Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. 05.03.2019г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският Районен съд, Гражданско отделение, XV гр. състав
на осемнадесети януари 2019 г.
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ОЛГА ЗЛАТЕВА
Секретар Емилия Димитрова
като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВА
гр.дело № 3886/2018г., за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС във вр. с чл.45, ал.1 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Гражданското дело е образувано по искова молба на Д. А.С. *** против Н.Т.Т. ***. Ищцата твърди, че със съпруга си били собственици на жилище- ап.№ 12 в етажната собственост, находяща се в ….. като собственик на жилище в същата етажна собственост бил и ответникът Н.Т.Т.. И двете страни живеели в процесния период и към момента на посочените адреси, като на 06.12.2017 г., без знанието и съгласието на етажните собственици, както и да има качеството на администратор на лични данни, сам или ползвайки поръчка към специализирано дружество, ответникът монтирал три броя камери за видеонаблюдение на входа- една от външната страна на входната врата на блока, една от вътрешната страна на входната врата и една срещу входната врата на стълбищната площадка на първия етаж. В продължение на около 5 месеца не била поставена и указателна табела за това. Не бил информиран никой от живущите в сградата относно необходимостта от поставяне на такива камери. Ако същите били поставени за охрана на личния имот на ответника, то следвало да бъдат монтирани на входната врата и вътре в жилището на същия, без да обхваща територията на стълбищната площадка на 4 етаж, където били вратите на другите жилища, каквито камери на стълбищната площадка на 4-ти етаж нямало. Камерите били поставени по начин такъв, че ищцата непрекъснато била заснемана при влизане и излизане от сградата, с кого влиза или излиза от сградата, с кого общува пред сградата. По същия начин бил заснеман и съпругът й, както и всеки един от живущите в тази етажна собственост. Претендира, че съгласно чл.32, ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен, а според нормата на чл. 32, ал. 2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Счита, че всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и добро име, и на осн. чл.5, ал.2 от КРБ разпоредбите на Конституцията имали непосредствено действие. Съгласно чл.32, ал.2 от КРБ такова заснемане било правомерно единствено в предвидените от закона случаи, но конкретните записи не били извършени на публично място по реда на чл.13, ал.2 от ЗПСП или в рамките на частна охранителна дейност по ЗЧОД, нито на друго предвидено в закон основание, поради което нямало основание да приеме, че те се правят законосъобразно. Дори и европейската практика сочела, че за да е осъществено нарушение на правото на зачитане на личния живот, гарантирано от чл.8, §1 от ЕКПЧ и чл.32 от КРБ, не било необходимо установяване и доказване от потърпевшите на обстоятелства какъв е диапазонът на заснемане на камерите, има ли монтиран микрофон, има ли възможност при ответника за запис на обектите, към които са насочени камерите и т.н., доколкото същите се намирали във владение изцяло на ответниците и към момента на изследване било възможно да се заличи всякаква улика. Претендира, че по ред на чл.4. ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни било допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т.1- 7 от ЗЗЛД- обработването да е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни: физическото лице, за което се отнасят данните, да е дало изрично своето съгласие; обработването да е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, да е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане, обработването да е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; обработването да е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; обработването да е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасяли данните. Лични данни представлявала всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.Администратор на лични данни, наричан по-нататък "администратор", бил физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определял целите и средствата за обработване на личните данни. Съгласно чл.38 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Съгласно чл.6 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да: не пречат на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата; не причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата; не завземат общи части на сградата; не накърняват добрите нрави; изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; осъществяват използването на общите части на сградата по реда, определен в правилника за вътрешния ред; не извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носима способност, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата. Входната врата, стълбищната площадка, територията пред и след входната врата били все общи части на етажната собственост и като такива подлежали на управление по реда на ЗУЕС, като съгласно чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС Общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части; б.