№ 220
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000025 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 20.11.2023 г. на ищеца „Акаунт Мениджмънт
Консултинг – А. М. С“ ЕООД срещу решението от 6.11.2023 г. по т. д. № 129/2023 г. на
Софийския окръжен съд, с коeто е отхвърлен предявеният срещу „Р. Лоджистикс“ ЕООД
иск за заплащане на сумата 50 400 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за извършване на транспортни услуги и обслужване на камиони, сключен между
страните и издадени фактури № 93/16.08.2021 г., № 94/31.08.2021 г., № 106/15.11.2021 г., №
108/31.01.2022 г., № 109/28.02.2022 г., № 116/29.04.2022 г. и № 120/31.05.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 6.07.2023 г. до окончателното й заплащане.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е
приел, че исковата претенция е недоказана, тъй като представените фактури не носят подпис
за получател и не установяват договорните отношения между страните. Твърди се, че
подписите не били задължителен реквизит на фактурите, а и те били снабдени с QR код за
автоматично разплащане и осчетоводяване съгласно чл. 78 ППЗДДС. Сочи се, че до
неправилните изводи съдът достигнал поради допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като в изготвения доклад по чл. 146 ГПК съдът не разпределил
доказателствената тежест и не дал указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, не дал възможност на
ищеца да посочи доказателства, нито назначил служебно експертиза, а и в нарушение на чл.
376, ал. 1 и 3 ГПК разгледал делото в закрито заседание без да даде възможност на ищеца да
1
представи допълнителни доказателства, поради което в жалбата са направени и
доказателствени искания.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
уважи насрещните искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна „Р. Лоджистикс“ ЕООД – ответник по исковете – редовно уведомен,
не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“
ЕООД с искова молба от 6.07.2023 г., уточнена с молби от 1.08.2023 г. и 7.08.2023 г., с която
срещу „Р. Лоджистикс“ ЕООД е бил предявен иск за заплащане на сумата 50 400 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение с ДДС по договор за извършване на
транспортни услуги и обслужване на камиони, сключен между страните и издадени фактури
№ 93/16.08.2021 г., № 94/31.08.2021 г., № 106/15.11.2021 г., № 108/31.01.2022 г., №
109/28.02.2022 г., № 116/29.04.2022 г. и № 120/31.05.2022 г., ведно със законната лихва, от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на неформален договор ищецът е представил на
ответника транспортни услуги и обслужване на камиони срещу уговорено възнаграждение.
За извършените услуги издал процесните фактури, които ответникът не заплатил.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
По делото са представени следните фактури, издадени от ищеца с получател – ответника,
за извършени транспортни услуги, обслужване на камиони и ремонт на камион, които носят
подпис за доставчик, но няма подпис за получател:
ДДСОбща
№Фактура №Даталв.стойност – лв.
Данъчна основа – лв.
16.08.20216 000
00000000937 200
1.1 200
31.08.20216 000
2.00000000941 2007 200
15.11.20216 200
3.00000001061 2407 440
31.01.20224 000
4.00000001088004 800
28.02.20224 000
5.00000001098004 800
29.04.20228 000
9 600
6.00000001161 600
31.05.20227 800
7.00000001201 5609 360
ОБЩО42 0008 40050 400
2
Представени са и счетоводни справки, издадени от ищеца, от които е видно, че
посочените фактури са осчетоводени при него.
Във въззивното производство на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК е прието заключение от 7.03.2024
г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С. Й.. Вещото лице е
извършило проверка в НАП – ТД София и е установило, че процесните фактури са
включени в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС, подадени от
ответника за съответните данъчни периоди, който е ползвал данъчен кредит по тях.
Установено е, че същите фактури не са включени в дневниците за продажби и справките
декларации по ЗДДС, подадени от ищеца.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Предмет на разглеждане е иск за заплащане на парични суми на договорно основание –
твърдян неформален договор, по който ищецът е представил на ответника транспортни
услуги и обслужване на камиони срещу уговорено възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че договорното основание не е доказано, поради което
е отхвърлил иск. Този извод не се споделя от въззивния съд поради следното:
На първо място, ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел участие в
процеса, въпреки че е бил редовно призован. Ответникът не е оспорил твърдените в
исковата молба факти, поради което тези обстоятелства са извън предмета на доказване по
смисъла на чл. 153 ГПК – в този предмет влизат само спорните по делото факти.
Ответникът не е оспорил и верността на счетоводните записвания на ищеца. Съгласно чл.
182 ГПК и чл. 55 ТЗ вписванията в редовно водените счетоводни книги могат да служат за
доказателство на лицето или организацията, които са ги водили. При липсата на оспорване
от насрещната страна на настъпването на съответните факти и на верността на счетоводните
записвания, същите са достатъчно доказателство за съответните обстоятелства.
На второ място, независимо от горното твърдените факти са доказани по безспорен начин
и чрез приетото във въззивната инстанция заключение на ССЕ, допуснато на осн. чл. 266, ал.
3 ГПК. Същото установява, че ответникът е осчетоводил процесните фактури, като ги е
включил в дневника за покупки, както и в подадената от него в ТД на НАП справка-
декларация за ДДС, и е ползвал данъчен кредит по същите фактури. Действията по
осчетоводяване и деклариране пред НАП представляват извънсъдебно признание на
ответника за наличието на валидни задължения за сумите по същите фактури, които
очевидно ответникът не би извършил ако считаше, че няма такива задължения. Това
признание се ползва с материална доказателствена сила, с каквото се ползва всеки издаден
от ответника документ, съдържащ неизгодни за него факти, т.е. те се считат за верни до
доказване на противното, каквото не е проведено в настоящото производство, а и липсват
3
твърдения за обратното.
Ето защо следва да се приеме за доказано, че между страните са съществували
договорните отношения, за които са издадени процесните фактури, със съдържанието им
според фактурите. Не се твърди и доказва ответникът да е заплатил на ищеца сумите по
фактурите, поради което и искът за главницата се явява основателен.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск
да се уважи изцяло, заедно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищеца, който
своевременно е направил искане и е ангажирал доказателства в тази насока. Доказаните
разноски са в общ размер на 3 568,57 лв., от които: 1) 2016 лв. – за държавната такса по
исковата молба, 2) 1 008 лв. – за държавната такса по въззивната жалба, 3) 40 лв. – за
държавната такса в обезпечителното производство по чл. 390 ГПК, предмет на гр.д. №
29801/2023 г. на СРС; 4) 504,57 лв. – за депозита за ССЕ.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 6.11.2023 г. по т. д. № 129/2023 г. на Софийския окръжен съд, и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Р. Лоджистикс“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – с. Казичене, Столична община, ул. „Мито Войнишки“ № 40, да заплати на
„Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ж. к. „Люлин“, бул. „Джавахарлар Неру“ № 28, офис 80, на
осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 50 400 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по
неформален договор за извършване на транспортни услуги и обслужване на камиони,
сключен между страните и издадени фактури № 93/16.08.2021 г., № 94/31.08.2021 г., №
106/15.11.2021 г., № 108/31.01.2022 г., № 109/28.02.2022 г., № 116/29.04.2022 г. и №
120/31.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2023 г. до окончателното й
заплащане, както и сумата 3 568,57 лв. – съдебни разноски за производството пред СОС и
САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението до ищеца се връчи само чрез профила в ЕПЕП на адвоката.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5