съда, че касаторът е осъществил визираното в НП нарушение. Противно на
твърденията в жалбата, счита, че са доказани всички елементи от състава на
нарушението, включително и повторността на същото, за което в делото се намира
НП обосноваващо същата. Не са налице и твърдените нарушения, свързани с датата
на деянието, поради което решението на съда като правилно, предлага да бъде
оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Габровския
РС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт. С определение № 1704/10.02.2021г. по
адм. дело № 852/21г. на ВАС по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК делото е изпратено
за разглеждане от Административен съд - Велико Търново, тъй като
Административен съд - Габрово не може да сформира състав.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На 05.03.2019 г. служители на КЗП Габрово извършили
проверка в магазин за мобилни устройства и услуги в гр. Габрово, находящ се на
ул. "Петко Каравелов" № 1, стопанисван от търговеца. Проверката била
във връзка с постъпила писмена жалба от потребител № Р-03-202 от 26.02.2019 г.,
касаеща неколкократно предявени рекламации за мобилен телефон "Nokia
3" закупен на 12.06.2018 г. от търговеца. Потребителят е поискал
възстановяване на сумата или замяна на стоката с нова. При проверката в обекта
е установено, че търговецът води регистър за предявени рекламации от
потребители в електронен вид, в който са вписани рекламации за потребителската
стока от следните дати –01.08.2018 г., 28.08.2018 г., 25.09.2018 г., 05.11.2018
г., 07.01.2019 г. със съответното описание на повредата. С протокол от
26.02.2019 г. апарата отново е в сервиз. При предявяване на всички рекламации
потребителят е сочил един и същи дефект, като първите 4 рекламации са предявени
в срока по чл.
108 от ЗЗП. Установено е, че на 26.02.2019 г. в информационната система на
"Теленор България" е заведено заявление, с което потребителят е
изразил желание за замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената
сума. За извършената проверка е съставен констативен протокол 2019 – К-2680632,
с който е наредено в срок до 19.03.2019 г. да се представи протокол за
споразумение с потребителя, съобразен с направените искания. На 19.03.2019 г. в
КЗП Габрово на електронната поща са постъпили документи от търговеца във връзка
с извършваната проверка, както и писмено становище, с което търговецът е
потвърдил, че за потребителската стока има шест предявени рекламации и три
извършени ремонта на стоката, като е отказал да удовлетвори искането на
потребителя.
С обжалваното
решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй като при съставянето на
акта и при издаването впоследствие на НП, съдът не е констатирал да са
допуснати нарушения на административно-наказателните процесуални правила, които
да водят до опорочаване на същите, както и до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател и съответно до отмяна на процесното НП. Проверяваният
акт е издаден от упълномощен за това орган, издалото НП лице е компетентно.
АУАН и НП съдържат формално изискуемите реквизити от разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 и чл. 42 от ЗАНН, като правилно са били посочени и нарушените правни норми. Съдебният
състав приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че
дружеството жалбоподател е осъществило описаното в процесното НП нарушение. Съдът
е намерил за неоснователен и изложения от процесуалния представител на
жалбоподателя довод за липса на всички предвидени от закона елементи. Потребителят има право да
развали договора и да поиска връщане на платената сума след удовлетворени чрез
извършване на ремонт три рекламации на потребителя за стоката. Съобразно
предвиденото в чл.
112 от ЗЗП, търговецът може да удовлетвори рекламацията или чрез ремонт,
или чрез замяна на стоката с нова. За да възникне правото на потребителя да
развали договора съобразно чл. 114, ал. 3 е важно предявените от него три
рекламации да са удовлетворени чрез ремонт, а не чрез замяна на стоката.
Безспорно е установено също, че потребителят е направил изрично искане за
възстановяване на заплатената до момента сума, след направени даже повече от
три рекламации, но в депозираното от дружеството становище пред КЗП се отказва
удовлетворяване на искането.
Настоящият
състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от
настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията
формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е
нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към
спора доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти. Не се констатира липса на мотиви в решението и нарушение на процесуалните изисквания за
издаването му.
Правилно съдът е приел наличието на всички предвидени от закона
елементи - предявени са общо шест рекламации в срока на гаранция, като само до
изтичане на срока по чл.
108 от ЗЗП са предявени четири рекламации, което сочи, че несъответствието
на потребителската стока с договора е съществувало при доставянето й. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, факта на
извършване на нарушението, като конкретното деяние, като дружеството
неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителя
заплатената от него сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.
114, ал. 3 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано
с обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на повторност на
установеното като административно нарушение деяние по смисъла на §
13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Цитираната законова разпоредба правилно е приложена
от административно наказващия орган, като в подкрепа на това си становище е
посоченото наказателно постановление, потвърдено с Решение на Административен
съд Габрово.
Настоящата инстанция
споделя извода на ГРС за неоснователност на довода за неправилно посочване на датата
и мястото на извършване на нарушенеито, и обстоятелството, че в съставения АУАН
било отбелязано, че нарушението е за първи път, а в наказателното постановление
е прието, че се касае за повторност. От описаното в АУАН и НП става достатъчно
ясно кога, на коя дата и от кого каква проверка е била извършена и какви са
били констатациите от съответната проверка. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗААН дава възможност НП да се издаде и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящият случай.
Наказващият орган е преценил, че по безспорен начин е установено извършването
на нарушението, идентифицирал е нарушителя, а при обективната отговорност не е
изследвал въпроса за неговата вина, и въпреки допуснатата нередовност в акта, е
издал процесното НП, като по този начин не е нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
По отношение твърдението, че е налице
договор за лизинг на стоката, а не
договор за продажба, настоящият състав на съда съобрази следното: Видно от
самия договор за лизинг /л. 10 от делото
пред РС/, заплащането на последната лизингова
вноски с последната месечна сметка /която е за периода до 12.05.202020 г. -
преди изтичането на срока за извършване на рекламацията/ води до придобиване на
собствеността, освен ако потребителят не направи изрично изявление, че не желае
да придобие собствеността. Такова изявление потребителят не е правил. Нещо
повече, в самите сервизни поръчки, които са попълвали служители на Теленор, е
отразена дата не на отдаване на лизинг, а
на закупуване. Поради това съдът счита, че в случая е налице продажба на
мобилен телефон. Освен това изключването на лизинговите
стоки от предмета на защита не е цел на ЗЗП. Видно от §13, т.1-5 от ПЗР на
закона, които определят основни понятия на ЗЗП, лизинговите
стоки не са изключени от обхвата му на защита. Ако се възприеме поддържаната от касатора
теза и на лизингополучателите бъде
отказано гаранционно обслужване, то те биха били поставени в по-неблагоприятно
положение в сравнение с купувачите на стоки от този вид, което схващане не
съответства на предоставените им чрез гаранционното обслужване права.
Не следва да се уважава и алтернативното
искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция. Последната, в
размер от 3000 лева, е съобразена с тежестта на нарушението, както и с факта на
проявената упоритост от страна на „Теленор България“ ЕАД при извършване на нарушението. По тези съображения
съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съразмерно тежко и е съобразено
с критериите визирани в чл. 27
от ЗАНН за индивидуализацията му.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260055 от
26.11.2020г. по НАХД № 1020/2020г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на Комисия за защита на потребителите,
Регионална дирекция Русе, гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5, разноски в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.