“д“ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата. На основание чл.17, ал.3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантирало с осигуряване на мнозинство повече от 50 % от представените идеални части от общите части на етажната собственост, и съгласно чл.17, ал.2, т.6 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на сградата на собствениците, имащи право на глас. Не съществувало решение на ОС на етажните собственици за монтиране на трите броя камери, етажните собственици не били давали съгласие за монтирането на камерите, ищцата не била давала изрично съгласие като физическо лице да бъде заснемана, независимо от целта, с която са поставени камерите и тя не била страна по договор в полза на клаузите, на който се събират данни за личния й живот и в тази връзка не била правила такова искане. Не се считало, че „администраторът"- ответник на лични данни има преимуществен обществен или личен интерес пред конституционно закрепените права на неприкосновеност на личния живот, като ответникът не бил администратор на лични данни, поради което монтирането на трите камери с горепосоченото местонахождение било неправомерно. Впоследствие ищцата научила за съставянето на някакъв антидатиран протокол за съгласие да бъдат монтирани камери, но това станало по повод неин сигнал през м.май 2018г. до КЗЛД- София, но той нямал правната стойност на решението на общо събрание на етажните собственици. Твърди, че ефектът за събиране на негласна информация не закъснял и след Коледата на 2017г. ответникът започнал да „нашепва" на съпруга й, че вечер в късните часове мъже я изпращали до входа и си говорили доста палаво и неприлично, и това водело до възбудени подозрения, каквито съпрузите нямали един към друг, а в някои от случаите- и до семейни скандали и обяснения с часове. Действително ищцата работела в магазин „...”- 2 и в късните часове/след 22 ч./ била изпращана от колеги и колежки от една посока, тъй като кварталът им бил краен. Но до монтирането на камерите никой не бил правил проблем за това, като след събирането на тази негласна информация за ищцата и злоупотребата с нея възникнало напрежение в семейството и довело до нарушаване най-общо на душевния мир на ищцата и начина й на живот. Счита, че събираната и съхранявана информация от ответника винаги можела да бъде използвана за користни цели, вместо ма общественополезни такива. Тя се опасявала от злонамерени действия от събрани данни за тяхното присъствие и отсъствие от дома, с кого се срещат и как разговарят, притеснявала се от опозоряване от използване на записите, както и че се налага тя и съпругът й да променят навиците си да се събират на вечеря с приятели, защото не само на тях, но и на приятелите не било приятно да ги заснемат, съобразявала се дори по какъв начин да бъде облечена. Това било принудително ограничение върху начина на поведение, душевния мир и въобще начина на водене на личния живот на ищцата, които не бил в противовес на общоприетите правила на поведение в обществото, поради което горното представлявало дискомфорт на нормалния бит и ограничаване на контактите на ищцата с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх от злоупотреба с информацията, че жилището остава без надзор, нарушена семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й, като всичко това било в пряка причинно-следствена връзка от монтиране на камерите на места, които да проследяват движението, вида и начина на общуване на другите хора, вместо за охрана на собствен имот. Вследствие от това тя станала значително по- притеснителна, сприхава в дома си, нервна, страняла и отбягвала разговори със съпруга си, като тези състояния правели впечатление на околните и те често я обсипвали с въпроси на какво се дължи тази промяна отпреди около 5 месеца. Отделно от посочените нарушения на неприкосновеността на личния живот, довели до описаната промяна и доколкото причина за това били монтираните 3 бр. камери, злоупотребата и възможностите за злоупотреба с информацията, събирана чрез тях, те представлявали заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от упражняване на правомощия, които субективно пречат и/или ограничават такива на потърсилия правната зашита. Именно с предявяване на иска по чл.109, ал.1 от ЗС последният можел да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява тези свои права и в този смисъл и премахване на източника на въздействието, за да се възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението, като с тези възможности разполагал и съсобственикът, и то не само по отношение на трети на съсобствеността лица, а и по отношение на друг съсобственик. Следователно, ако един съсобственик неоснователно пречи на другия да упражнява свои права в етажната съсобственост, последният можел да иска прекратяване на неговите неоснователни действия с иска по чл.109, ал.1 от ЗС, като монтираните камери пречели на упражняването на конституционно гарантираните с чл.32 от КРБ права на неприкосновеност на личния ми живот. Поради което налице бил правен интерес за ищцата да потърси от компетентния съд защита на накърнените си законови права. Моли съдът да осъди ответника да демонтира поставените камери за видео наблюдение около входната врата и на стълбищната площадка на първия етаж на сградата, находяща се в гр...., ул.”Козлодуй" № 40 и да преустанови неправомерното заснемане с тях, тъй като с тяхното поставяне се нарушава неприкосновеността на имота и правата, свързани със свободното му и несмущавано ползване, както и на конституционно гарантирано право на неприкосновеност на личния живот, да осъди ответника да й заплати сумата 1500 лв. за периода от 26.12.2017г. и продължаващо до датата на завеждане на иска в съда на 31.07.2018г., представляваща парично обезщетение за причинените й неимуществени вреди - дискомфорт на нормалния й бит и ограничаване на контактите й с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването и, страх от злоупотреба с информацията, че жилището й остава без надзор, нарушена семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й от непрекъснатото заснемане и наблюдение от монтирани от ответника видеокамери за видеонаблюдение и заснемане на сграда в гр...., ул...., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 26.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, да осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски, съобразно уважената част от исковете.
