Р Е Ш Е Н И Е № 260127
28.01.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 19.01.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 2930 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Решение № 260722/05.10.2020
г. по гр.д.№ 3911/2020 г. на ПРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на К.В.Й. сумата над 112,50 лв. недължимо платена по клауза за допълнителни
услуги по договор за паричен заем № **********.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в
обжалваната част. Сочи, че вземането в посочения размер над сумата от 112,50
лв. до пълния присъден с решението от 168,75 лв. е погасено по давност, което своевременно
повдигнато от него възражение не е обсъдено от първоинстнацинния съд. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и отхвърляне на тази
претенция.
В
законоустановения срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство е кумулативно иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за
връщане на недължимо платена сума от 168,75 лева / след
допуснато увеличение на размера на иска / по клауза за допълнителни услуги
по договор за паричен заем от № ********** ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
За да обоснове
претенцията си ищецът е твърдял, че между страните е сключен договор за паричен заем № **********. Договорът е
потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК). Недействителене на основание чл .22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити. В нарушение на чл .11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва, каквато и да било яснота
по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Не е предвидено
предсрочно погасяване на задължението, клаузата за заплащане на пакет с
допълнителни услуги противоречи на закона. Поради това е поддържал, че както
поради недействителност на договора, така и поради нищожността на клаузата на
самостоятелно основание, платеното по нея подлежи на връщане.
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като е поддържал, че както
договорът, така и клаузата за допълнителни услуги са действителни . Изложил е
твърдения, че плащанията от страна на ищцата на процесната сума от 168, 75 лв.
по клаузата за допълнителни услуги са три- всяко на стойност 56, 25 лв., извършени
съответно на 25.02.2015 г., 25.03.2015 г. и 25.04.2015 г. Повдигнал е
възражение, че вземането за първата платена сума от 56,25 лв. на 25.02.2015 г.,
е погасено по давност.
С постановеното
първоинстанционно решение искът е уважен изцяло, като предмет на въззивната
проверка е само частта от него, с което е присъдена сумата над 112,50 лв. или
сумата от 56,25 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Така установено е по делото, в
т.ч. със сила на пресъдено нещо с оглед необжалваната част от решението, че
между страните е бил сключен процесния
договор за потребителски кредит и закупуването на пакет от
допълнителни услуги, който е недействителен, поради което и платената по него
сума като възнаграждение за допълнителни
услуги подлежи на връщане като дадена без основание.
Не са били предмет на спор както пред
първоинстанционния , така и пред въззивния съд фактическите твърдения на
ответника , че процесната сума от 168, 75 лв. е била получена от него с три
плащания, извършени на 25.02.2015 г., 25.03.2015 г. и 12.05.2015 г.- всяко в
размер на 56, 25 лв.
Поради това настоящата инстанция ги приема приема за установени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, възражението на ответника, повдигнато в отговора на исковата
молба, за погасяване на част от вземането по давност, е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. При вземания за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД- за връщане на дадено при начална
липса на основание, какъвто е настоящия случай, изискуемостта настъпва в деня
на плащането. В процесния казус , вземането за връщане на платеното на
25.02.2015 г. в размер на 56, 25 лв. е станало изискуемо на датата на плащане,
считано от която е започнал д атече и петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Исковата молба е депозирана на 11.03.2020 г., т.е. след погасяване на това
вземане по давност. Поради което искът по чл.55, ал.1 ЗЗД в тази му част е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното решението в
обжалваната му част следва да се отмени и се постанови друго, с което искът за
сумата над 112,50 лв. се отхвърли като погасен по давност.
Решението следва да се отмени и в
частта, с която на ищеца са присъдени разноски за платено адвокатско
възнаграждение над сумата от 233 , 33 лв. предвид частичното отхвръляне на
иска.
При този изход на делото на
жалбоподателя – ответник се дължат разноски за първоинстанционното производство
съразмерно с отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Претендира са
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК, като от
определеното такова от въззивния съд в размер на 100 лв. на осн.чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, на страната се присъжда по
съразмерност сума в размер на 33, 33 лв. За настоящата инстанция жалбоподателят
също има право на разноски, които възлизат в размер на 25 лв. платена ДТ, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн.чл.25 от НЗПП.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260722/05.10.2020 г. по гр.д.№ 3911/2020
г. на ПРС, в ЧАСТТА, с която „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* е
осъден да заплати на К.В.Й. сумата над 112,50 лв. недължимо платена по клауза
за допълнителни услуги по договор за паричен заем № **********, както и за
сумата над 233,33 лв. деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Й. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
********* иск за заплащане на сума над размера от 112,50 лв. до пълния
претендиран размер от 168, 75 лв. недължимо платена по клауза за допълнителни
услуги по договор за паричен заем № **********.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К.В.Й. с
ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********
сумата от общо 133,33 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстаницонното
и за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.