№ 274
гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Н.Г.Н.
като разгледа докладваното от Г.К. Гражданско дело № 20211110131651 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и с правно
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД от С. Т. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,*****,с пълномощник адв.П. С.,с адрес гр.П.,*****,против Р. С. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,*****,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че договор,сключен между страните с предмет
прехвърляне на права върху заявка за регистрация на марка от 02.11.2017 г. не
съществува и иск за осъждане на ответника да върне правата върху марката
на ищеца.
В исковата молба се поддържа,че на 02.11.2017 г. между страните е
сключен договор,съгласно който ищецът приема да прехвърли своите права
върху марка BAR CARTEL комбинирана при продажбена цена от 190
лева,която ответникът А. се задължава да му заплати. Сочи се,че страните не
са уговорили срок за изпълнение на задължението за заплащане на
цената,поради което следва да намерят приложение правилата на Търговския
закон,защото сделката е от категорията на абсолютните търговски сделки.
Ищецът М. поддържа,че е изправна страна по договора и ответникът А. е
регистрирал марката на 18.05.2018 г. с вх.№ 101842. В исковата молба са
изложени твърдения,че ответникът А. не е изпълнил задължението си да
заплати цената,поради което и предвид увеличената стойност на марката
ищецът с изявление от 12.03.2020 г. е заявил,че разваля договора. Ищецът
обосновава интереса си от предявяване на установителния иск с оглед това,че
при отправено искане правото върху марката да бъде вписано на негово име
се оказало,че това се явява невъзможно предвид това,че административният
орган не може да извършва преценка дали договорното правоотношение
съществува или е развалено. С исковата молба ищецът формулира и искане за
осъждане на ответника да му върне правата върху марката. Ищецът моли съда
да уважи исковете.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за недопустимост на исковете,но доколкото определението на районния съд
за прекратяване на производството е отменено от СГС,съдът счита,че следва
да се произнесе по съществото на спора. Ответникът по съществото на спора
сочи,че ищецът не е бил притежател на марката,а само заявител. Твърди се,че
исковете са неоснователни,защото уговорената цена е заплатена два пъти –
при подписване на договора и след получаване на нотариална покана от
20.08.2020 г.,твърди се,че ищецът не е доказал да е упражнил правото си да
развали договора,твърди се,че ищецът неправомерно е поискал да получи
права върху марката три години след вписването й и след като е разработена
от ответника. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор от 02.11.2017 г.,сключен между С. Т. М.,като
прехвърлител,и Р. С. А.,като приобретател,съгласно който прехвърлителят се
задължава да прехвърли всички свои права върху заявка за регистрация на
марка BAR CARTEL от 06.10.2017 г.,а приобретателят заплаща на
прехвърлителя сумата от 190 лева като приобретателят встъпва в правата на
прехвърителя от датата на подписване на договора.
Видно от справка от Патентното ведомство заявката за марка BAR
CARTEL е подадена на 06.10.2017 г.,а датата на регистрация е 18.05.2018 г.,а
заявител/ползвател/притежател на марката е Р. С. А..
Установява се,че С. Т. М. е поискал прехвърляне правото върху марка
BAR CARTEL на 12.03.2020 г.
С уведомление С. М. отправя изявление за разваляне на договор от
02.11.2017 г. Върху уведомлението на 12.03.2020 г. е удостоверено,че
подписът върху документа е положен от С. М..
С решение от 18.08.2020 г. на Председателя на Патентното ведомство е
отказано вписване по искане от 12.03.2020 г.,подадено от С. Т. М..
Представена е нотариална покана,с която С. Т. М. уведомява Р. С. А.,че
счита договор от 02.11.2017 г. за развален,съответно счита,че Р. А. не е
собственик на марка BAR CARTEL. Върху нотариалната покана е поставено
отбелязване,че е представена пред нотариус на 28.08.2020 г. за
удостоверяване дата на връчване.
В отговор на нотариалната покана Р. С. А. сочи,че цената от 190 лева е
заплатена при сключване на договора,но с оглед запазване добрите
отношения с превод е наредил сумата от 190 лева,за което е представена
разписка за прием на паричен превод от 17.09.2020 г.
Видно от решение № 531/02.02.2021 г.,постановено по адм.дело №
8853/2020 г. по описа на Административен съд С. град е отхвърлена жалбата
на С. Т. М. срещу решение от 18.08.2020 г. на Председателя на Патентното
ведомство. С определение на Върховния административен съд,постановено
по адм.дело № 8022/2021 г. производството по делото е спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото
дело.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК може да бъде предявен иск за
установяване съществуването или несъществуването на право или на
правоотношение,когато има правен интерес от това. Установителният иск е
допустим,когато за страната ищец съществува правен интерес от
установяване в отношенията с насрещната страна дали договорно
правоотношение съществува. С оглед твърденията на ищеца М.,че е упражнил
правото си да развали договорно правоотношение с ответника А.,както и
предвид това,че ищецът М. е подал искане за вписване правата му върху
търговска марка,което искане е отхвърлено поради наличието на
гражданскоправен спор с Р. А.,а същевременно е налице висящо
административно производство по жалбата,подадена срещу решението на
Председателя на Патентното ведомство,съдът приема,че за ищеца М.
съществува правен интерес да установи дали договорното правоотношение по
договор,сключен с ответника А. на 02.11.2017 г. не съществува.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция,подадена от
ищеца М. срещу ответника А. за признаване за установено,че договор от
02.11.2017 г. не съществува,подлежи на отхвърляне като недоказана.