Моли се предявените искове да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици от това. Претендират се разноските по делото. Ищцата няма представена Писмена защита по делото.
Ответникът Н.Т.Т. от гр.... в законния 1- месечен срок по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, че счита исковете за неоснователни и недоказани, и се моли да бъдат отхвърлени изцяло, като да му бъдат присъдени разноските по делото, тъй като твърденията в исковата молба не отговаряли на истината. Заявява, че поради зачестилите кражби и разбиване на входната врата и мазетата на кооперацията, в която те живеели с ищцата в гр...., ул.»…, живущите на адреса/с изключение на ищцата/ били дали съгласие и било взето решение за монтиране на охранителни камери, които да обхващат общите части на входа на кооперацията. На обекта им били монтирани 3 камери : първата- насочена към входа на блока, втората- към площадката отпред и третата- към паркоместата, като имало поставена и информационна табела за наличието на система за видео- наблюдение. Възпроизвеждащото устройство било закупено, но не било монтирано и инсталирано и поради тази причина изпълнението на поръчката било спряно, като до момента не било монтирано възпроизвеждащото устройство. Заявява, че камерите никога не били функционирали и не осъществявали видеозапис или видео- наблюдение в реално време. Заявява, че освен пред РС- ..., ищцата подала на 16.05.2018г. жалба в КЗЛД- София, където била образувана преписка по случая, която се явявала преюдициална спрямо исковата претенция на ищцата. Предявените искови претенции по чл.109 от ЗС и по чл.45 във вр. с чл.86 от ЗЗД се считат за изцяло неоснователни и недоказани, поради което се моли да бъдат отхвърлени от съда, със законните последици. Претендира разноските си по делото.
Съдът, след като се запозна с направените в исковата молба претенции, с отговора на исковата молба, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните писмени и гласни доказателства, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от
събраните по делото писмени доказателства- нот.акт № 99, том.2, рег.№ 2076,
дело № 230/2013г. на нотариус Христо Спасов, Заповед № РД-14-281/04.10.2018г.,
на КЗЛД- София, констативен протокол от 11.10.2018г., удостоверение изх.№
22805.10.2018г., протокол за съгласие за монтаж на охранителни камери от
02.12.2017г., писма от 16.10.2018г. и от 25.09.2018г./и двете от КЗЛД- София/,
отговор от 22.10.2018г. от ... до КЗЛД, отговор
от ... на писмо от 28.06.2018г., писмо от 28.06.2018г. от КЗЛД, Решение №
ППН-01-327/12.12.2018г. на КЗЛД- София и Протокол
№ 1 по чл.54, ал.7 от ППЗОП, рег.№ РОП-376/04.12.2018г.,
че страните живеят на два различни съседни етажа в обща жилищна сграда,
находяща се в в гр...., ул.„…, като ищцата Д. А.С. живее на ет.5, ап.12, а
ответника Н.Т.Т. живее на ет.4, ап.7, че от 06.12.2017г. в общите части на
жилищната им сграда, в която те двата живеят заедно с други трети лица, са били
монтирани 3 бр. видео- камери/- едната е била насочена към входа на блока, втората
е била насочена към площадката отпред и третата е била насочена към паркоместата,
и е имало поставена информационна табела за наличието на система за видео- наблюдение.
Възпроизвеждащото устройство от системата е било закупено, но не е било никога монтирано
и инсталирано. Поради което никоя от общо монтираните 3 бр. видео- камерите
никога не е функционирала в който и да е момент от процесния период от време/26.12.2017г.-
18.01.2019г./ и с тях нито ответника, нито някое друго трето лице са могли
технически и правно да осъществяват видео- записи и/или видео- наблюдение в
реално време спрямо конкретната ищца, както и спрямо което и да е друго лице.
Съгласно приетия по делото протокол - извадка от дата
04.12.2018г. от Регистъра на обществените поръчки, фирмите „Волтран”- ЕООД на
свидетеля Н. И Т. и „Тотал тен”-
ЕООД с представител ответника Н.Т.Т./и двамата от гр..../ са участвали в обществена поръчка за ремонт,
реконструкция, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на образователна
инфраструктура, доставка на система за видеонаблюдение и контрол за достъп. Но
това не доказва автоматично по категоричен и безспорен начин ищцовото
твърдение, че ответникът в лично качество, като гражданин/физическо лице/
притежава точно такива специфични познания и че той разполагал с възможността и
сам да изгради такава охранителна видеосистема система, тъй като ако търговско дружество
участва в определена обществена поръчка, това въобще не означава автоматично,
пряко и безспорно, че собственикът му в лично качество непременно има такива специални
знания, понеже той може да се ползва от подизпълнители, наети лица -
специалисти или други тясно технически компетентни правни субекти.
Видно от
събраните по делото гласни доказателства/показанията на разпитаните общо четирима
свидетели - всички те пълнолетни, български граждани от гр..../ се установява
следното :
В показанията си свидетелят Б.Л.Б. ***/съпруг на ищцата/ заявява, че във входа им е имало монтирани общо три камери, без да е имало решение на общото събрание на етажната им собственост и без да има указателни табели за видеонаблюдение, а протоколът за това съгласие бил подписан по-късно, като се е ходило от апартамент на апартамент. Според него камерите са работели от монтирането им, защото са им светели червените диоди, но от няколко седмици вече те не светели, което според него значело, че вече не работят. В продължение на 5-6 месеца имали доста разправии със съпругата си, че различни хора/мъже и жени/ са я изпращали след работа в магазин „...“ в късните часове, което му било казвано на два пъти през 2- 3 седмици лично от ответника, но не знае от къде той има тази информация, а само предполагал.
Свидетелката З.С.Н. *** /без родство и особени отношения със страните/ заявява, че познава ищцата от около 4 г. като нейна колежка, често я изпращала късно след работа до дома й с колата си, и е виждала поставени камери, които светели в червено и които според нея са работели тогава. Ищцата й споделяла, че се притеснява от това видеонаблюдение и че господинът, който ги е сложил, не й давал достъп до записите от тях, което водело до нейното изнервяне и разправии с мъжа й. Тя не говорела за нищо друго, освен за камерите, тормоза, информирането на мъжа й, че мъже и жени я карат вечер до в къщи и как съпругът й не й вярвал. Тя заявява, че във фирмата работели 95 % жени и само 5 % мъже, и е виждала как и други колежки са карали ищцата вечер до дома й. По- рано я познавала, като позитивна и усмихната, често започнала да й иска от служебната аптечка валидол. Няма спомен ищцата да е имала някакви други проблеми и притеснения. Ищцата й споделяла, че след поставянето на камерите, след 22 ч. се усилвала музиката в кооперацията им, която пречела на всички обитатели, и всеки път след звънене на тел.112, като дойдели полицаите, музиката затихвала, после пак се усилва като си тръгнели. Имало две камери в края на входа, едната е над климатика, другата била на нейното ниво, излъчвали сигнал към улицата, където била спирала с колата си, и ако там била спряла полицейска патрулка, виждало се кой спира и кой не спира. Счита, че на камерите съседът- ответник виждал, че идват полицаите и спирал музиката, и след като си тръгвала патрулката, пак увеличавал музиката. Към Коледата на 2017г. табела за видеонаблюдение нямало, чак през лятото на 2018г. забелязала такава на входа. В магазин „...” камери имало навсякъде, с изключение на паркинга. Виждала е, че е притеснена ищцата, но не от камерите в магазина по местоработата им, а от тези в жилищната й кооперация, за които ищцата не била дала никакво съгласие. От филмите знаела, че трябва да свети една лампичка на камерата, когато работи, но не била гледала записи и не можела да разбере дали дадената камера снима в момента или не.