Страните не спорят,а и от представените писмени доказателства се
установява,че на 02.11.2017 г. е сключен договор за прехвърляне права върху
заявка за регистрация на марка,а спорът е концентриран относно това дали
ответникът А. е изпълнил задължението си да заплати уговорената по
договора цена,респективно дали ищецът М. е разполагал с потестативното
право да развали договора. Съдът счита,че от събраните в хода на
производството доказателства не може да бъде направен извод,че ответникът
А. е допуснал неизпълнение на задължението си да заплати уговорената цена.
Съгласно чл.3 от сключения договор страните са постигнали съгласие,че
приобретателят заплаща на прехвърлителя сумата от 190 лева. Софийският
районен съд при граматическо тълкуване на процесната договорна
клауза,както и с оглед употребената форма „заплаща“ приема,че сумата е
заплатена при сключване на договора. В подкрепа на разбирането,че цената
по договора е заплатена при сключването му е и липсата на реализирана
между страните уговорка за срок,в рамките на който цената да бъде
заплатена,както и липсата на уговорка за начин на плащане. В
хипотезата,когато между страните е постигнато съгласие цената да бъде
заплатена след сключване на договора страните обичайно посочват в
договора кога и по какъв начин цената следва да бъде заплатена. Дори да не
бъдат възприети изложените доводи,съдът приема,че липсва основание да
бъде счетено,че договорното правоотношение не съществува поради
упражнено право да бъде развалено. Законът регламентира,че развалянето на
договор поради неговото неизпълнение може да бъде реализирано като
изправната страна по договора отправи изявление до насрещната страна като
договорът се счита развален с достигане на изявлението до насрещната
страна. В настоящия случай от представените по делото доказателства към
исковата молба се установява,че ищецът М. двукратно е отправял
изявления,че упражнява правото си да развали договора,но и за двете
изявления няма каквито и да било доказателства да са
3
изпращани,респективно да са връчени на ответника А.,в която насока първото
уведомление единствено съдържа удостоверяване,че подписът върху
уведомлението е положен на 12.03.2020 г. и е положен от ищеца М.,а
нотариалната покана също не съдържа удостоверяване да е достигнала до
ответника А.,респективно не позволява да бъде възприето,че е настъпило
разваляне на договора в момент,предхождащ датата на предявяване на
исковата претенция. Следва да бъде отбелязано,че при изпращане на
нотариална покана нотариусът следва да удостовери на коя дата и по какъв
начин,както и на кого е връчена същата,докато представената по делото
нотариална покана единствено съдържа удостоверяване,че е представена от
ищеца М.,но не е удостоверено връчване на същата. Това означава,че
исковата молба,с която ищецът М. претендира да бъде признато за
установено,че договорното правоотношение не съществува,по същество
представлява изявление,с което ищецът упражнява правото си да развали
договора,но при съобразяване извода на съда,че употребата на израза
„заплаща“ ознавача,че цената е заплатена при сключване на договора,както и
предвид наличието на писмено доказателство,че е реализиран паричен превод
на сума от 190 лева през 2020 г.,съдът намира,че към предявяване на иска
липсват предпоставки да бъде упражнено право на разваляне на договора. По
изложените съображения Софийският районен съд приема,че исковата
претенция за признаване за установено,че договорното правоотношение от
02.11.2017 г. не съществува подлежи на отхвърляне като недоказана.
Софийският районен съд счита,че производството по делото подлежи
на прекратяване в частта,в която ищецът М. претендира по исков ред чрез
предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът А. да му върне правата върху марката. Макар ищецът
М. чрез процесуалния си представител да сочи,че предявява този иск като
евентуален,съдът приема,че искът няма характеристиката на такъв,предявен
при евентуалност,тъй като разглеждането му не е обусловено от настъпване
на процесуално условие,свързано с уважаване или отхвърляне на иска. За да
приеме,че е недопустимо разглеждането на иск за връщане права върху
марка,съдът взе предвид,че марката включва не само имуществени,но и
неимуществени права,поради което реализирането правата върху марката се
осъществява по предвидените в ЗМГО ред и условия,но не се явява
допустимо разглеждане на осъдителна искова претенция за връщане права
върху марка. В тази насока следва да бъде отчетено,че ищецът М. е подал
искане до административен орган – Патентно ведомство за вписване неговите
права върху марката,производството по отказа да бъде вписано искането му е
предмет на висящо производство пред съд и не се явява допустимо
преразглеждането на въпрос от компетентността на административния орган
чрез предявяване на иск срещу ответника А..
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева,в която насока
съдът отчете,че ответникът се представлява от двама адвокати,уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 1000 лева,при което при
съобразяване нормата на закона,че страната има право на възнаграждение за
един адвокат,както и с оглед това,че доколкото не се установява
4
противното,следва да се счита,че адвокатското възнаграждение е заплатено
поравно на адвокатите,възнаграждението за един адвокат възлиза на 500 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от
С. Т. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,*****,с пълномощник адв.П. С.,с адрес
гр.П.,*****,против Р. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,*****,за признаване
за установено, че договор от 02.11.2017 г.,сключен между С. Т. М. и Р. С.
А.,за прехвърляне права върху заявка за регистрация на търговска марка BAR
CARTEL,не съществува.
ПРЕКРАТЯВА производството по иск,предявен с правно основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД от С. Т. М. против Р. С. А.,за връщане на права
върху марка BAR CARTEL.
ОСЪЖДА С. Т. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,***** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Р. С. А.,ЕГН **********,с
адрес гр.С.,***** сумата от 500 ( петстотин ) лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,а в частта,в
която производството е прекратено,имаща характер на определение – в
едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5