Свидетелката К.С.Я. от гр.... /без родство и особени отношения със страните/ дава показания, че са колежки с ищцата от една година, като ищцата й споделяла, че има семейни проблеми с мъжа си, със съседа си- ответник и с монтираните камери. Ищцата я молила да я кара до вкъщи след работа, страхувала се и имала някакви проблеми, тъй като мъжът й не и вярвал, че я изпращат мъже и жени. Ищцата й казвала, че в жилището имало много шум вечер, съседът я притеснявал и не можела да спи. Не й било приятно от камерите и никой не я бил питал за поставянето им. С колата си я била изпращала вечер след 22, 10 ч., спирала точно пред входа, който се намирал под магазин „Лидл”- имало три видими камери, като според нея камерите работели, защото на тях отстрани светела червена светлина, последно преди две вечери преди датата на съдебното заседание. последно. Ищцата й споделяла опасения си, че с камерите се прави заснемане против кражби, но не знае да е имало такива кражби, като през лятото на 2018г. нямало табела за видеонаблюдение, а едва от около един месец вече имало поставена такава. Счита, че когато свети червената светлина значело, че камерата е активна и работи, а ако не свети, нямало да е активна. В местоработата им в магазин „...” камерите били по-различни и не била забелязала дали светят с червена светлина, но не ги била заглеждала.
В показанията си свидетелят Н. ... Т. *** /без родство и особени отношения със страните/ сочи, че той лично е монтирал камери на ответника, но не си спомня точно преди колко време, не помни и точния адреса, а само ориентировъчно - в района на МОЛ„Галерия”- .... Монтирали камери, като първоначалният замисъл бил те да се монтират, за да се наблюдава входът, като нямало възможност за момента да се осигури интернет достъп и затова монтирали само камерите, без DVR, понеже нямало интернет, защото нямало как да се прекара кабел от апартамента на клиента. Оставили само камерите, като останало да се уточнява интернетът впоследствие, но това така и не се случило, тъй като ответникът му казал, че има проблеми и се задържала цялата процедура. Разяснява, че камерите, ако светят, не записват. Оставили ги да светят, за да не ги открадне някой, докато нямало цяло устройство. Монтирал се захранващ блок, който оставили отвързан, за да създава впечатление, че камерите работят, но те не били вързани към устройство за записване или наблюдение онлайн. Камерите не записвали, а просто били включени в захранващ блок. Това било като адаптер за телефон, включени към тока директно, към него се връзвали и се захранвали камерите да пускат ток. За да работи една камера, трябвал комуникационен кабел, който комуникирал със записващо устройство и захранване, което да подаде ток. Те ги оставили на захранващ блок, без записващо устройство, без твърди дискове и така нататък. Било е оферирано, но и към този момент нямало осигурен интернет достъп и затова не било монтирано. Вечерно време, когато станало тъмно, се включвали автоматично диодите за нощно виждане, които се включвали според светлината, тъй като те си имали сензор за светлина и когато станело тъмно, светвали инфрачервени диоди, които били около обектива. За да не светели, трябвало да се изключат от тока от таблото, където стигали кабелите на камерите, в случая в общото помещение на мазето. Имало щепсел и трансформатор, които се монтирали. Лично той и с колегите си монтирали кабелите и насочили камерите, където се били уговорили- едната гледала към пътя, другата гледала към входа и третата- към гаража на клиента. Една камера имало в долната част, където било инсталирано таблото във входа, а другата била пак била на улицата, само че насочена в другата посока. Заявява, че са нужни специални знания, за да се вържат камерите и да извършват наблюдение, като според него ответникът нямал такива познания. Той лично не бил участвал, но фирмата била участвала в обществена поръчка „Ремонт, реконструкция, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на образователна инфраструктура – ДГ „Щурче””- гр...., включително и за доставка на система за видеонаблюдение и контрол за достъпа. Той бил технически ръководител, не проверявал всяка една фирма. Свидетелства, че пароли за интернет достъп до наблюдението се издавали, когато имало направен акаунт за наблюдение, като при всяка една поръчка питали клиента каква парола да му бъде създадена още в самото начало, преди изпълнението искали тези данни от клиента, за да може впоследствие да бъде създаден такъв акаунт. Лично той не бил давал такава парола, не поддържал съоръженията, нямал представа кой се занимавал с тях и дали са били демонтирани.
Съдът кредитира в значителна степен показанията на тези общо четирима свидетели, трима от които са без родство и/или особени отношения с която и да от страните по делото, тъй като по делото липсват каквито и да са данни/с изключение на свидетеля Б.Л.Б. - съпруг на ищцата Д. А.С./ за евентуална тяхна пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото, техните показания са вътрешно непротиворечиви, в значително съответствие едно с друго, и те се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно приетите
веществени доказателства по делото на осн. чл.164 от ГПК на хартиен носител/3 л.
с общо 5 бр. актуални електронни снимки от 04.01.2019г./, системата за видео- наблюдение/камерите/
продължавала да светят и след завеждане на исковата молба в съда, което е
безспорно установено и от събраните по делото гласни доказателства, но самият
факт за светене на червените светодиоди на видеокамерите не доказва пряко, че
камерите работят, че има виД. картина от тях, че те записват и могат да
възпроизвеждат заснетото от тях.
В тази връзка съдът приема за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че живущите на адреса/с изключение на самата ищца/ са дали изрично писмено съгласие и е било взето общо решение за монтиране на охранителни камери, които да обхващат общите части на входа на кооперацията, в която живеят страните по делото, заедно с други трети лица. Там на място на обекта са били монтирани три камери, като едната е била насочена към входа на блока, другата към площадката отпред и третата към парко- местата, като е имало поставена и информационна табела за наличието на система за видеонаблюдение. Възпроизвеждащото устройство на системата било закупено, но не било нито монтирано, нито инсталирано, поради което изпълнението на поръчката е било спряно и до момента не било монтирано възпроизвеждащото устройство, като реално монтираните камерите никога не били функционирали и никога не са осъществявали видеозапис или видеонаблюдение в реално време.
Установи се по категоричен начин в хода на делото, че освен внасянето на исковата молба в РС- ..., ищцата е подала своя официална писмена жалба в КЗЛД- София на 16.05.2018 г., където веднага е била образувана преписка по случая, и по нея е било постановено от Решение № ППН-01-327/12.12.2018г., с което Комисията оставя без уважение подадената жалба от ищцата Б., като неоснователна и недоказана, тъй като видно от текста на самото Решение, Комисията е приела мотивирано, че в периода от датата на монтиране на камерите/06.12.2017г./ до датата на проверката на място/11.10.2018г./, функцията на камерите е била да имитира осъществяване на видео- наблюдение, за което са поставен и съответните предупредителни стикери, предупреждаващи за осъществявано видео-наблюдение с цел заблуда и превенция срещу евентуални посегателства, обири и други. Следователно на този адрес в гр...., ул.“Козлодуй“ № 40 действително в периода от 06.12.2017г. до приключване на съдебното дирене по делото на 18.01.2019г. е била налице официално и открито изградена, но очевидно нефункционираща система за видеонаблюдение в кооперацията, където живеят страните по делото. Безспорно установения факт, че никоя от общо монтираните три камери не е била работеща, се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел Н. ... Т., който лично е осъществил монтажа на тези камери и на цялата частично изградена до момента система за видеонаблюдение. Следователно не се установи и доказа по никакъв надлежен законов способ ищцовото твърдение, че е налице монтирана от ответника и действаща на място в жилищната кооперация система за видеонаблюдение, която би могла по някакъв пряк или косвен начин да засегне сочените от ищцата нейни конституционни и законови права и свободи - лични и на жилището й. Поради което безспорно установено и доказано по делото е, че не е било налице извършено от ответника такова противоправно действие, тъй като реално в нито един момент от процесния период от време не е било осъществено/нито конкретно от ответника, нито от друго трето за делото лица/ видеозаснемане или видеонаблюдение с техническо средство, без съгласието на заснеманите лица/ищцата и другите живущи в кооперацията/, поради което не е налице незаконно вмешателство в личния живот на ищцата, като обитателка на тази жилищна сграда. В случая от показанията на свидетеля Н. ... Т. /монтирал устройствата за видеонаблюдение/ се устави по категоричен начин, че поставените три видеокамери за целия процесен период от време не са представлявали технически средства за видеонаблюдение и видеозаписване, тъй като те никога не са работели, не са били включвани и не е било монтирано и задействано закупеното записващо устройство към тях. Следователно чрез тях ответникът не е разполагал работещи устройства/камери за видеонаблюдение/, поради невключването им те не са били годни да осъществяват видеобналюдение, филмиране или записване по какъвто и да е технически начин, следователно ищцата в този период от време по никакъв технически начин не е били фотографирани, филмирани или записвани от ответника по делото. Поради което реално не е осъществено твърдяното от ищцата заснемане, ето защо и от фактическа, и от правна страна няма извършен деликт от ответника спрямо ищцата. Предвид гореизложеното, следва да се отхвърлят изцяло и двата предявени с искова молба иска - вещен по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да демонтира поставените камери за видеонаблюдение около входната врата и на стълбищната площадка на първия етаж на жилищната им сградата в гр.... и за преустановяване на твърдяното неправомерното заснемане с тях, тъй като с тяхното поставяне се нарушават неприкосновеността на имота й и правата й, свързани със свободното му и несмущавано ползване, както и на конституционно- гарантираното право на неприкосновеност на личния й живот, и облигационния такъв по чл.45 от ЗЗД - за осъждането на ответника да й заплати сумата 1 500 лв., за периода от 26.12.2017г. и продължаващо до датата на завеждане на иска в съда, парично обезщетение за причинените й неимуществени вреди- дискомфорт на нормалния й бит и ограничаване на контактите й с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх от злоупотреба с информацията, че жилището й остава без надзор, нарушена семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й от непрекъснато заснемане на сградата в гр...., ул.“….
Във връзка с това и акцесорния облигационен иск за законни и мораторни лихви на осн. чл.84, ал.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД, с оглед липсата на непозволено увреждане у ищцата по вина на ответника се явява неоснователен и недоказан, поради което той не дължи на ищцата претендираните от нея парични обезщетения за причинени увреждания в размер на главницата 1 500 лв. за имуществени вреди, считано от сочената дата на твърдяното увреждане/26.12.2017г./ до завеждането на делото в съда/31.07.2018г./, както и законна лихва върху тази главница 1 500 лв. от датата на завеждането на иска в съда/31.07.2018г./ до окончателното изплащане на сумите.
Предвид
изхода на делото и размера на направените от страните разходи, на осн. чл.78,
ал.2 от ГПК и предвид ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата общо
400 лв. за възнаграждение на един адвокат по делото- видно от представените по
делото 2 бр. писмени Договори за правна защита и съдействие- 300 лв. по
договора от 23.10.2018г. и 100 лв. по договора от 18.01.2019г.
Предвид гореизложеното и на основание чл.109 от ЗС във вр. с чл.45, ал.1 и чл.82- 86 от ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. А.С.- Б.- ЕГН ********** *** срещу Н.Т.Т.- ЕГН ********** *** - вещния по чл.109 от ЗС- за осъждане на ответника да демонтира поставените камери за видеонаблюдение около входната врата и на стълбищната площадка на първия етаж на сградата, находяща се в гр...., ул.“… и да преустанови неправомерното заснемане с тях, тъй като с тяхното поставяне се нарушават неприкосновеността на имота й и правата й, свързани със свободното му и несмущавано ползване, както и на конституционно- гарантираното право на неприкосновеност на личния й живот, и облигационните по чл.45, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД- за осъждането на ответника да й заплати сумата 1 500 лв., за периода от 26.12.2017г. и продължаващо до датата на завеждане на иска в съда, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди- дискомфорт на нормалния й бит и ограничаване на контактите й с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх от злоупотреба с информацията, че жилището й остава без надзор, нарушена семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й от непрекъснато заснемане на сградата в гр...., ул.“…, ведно със законната лихва от датата на увреждането/26.12.2017г./ до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Д. А.С.- Б.- ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Т.- ЕГН ********** *** разноските по делото в размер на 400 лв./четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 2- седмичен срок от връчването му, с въззивна жалба пред ОС- ....
РАЙОНЕН СЪДИЯ :